РЕШЕНИЕ  

 

гр. Ловеч…21.02.2018 година

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,граждански състав……………… в публично заседание на  двадесет и трети януари  двехиляди и осемнадесета година…….. .…………. .  в състав:  

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                               2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

аря      ГАЛИНА АВРАМОВА  и       в     присъствието на

прокурора                    като    разгледа     докладваното              от

чл.съдията Данкова     гр. Дело № 698 по описа на  ЛОС                за

2017 година, за да се произнесе съобрази :

                            ****ски районен съд се е произнесъл с решение  № 156 от 31.10.2017година, постановено по гр.д.№ 69/17 година и отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от М.  С.Ч. ***,Х.Р.И.,***,Р.Х. *** Н.Х.В. ***, установителен  иск с основание чл.124,ал.1 от ГПК против Община-****, за признаване право на собственост върху поземлен имот с площ от 1385 кв.м.,представляващ част от поземлен имот с площ от 2843 кв.м. и идентификатор 72343.500.5 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град ****, ул. “****“-урбанизирана зона,с номер по предходен план парцел І-кв.6,при актуални граници и съдени:имоти с идентификатори 72343.500.3014,72343.500.1926,72343.500.5001 и 72343.500.5119,както и искането за частична отмяна на Акт за частна общинска собственост №6063/16.08.2016 година,утвърден от Кмета на Общината. Осъдил М.С.  Ч., ЕГН ********** ***,Х.Р.И., ЕГН ********** ***,Р.Х.Р., ЕГН ********** *** Н.Х.В., ЕГН ********** *** да заплатят на ОБЩИНА-****, ЕИК ****, седалище в град ****,Лов.обл.,площад „****“ № 9, представлявана от Кмета Д-р М.Б., сумата от 500.00 /петстотин/ лева,представляваща сторени разноски в производството.

Подадена въззивна жалба вх. № 5948/14.11.2017 г. от М.С.Ч., ЕГН **********, Х.Р.И. ЕГН **********, Р.Х.Р. ЕГН **********, Н.Х.В. ЕГН ********** чрез Й.Н.В. - съпруг и пълномощник против първоинстанционното решение. Считат същото за незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.. Считат, че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, тъй като не се е съобразил с действието на правните норми във времето. Излагат, че ищците притежават годен титул за собственост на имота, предмет на установителния иск, поради което и съдът е следвало да го уважи с всички произтичащи от това правни последици. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като порочен съдебен акт и въззивният съд да се произнесете по съществото на спора като уважи предявения иск, ведно с всички законни последици, като им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

От представените писмени доказателства по гражданско дело 69 /2017 година на ****ски Районен съд от становището на страните пред въззивната инстанция, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

 Съдебно решение №156 от 31 октомври 2017 година на ****ски Районен съд по гражданско дело 69/ 2017 година е валидно и допустимо, а след обсъждане на представените в двете инстанции писмени доказателства, съдът счита че е и правилно.

 Легитимацията на ищците като наследници на С.М.И.се установява по удостоверение за наследници от 08.09. 2016 година, от което е видно че С.И.е починал на 19-ти октомври 1960 година. Законни наследници на С.И.към датата на откриване на наследството през 1960 година са били В.К.М.съпруга починала на 24 ноември 1988 година, М.С.Ч. дъщеря, Р.С. И.дъщеря/ починала на 23 юли 1997 година/, Х.Р.И.- съпруг на Р.И.и нейните деца Р.Х.Р. и не В.Х.В..

