Определение по дело №106/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 238
Дата: 6 април 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20201500500106
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 06.04.2020 г.

 

Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание

 на шести април

 през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова            

                                                                                      Веселина Джонева

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева   в. ч. гр. д. № 106

по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника в първата инстанция В.З.П., действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Н. Н., насочена против разпореждане от 29.01.2020 г.  на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. № 2207/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание  чл. 262, ал.2, т.2 ГПК съдът е върнал подадената от В.З.П. въззивна жалба вх. № 521/14.01.2020 г. срещу Решение № 7/03.01.2020 г., постановено по гр. д. № 2207/2019 г. по описа на ДнРС.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса.

В.П. обжалва така постановеното разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. Сочи, че с платежно нареждане от 24.01.2020 г. е заплатил държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Кюстендил. Не отрича непредставянето на доказателства пред районният съд, удостоверяващи заплащането на дължимата такса. Моли за отмяна на разпореждането и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я приема за неоснователна по следните съображения:

Кюстендилският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

В.З.П. – ответник по гр. д. № 2207 по описа за 2019 г. на Районен съд Дупница обжалва в законоустановения срок постановеното по делото решение № 7 от 03.01.2020 г. С разпореждане от 16.01.2020 г. ДнРС е оставил въззивната жалба без движение, поради допуснати в същата нередовности, а именно незаплащане на дължимата държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция, като съдът е дал указание същата да бъде заплатена в едноседмичен срок от получаване на съобщението, за което пред районният съд да бъдат представени доказателства, а именно копие от платежното нареждане. На жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба подлежи на връщане. Съобщението е връчено в хипотезата на чл.39, ал.1 ГПК на процесуалния представител на жалбоподателя на 21.01.2020 г. В срока за изпълнение на дадените указания, изтекъл на 28.01.2020 г. изпълнение не е констатирано, с оглед на което Районен съд – гр. Дупница е постановил обжалваното разпореждане.

Видно от приложеното към частната жалба платежно нареждане В.З.П. е внесъл по сметка на Окръжен съд Кюстендил сума в размер на 25 лева, като за основание за плащане е отразено „държавна такса по гр.д. №2207- 2019 г.“.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

След преценка на представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира по отношение на констатираната от първостепенния съд нередовност на жалбата, че такава е била налице.

Въззивната жалба следва да отговаря на изискванията на чл. 260, 261 и 262 ГПК, като тези за нейната редовност са изчерпателно посочени в чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разпоредбата на чл. 261, т. 4 ГПК предвижда, че към жалбата се прилага документ за платена държавна такса. Изводът на ДнРС е в насока, че жалбоподателят е следвало да заплати в настоящия случай по сметка на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса в размер на 25 лева за обжалване пред въззивната инстанция и да представи документ, удостоверяващ внасянето на таксата. 

За да е законосъобразно връщането на жалбата, поради неотстраняване в срок на нередовността й, съобразно дадените указания, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: да е налице нередовност на жалбата; съдът да е дал на жалбоподателя правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат отстранени. Наред с това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които той следва да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците от неизпълнение.

Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането на ДнРС от 16.01.2020 г. за оставяне без движение на въззивната жалба за отстраняване на нередовности по чл. 261, т. 4 ГПК е ясно. Съобразно разпоредбата на чл. 262 ГПК, съдът следва да укаже на страната всяка една констатирана нередовност на жалбата, начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците при неотстраняването й в срок, което е сторено от районният съд.  Законодателят е предвидил задължението за съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и да указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена.

Нередовността би била отстранена чрез своевременното представяне по делото на доказателства за заплащане на дължимата държавна такса, което в случая не е сторено, ако и плащането реално да е извършено своевременно. Представянето на доказателства след изтичането на установения срок и след постановяването на обжалваното разпореждане, представлява процесуално действие, което не следва да се взема предвид от съда съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК.

В Определение № 1092/06.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 93/2012 г. на ІІ т. о. е посочено, че преобладаващата съдебна практика, израз на която са Определение № 272/15.05.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 100/2009 г., І т. о., Определение № 501/09.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 499/2009 г., І т. о., Определение № 973/23.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 844/2010 г., І т. о., приема, че нередовността

                                                                        - 2 -

се счита за отстранена само ако в указания й от съда срок страната не само внесе дължимата държавна такса, но и представи по делото платежния документ за внасянето й по сметката на същия съд, което е съобразено със закона – чл. 128, т. 2, чл. 261, т. 4, чл. 275, ал. 2 и чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. В същия смисъл е и Определение № 495/29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2028/2015 г. на І т. о. Отклонение от тази практика е налице само в случаите, в които съдът не е изпълнил задължението си да даде ясни и категорични указания на страната да представи по делото в същия срок и доказателства, че е внесла дължимата държавна такса. Разглежданият случай не е такъв. ДнРС, пред който е депозирана въззивната жалба е указал на жалбоподателя да представи в едноседмичен срок по делото документ за внесена държавна такса в размер на 25 лева, които указания до изтичането му не са били изпълнени. Налице са условията на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, при което разпореждането за връщане на въззивната жалба следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.01.2020 г.  на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. № 2207/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание  чл. 262, ал.2, т.2 ГПК съдът е върнал подадената от В.З.П. въззивна жалба вх. № 521/14.01.2020 г. срещу Решение № 7/03.01.2020 г., постановено по гр. д. № 2207/2019 г. по описа на ДнРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: