РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Русе, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105744 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК.
Ищецът Ищецът “Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД твърди, че ответното
дружество е потребител на електроенергия, по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, с клиентски №
********** и абонатни номера: 32Z4701028102062 - Русе, „Ц.О.“ 82 и
32Z470208906247A - Две могили, „С.Т.“ 4. На ответника била издадена фактyра за
неплатени електрическа енергия и мрежови услуги на стойност 383,89 лв., както и
лихва за забава за период от падежа на фактyрата до 24.06.2022 г. С Решения №
739/26.10.2021 г., № 771/06.11.2021 г. и № 30/25.01.2022 г. Министерски съвет приел
програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.
След извършени компенсации, задълженията на ответника били: 314,36 лв. главница и
2,79 лв. моратодна лихва към 24.06.2022 г. По тази причина ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ТЕРА ВИТА – 07“ ЕООД.
Районният съд, с разпореждане по ЧГД № 3571/2022 г. издал заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която в срок било подадено възражение от законния
представител на дружеството-длъжник. Поради това “Енерго-Про Енергийни услуги“
ЕАД предявява настоящия установителен иск за вземането си, съобразно разпоредбата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответното дружество дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД сумата 324,01 лв.,
1
представляваща стойност на неплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури №№
**********/13.05.2022 г. и **********/11.05.2022 г., ведно със законната лихва от
04.07.2022 г., както и 2.79 лв. лихва за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3571/2022 г. по описа на РС-Русе. Претендира
присъждане и на разноските за двете производства.
Ответникът „Тера Вита-07“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на претенциите. Твърди, че претендираното вземане на
ищцовото дружество се отнася до потребена електроенергия и мрежови услуги в имот с
административен адрес в гр. Две могили, ул.„С.Т." 4, представляващ поземлен имот с
идентификатор 20184.1.500, с площ 589 кв.м., ведно с построените в него сгради. С
влязло на 01.07.2021 г. Решение № 51/01.07.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1854/2020 г. за
собственик на имота била призната Д.С.З. от гр. София. От Протокол за извършване на
въвод в недвижим имот от 27.09.2021 г. на ЧСИ Венцислав Маринов по ИД № 686/2021
г. било видно, че владението на горепосочения имот в гр. Две могили било отнето от
ответника и предадено на Д.З.. Считано от 27.09.2021 г. нито управителката като
физическо лице, нито представляваното от нея дружество, имали достъп до имота.
Поради това счита, че между „ТЕРА ВИТА – 07“ ЕООД и ищцовото дружество за
обект с адм. адрес: гр. Две могили, ул. „С.Т." № 4, не съществуват облигационни
отношения за доставка на ел.енергия и мрежови услуги. От цитираните фактури в
извлечение за фактури и плащания за период било видно, че периодите, за които се
отнасят вземанията на ищеца, били м.април и м.май 2022 г., т.е. дълго време след като
ответникът изгубил владението на горепосочения обект, за който за исковия период не
следва да се счита „потребител на енергийни услуги", „ползвател на мрежата" и
,,купувач на електроенергия" по смисъла на ЗЕ, ОУ за ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север"АД и ОУ за HEE на „Енерго-Про Продажби" АД.
Моли да бъде постановено решение, с което установителнят иск като
неоснователен да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените деловодни
разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 3571/2022 г. по описа
на РС-Русе е издадена заповед № 1767/04.07.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника „Тера Вита – 07“ ЕООД за сумите: 324,01
лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и мрежови услуги за периода
11.05.2022 г. – 13.05.2022 г. за обект с аб.№ 32Z4701028102062 в Русе, „Ц.О.“ 82 и за
обект с аб.№ 32Z470208906247A в гр.Две могили, „С.Т.“ 4 и кл.№ **********, ведно
със законната лихва от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, 2.79 лв. мораторна
2
лихва за периода 11.06.2022 г. – 24.06.2022 г., 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид по стъпилото възражение от длъжника по чл.414 ГПК, на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.
Облигационните отношения между страните се основават на сключения Договор
за комбинирани услуги № МПМТ-**********/11.05.2020 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Сейв Селект ЕПР“. Предмет на
договора е продажбата и доставка на електрическа енергия до обекти, посочени в
списъка по Приложение № 1 към него, а именно: в гр.Две могили, ул.“С.Т.“ 4, с №
********** и в гр.Русе, бул.“Ц.О.“ 82, с № **********.
От представените писмени доказателства към исковата молба, а именно: справки
за потреблението на двата обекта през последните 12/24/36 м., извлечение за фактури и
плащания, извлечение от сметка, фактура № **********/13.05.2022 г., Приложение А
към нея и известие за обезщетение за забава се установява, че съгласно процесната
фактура, цитирана и в исковата молба, дължимата и неплатена стойност на потребена
електрическа енергия за м.април 2022 г. се отнася за обекта на потребление в гр.Две
Могили и е в размер на 314.36 лв. Приложеното Известие за обезщетение за забава на
обща стойност 9.65 лв. се отнася за начислени лихви върху суми, дължими по други
две фактури с №№ ********** и **********, издадени съответно на 14.02.2022 г. и
14.03.2022 г. Според приложеното на стр.12 от делото Извлечение на фактури и
плащания за период е видно, че върху дължимата по фактура № **********/13.05.2022
г. главница от 314.36 лв. съгласно документ – ЛТ **********/09.06.2022 г. е
начислената лихва за забава от 0.58 лв.