М.Ч. -като наследник на С.И.е подала заявление  на 20 януари 1992 година до Поземлена комисия *****относно възстановяване на собственост на недвижими имоти в землището на  град *****по преписка №1790 /20 януари 1992 година - 6 броя ниви ливади овощни градини и пасища. Под номер първи и втори са посочени нива от с площ 2,6 декара в местността „****” и ливада с площ 1,5 декара в местността „****”- номер 973 декларация за внасяне в ТКЗС. Представената по делото в оригинал преписка на Поземлена комисия *****№1790 /20 януари 1992 година  съдържа удостоверение от 23 март 1993 година с извлечение от данъчните регистри през 1949 година, където на името на наследодателя  С.И.са посочени нива и ливада в местността „****”. По представеното заявление-декларация на М.Д.Ч. за внасяне в ТКЗС земеделски земи е посочена - нива в местността „****”-1,3 декара, ливада в местността „****”- от 0,8 декара, а в опис декларацията към заявлението на Р.Р.за внасяне в ТКЗС на имотите фигурира -нива в местността „****”- от 1,3 декара и ливада в същата местност от 0,7 декара. Издадено решение 17 90- 360 от 05.01.1993 година, с което е възстановено право на собственост на наследниците на С.И.върху нива 2,6 декара в местността „****”,землище град *****пореден номер 973 по заявление-декларация в ТКЗС.Решението е подписано само от един член на поземлената комисия и секретар. В допълнителна страница номер 1 към това решение за възстановяване право на собственост в стари реални граници е посочена ливада от 1,5 декара в местността „****” със забележка, че в местността „****” трябва да се установи има ли земя под завод „А.” и ако има да си изясни това обстоятелство. С писмена молба № 26 от 14-ти май 1992 М.Ч. и Р.Р.като наследници на С.И.са поискали да им бъде възстановена собственост върху имот съставляващ парцел 1 промишлена зона, пети, седми, квартал 2.С решение №360 от 16 февруари 1993 година Поземлена комисия *****е възстановила право на собственост на наследниците на С.И.върху пет имота и е отказала да възстанови право на собственост в стари реални граници върху нива от 2,6 декара в местността „****”, с мотиви, че имота е застроен и ще бъдат обезщетение по член 10д въз основа на допълнителна молба. С писмо номер 26 от 7 май 1993 година поземлена комисия *****е уведомила Наследниците на С.И., че молбата им от 14-ти май 1992 година е била разгледана и съгласно член 10 алинея 7 от ЗСПЗЗ  се възстановява право на собственост върху част от парцел първи -5 в квартал 6 по регулационния план на град *****промишлена зона, признава се право на собственост върху парцел 5 квартал 2 и част от парцел 7 ,квартал 2 по регулационния план на град *****и на основание член 20б,ал.1 от ЗСПЗЗ ще бъдат обезщетение. В преписката на поземлена комисия се съдържа скица в оригинал №178 от 15-ти април 1992 година на парцел първи квартал 6, в която е записано, че с решение  КЗК 23 точка 6 от 30-ти декември 1982 година на комисия за земята при НАПС земята е предоставена на МВР за противопожарна отбрана.  В преписката не се съдържа решение от 1995 година на поземлената комисия в оригинала или препис .Това решение е  представено само като доказелство по делото под номер Т1080 от 03.051995 година на поземлена комисия-****.В него е посочено, че се възстановява право на собственост на наследниците на С.М.върху 2,506 дка в местността „****”/каквато не фигурира по заявлението от 1992 г./ съставляващо имот 18050 по картата на землището на град *****със съседи -имот номер 18051- наследници на М.И., имот 120 залесена територия държавна, имот по 18049 наследници на Г.Д.П., имот 02 -населено място общинска собственост.. На 24-ти Юли 1997 година въз основа на това решение М.Ч. и Р.И.са се снабдили с нотариален акт за собственост на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №145, Том III, дело номер 842 от 1997 година относно овощна градина в местността „****”с площ 2 ,506, съставляваща имот 018050 по картата на землището на град *****при граници имот 018051 наследници на М.И., имот 000120 -залесена територия, имот 018049-наследници на Г.И., кадастрален номер 00062 -населено място с ограничение трайните насаждения да се опазват и  стопанисват в съответствие с член 18 от ЗСПЗЗ. По делото е представена скица 172 от 29-ти август 1996 година, която не се съдържа в преписка номер 17 90/1 992 година на поземлена комисия ****,не е подписана и съдът счита,че не следва да се съобразява. Този документ не е подписан от изготвило го длъжностно лице, не е подписан от председател на Поземлена комисия, няма дата и не съдържа заверка и печат на Поземлена комисия, поради което съдът приема,ч е е недостоверен. В преписката на ПК-*****№1790/92 година се съдържа решение №1080 от 01.12.1999 година, с което се изменя решението 1080 от 03.05.1995 година във връзка с направени измервания на земята на основание член 18 алинея 4 от ППЗСПЗЗ в доказани реално съществуващи стари С него е възстановено право на собственост на С.М.И.в съществуващи стари реални граници върху изоставени трайни насаждения с площ 1. 121 декара в местността „****”, съставляващо имот 018050 по картата на землището на град *****при съседи имот 018049 Д.Г.К., имот 063292- горскостопанска територия на държавна агенция по горите, имот 018051- изоставени трайни насаждения на Г.Н.Н.. Посочено, е че заверената скица на имот 01 80 50 е неразделна част от това решение, но в преписката на поземлена комисия и в делото липсва каквато и да е скица на конкретизирания имот  от 1999 година. По горе съдът  проследи хронологично реституционната процедура от фактическа страна, за да се установи завършила ли е и с какъв акт. Ловешки окръжен съд намира,че реституцията на процесния имот не е завършила нито се с произнасяне на решението 10 80 от трети май 1995 година,нито с решение 10 80 от първи декември 1999 година на ПК-****. Изводът на съда се подкрепя и от факта, че имот местността „****” не е заявяван за възстановяване в стари реални граници по преписка 1790/1992 г. на ПК-****. В делото не са представени  данни на кой от имотите по заявлението на  наследниците на С.И.по преписка 17 90 от 15-ти януари 1992 година на ПК *****съответства имота в м.”****”, тъй като има разлики в площта, а граници в нито едно от заявлението и писмените молби на заявените имоти не са посочени. Следователно безспорно е от данните по преписката, че заявителите не са посочвали за реституиране имот в местността **** от 2 .506 декара ,такъв имот не фигурира нито по заявлението на наследниците на С.И., нито по опис декларациите за внасяне в ТКЗС и удостоверението за деклариране на имотите към 1949 година.В този смисъл не може да се направи извод за идентичност и възстановяване в стари реални граници на посочените по заявлението имоти и имота, който е възстановен в местността „****”,землище на град ****. След като никъде в преписката заявените за възстановяване имоти не са били индивидуализирани с граници и съседи не може  да се направи извод за съответствие на конкретизираните по заявлението имоти имота в местността „****” въпреки разликата в наименованието на местността и площите.

