РЕШЕНИЕ
№ 17534
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА Г. П.
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110100563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена
от А. В. Д. срещу Д. Л. Д., съпруг на молителката.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, като на
04.01.2023 г. около 19.30 часа в семейното жилище, находящо се в гр. София, казал на
молителката следните обидни думи и изрази: “Ти с нищо не можеш да се справиш“, „ти си
луда“, ‚идиот ли си, та едно барбекю не можеш да запалиш“, „от теб нищо не става“,“по-
добре се самоубий“, „край с теб“, ударил я с чувала с въглища по тялото, а след това й
нанесъл удари с юмрук в областта на гърдите, в областта на кръста и лявата страна на
стомаха. През това време крещял на молителката, че е луда, „болен мозък“, „неспособна да
свърши нищо“, „от теб нищо не става“,“по-добре се самоубий“, „край с теб“.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
1
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, че страните са съпрузи, поради което ответникът попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция
преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния
родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 8 от делото, том I/, в която
подробно са описани актовете на домашно насилие, индивидуализирани по време, място,
начин на извършване и авторство на деянието. Същата обаче е обявена от закона за
достатъчно доказателство само когато по делото няма други събрани такива. При наличие на
други доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г./, а молителката следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените
актове на насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице
неблагоприятни последици.
В хода на съдебното дирене е изслушана и приета съдебнотехническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентна, обективна и в пълнота отговаряща на поставените
задачи. От заключението на вещото лице се установява, че на процесните дати и място
молителката е подала сигнал на единния европейски номер за спешно повиквания 112
относно това, че ответникът я е ударил /л. 150 от делото, том I/, както и емоционалното
състояние на молителката, непосредствено след извършване на насилствения акт, което е
било констатирано от оператора /“Страх ме е..“, оператор: “Тя направо трепери и заеква“;
„Просто съм ужА.а!“, „Страх ме е! Много ме е страх!“/.
Видно от приетата като писмено доказателство медицинска документация /за преглед
на пациент в КБД/СО, издаден от Спешен център по хирургия при УМБАЛСМ
„Н.И..Пирогов“ ЕАД, л. 150 от делото, том I; справка за посещенията на амбулаторно
прегледани пациенти, л. 307 от делото, том I/, молителката е потърсила медицинска помощ
и при прегледа, извършен на 04.01.2023 г., в 21:57 часа от д-р Д. Л., е констатирано
обективното състояние на корема на молителката – слабо болезнен в ляв и десен
хипохондриум. Пациентката е насочена за изследвания – УЗ коремни органи и рентген на
гръден кош. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира представения преглед
на пациент, находящ се на л. 7 от делото, том I, тъй като в откритото по реда на чл. 193 ГПК
2
производство безспорно се установи, че документът е подписан от посочения в него автор, а
именно д-р Д. Л..
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите
на Илина Кирова /дъщеря на молителката/, Йордан Митев, Ангел Ангелов и Мария Д..
Следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно
доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка
на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и
кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.
Обстоятелството, че свидетел и страна по делото са роднини само по себе си или близка
фактическа или друга връзка не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че
депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на
взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена
критичност при оценката на достоверността на тези показания, като има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и последователни, поради
което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства. Първата свидетелка е видяла майка си
непосредствено след осъществяване на физическото насилие, като заявява, че не е
забелязала по нея да има видими следи от насилие, което обстоятелство се потвърждава и от
заявеното от самата молителка при подаване на сигнала на 112 /“Не, нямам наранявания“ –
л. 154 от делото, том I/. Свидетелката Кирова дава конкретна информация относно
емоционалното състояние на пострадалата, които данни съвпадат с възприетото от
оператора на 112 и от свидетелите Натина и Митев. Свидетелят Митев допълва, че в
телефонен разговор, проведен с молителката часове след случилото се, тя му се е оплакала
от болки в бъбреците.
Разпитани по делото в качеството на свидетели са и Г. Велинов П. и А. И. Н., от
показанията на които се установява, че същите са полицейските служители, изпратени по
подадените сигнали на номер 112. Свидетелите споделят, че молителката не е имала видими
наранявания. Показанията кореспондират и с останалите гласни доказателствени средства
относно това, че молителката е била притеснена.
