№446
гр.Силистра, 11.12.2018 г.
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия
в закрито съдебно заседание на
единадесети декември,
две хиляди и осемнадесета година, като
разгледа докладваното частно търговско дело № 169 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 419, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано по частна жалба на М.С.В. - Р. *** срещу
разпореждане по ч.гр.д. № 1240/2018г.
по описа на Районен съд – Силистра, с
което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 2137/07.09.2018г.,
издадена в полза на заявителя ОББ АД и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист. Искането /
уточнение от 30.11.2018г./ е за отмяна на допуснатото незабавно изпълнение на
издадената по ч.гр.д. № 1240/2018г. по описа на Районен съд – Силистра заповед
за изпълнение и спиране на изпълнението по образуваното изп.дело при ЧСИ Г. Г.
ОББ
АД депозира становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но по същество
неоснователна.
По заявление на ОББ АД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 1240/2018
г. по описа на СРС, по което районният съд на 07.09.2018 г. се е произнесъл с
разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на Банката срещу ЕТ КОМПАС
ЕСОЕС – Л.В. и М.С.В. – кредитополучател
и съдлъжник по договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и допълнителни
споразумение към него.
ОС изцяло
споделя извода на първата инстанция, че са били налице условията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Не се споделя от настоящия състав
релевираното в частната жалба възражение за нередовност на извлечението от
счетоводните книги на банката от външна страна предвид липсата на данни за
хронология за движения по счетоводни регистри на кредита; липсата на документ, който да
оправомащава лицето, посочено в извлечението, да прави изявления от името на
банката; не
установена дата на съставянето. В ГПК, в Закона за счетоводството не се съдържа
определение на понятието „извлечение от счетоводните книги”, нито са установени
специфични изисквания към съдържанието му и неговите реквизити. В този смисъл
следва да се приеме, че характер на извлечение от сметка има всеки документ,
който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. Съгласно
формираната съдебна практика, за да бъде извлечението от счетоводните книги
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то следва да съдържа
данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и
размера на кредита, за непогасения размер на кредита, както и за момента на
неговата изискуемост. Представеното в заповедното производство заявление
съдържа данни за сключения договор и неговите страни, разрешения и усвоен
размер на кредита, дата на краен падеж, респ. крайния срок за погасяване на
кредита, индивидуализирани са по основание, период и размер, задълженията
според техния вид. Извлечението от сметка е изготвено и подписано от служител
на „ОББ” АД – посочен като пълномощник на изп. директори /в т.ч. е подпечатано
и с печата на банката/ и е представено в оригинал. Поначало не се поставя
изискване лицето подписало документа да е изрично упълномощено да представлява
банката при изготвяне на извлеченията, но пълномощно на лицето, подписало
извлечението от сметка всъщност е представено със заявлението /л.78/. Предвид
това представеното извлечение, преценено ведно с приложените към заявлението
договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и споразумения към него, налага
извода за наличие на редовен от външна страна документ, предвиден в
разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на който на основание чл.418,
ал.1 и 2 ГПК може да се допусне незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение.
Доводите в жалбата за неизискуема
претенция на банката се опровергават от уговорките по доп. споразумение №3 от
08.2016г. към договора за кредитна линия от 09.2013г. Крайният срок за
погасяване на кредита е уговорен до 31.08.2017г., но не по късно от валидността
на полиците от БАЕЗ - параграф 2, т.3 от споразумението от 08.2016г.
Жалбоподателят не представя доказателства за постигнати последващи
споразумения, водещи до удължаване крайния срок за погасяване на кредита –
каквато възможност действително е предвидена в параграф 2,т.5, при отразяване
чрез допълнително споразумение към договора за кредит – изрично параграф 6 от
коментираното споразумение. Това означава, че падежът на задължението по
сключения договор за кредит, настъпва най късно на крайната дата на същия – 31.08.2017г., който
момент предхожда датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 04.09.2018г.
Възраженията на съдлъжника за
ненадлежно удостоверяване в представеното изпълнително основание по чл.417, т.2
от ГПК на изискуемо вземане на кредитора в посочения в заявлението размер, не
се споделят от въззивния съд. Искането си по чл. 418 ГПК заявителят основава на
твърдение за изискуемост при настъпил падеж. Предвид това доказателства за
достигнало до длъжника съобщение за изискуемостта на дълга не е необходимо. В
тези случаи кредитополучателят/съдлъжникът дължат не по силата на упражнено от
кредитора конститутивно изявление, а с оглед настъпилия падеж на установените в
договора задължения, който е предварително известен на длъжника.
Не следва да се разглеждат
оплакванията в жалбата във връзка с начислено от банката вземане в размер на 24
759,72 евро – наказателни лихви, тъй като заявителят не е претендирал такова
вземане, респ. такова не фигурира в издадената заповед за незабавно изпълнение.
Възраженията относно размера на
дълга биха били предмет на обсъждане в производството по чл.422 от ГПК - всички
спорни аспекти по същество на паричното вземане ще бъдат предмет на преценка от
първоинстанционния съд, пред който е висящо делото. Предвид това те също не се
обсъждат.
Частната жалба е неоснователна и
се оставя без уважение.
По отношение релевираното искане
за спиране на изпълнението, компетентен да се произнесе е районния съд, предвид
нормата на чл.420, ал.2 ГПК, като едва този негов съдебен акт ще подлежи на
инстанционен контрол.
Така мотивиран, ОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение на
заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1240/2018г.
по описа на Районен съд – Силистра.
ИЗПРАЩА на СРС жалба вх. № СРС 7925/26.10.2018г.
на М.С.В. - Р. за произнасяне по направеното в същата искане за спиране
изпълнението, на осн. чл. 420 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.