№ 32737
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110116795 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 414а, ал. 4 ГПК.
Издадена е Заповед за изпълнение от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 16795/2024г. на
СРС, с която е разпоредено длъжникът В. Д. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.АДРЕС 54, вх.1, ет.4, ап.14, да заплати на заявител ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б,
следните суми:
- 1 575,03 лева (хиляда петстотин седемдесет и пет лева и 03 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024 г. до изплащане на вземането,
- 179,04 лева (сто седемдесет и девет лева и 04 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.,
- 68,63 лева (шестдесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането,
- 13,19 лева (тринадесет лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 36,72 лева (тридесет и шест лева и 72
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 лв.,
във връзка със задължения за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
УЛ.АДРЕС 54, вх.1, ет.4, ап.14, аб.№ 375356.
Срещу процесната заповед длъжникът В. В. е подал следните възражения от
09.05.2024 г.:
възражение по чл. 414а ГПК, че е изпълнил частично процесните задължения в
общ размер на 1643,66 лв., от които 1575,03 лв. – главница за доставена топлинна
енергия и 68,63 лв. – главница за услуга дялово разпределение, към което
възражение е представил доказателства за заплащане на сумата от 1643,66 лв. по
1
сметка на заявителя;
възражение по чл. 414 ГПК, че оспорва мораторните лихви в съответни размери
върху двете главници, законната лихва върху двете главници и присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
С Разпореждане от 17.05.2024 г. съдът е постановил да се изпрати възражението
заедно с приложенията на заявителя с указания, че може да подаде становище в
тридневен срок от съобщението с предупреждението, че неизпълнението на указанията
в срок влече обезсилване на заповедта за изпълнение, включително в частта за
разноските.
В тридневния срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е подал становище, в което
потвърждава извършеното плащане на сумата от 1643,66 лв., с което са погасени
сторените съдебни разноски, суми за законни лихви върху двете главници, начислени
до датата на плащане, сумите за мораторни лихви, както и част от процесните
главници, но е налице непогасен остатък от 255,41 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, както и присъденото в заповедното производство
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане от 30.05.2024 г. по подробно изложени съображения на
длъжника са дадени указания на длъжника да предприеме съответни действия по
заплащането на остатъка от процесните задължения с цел да не бъде издаван
изпълнителен лист.
С молба от 24.07.2024 г. длъжникът заявява , че е посочил кое точно
задължение плаща, както и че на основание чл. 415, ал. 4 ГПК съдът следвало да даде
указания на заявителя да предяви установителен иск за задълженията, оспорени от
длъжника с подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК, каквито искания са
повторени от длъжника с молба от 30.07.2024 г. и молба от 09.08.2024г.
Както е изрично указано на длъжника с Разпореждане от 30.05.2024 г., при
липса на изрично посочване кое точно задължение заплаща, а посочване в платежния
документ като основание само издадената заповед за изпълнение, заявителят е
приспаднал извършеното от длъжника плащане на сумата от 1643,66 лв. по реда на чл.
76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а именно - разноски, лихви,
главници, като е останал непогасен остатък от 255,41 лв. - главница за топлинна
енергия и разноски за юрисконсултско възнаграждение от 15 лв. в заповедното
производство.
Извършеното от заявителя приспадане на заплатените от длъжника суми е в
съответствие с постановките на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС, според които за погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най – напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие
за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което
се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване
въпрос – от главница и лихви. Според мотивите на същото тълкувателно решение
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал.
2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието
от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или
2
от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да
покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме
така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес
от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД .
В настоящия случай заявителят законосъобразно е приспаднал извършеното от
длъжника плащане при липса на уговорка между страните за прилагане на друг ред
вместо предвидения в нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Както бе посочено по-горе,
заявителят не е обвързан от волеизявлението на длъжника кое точно от процесните
задължения погасява, имайки предвид и че в платежния документ, който доказва
извършеното плащане, длъжникът не е посочил изрично поредност за погасяване на
задълженията, както е сторил това във възражението по чл. 414а ГПК, а е посочил като
основание „Заповед изпълнение чгд 16795 от 2024 СРС 31 състав“. На следващо
място, с плащането длъжникът е признал дължимостта на съответните процесни
задължения, а във възражението по чл. 414а ГПК изрично е признал дължимостта на
процесните главници, което лишава от правно значение оспорването във възражението
по чл. 414 ГПК на присъдените законни лихви върху главниците, след като длъжникът
не оспорва самите главници.
За пълнота на изложението, неоснователно е и оспорването на длъжника във
възражението по чл. 414а ГПК, че не дължи разноски, тъй като не дал повод за
завеждане на делото, след като сам представя доказателства за заплащане на част от
процесните задължения с платежен документ от 02.05.2024 г. след подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение на 21.03.2024 г., и
признава изрично останалата част от процесните задължения.
В двете възражения длъжникът оспорва дължимостта на присъдените разноски,
но тези оспорвания нямат характер на възражения срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като не касаят самите процесни задължения, а разноските, които са
изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК (т. 10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Предвид изложеното, с Разпореждане от 28.07.2024 г. е постановено издаването
на изпълнителен лист за неплатените суми за главница за доставена топлинна енергия,
ведно със законната лихва върху нея, както и за юрисконсултското възнаграждение от
15 лв., поради което следва отхвърляне на молбите на длъжника за даване на указания
на заявителя да предяви установителен иск за вземанията си.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.07.2024 г., молба от 30.07.2024г. и
молба от 09.08.2024 г. на длъжника В. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3