Решение по дело №393/2016 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 20.07.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на осемнадесети юли                                              две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 393 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

ИЩЦАТА Б.А.К.-Г.а, ЕГН: ********** *** твърди, че с ответника И.П. Г. с ЕГН: **********,*** били съпрузи, като сключили граждански брак на 09.08.1997 г. с Акт за граждански брак №98 от същата дата на Община К.. От брака си имали едно дете – А.И.Г., ЕГН:**********, който понастоящем бил пълнолетен. Твърди, че със съпруга си имали несходство в характерите, различно отношение към събития и обстоятелства от живота и бита и като цяло бракът им понастоящем бил лишен от съдържание.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; да възложи на нея ползването на семейното жилище, находящо се в град Б., област П., ул. „****” № 26, което било придобито от нея преди брака; след развода да постанови да носи предбрачното си фамилно име К..

ОТВЕТНИКЪТ И.П.Г. не взема становище в срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 09.08.1997г. с Акт за граждански брак №98 от същата дата на Община К..

От представеното удостоверение за раждане №265213 се установява, че от брака си съпрузите имат родено едно дете, което понастоящем е навършило пълнолетие – А.И.Г., роден на *** г. в гр. К..

От показанията на свидетеля Н.Г. се установява, че познава ищцата от много години и с нея били добри приятелки. Съпругът ѝ познавала бегло. Ищцата била много позитивен човек, много търпелива, жизнерадостта, човек, който винаги  бил приятна компания. От нея и други лица свидетелката знаела, че съпрузите имали различен начин и поглед върху живота. Ищцата била човек, който винаги можел да помогне, а за ответника била чувала, че предпочитал да бъде в затворен кръг, да пийне, да хапне. Ищцата споделяла със свидетелката, че съпруга ѝ злоупотребявал с алкохол. Тази злоупотреба продължавала от години. В нетрезво състояние  започвал да я обижда, да я нагрубява, като се държал така дори в присъствието на други хора. Това, което най-много притеснявало ищцата било, че грубото и унизително отношение към нея от страна на ответника се случвало и пред сина им. Ответникът нагрубявал дори и него. Според свидетелката страните не можели да продължат като семейство, тя никога не ги била виждала заедно, нямали бъдеще като съпрузи.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетелката Г., че страните не живеят като семейство, отчуждени са един от друг. Ответникът злоупотребява с алкохол, което се отразява на взаимоотношенията им. Държал се грубо и неуважително както към ищцата, така и към сина им. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права:

От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжката на децата и режим на свиждане.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от СК, съдът предоставя ползването на семейното жилище на съпруга, който го е поискал и има жилищна нужда. Т.е. следва да са налице два кумулативно дадени предпоставки – съпругът да е поискал ползването на семейното жилище и има жилищна нужда. В случая сочените предпоставки са налице по отношение на ищцата, която претендира ползването му, а ответникът не е изявил претенции в тази насока. Ето защо, семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищцата.

Относно фамилното име:

Съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия К., предвид изразеното от нея желание.

Съдът аргументира този извод, по следните съображения: разпоредбата на чл.53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата е направила искане да възстанови фамилното си име преди брака. При това положение, съпругата след прекратяване на брака следва да носи предбрачното си фамилно име.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, КРС определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 09.08.1997 г. с Акт за граждански брак №98 на Община К. граждански брак между Б.А.К. -Г., ЕГН: ********** *** и И.П.Г. с ЕГН: ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б., обл. П., ул. „****“ №26 на съпругата Б.А.К. - Г., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА И.П.Г. с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.