Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. Враца, 10.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 14.04.2021 г. /четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 116 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗБЛД.
Образувано е по жалба
на Д.В.Т. ***,
понастоящем в Затвора – Сливен, против Заповед № 517з-6660/04.12.2020 г. на
Директора на ОД на МВР – София, с която на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД й е
наложена Принудителна административна мярка (ПАМ) – забрана за напускане на
страната, до отпадане на основанието.
В жалбата е посочено, че
издадената ЗПАМ е незаконосъобразна и се иска същата да бъде отменена.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа подадената
жалба и моли да бъде отменена наложената ПАМ.
Ответникът – Директора на ОД на
МВР – София, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Чрез
процесуалния си представител, в представената по делото писмена защита,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено с протоколно
определение от 02.11.2020 г., с което е
одобрено споразумение по НОХД № 3043/2020 г. по описа на Специализирания
наказателен съд.
От Специализирана
прокуратура е направено Предложение № П-113/2020 г. от 24.11.2020 г. , с което на
основание чл. 145, ал. 1, т.
5 и 6, ал. 2 и ал. 4
от ЗСВ, с цел недопускане на отклоняване на лицето от изтърпяване на
наложеното наказание и на основание чл.
75, т. 3 от ЗБЛД е предложено на лицето да бъде наложена ПАМ „Забрана за напускане пределите на Република
България“.
Издадена е Заповед № 517з-6660/04.12.2020 г. от
Директора на ОД на МВР – София, с която на лицето е
наложена ПАМ „Забрана за напускане на страната“, до отпадане на основанието.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана
заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него
длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел. Видно от Заповед №
8121з-336/12.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, оспореният акт е
издаден от компетентен орган – Директора на ОД на МВР – София.
ЗПАМ отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е издадена в законоустановената писмена форма, като е
мотивирана от фактическа и правна страна.
Според чл. 78а от ЗБЛД,
органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на
принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на
органа, който е компетентен да я приложи или отмени.
Съгласно чл.
75, т. 3 от ЗБЛД, не се разрешава напускане на страната на лица,
осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен
в случаите по чл. 66
и 70 от Наказателния
кодекс.
Тълкуването на цитираните
разпоредби налага извода, че за да бъде наложена ПАМ по чл.
75, т. 3 от ЗБЛД следва да са налице кумулативно две предпоставки:
да бъде направено предложение от компетентен орган и лицето да бъде осъдено на
лишаване от свобода.
Спазена е процедурата по
чл. 78а от ЗБЛД,
а именно: органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на
принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на
органа, който е компетентен да я приложи или отмени. Процесната заповед е
издадена, въз основа на Предложение № П-113/2020 г. от 24.11.2020 г., направено
от прокурор от Специализирана прокуратура, което е изпратено служебно на Директора на ОД на МВР – София.
Между страните не е
спорно, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда, като изтърпява
наказание лишаване от свобода. По делото не са ангажирани доказателства, че по
отношение на лишеното от свобода лице са приложени чл. 66
или чл. 70 от НК.
Съдът приема, че са
налице законоустановените предпоставки за издаване на процесната заповед.
Нормата на чл.
75, т. 3 от ЗБЛД е императивна, поради което, когато са налице
основания за нейното прилагане, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и е длъжен да издаде ЗПАМ, без да има право на
самостоятелна преценка.
ПАМ има превантивна и
охранителна функция. Същата се налага с цел да се осигури своевременно и
безпрепятствено изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по НК.
Наложената ПАМ “Забрана за напускане на страната“ не представлява нарушение на
човешките права на лишения от свобода, тъй като същата е ограничена във времето
до изтърпяването на наложеното с влязлата в сила присъда наказание лишаване от
свобода. По делото не са налице доказателства, че прилагането на ПАМ към
настоящия момент накърнява основни права и свободи на лицето, поради което
съдът намира направените в този смисъл възражения за неоснователни.
Предвид изложеното
оспореният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден, а подадената жалба – отхвърлена, като неоснователна. С оглед изхода
на спора, на ответника се дължат разноски. Такива обаче не са заявени, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Т. ***,
понастоящем в Затвора – Сливен, против Заповед № 517з-6660/04.12.2020 г. на
Директора на ОД на МВР – София, с която на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД й е
наложена ПАМ – забрана за напускане на страната, до отпадане на основанието.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
АДМ. СЪДИЯ: