РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Сандански, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200333 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Ю., ЕГН – **********, чрез
адв.**********, САК Адвокатско дружество „********“, със съдебен адрес за
кореспонденция: гр. ***** ****, бул.“********“ № *, ет.*, против
Наказателно постановление НП-12/19.07.2021г., издадено от ******** –
Директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“, Министерство на културата, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.222, ал.1 , пр.1 от Закона за културното наследство на
основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.221, ал.1, пр.1 от ЗКН е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева, и за
нарушение на чл.222, ал.2 от Закона за културното наследство на, основание
чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.222, ал.2, вр. с ал.1 от ЗКН е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева, кат
Със жалбата се иска атакуваното НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на
процесуалните правила. Твърди се, че Ю. не е извършил нарушенията, за
1
които е санкциониран, като липсват каквито и да е доказателства. Излагат се
доводи за несъответствие между съдържанието на НП и АУАН, въз основа на
който същото е издадено, които несъответствия възпрепятстват
санкционираното лице във възможността да разбере за какво нарушение е
санкциониран, съответно – ограничават правото му на защита. Твърди се в
тази връзка, че в АУАН и в НП липсва ясно и конкретно описание на
нарушенията, за които Ю. е санкциониран – време, място и начин на
извършване. Претендира се издаването на НП в нарушение на предвидените в
чл.34 от ЗАНН срокове, което предпоставя неговата незаконосъобразност.
Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се
твърди, че никъде в НП и в АУАН не е посочено какви точно действия на
реставрация и консервация е извършил Ю.. Оспорва се като неправилно и
санкционирането на жалбоподателя за две нарушения, които са в условията
на алтернативност – извършване на реставрация без лицето да е вписано в
регистъра по чл.165 от ЗКН или без непосредствено ръководство на лице,
което е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. На последно място се
претендира маловажност на описаното като нарушение в НП и се излагат
доводи за формално обсъждане на приложението на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и с упълномощен защитник. Ю. и представителят му поддържат жалбата и
искат отмяна на НП.
Жалбоподателят не дава обяснения. В хода на съдебните прения
представителят на жалбоподателят поддържа жалбата и иска отмяна на НП.
Претендира разноски.
Ответната страна, редовно призована се представлява от упълномощен
представител – юрисконсулт. В придружаващото преписката писмо се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на НП. Правят
се доказателствени искания. В хода на съдебните прения се иска
потвърждаване на НП и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски. Представени са писмени
бележки, в които са оспорени доводите на жалбоподателя в жалбата за
незаконосъборазност и неправилност на атакуваното НП.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и ги
2
анализира поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 11.05.2020г. в Министерство на културата било получено писмо от
председателя на УС на Асоциацията на реставраторите в България, с което
същият сигнализирал за извършване на нерегламентирани действия по
реставрация на стенописите на църква „*******“ в село *****, община *****.
На 12.05.2020г. било излъчено предаване в телевизия на „*********“, в
което било показано как жалбоподателят Ю. и свид.С. Б. извършват
реставрация и консервация на стенописи в църква „******“ в село ******,
община ******. Предвид излъченото предаване на *******г. свидетеля М. –
главен инспектор в Регионален инспекторат за Югозападен район за
планиране посетил църква „******“ в село *****. При извършената на място
проверка М. констатирал положен ретуширащ слой върху образа на
„*********“ в ниша над западния вход на църквата и работа по образа на
„******“над северния вход на сградата. На 18.12.2020г. по отправено
запитване от Главна Дирекция „инспекторат за опазване на културното
наследство“ от Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително
изкуство“ било отговорено, че съм момента на отговора лицата С. ****** Б. и
И. И. Ю. не са вписани в публичния регистър на лицата, които имат право да
извършват дейности по консервация и реставрация съгласно чл.165 от ЗКН.
На 05.01.2021г. свидетелят М. съставил констативен протокол за
извършената на 07.10.2020г. проверка на църква „******“ в село ***** по
повод сигнал от 11.05.2020г. от асоциацията на реставраторите в България до
Министерство на културата. На 08.01.2021г. отново от М. е изготвен
протокол за отстраняване на допуснати грешки в констативен протокол от
05.01.2021г. На 09.03.2021г. свидетеля М., в присъствието на свидетелите К. и
И. съставил АУАН №8 срещу И. И. Ю. за нарушения по чл.222, ал.1 и по
чл.222, ал.2 от ЗКН. В АУАН подробно е описан статута на църква
„********“ в село ******, община ******. Лаконично е посочено, че на
12.05.2020г. Ю. и Б. са заявили в национален ефир, че извършват дейности на
реставрация и консервация на стенописи в църква „*******“ в село *******.
Също толкова лаконично е описан резултатът от извършената на 07.10.2020г.