Обектът на потребление на ответника с адрес: гр.Две могили, ул.“С.Т.“ 4,
съгласно приложена към отговора на исковата молба скица на поземлен имот от
08.07.2021 г., представлява поземлен имот с идентификатор 20184.1.500. Същият е бил
съсобствен между управителя на ответното дружество – М.М. Б. и третите за
настоящия спор лица В.Г.А. и Д.Х.А.Въз основа на влязлото в сила на 01.07.2021 г.
решение на ВКС, постановено по гр.д.№ 1854/2020 г., тримата са осъдени да предадат
владението на горния имот на Д.С.З.. Въз основа на издадения изп.лист в нейна полза,
№ 260128/16.07.2021 г. от РС-Бяла, било образувано изп.дело № 686/2021 г. по описа
на ЧСИ Венцислав Маринов, по което новият собственик е въведен във владение на
имота на 27.09.2021 г.
По делото е прието и заключението по назначената комплексна експертиза
относно размера на задължението за м.април 2022 г. и мораторната лихва върху него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
3
Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на сума, начислена за реално
доставена и потребена ел. енергия за обект на адрес: гр.Две могили, ул.“С.Т.“ 4.
Основният спорен по делото въпрос е дали ответникът притежава качеството
„потребител“ за доставената ел.енергия за този обект и за периода на потребление
м.април и м.май 2022 г.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. От своя страна §1, т. 27г
ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува
ел. енергия за собствено ползване.
Не е спорно, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД като краен снабдител
доставя електрическа енергия при публично известни общи условия, като през
процесния период действащи са били Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 061 от
07.11.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 и ал.2 от тези ОУ, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. А потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди. Според чл.6, ал.2 и 3 от ОУ, потребител на
електрическа енергия за битови нужди и стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е
дал пред „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето
да бъде потребител за определен срок. Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел.
енергия се заплаща от собственика/ползвателя, но само ако са налице всички
предпоставки, посочени в Общите условия.
Съгласно чл. 17, т.3 от ОУДПЕЕ, потребителят се задължава да уведоми
продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със
собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД доставя
електрическа енергия.
Чл. 8, ал.3 от сключения между страните Договор за комбинирани услуги
предвижда доста по-кратък – 3-дневен срок, в който купувачът е задължен да уведоми
купувача при промяна в собствеността или правото на ползване на обектите, посочени
в Приложение № 1 към контракта.
С решение № 205/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 439/2018 г., постановено
4
по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС е дал отговор на въпроса „кой, съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката дължи цената на доставената електрическа
енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота –
старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за
електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно
основание?“, като е приел, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото
на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на
имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи
цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността.
Съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, длъжник на цената е новият собственик, без значение дали
е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в електроснабдителното
предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17 от Общите условия и чл.8
от договора за комбинирани услуги от 11.05.2020 г., новият собственик дължи
заплащане на начислената ел. енергия за периода, следващ датата, на която е станало
прехвърлянето на собствеността.
За настоящия правен спор е от значение, че считано от 01.07.2021 г. /влизане в
сила на решението на ВКС/ имотът, находящ се на адрес: гр.Две могили, ул.“С.Т.“ 4,
вече не е собственост на управителя на ответното дружество, предвид което, считано
от тази дата, същото е изгубило и качеството си на страна по договора за продажба на
електрическа енергия от 11.05.2020 г. Налице са и безспорни доказателства, че след
извършения въвод във владение на новия собственик на датата 27.09.2021 г.
ответникът не е и ползвател на имота. Правоотношението между страните е
възникнало на основание Закона за енергетиката, а той го обвързва с титулярството на
вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато
за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и
ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот.
Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота да съобщи на крайния
снабдител за промените в собствеността (съгласно чл. 17 от публично известните
Общи условия и чл.8 от двустранния договор) може да породи вземане за обезщетение
на вреди или за неустойки /според предвиденото в чл.19, ал.6 от двустранния договор
за покупко-продажба на ел.енергия/, но не квалифицира ответникът-бивш собственик и
ползвател на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота
електроенергия. След изгубването на собствеността тази доставка обективно не
обслужва „собствените нужди“ на бившия собственик, а тези на новия. Без значение е
обстоятелството дали новият собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“
или „небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са
действащи за исковия период.
5
Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в имота на
горепосочения адрес и за период, който следва по дата изгубеното от ответника право
на собственост, предвид което, вземането по издадената заповед за изпълнение срещу
ответника не съществува, а искът, предявен по реда на чл.415 ГПК, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски за заплатено адв.възнаграждение в размер на 350
лв.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав
Варненчик“, Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик” 258, срещу „ТЕРА ВИТА –
07“ ЕООД, гр.Русе, с ЕИК *********, установителен иск за дължимост, на основание
чл.415 ГПК, на сумите: 324,01 лв. - главница за консумирана ел.енергия и мрежови
услуги по 2 бр.фактури № **********/13.05.2022 г. и № **********/11.05.2022 г. за
обект с аб.№ 32Z470208906247A в гр.Две могили, „С.Т.“ 4 и кл.№ **********, със
законната лихва от 04.07.2022 г. и 2.79 лв. мораторна лихва, предмет на Заповед №
1767/04.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 3571/2022 г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна
Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик” 258, да заплати на „ТЕРА ВИТА – 07“ ЕООД,
гр.Русе, с ЕИК *********, 350 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6