№ 118
гр. Раднево, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100610 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е образувано по искова молба на Д. А. Д. срещу „Мини
Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ. Ищецът
твърди, че въз основа на трудов договор № 33 от 09.09.2019 г. бил назначен
на длъжност „ръководител отдел в промишлеността – сигурност – служител
по сигурността на информацията“, като на 01.04.2022 г. бил принуден да
подаде молба за преназначаване на длъжност „ръководител отдел – сигурност
на информацията и служител по СИ“, като причината била, че длъжността, на
която работил до онзи момент, било назначено лице, което било с 6 години
по-възрастно от него и също бил пенсиониран служител на МВР. Твърди, че
на 15.07.2022 г. му била връчена заповед № 26/15.07.2022 г. за прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ – прекратяване
на трудовото правоотношение, когато то е възникнало след като работникът е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че не са изпълнени всички елементи на фактическия състав на чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ, което води до незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на ТПО. Твърди, че нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ не е
приложима към всички пенсионери, като имала действие спрямо пенсионери
1
по чл. 68 КСО при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, но е и към такива по чл. 69 КСО, касаещи изключение от правилото
по чл. 68 КСО. Твърди, че прекратяването на ТПО било тенденциозно,
дискриминационно, тъй като изпълнителният директор можело да прекрати
договора му на 01.04.2022 г., а не да бъде преназначен на друга длъжност,
като на негово място било назначено лице с 6 години по-голяма възраст и
също пенсионер, а също и тъй като му било нарушено правото на труд и
равни права с другите работещи. Твърди, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ противоречи на Конституцията, чл. 6, и съгласно параграф 3, ал. 1 не
следва да се прилага от влизане в сила на Конституцията. Твърди, че
изпълнителният директор няма компетентност да прекрати трудовия му
договор, тъй като бил временно изпълняващ длъжността каквато длъжност
нямало в Закона за публичните предприятия и правилника за приложението
му, а за заемане на длъжността се преминава през множество етапи и
конкурси, като на такъв от 2021 г. г-жа И.Ч. била на едно от последните места.
Твърди, че изпълнителният директор не бил представил гаранция за
управление и поради това не изпълнил законовите изисквания да заеме
длъжността, което било абсолютна предпоставка за нищожност на договора
за управление и съответно незаконосъобразно уволнението му. Твърди, че
лицето Л.В., бил пенсионер и проучван за назначаване на длъжност в
новосформиран отдел „Сигурност“ докато той още изпълнявал длъжността
„ръководител отдел Сигурност и служител по СИ“. Твърди, че на 17.10.2022
г. бил назначен на заеманата от него длъжност лицето Н.Т., който също бил
пенсионер, на което основание било прекратено неговото трудово
правоотношение. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел – сигурност на
информацията и служител по СИ“. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Мини
Марица-изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал въз основа на трудов договор
№ 33 от 09.09.2019 г. длъжността „ръководител отдел в промишлеността –
сигурност – служител по сигурността на информацията“, като на 01.04.2022 г.
е подал молба за преназначаване на длъжност „ръководител отдел – сигурност
на информацията и служител по СИ“, както и че с връчена на 15.07.2022 г.
2
заповед № 26/15.07.2022 г. на изпълнителния директор е прекратен трудовия
договор с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ като възникнал след
като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Оспорва ищецът да е бил принуден да пуска
молба за преназначаване на друга длъжност, дори от исковата молба не било
ясно как бил принуден ищецът да стори това. Твърди, че на ищеца било
възложено с допълнително споразумение за съвместява две длъжности, като
при назначаване на титуляр на длъжността „ръководител отдел в
промишлеността – сигурност“ му било прекратено задължението за
съвместяване, като са налице 3 допълнителни споразумения, подписани от
ищеца доброволно и нямало логика да е бил принуждаван. Твърди, че
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ била приложима към всички
пенсионери, без оглед на възрастта им за пенсиониране. Твърди, че ищецът
получавал пенсия по чл. 69 КСО от 05.12.2015 г., а трудовият му договор бил
сключен на 09.09.2019 г. Твърди, че неотносими са съображенията на ищеца
за направена аналогия по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди,
че към датата на сключване на трудовия договор с ищеца е бил налице само
един отдел Сигурност в структурата за управление, а след това към месец
февруари 2022 г. вече се структурирали два отдела Сигурност и Сигурност на
информацията, като ищецът подал молба за преместване във втория отдел,
след което било назначено лице в този отдел, като двата отдела съществували
и към датата на уволнението. Твърди, че другото лице Л.В. бил назначен на
свободна длъжност, а не на длъжността, която ищецът заемал. Излага
подробни съображения за валидност на договора за управление на
изпълнителния директор и за наличието на работодателска компетентност.