Пред първата инстанция е разпитан д-р Д. Л., който заявява, че в амбулаторния лист
не е посочил данни за контузия, а за болезненост, като не изключва тази болезненост да бъде
травматично увреждане, т.е. да отговаря на медикобиологичните признаци на лека телесна
повреда по смисъла на закона.
На следващо място, показанията на свидетелите Ангелов и Д. не допринасят за
изясняване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, тъй като касаят
отношенията на страните преди и след процесната дата.
По отношение на приетото като писмено доказателство заверено копие на
материалите по досъдебно производство № 22/2023 г. по описа на 03 РУП – СДВР, пр. пр.
№ 2113/2023 г. по описа на СРП /л. 160 и сл. от делото, том I/, съдът намира за необходимо
да отбележи, че за установяване на обстоятелства от предмета на доказване не са ползвани
3
протоколите от разпит на останалите свидетели, разпитани в хода на досъдебното
производство. С оглед принципа на непосредствеността и равенството на страните в
гражданския процес, релевантните обстоятелства подлежат на изрично доказване пред
гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в
хода на наказателното производство. Гражданският съд не може да се позовава на
доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия пред него спор.
Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени
обстоятелства по делото и на закона. Цитираната разпоредба го задължава да формира
вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и
допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Няма съмнение, че
това са тези доказателства, които са събрани „пред и от оня съд, който ще решава делото“.
Принципът на непосредствеността при разглеждането на делото, проглА. в разпоредбата на
чл. 11 ГПК, не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани
в друго производство, в т. ч. и наказателно такова (вж. Решение № 66/12.03.2015 г.,
постановено по гр. дело № 5839/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 94/05.11.2020 г.,
постановено по т. дело № 2009/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО).
По делото е извършена и приета втора съдебнотехническа експертиза /л. 356, том II/,
която съдът кредитира като компетентна, обективна и в пълнота отговаряща на поставените
задачи. Експертът в хронологичен ред е описал поведението на заснетите лица, като от
заключението се установява действията на мъжа, осъществени спрямо жената, изразяващи се
в блъскане, бутане и нанасяне на един удар. При изслушването си пред съда вещото лице
заявява, че има периоди от време, през които на записите не се вижда какво се случва. От
записите не е констатирал молителката да е паднала на земята, което обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетелката Кирова /“Не е падала на земята“/.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на акта на физическо насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. От друга страна, съдът
намира, че от данните по делото не се установява ответникът да е извършил твърдяното
емоционално насилие, изразяващо се в използване на обидни думи и изрази по адрес на
своята съпруга. Съдът не приема, че употребената от ответника физическа агресия е била с
твърдяната от насрещната страна интензивност. Съдът счита, че действително ответникът е
ударил молителката, но не й е нанесъл поредица от удари с юмруци в различни области на
тялото. От свидетелските показания се установява негативните емоции, които молителката е
изпитала след случилото се. А и от видно от медицинската документация, същата се е
оплаквала от болезненост, която съдът приема, че е житейски логична последица от
извършения спрямо нея насилствен акт.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН. Съдът не следва да определя срок на действие на
мерките – по аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023
г., в сила от 01.01.2024 г./. При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на акта на
домашно насилие, настъпилите неблагоприятни последици за пострадалото лице, както и
4
обстоятелството, че по делото има данни, че случилото се не представлява изолирано и
инцидентно събитие.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 400,00 лева.
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителката, която своевременно е направила искане
за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната
да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното
плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС
по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно – л.
6 от делото, том I, и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 648 от делото, том
II, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на
неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение). Другата страна не е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК. В тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 2000,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 06.01.2023 г. следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 3/06.01.2023 г.,
издадена по гр. дело № 563/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и
я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Д. Л. Д., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
5
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. Л. Д., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на А. В. Д., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. Л. Д., ЕГН **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-
mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Л. Д., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Д. Л. Д., ЕГН ********** глоба в размер
на 400,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Д. Л. Д., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 лв.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на А. В. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН сумата в размер на 2000,00 лева, представляваща
разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6