№ 146
гр. Кърджали, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19/13.04.2022 г., издадено от
Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Х.Х.Д. от ****, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.
Жалбоподателят Х.Х.Д. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение,
още по-малко и виновно. Не му било известно и не бил информиран по никакъв начин, че
на процесната дата синът му имал намерение да посети нощен бар „Аура“, за да предприеме
необходимите действия чрез лично придружаване или осигуряване на пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител. В АУАН контролният орган посочил, че с деянието
било извършено нарушение по чл.8, ал.4 от ЗЗкД, а в наказателното постановление
наказващият орган наложил наказание за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, с
което било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление не
отговаряло на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН относно задължителните реквизити, които
следва да съдържа. Наказващият орган не посочил АУАН, въз основа на който се издава
постановлението, датата на акта, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.
С оглед последните изменения на ЗАНН – чл.37, ал.3, това били важни обстоятелства
относно реализиране правото на оспорване на функционалната компетентност на
1
актосъставителя да издаде съответния АУАН, както и за осъществяване на съдебен контрол
на тази компетентност. На следващо място, с оглед обстоятелствата по преписката налице
били условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Моли атакуваното постановление да бъде
отменено, като му се присъдят и разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не
се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното
постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2022 г. св.П.К. - служител в РУ-Кърджали, участвал в провеждането на
специализирана полицейска операция за присъствие на непълнолетни лица в питейни и
увеселителни заведения в гр.Кърджали. По този повод на същата дата бил проверен и
нощен бар „Аура“ в гр.Кърджали. Около 01.30 часа на 26.03.2022 г. св.П.К. установил в
заведението непълнолетният Х.Х.Д. с ЕГН **********, който не бил придружаван от
родител или друго пълнолетно лице. Х.Д. бил отведен в РУ-Кърджали, където след проверка
в информационните масиви на МВР се установило, че е дете на жалбоподателя Х.Х.Д..
Затова същият бил извикан в сградата на РУ-Кърджали, където се явил още същата вечер.
На 26.03.2022 г. полицейският служител Ю.П., в присъствието на свидетеля П.К., съставила
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.4 от
ЗЗкД. Той подписал и получил акта без възражения. На 13.04.2022 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на Х.Х.Д. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл.8,
ал.3 от ЗЗкД, а именно за това, че на 26.03.2022 г. около 01.30 часа в гр.Кърджали, в нощен
бар „Аура“, при извършена проверка е установен непълнолетният му син Х.Х.Д. с ЕГН
**********, като родител не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществено място след 22.00 часа.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите П.К., Ю.П. и К.Д., Акт за установяване на административно нарушение от
26.03.2022 г., Приемо-предавателен протокол от 26.03.2022 г., Заповед № 292з-472 от
2
29.03.2016 г., Справка за гражданско състояние от НБД „Население“.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя Х.Х.Д. е наложено административно наказание за това, че е
нарушил чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Според чл.8, ал.3 от ЗЗкД родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават
на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно
след 22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Санкцията
е наложена на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД, съгласно която разпоредба родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по
чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно
нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1 000 лв. Съдът, след запознаване с
доказателствата по делото намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, тъй като констатира допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено процесуално нарушение, а именно неспазване на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗАНН. Тази императивна разпоредба въвежда като задължителни реквизити на
наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя. В случая нито едно от тези обстоятелства
не фигурира в обжалваното наказателно постановление, а това внася съмнение въз основа на
кой акт всъщност е издадено. Нещо повече, след като не са посочени името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, не може да се установи по безспорен начин и неговата
компетентност. Липсата на посочените задължителни реквизити в наказателното
постановление опорочава производството по налагане на административно наказание и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. По същество съдът
намира, че жалбоподателят действително е осъществил състав на административно
нарушение и то е такова по чл.8, ал.4 от ЗЗкД, защото като родител не е осигурил
пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетното си дете Х.Х.Д. на
обществено място след 22.00 часа на 26.03.2022 г. Посоченото в атакуваното постановление
място е „обществено“ по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, тъй като е общодостъпно за всяко
лице, съобразно критерия визиран в & 1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила
на деца на обществени места, приета на основание чл.5 от ЗЗкД. Това обаче не променя
крайния извод, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, предвид
допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение
на процесуалните правила.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
3
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 350 лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 350 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника
правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно
съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ,
същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е
справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските
по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и
не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19/13.04.2022 г., издадено от Началник
на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Х.Х.Д. от ****, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Х.Х.Д. от ****, с
ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5