Оспорва всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на
уволнението. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 27.10.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 423 от
05.10.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за
признати и ненуждаещи се от доказване фактите: че ищецът е заемал въз
3
основа на трудов договор № 33 от 09.09.2019 г. длъжността „ръководител
отдел в промишлеността – сигурност – служител по сигурността на
информацията“, като на 01.04.2022 г. е подал молба за преназначаване на
длъжност „ръководител отдел – сигурност на информацията и служител по
СИ“, както и че с връчена на 15.07.2022 г. заповед № 26/15.07.2022 г. на
изпълнителния директор е прекратен трудовия договор с ищеца на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ като възникнал след като работникът е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Принципно, за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, както и
твърденията си за недобросъвестно поведение на работодателя при
прекратяване на трудовия му договор, а оттук насетне в тежест на ответника е
да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно наличие на
предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – възникване на трудовото
правоотношение след като ищецът е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; връчване на ищеца на предизвестието
и заповедта за прекратяване на ТПО.
Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290
ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III
г.о. и множество други решения/, че съдът е длъжен да се произнесе само по
отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да
разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в
процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което
съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и
отговора.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е ясна и недвумислена. В
мотивите на ТР № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предвиденото в
чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /идентичен със сегашния чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ,
променен от 01.01.2016 г./ основание за прекратяване на ТПО с работещи
пенсионери се прилага след като работникът или служителят е придобил и
4
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди
сключване на трудовия договор. Ако това право е било придобито и
упражнено през това време, то посоченото уволнително основание не е
налице.
Видно от приетото писмено доказателство писмо вх. № 11/04.01.2022 г.
на директора на ТП на НОИ, РУСО-Стара Загора /л.31/, ищецът Д. А. Д.
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на
основание чл. 69 КСО, считано от 05.12.2015 г., което е получено от
работодателя съгласно чл. 328, ал. 3 КТ. Съответно трудовия договор с ищеца
е сключен на 09.09.2019 г. за длъжността „ръководител отдел в
промишлеността – сигурност – служител по сигурността на информацията“ в
отдел „Сигурност“, съответно на 01.04.2022 г. е сключено допълнително
споразумение за заемане на длъжността „ръководител отдел в
промишлеността – сигурност на информацията и служител по СИ“, тоест след
придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
след упражняване от него на това му право, тоест налице са предпоставките
за упражняване от страна на работодателя на уволнителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ.
Съдът намира за неоснователни наведените в исковата молба
възражения, че уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ се
разпростира само спрямо пенсионери на основание чл. 68 КСО, но не и
спрямо тези придобили правото по чл. 69 КСО. Няма спор в съдебната
практика, че уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е
приложимо и към работещите пенсионери, придобили правото си на пенсия
по чл. 69 КСО, тъй като възрастта няма значение за уволнителното основание
/решение № 141 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 811/2012 г. на ВКС, 4 г.о./. В това
решение е посочено, че новата т.10а на чл. 328, ал. 1 КТ (Доп. ДВ, бр. 46/2010
г., в сила от 18.06.2010 г.) е уреждала правото на работодателя да прекрати с
едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или
служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68 КСО,
и при действието на тази законова уредба работодателят не е разполагал с
възможността да прекрати трудовото правоотношение с работник или
служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69 или
чл. 69а КСО. Но е ясна законодателната воля с изменението на чл. 328, ал. 1,
т. 10а КТ (ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), при която нова
5
редакция правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия
се разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и
упражнили правото си на пенсия по чл. 69 и чл. 69а КСО, независимо от това
дали правото на пенсия е придобито поради наличието на определена възраст,
или без оглед на това. По този начин законодателят изравнява статута на
работещите пенсионери – придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на
пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта.
Съдът не намира за основателни въведените възражения на ищеца за
противоконституционност на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и
съответно неприложимост на същата. Настоящият съд няма правомощията да
признава разпоредби за противоконституционни, тъй като това е правомощие
на Конституционния съд. Отделно от това съдът намира, че няма никакви
фактически и правни основания, които да навеждат на противоречие между
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и чл. 6 от Конституцията на Република България.
Следва да се посочи, че прекратяването на ТПО с ищеца е осъществено
от компетентното лице, носител на правото да прекратява трудовите договори
с работниците и служителите в ответното дружество, а именно
изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал. 4 и ал. 7 ТЗ /служебно
направена справка в търговския регистър по ЕИК на ответника съгласно чл.
11, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 6 ЗТР/.
По делото се установява от представения договор № РД-ЛС-ММИ-52
от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на
изпълнителен член на съвета на директорите /част от поверителната
информация по делото/, че същият съгласно т.ІІ, т. 2 влиза в сила от вписване
в търговския регистър на решението на СД на „Мини Марица – изток” ЕАД за
избор на довереника като изпълнителен директор. На 31.01.2022 г. с вписване
№ 20220131171840 е вписано в търговския регистър обстоятелството, че
И.М.Ч. е представляващ дружеството, т.е. на 31.01.2022 г. е започнало
изпълнението на договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане
управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен член на
съвета на директорите.
Съдът намира за напълно ирелевантно за работодателската
6
правоспособност обстоятелството дали изпълнителният директор е внесъл
гаранция за добро управление, каквито възражения направи ищеца, но пък се
установи по делото, че изпълнителният директор е внесъл нужната гаранция.