В настоящият процес въззивниците заявяват претенции за собственост върху  поземлен имот с идентификатор 72 343. 500. 5 с площ от 2843 квадратни метра представляващ част от Упи 1 квартал 6 отреден за противопожарна охрана целия с площ 4215 квадратни метра, който считат че съответствува на имота в м.”****”. От записванията по акт №6063 за частна общинска собственост от 16 Август 2016 година, от представената скица по регулационния план на гр. *****в преписката на Поземлена комисия *****№1790/1992 година № 178 /15.04.1992 година е видно , че въз основа на одобрения със заповед 892 / 1978 година, изменен със заповед 558/1983 година регулационен план на гр.*****парцел първи в квартал шести е бил отреден за противопожарна охрана и предоставен на МВР. Със заповед РД- 18 16 от 6 март 2009 година за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на град *****поземления имот е индивидуализиран с идентификатор 72 343.500.5. Община *****се е снабдила с акт за частна общинска собственост номер 6063 от 16 Август 2016 година на основание член 56,ал.1,т.2,ал.1,т.7 от Закона за общинска собственост/вписан в службата по вписванията град *****с регистрационен номер 28 54 от 18 август 2016-та година/. С решение 274 от 29 август 2016 година на Общински съвет *****е дадено съгласие да бъде учредено безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 72 343. 500. 5 по КККР на град *****с площ 2843 квадратни метра съставляващ част от урегулиран поземлен имот Упи 1 квартал 6 промишлена зона на град *****по рег.план, одобрен със заповед 558 от първи август 1983 година наОНС- Ловеч отреден за противопожарна охрана с обща площ 4215 квадратни метра в полза на Министерство на вътрешните работи за построяване на обект съответстващ на предназначението на ППР за нуждите на РСПБЗН ****. Последвало е издаването на заповед 712 от пети октомври 2016 година на кмета на община ****, с която на основание цитираното решение от 29 август 2016 година на общински съвет *****,член 37, ал. 6,т.1 и ал.7 от Закона за общинска собственост, член 63/2/ във връзка с 63 /1/,т.1 от Наредбата за реда за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество на общински съвет *****е учредено в полза на Министерство на вътрешните работи безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху процесния имот,указано изготвянето на проект за изменение на ПУП и обособяване на нов урегулиран поземлен имот. На 23-ти януари 2017 година в Служба по вписванията град *****е вписан договор за учредяване на безвъзмездно право на строеж №624 между община *****и Министерство на вътрешните работи относно процесния имот за застрояване на обект, съответстващ на предназначението противопожарна охрана. С писмено заявление 152 от 12-ти октомври 2016 година М.Ч. и Р.Р. са поискали да бъде спряно изпълнението на решението на общински съвет *****от 29 август 2016 година и като собственици на част от поземлен имот 72 343 505 с площ 1385 декара да бъдат обезщетени. С писмо от 11 ноември 2016 година в механа община *****е уведомил М.Ч. и Р.Р., че няма данни за възстановяване право на собственост на наследниците на С.И.върху парцел първи, квартал 6 регулационния план на град ****, че не са постъпвали възражения по изготвената кадастрална карта и кадастрални регистри на град *****и не са налице основания за тяхното обезщетяване.

