Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  21.02.2019 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                           СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 9035 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Производството пред СРС е образувано по искова молба на В.И.В. против „М.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, за установяване неистинността на документ - Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г. за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия; с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД, за връщане на сумата от 240 лв., получени без основание за периода 12.06.2015 г. – 12.06.2017 г. по Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане; с правно основание чл.49, във вр.с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за неимуществени вреди от непозволено увреждане, произтекли от съставянето на Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г. за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия, както и от немарливо, некоректно и арогантно поведение и бездействие на служители на ответника по повод оплакванията на ищеца.

С влязло в сила определение на СРС е прекратено производството по делото в частта относно искането да бъде признато за установено, че между ищеца и ответника не съществува правоотношение, произтичащо от Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г. за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия.

Ищецът твърди, че бил в облигационни правоотношения с ответника  по силата на договор № *********/12.06.2015 г. за номер **********, който прекратил на 15.09.2016 г. Според Приложение № 1 към договора за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия, ищецът се задължил да заплаща еднократна такса и месечна абонаментна такса срещу получаване на посочената услуга. С искане с вх.№ 171М144/15.09.2016 г. ищецът уведомил ответника, че такова приложение никога не е подписвал. В отговор бил уведомен, че такъв договор съществува в деловодството и счетоводството на ответника, като освен това ищецът притежавал копие от него. По случая било образувано досъдебно производство № ДП 3383-ЗММ-15001/2017 г. по описа на 8-мо РУ на СДВР и прокурорска преписка № 43164/2016 г. по описа на СРП за извършено документно престъпление, по което е допуснато изготвянето на графологична експертиза. Ищецът твърди, че услугата, чието заплащане се претендира от него, никога не му е предоставяна и не е била искана. Бил принуден да заплаща посочената услуга чрез разплащателната си сметка, тъй като била свързана с ползването на телефон, който щял да бъде спрян при отказ да заплаща допълнителната услуга. Посочва, че след като уведомил ответника с покана вх.№ 133М196/7.04.2017 г. относно намеренията си, получил отговор, свидетелстващ за неразбиране на ситуацията от ответната страна. Това некоректно поведение на ответника продължило и до подаване на исковата молба, което го карало да търпи щети, изразяващи се в срам и унижение пред колеги, роднини и приятели. Създалата се ситуация довела до загуба на време, пари и нерви.  Живеел в състояние на дискомфорт и напрежение, за да обяснява ситуацията, в която е изпаднал. Ето защо ищецът моли съда да: 1) признае за установено по отношение на ответника, че не е подписвал Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г. за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия и че между него не съществува правоотношение, произтичащо от въпросното приложение; 2) да осъди ответника да му заплати сумата от 240 лв., получени без основание за периода 12.06.2015 г. - 12.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане; 3) да осъди ответника да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от съставянето на Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г. за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия, както и от немарливо, некоректно и арогантно поведение и бездействие на служители на ответника по повод оплакванията му. Ищецът претендира и направените разноски по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не са налице неуместни действия от страна на служители на ответното дружество, тъй като при воденето на кореспонденция между страните ищецът не приложил доказателства за твърденията си за неавтентичност на процесния договор. Заявява, че не е страна по образуваното  досъдебно производство и няма достъп до същото. Счита твърденията за неимуществени вреди за бланкетни.

