Решение по дело №20/2009 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ ......

гр. Силистра, .16.03.2009 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети март две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Р.

ЧЛЕНОВЕ:             В.М.

                                 С.С.

при секретаря А.Т. и с участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 20 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 786 / 19.12.2008 г. по АНД № 832 / 2008 г. Силистренският районен съд е изменил наказателно постановление № 343-1 / 13.08.2008 г., издадено от началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП – Силистра, в частта, с която на основание чл. 180, ал. 4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. ………, като е приложил чл. 180, ал. 1 ЗДДС и е наложил имуществена санкция в размер на 200 лева.

Касаторът ……………….. моли съда да отмени горепосоченото решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответникът ТД на НАП – Силистра оспорва подадената жалба.

Прокурорът дава заключение, според което оспореното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът прие за установено следното:

СРС е констатирал, че касаторът е регистрирано лице по ЗДДС. Поради това му качество, през данъчния период 01 – 31 януари 2007 г. за него е възникнало задължение да начисли ДДС в размер на 162,99 лева за извършена облагаема доставка по ЗДДС – продажба на билети за превоз на пътници от касите на Автогара „Силистра“ от ……………….. ЕООД, от името и за сметка на касатора, с данъчна основа 814,96 лв. …………… ЕООД с протокол е отчело на касатора извършените продажби на билети от касите на Автогара „Силистра“. ДДС не е било начислено от касатора в законоустановения срок, като не е извършено съответното отразяване в дневника за продажби за съответния данъчен период и в подадената справка-декларация за същия период.

Неоснователен е доводът на касатора, че в дневника за продажби за месец януари не са отразени продажбите на билети за превоз на пътници, тъй като едва през месец май ………………….. ЕООД е отчело въпросните продажби и е извършено разплащане. Дори това фактическо твърдение да съответства на действителността, то е без значение за изхода на делото. "Пътнически превози – Силистра" ЕООД не е доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС при продажбата на билетите, тъй като дружеството е действало от името и за сметка на касатора. Следователно доставчик е бил касаторът и като такъв той носи пълната отговорност за срочното начисляване на съответния ДДС съобразно момента на продажбите на билетите. Това, че ………………….. ЕООД отчита своевременно или със закъснение тези продажби, е въпрос на изпълнение по договорни правоотношения между него и касатора, но е правноирелевантно за данъчните правоотношения. Ако наистина е налице забавено изпълнение от страна ………………….. ЕООД за отчитането на билетите, касаторът би могъл да претендира от контрагента си вредите, настъпили вследствие на забавата, но не и да се освободи по от задължението си да начислява своевременно ДДС.

Касаторът е инвокирал в жалбата си оплакване относно несъответствието между констатираните факти и тяхната правна квалификация. Става дума за това, че административнонаказващият орган е конкретизирал неначисляването на ДДС посредством две деяния: 1) неотразяване на извършените продажби в дневника за продажбите за месец януари; 2) неотразяване на начисления ДДС в подадената справка-декларация за месец януари. Горепосочените деяния са квалифицирани общо като нарушение на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, но за първото от тях е добавена допълнителна правна квалификация – чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Тази квалификация е очевидно погрешна, тъй като неотразяването на съответния данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период е нарушение по т. 3, а не по т. 1 на ал. 1 от чл. 86 ЗДДС. Допусната грешка обаче не е съществена. От една страна, както вече бе споменато по-горе, и двете деяния са квалифицирано правилно, макар и по-общо, като нарушение на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. От друга страна, дори да игнорираме първото от горепосочените деяния поради погрешната му квалификация, остава второто – неотразяване на начисления ДДС в подадената справка-декларация за месец януари, по отношение на което липсва погрешна правна квалификация. Само по себе си то е достатъчно, за да обуслови прилагането административнонаказателния състав по чл. 180, ал. 1 ЗДДС, предвиждащ санкция за неначисляване на ДДС. Освен това самият чл. 180, ал. 1 ЗДДС, визиран в оспореното решение, също съдържа, макар и в по-абстрактен вид, правна квалификация на нарушението.

СРС е изменил наказателното постановление, прилагайки административнонаказателната норма, в чийто състав не влиза повторност извършеното нарушение. Това е напълно допустимо, тъй като по този начин не се стига до ангажиране отговорността за факти, които не са се съдържали в наказателното постановление, само се изключва един от тези факти – повторността. По този начин не само не се засяга правото на защита на касатора, но и се облекчава неговото положение. Следователно, посредством изменението на наказателното постановление, СРС е приложил правилно материалния закон.

С оглед на гореизложеното оспореният първоинстанционен акт трябва да бъде оставен в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786 / 19.12.2008 г. по АНД № 832 / 2008 г. на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.