  В хода на първоинстанционното производство е била допусната съдебно-техническа експертиза номер 3233 от 12 юни 2017 година и допълнителна съдебно техническа експертиза 4106 от 26-ти юли 2017 година. Настоящата инстанция счита че заключението на вещото лице по тези експертизи следва да бъде съобразено само доколкото е в съответствие с правните изводи по казуса. От изготвената комбинирана скица на вещото лице е видно че имот с площ 1121 квадратни метра по действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на град *****е индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 500. 5 122. При съпоставка на този имот който съответства на имота описан в решение те 10 80 от първи декември 1999 година по преписка 17 90 от 15-ти януари 1992 година съдът, намира че се касае за имот, който попада извън границите и площта на имота предмет на настоящото производство с идентификатор 72 343. 500.5 по кадастралната карта и кадастралния регистър на град ****. Това обстоятелство е видно и по скица 15 393 1606 от 10-ти август 2016 година, където процесния поземлен имот с идентификатор 72343. 500. 5  няма дори обща граница с имот 500. 5122 и това е още един аргумент за неоснователност на исковата претенция.

Ловешки окръжен съд счита че е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание член 124,ал.1 от ГПК относно поземлен имот с площ 1385 квадратни метра съставляващ част от поземлен имот с площ 2843 квадратни метра и идентификатор 72343.500.5 по кадастралната карта и кадастралния регистър на град ****, улица **** урбанизирана зона представляващ парцел първи, квартал 6 при актуални граници и съседи имоти с идентификатори 70 2343.5003014,№ 72343. 500. 1926, 72343.500. 5001 и 72300 43500. 5119 .  Настоящата инстанция приема, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като въззивниците-ищци не доказват в хода на производството, че са собственици на процесния имот въз основа на наследяване от общия наследодател С.М.И., починал на 19-ти октомври 1960 година и реституция на имота по ЗСПЗЗ. Съдът счита че решението !080/03.05.1995-та година, не завършва процедурата по реституция тъй като в последствие изменено с решение 10 80 от първи декември 1999 година на Пк-****. Цитираното  решение 10 80/01.12.1999 г.също не установява, възстановяване право на собственост върху имот с площ 1,121 декара, изоставени трайни насаждения ,тъй като към него липсва скица на имота.  Съдът приема, че по комбинираната скица към съдебно техническата експертиза се установява че от друга страна имота по решението от 1999 г. не попада в площта на поземлен имот с идентификатор 72300 43 500.5 по кадастралната карта и кадастралния регистър на град ****. Съдът счита че решението 10 80/01.12.1999година е издадено в нарушение на член 14,ал.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията към този момент, тъй като липсва каквато и да е скица на конкретизирания имот. Изискването решението по член 14, ал.1 от ЗСПЗЗЗ за възстановяване на собственост в съществуващи стари реални граници да бъде съпроводено със скица, която е неразделна част от него е свързано с установяване на границите и конкретното местонахождение на възстановения имот. Липсата на такава скица всъщност  препятства възможността за индивидуализация на имота, още повече,че в цитираното решение процесния имот е определен само с три граници и липсва изписана четвърта граница.  Съдът намира че позоваването на  писмото на поземлена комисия *****от 07.05.1993 година е несъстоятелно, тъй като то не обективира документ, който възстановява правото на собственост, а изразява към определен момент позиция на административния орган. Съдът Не възприема като обосновано позицията на въззивниците относно действието на решение №е 10 80 от 3 май 1995 година, тъй като се касае за документ, който в последствие е изменен с решение от 1999 година и в този смисъл прилагането на скица към него не би се отразило на липсата на правни последици досежно процесния имот.

 При тези съображения Ловешки окръжен съд счита, че становището на двете инстанции по неоснователност на иска е идентично и атакуваното съдебно решение  № 156 от 31.10.2017година, постановено по гр.д.№ 69/17 година на ТРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид този изход от процеса, въззивниците, следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия –Община-*****сумата 500 лева съдено-деловодни разноски за настоящата инстанция.

Воден от гореизтъкнатите мотиви съдът   

 

 Р      Е      Ш      И :

 

                          ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно,  съдебно решение  № 156 от 31.10.2017година, постановено по гр.д.№ 69/17 година

                ОСЪЖДА М.С.  Ч., ЕГН: ********** ***, Х.Р.И., ЕГН:********** ***,Р.Х.Р.,ЕГН:********** *** Н.Х.В.,ЕГН:********** *** да заплатят на ОБЩИНА-****, ЕИК:****,седалище в град ****,Лов.област, площад „****“ №9, сумата от 500.00/петстотин/лева-съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция.

               Решението о обжалваемо в едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено ,ведно с мотивите пред  ВКС.

 

                         

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                               

                                              2.