СРС е уважил предявените искове (последният – частично, за сумата от 1 000 лв.). Съдът е приел, че процесното приложение е неистински, т.е. неавтентичен, документ и не обвързва страните, поради липса на съгласие от страна на В.В.. Заключил е, че ответникът е получил без основание от В.В. сумата от 240 лв., като по делото не се установява последният да е приел каквото и да било изпълнение по договора. По третия иск съдът е приел, с оглед установената неавтентичност на процесното приложение, за доказано неизпълнението на задълженията на служители на „М.“ ЕАД по задължителната проверка на лицата, на които дружеството е възложило сключването на договори от негово име. Ето защо СРС е направил извод, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерно начисляване от страна на ответното дружество на такси по Приложение № 1 към договор № *********/12.06.2015 г. за ползване на комплексна услуга - фиксиран интернет и цифрова телевизия, за периода от 12.06.2015 г. до 12.06.2017 г. Въз основа на събраните гласни доказателства СРС е намерил за установено, че ищецът е изпитвал напрежение, притеснение и негативни емоции, породени от обстоятелството, че през периода 12.06.2015 г. - 12.06.2017 г. е бил принуден да заплаща несъществуващи задължения към ответното дружество и да обяснява пред роднини и приятели възникналата без негово участие ситуация, както и това, че В. многократно отправял искания до ответника за преразглеждане на случая, но служителите го уведомявали, че договорът за мобилни услуги съществува, респ. съществуват и задълженията му по него. По справедливост, СРС е оценил неимуществените вреди, претърпени от ищеца, на сумата от 1 000 лв.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „М.“ ЕАД (с конституиран правоприемник в хода на процеса „А* България“ ЕАД). Жалбоподателят атакува решението в частта, в която искът по чл.49 от ЗЗД е уважен за сумата от 1 000 лв., като счита съдебния акт в тази му част за недопустим и неправилен и моли въззивния съд да го отмени и отхвърли претенцията. Заявява, че ищецът не е претендирал неимуществени вреди вследствие на неправомерно начислени от дружеството такси по Приложение № 1 от договора, а само от некоректно, немарливо, арогантно и цинично поведение на служители на дружеството. Твърди, че не е имало неправомерно поведение на негови служители, тъй като  при  изготвяне на отговори по подадените от В. жалби не е имало никакви доказателства, че процесният договор е неистински. Алтернативно, жалбоподателят моли съда да намали присъденото обезщетение, като несъответстващо на характера и степента на увреждането.

В.В. счита въззивната жалба за неоснователна.

Пред СГС не са събрани нови доказателства.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че СРС е присъдил обезщетение за вреди извън съществуващия между страните правен спор,  очертан от ищеца с исковата молба.

В исковата молба В.В. е посочил, че е заплащал услуга, която никога не му е била предоставяна, нито договаряна, като „М.“ ЕАД е прибирало заплащане за  нея и след прекратяването на договор № *********. Визирал е, че „вече осем месеца продължава да тегне  над мен неизвестност, напрежение и обида, защото съм принуден да плащам за услуга, (ако не си платя за тази фалшива услуга, ме заплашват от изключване на друг телефон, който ползвам) която не съм искал и не съм договарял.“. В петитума на исковата молба изрично е заявил, че претендира обезщетение за неимуществени вреди за ползване на комплексна услуга (пакет) – фиксиран интернет и цифрова телевизия, каквото приложение не е подписвал и по което правоотношение не е страна.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.

По отношение предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по исковата молба по реда на чл.49 от ЗЗД и размера на дължимото обезщетение въззивният съд изцяло споделя изводите на СРС, като същите следва да се считат мотиви и на настоящия съдебен акт на основание чл.272 от ГПК. Очевидно служителите на „М.“ ЕАД (сега „А* България“ ЕАД) са действали неправомерно, след като са допуснали съставянето на неавтентичен договор в търговски обект на дружеството. Презумпцията за вината им по чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена по делото. От събраните доказателства се установява по убедителен начин, че В.В. е претърпял неимуществени вреди в резултат на продължителното начисляване на такси от страна на дружеството за услуги, каквито не е договарял и ползвал. Тези вреди се изразяват в притеснения, чувство за безсилие, стрес, необходимостта да се отправят искания и жалби до „М.“ ЕАД и свързаните с това негативни емоции и дискомфорт. Сумата от 1 000 лв. се явява адекватна и справедлива за обезщетяване на вредите.

Изложеното обуславя потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Ответникът по жалбата не е направил разноски пред СГС, които да му бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

 

                                                                   Р  Е  Ш  И:

 

                                                                                                            ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.03.2018 г. на СРС, І Г.О., 159 състав, постановено по гр. дело № 46209 по описа за 2017 г., в частта, в която искът по чл.49 от ЗЗД е уважен за сумата от 1 000 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

           

                 2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.