№ 11024
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110146705 по описа за 2021 година
Ищецът „А.С.В.“ ООД, ЕИК ..., е предявил срещу ответника М. И. С., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 5545944, сключен на
21.08.2019 г. между ответника и „В.К.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 868,35 лв., мораторна лихва за периода от
20.09.2019 г. до 13.11.2020 г. и лихва за забава в размер на 180,15 лв. за периода от
21.09.2019 г. до 22.01.2021 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия
от 01.12.2016 г. и Приложение към него от 01.07.2020 г., за което длъжникът е уведомен и за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 7303/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „В.К.“ ООД е предоставило на ответника
заем в размер на 3000 лв., като последният се е задължил да го върне на 15 равни вноски,
всяка в размер от 404,80 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва или сума в размер
общо на 6072 лв. Твърди, че ответницата не е извършила плащания по договора, като
изпаднала в забава и понастоящем дължи главницата ведно с лихвите. Твърди, че
вземанията по договора са му прехвърлени въз основа на рамков договор за цесия от
01.12.2016 г., ведно с приложение от 01.07.2020 г. от заемодателя. Прави искане
претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
1
ответника чрез назначения му особен представител адв. С. Т., в който оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на уведомяване за прехвърлянето на вземане, както и
валидността на договора за цесия. Оспорва изпълнение на задължението за предаване на
заетата сума. В открито съдебно заседание оспорва уведомяването на длъжника за цесията.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 05.02.2021 г. срещу М. И. С., по което е образувано
ч. гр. дело № 7303/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 12.02.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
Заповедта за изпълнение е оформена като връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД,
във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на
ищеца е да докаже, че между първоначалния цедент „В.К.“ ООД и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на
ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава; както и че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца въз
основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В конкретния случай ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор на 09.07.2020 г.
- към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не
се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна
разписка не са представени. Към исковата молба е представено оригинално уведомление за
цесия, изходящо от цесионера като пълномощник на цедента, както и пълномощни. Няма
спор, че по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС).
2
Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника
лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването
заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство
следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Уведомен за цесията може да бъде и
пълномощник на цедирания длъжник, упълномощен от него по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 39 от ЗЗД - според това, което упълномощителят е изявил. Получаването на
уведомлението ще породи правно действие за упълномощителя, защото последиците от
правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Уведомлението за извършената цесия може, освен това, да бъде прието за връчено на
адресата, дори същото да не е достигнало физически до него, ако кредиторът е положил
дължимата грижа да уведоми цедирания длъжник за извършената цесия на адреса, по реда и
начините, уговорени в договора за кредит, ако такива са налице, както и на посочения в
договора адрес чрез куриер, така и чрез нотариус или по друг уговорен в договора начин за
връчване, известен и на двете страни. Този извод следва от Решение на СЕС по дело С-
327/10 от 17.11.11 г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на
длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.
В настоящия случай цесионерът, действащ като пълномощник на цедента, не е
установил, че е изпратил уведомлението за извършената цесия, както и въобще да е правил
опит за връчване на уведомлението, което следва да се осъществи съобразно уговорката в
чл. 10 от Договора.
Същевременно според настоящият състав на съда, особеният представител, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, в това число и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като същият е процесуална фигура, която
упражнява чужди процесуални, а не материални права, по аргумент от чл. 29, ал. 5 от ГПК,
във вр. с чл. 39 от ЗЗД, който текст определя обема на материалната представителна власт
според волята на упълномощителя. Представителната власт на особения представител
спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същият, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), а по арг.
чл. 29, ал. 5 от ГПК така учредената представителна власт е ограничена.
Ето защо особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение, поради което цесията, не е съобщена надлежно и не е породила своето
действие спрямо длъжника, а цесионерът не е материално легитимиран да получи
изпълнение (в този смисъл Решение № 261018 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 13107/2019 г.
на Софийски градски съд, както и Решение № 265889 от 17.09.2021 г. по в. гр. д. №
7428/2020 г. на Софийски градски съд ).
3
За пълнота следва да се отбележи, че от представените по делото доказателства не се
установява без съмнение вземането да е прехвърлено на ищеца, тъй като не се установява
предметът на договора за прехвърляне на вземания. Такова доказателство не съставлява
уведомлението до ответника, тъй като същото има характера на едностранно волеизявление,
а не на договор за цесия, освен това в него не се съдържа индивидуализация на цедираните
вземания по основание и размер. От представените фрагментарни извлечения от
Приложение № 1 от 01.07.2020 г., преценени с оглед разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ГПК,
не би могло да се направи обоснован извод, че първоначалният кредитор е прехвърлил в
полза на ищеца претендираните вземания при липса на конкретика и в представеното на
лист 20 потвърждение (в този смисъл и Решение № 261018 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. №
13107/2019 г. на Софийски градски съд).
Предвид изложеното, предявените по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „А.С.В.“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., срещу М. И. С., ЕГН **********, с адрес в ..., искове
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3000 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 5545944,
сключен на 21.08.2019 г. между ответника и „В.К.“ ООД, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 868,35 лв. - мораторна
лихва за периода от 20.09.2019 г. до 13.11.2020 г. и лихва за забава в размер на 180,15 лв. за
периода от 21.09.2019 г. до 22.01.2021 г., прехвърлени на ищеца по силата на договор за
цесия от 01.12.2016 г. и Приложение към него от 01.07.2020 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 12.02.2021 г. по ч.гр.д. № 7303/2021 г. по описа
на СРС, 178 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5