Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1845
гр. Пловдив, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5541/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Л.Г.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-005929 от 04.07.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив,
с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на Г.Л.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 150 / сто и петдесет /лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че в
АУАН и НП неправилно е отразена фактическата обстановка. Сочи се, че
жалбоподателят не е могъл своевременно да възприеме подадения от служителите на
МВР сигнал, тъй като той не е бил подаден ясно, а и в съответния момент около
управляваното от жалбоподателя МПС е имало доста други автомобили и не е
станало ясно за кого от водачите точно се отнася сигналът. Излагат се
съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. П.. Поддържа се депозираната жалба.
Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича
от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и нарушителят са установени на дата 06.06.2019г., когато е съставен и АУАН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено на дата 04.07.2019г.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 06.06.2019г. около 14.20 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Източен“ до № 23, св. М. и св. Б. изпълнявали служебните си задължения във
връзка с контрол върху водачите на МПС за спазване правилата за движение по
пътищата. Контролните органи били позиционирани на видно място, в най- дясната
пътна лента на булеварда. Св. М. забелязал управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
марка и модел „Нисан Терано 2“ с рег. № *******, като своевременно подал на
водача му сигнал да спре, със стоп палка, „образец МВР“. Жалбоподателят Г. не
предприел действие по спиране на управлявания от него автомобил и продължил да
се движи по бул. „Източен“. М. и Б. незабавно се качили в зачислените им служебни
мотори и последвали жалбоподателя, като подали съответен звуков и светлинен
сигнал. След като забелязал преследващите го служители към ОД на МВР,
жалбоподателят Г. спрял управлявания от него лек автомобил и оказал пълно съдействие
за извършване на проверката. За така извършеното от жалбоподателя нарушение бил
съставен АУАН с бл. № 199289 от 06.06.2019г., който бил предявен на нарушителя,
той се запознал със съдържанието му и го подписал като отбелязал, че има
възражения.
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото
писмени доказателства. Тя се потвърждава и от показанията на св. М., който е
категоричен, че на процесната дата е подал ясен и видим за жалбоподателя сигнал
със стоп- палка, утвърден образец на МВР. Допълнително, свидетелят изтъква, че
при подаването на сигнала, управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
последен в колоната от изтеглящи се от светофара автомобили и непосредствено до
него не са били позиционирани други МПС. Тоест, за жалбоподателя не е
съществувала каквато и да било пречка от обективно естество, да възприеме
своевременно подадения сигнал за спиране. Съдът кредитира изцяло изложеното от
свидетеля М., като счита, че поднесената от него информация е обективна,
логически последователна и безпротиворечива. Гореизложената фактическа
обстановка съответства напълно и с отразеното в АУАН от 06.06.2019г., като
съобразно изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Както бе посочено и
по- горе, АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът
кредитира отразеното в него.
В хода на съдебното следствие
пред настоящата инстанция бе разпитана и св. Б.. Съдът счита, че поднесената от
нея информация не допринася особено за разкриване на обективната истина по
делото, тъй като свидетелката заяви, че изобщо не е забелязала полицаите, както
по време на първоначалното подаване на „стоп сигнала“, така и впоследствие.
Всъщност, изложеното от свидетелката е житейски оправдано и логично, тъй като
тя е била пасажер и за нея не съществува задължение да следи непрестанно
пътната обстановка и настъпилите промени в нея.
По правните аспекти на спора:
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 103 ЗДвП. Съобразно цитираната
норма, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. В конкретния случай, както бе посочено и по- горе,
с категоричност се изяснява обстоятелството, че на жалбоподателят е подаден
своевременно и по надлежен начин сигнал за спиране от служител на МВР. Изпълнени
са разписаните в чл. 170, ал. 3 ЗДвП изисквания- сигналът е подаден чрез стоп-
палка. Предвид обстоятелството, че служителите при ОД на МВР- Пловдив са
извършвали контрол в светлата част на денонощието ( 14.20ч.), то не е било
необходимо стоп сигналът да бъде придружен с описваща полукръг червена светлина.
Същевременно, нарушителят обективно е бил в състояние да възприеме така
подадения сигнал, но поради неизяснена по делото причина, е избрал да продължи
движението си с управлявания от него автомобил. Това е довело до необходимост
служителите към ОД на МВР- гр. Пловдив, да предприемат преследване, като едва
след като е подаден съответен светлинен и звуков сигнал от патрулния мотор,
жалбоподателят е преустановил негативната си линия на поведение и е привел в
покой управляваното от него МПС.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна преценка,
съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. На първо място, следва да се акцентира върху обстоятелството,
че процесното нарушение е първо такова за жалбоподателя ( видно от приложената
по делото справка за нарушител/ водач ). Допълнително, от цитираната справка се
изяснява и че жалбоподателят е издържал изпит за правоспособност през 1968
година, като последното му регистрирано нарушение ( преди процесното ) е
извършено на 19.09.1983г. Тоест, налице е период от тридесет и шест години,
през който жалбоподателят е имал образцово поведение като водач на МПС. Именно
и предвид това, на жалбоподателя е издаден „Контролен талон за водач без наказания“
по реда на чл. 25, ал. 4 Наредба № I-157 от 2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. На фона на натрупания значителен стаж като
правоспособен водач на МПС, издаването на този контролен талон се явява
достатъчен атестат за качествата и добросъвестното отношение на жалбоподателя
към задълженията му като водач на МПС. Ясно е, че настоящото нарушение се явява
по- скоро изолиран случай и не е поредна проява на трайно следвано негативно
поведение, насочено към нарушаване на правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Предвид изложеното, съдът счита,
че за постигане целите на административнонаказателната отговорност и най- вече на
поправително- превъзпитателния ефект, то е достатъчно нарушителят да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-005929 от
04.07.2019г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл.
103 ЗДвП, на Г.Л.Г., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 150 / сто и петдесет /лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.