Без никакво значение към работодателската правоспособност е по какъв
начин изпълнителният директор е заел длъжността, дали чрез конкурс, на кое
място е била класирана при участие на конкурс, в случай да е била избрана от
нужните лица, имащи правото да избират изпълнителния директор. От всички
писмени доказателства се установява наличието на валидно упражнена от
страна на изпълнителния директор на ответното дружество работодателска
правоспособност.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, които да
компрометират упражненото от работодателя уволнително основание като
упражнено превратно или недобросъвестно. Няма как без каквито и да било
доказателства да се приеме едно упражнено от работодателя право за
недобросъвестно. А взетото решение от работодателя да упражни правото по
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е принципно решение по целесъобразност, в което
съдът не може да се намесва и да изследва, извън конкретни твърдения за
извършени недобросъвестни действия, каквито в случая не са наведени.
Наведените твърдения за назначаване на други пенсионирани лица на друга
длъжност в дружеството по никакъв начин не компрометират прекратяването
на ТПО с ищеца. Няма логическа връзка във въведеното възражение на
ищеца, че изпълнителният директор могъл да прекрати трудовото му
правоотношение преди преназначението, но сторил това след
преназначаването му. Правото по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е било налично и
преди преназначаването на ищеца на друга длъжност от 01.04.2022 г., но
изпълнителният директор на ответника не го е реализирал, което всъщност
опровергава тезата на ищеца.
Ищецът навежда възражения, че прекратяването на ТПО било
тенденциозно, дискриминационно, тъй като изпълнителният директор
можело да прекрати договора му на 01.04.2022 г., а не да бъде преназначен на
друга длъжност, като на негово място било назначено лице с 6 години по-
голяма възраст и също пенсионер, а също и тъй като му било нарушено
правото на труд и равни права с другите работещи. На същите съображения,
посочени в предходния абзац, съдът намира, че от самите изложени факти
следва извод точно за обратно, а не до този, до който ищецът е стигнал. Ако
7
изпълнителният директор е искал тенденциозно да се освободи от ищеца, то е
могъл да го стори и преди 01.04.2022 г., но не го е сторил, което изцяло
противостои на разбиранията на ищеца за наличие на тенденциозност и
дискриминация при прекратяване на ТПО.
Ищецът също така навежда възражение, че лицето Л.В., бил пенсионер
и проучван за назначаване на длъжност в новосформиран отдел „Сигурност“
докато той още изпълнявал длъжността „ръководител отдел Сигурност и
служител по СИ“. Няма доказателства по делото да е било осъществявано
такова проучване, но дори и това да е така, това обстоятелство няма
отношение към прекратяване на ТПО с ищеца, тъй като лицето е било
назначено на съвсем различна длъжност от тази, която е заемал ищецът. Към
датата на прекратяване на ТПО с ищеца е била в сила структура на
управлението на ММИ ЕАД от 12.07.2022 г., в която съществуват два отдела
„Сигурност“ и „Сигурност на информация“, които са съществували и преди
това от 16.02.2022 г. с действаща от тогава структура на управлението. Тоест
към датата на сключване на допълнителното споразумение от 01.04.2022 г. са
били налични 2 отдела, на единият от които ищецът е бил ръководител, а на
другия съгласно чл. 11 от допълнителното споразумение е бил ръководител
при съвместяване на длъжности и до заемането му от служител, който
служител е лицето Л.В. и в която връзка са прекратени от 14.04.2022 г.
допълнителните правомощия и задължения на ищеца по чл. 11. Това обаче
няма нищо общо с основното му трудово правоотношение за заеманата
длъжност, от която е бил освободен. Съответно пък лицето Л.В. е назначен на
съвсем различна длъжност, поради което е абсолютно ирелевантно към
прекратяването на ТПО назначаването на лицето Л.В..
Ищецът твърди, че на 17.10.2022 г. бил назначен на заеманата от него
длъжност лицето Н.Т., който също бил пенсионер, на което основание било
прекратено неговото трудово правоотношение. Това също е ирелевантно към
прекратяването, тъй като то е осъществено почти 3 месеца преди
назначаването на лицето, а докато трае процесът по настоящото дело,
работодателят не е длъжен да поддържа свободна длъжността и е логично да
бъде назначено друго лице за нейното изпълнение. Без значение е
обстоятелството, че това лице би могло да е пенсионер също.
Поради изложените съображения съдът намира, че извършеното от
8
ответното дружество прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е законосъобразно, а предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1
от Наредбата за заплащане на правна помощ на ответното дружество да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. общо за двата
отхвърлени иска /по 50 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ с оглед
правната и фактическа сложност по делото/.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. **********, срещу „Мини Марица-изток“ ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на
извършеното със заповед № 26 от 15.07.2022 г. на изпълнителния директор на
„Мини Марица-изток“ ЕАД прекратяване на трудовото правоотношение с Д.
А. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност „ръководител отдел в промишлеността – сигурност
на информацията и служител по сигурността на информацията“.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. **********, да заплати
на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/ - разноски за
производството за юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 10.11.2022 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10