ПРОТОКОЛ
№ 175
гр. Търговище, 08.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско
дело № 20233530101335 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
След като изслуша показанията на свидетеля П.И.А. и се запозна с
проиложеното писмо от Дирекция социално подпомагане – Търговище и
въз основа на приложимото право счита, че делото не му е международно
подведомствено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ГПК въпросът дали заведеното
дело е подведомствено на съда, може да бъде повдигнат от страните или
служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е
определен срок за това.
Предявеният иск е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК. Визираната
разпоредба сочи, че спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. В установената практика на съдилищата и ВКС, се приема, че
вложеният в тези норми смисъл на понятието „настоящ адрес“ следва да се
тълкува като се изхожда от характера на производството по споровете за
местоживеене на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, разрешаване за пътуване на детето, без
съгласие на единия родител, в които съдебни производства основната цел е:
закрила интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност
по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 ГПК, респ. чл. 112
ГПК, е обусловена именно от тази цел, поради което и при изясняване на
понятието „настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото
пребиваване, което е свързано и последващите процесуални действия по
разглеждане на спора.
Изрично понятието настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване
като фактическо състояние в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на Закона за
1
закрила на детето /т.15: „Настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето
пребивава“/, която в конкретния случай също намира своето приложение, тъй
като се касае за съдебно производство, в рамките на което се засягат
интересите и права на дете по смисъла на чл. 15 от същия закон. Настоящият
адрес на детето или мястото, където то фактически, действително пребивава е
от значение и във връзка със задължението на съда да изслуша детето, и да
бъде изготвен социален доклад за положението на детето, с оглед
разпоредбата на чл.15 от ЗЗДетето. Тълкуването на понятието „настоящ адрес
на детето“ не противоречи и на уредбата на Закона за гражданска
регистрация /ЗГР/, а тъкмо напротив – според общото правило на чл. 94, ал. 1
от ЗГР: „Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее“. Действително този
адрес подлежи на административна регистрация, но заявяването му,
предвидено в чл. 96, ал. 1 от ЗГР и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от ЗГР се
явяват последица от факта на местоживеенето, от фактическото пребиваване
на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му.
Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес /или по-късно
заявяване/ не променя установения факт на местоживеене на детето на
определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и
практиката на ВКС в Определение № 185/23.04.2013г. по ч.гр.д. №
2198/2013г., ВКС, ГК, ІІ г.о. – задължително за съда, постановено по следния
правен въпрос: Как се определя настоящия адрес на детето към подаване на
исковата молба – дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес
или следва да се приложи формалният признак по Закона за гражданската
регистрация/ЗГР/.
Такава е и съдебната практика на Окръжен съд – Търговище – напр.
Опр. № 31/28.01.2015г. по В.ч.гр.д. № 20/2015г. на Окръжен съд – Търговище.
С претенциите си ищцата въвежда съдебен спор досежно заместване
съгласието на другия родител за издаване на задграничен паспорт на детето и
издаване декларация съгласие за пътуване в чужбина. Детето П. е родено на
05.10.2009г. в Б., гр. Л., където живее постоянно със своята майка М..
Връщането му в България е било инцидентно на гости на разширеното
семейство, няма нито данни, нито твърдения на ищцата П. да е била трайно
установена поне 6 месеца преди завеждане на спора – 29.04.2021г., на адрес в
гр.Търговище, за да може да се приеме, че Търговищки районен съд е
компетентен да разгледа предявените искове. Съгласно преведено
удостоверение, детето П. Р. в периода 28.08.2023г. до 07.09.2023г. е
посещавало пълноправно формата на обучение в Кралско средно училище в
Ерстел (френска общност в Б.).
Това разрешение на въпроса с компетентността кореспондира с водещия
принцип, прокламиран в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) №
2201/2003, според който основанията за определяне на компетентността по
делата за родителската отговорност са оформени в светлината на най-добрия
интерес на детето и особено на критерия на близостта, което означава, че
компетентността, на първо място, следва да се отнася към държавата-членка
2
на обичайното пребиваване на детето, чиито признаци, бидейки изцяло
фактически, не са обвързани от гражданството му, от това на родителите му
или от формалната му адресна регистрация в държавата по произход.
По данни на бабата детето е придобило и нидерладстко гражданство
през 2023г. Тези доказателства, сочат наличието на международен елемент,
обхващащ процесните въпроси в предметния обхват на пряко приложимия с
приоритет пред националното законодателство Регламент (ЕО) № 2201/2003
на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност.
Настоящият състав приема, че обичайното местопребиваване на детето
винаги е било в Б.. Такива са посочените от ищцата факти в исковата молба и
те се подкрепят от приложените и допълнителни събрани писмени
доказателства.
След като съобрази данните за обичайното местопребиваване на детето
на територията на страна-членка, различна от Република България, към датата
на депозиране на исковата молба и след като прецени отсъствието на
предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) №
2201/2003, съдът намира и следва служебно да прогласи в изпълнение на
ангажимента си по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл.
8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да разгледа
така предявеният иск, правно квалифициран според националното право на
сезирания съд по чл. 127а, ал. 2 от СК.
От изложеното, настоящият състав на Районен съд – Търговище намира,
че същият съд не е компетентен да разгледа и реши спора за родителската
отговорност за детето П. Р., поради което следва служебно да прогласи това и
да прекрати производството по него, като международно неподведомствено
на български съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд – Търговище не е компетентен да
разгледа и реши гр. дело № 1335 по описа за 2023г. на същия съд, 8-ми
граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 1335/2023г. по
описа на Районен съд Търговище като международно неподведомствено на
български съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Търговище в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:00 часа.
3
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание на 08.04.2024
година.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
Секретар: _______________________
4