проверка на място в църква „*******“ и установения при проверката резултат
- полагане на ретуширащ слой върху образа на „*******“ в ниша над
западния вход на църквата и работа по образа на „*******“ над северния вход
3
на сградата. Подробно е описана кореспонденцията водена между различните
дирекции на министерство на културата по установяване обстоятелството
дали Ю. и Б. са вписани в Регистъра по чл.165 от ЗКН. Категорично е
посочено време на извършване на нарушението от страна на Ю. и Б. –
12.05.2020г. Подробно е описано кога и как е установено нарушението – на
07.10.2020г. при извършена проверка и на 05.01.2021г. – при проверка по
документи. АУАН е връчен на Ю. на 10.03.2021г., като същият посочил, че в
законовия срок ще подаде възражение.
В законоустановения срок от жалб.Ю. е постъпило писмено
възражение. В него същият посочва, че при връчване на АУАН не са му били
връчени описаните в същия документи – констативен протокол и такъв за
поправка на констативен протокол. Излага възражения, затова, че остава
неясно от АУАН какви точно действия е обвинен че е извършил с другото
лице – Б.. Възразява се и по липсата на конкретика относно твърдението, че са
извършени реставрационни дейности, доколкото не са посочени изрично
действията извършени от Ю., нито доказателствата за това, че той е извършил
такива действия. Възразява се и срещу обстоятелството, че констативния
протокол за проверката и протокола за неговата поправка са изготвени в
негово отсъствие.
На 19.07.2021г. Главния Директор на Главна Дирекция
„***************“ издал обжалваното НП въз основа на съставения АУАН и
останалите документи по преписка №********. В НП, след като е
пресъздадена изложената в АУАН фактическа обстановка са обсъдени
възраженията на Ю., както и възможността за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Отговорено е на всяко от възраженията. Приета е квалификацията от
АУАН, като е разяснено, че в случая с едно деяния са извършени две
нарушение – такова по чл.222, ал.1 и по чл.222, ал.2 от ЗКН. Накрая за
констатираните от АНО нарушения са наложени две наказания „Глоба“ всяко
в размер на 500 лева.
НП е връчено на Ю. на 11.08.2021г., като в предвидения от закона срок
– на 17.08.2021г. е постъпила жалба срещу него.
При така установеното, съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е подаден в срок, от лицето, което е санкционирано с
обжалвания акт – т.е. лице с правен интерес да обжалва НП, поради което е
4
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, включително по
изложените в самата жалба основания.
Съдът приема за основателни възраженията, досежно НП, издадено при
съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и представляващи самостоятелно
основание за отмяна.
На първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените
констативни протоколи не е посочена дата на извършване на нарушението.
Във всички посочени документи се говори за излъчено на 12.05.2020г.
предаване, в което Ю. бил заявил, че извършва реставрация. Същевременно
писмото от 11.05.2021г., с което е сигнализирано за извършването на
реставрационни дейности в църква „*********“ е само споменато. Имайки
предвид, че съдържанието на самото предаване, неговото заснемане и
излъчване по никакъв начин не е било предмет на проверка, не може да се
приеме, че именно датата на предаването е датата на извършване на
нарушението. Във връзка с датата на извършване на нарушението е налице е
второто нарушение на изискванията на ЗАНН относно съдържанието на
АУАН и НП – самото нарушение следва да бъде описано ясно и пълно, за да
изпълни съдържанието на съответния състав. В АУАН и НП бланкетно е
посочено, че Ю. е извършвал дейност по реставрация и консервация на
стенописи. Липсва обаче конкретно посочване на елементите от тази дейност,
предвид определението, дадено в чл.163 от ЗКН. Действително и в АУАН и в
НП е посочено, че свидетелят М. при проверка на 07.10.2020г. е установил
положен ретуширащ слой върху образа на „*************“ в ниша над
западния вход на църквата и работа по образа на „******“ над северния вход
на сградата. Липсва обаче посочване на основание какво е прието, че
констатираните от М. резултати от проведени действия по консервация и
реставрация са извършени именно от Ю. – както с оглед изминалият период
от време - така и с оглед описаното в АУАН и НП обстоятелство, че тези
действия са извършвани от Ю. и Б.. Липсва и разграничаване на посочените
действия по консервация и реставрация, доколкото същите представляват
различни по своето естество въздействия върху обектите. Не става ясно Ю.
дали е извършвал действия и по консервация и по реставрация, както и кое е
такова на реставрация и такова на консервация. Посоченото е от значение и с
оглед обстоятелството, че се твърди участието и на друго лице, за което също
5
липсва разграничаване на извършваните действия. В случая обстоятелството,
че санкционната норма предвижда като нарушение както реставрацията, така
и консервацията от лица, които не са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН не
освобождава както органа, извършил проверката, така и наказващият орган от
задължението им да посочат ясно и пълно всички елементи от състава на
нарушението, като при използването на общи понятия като консервация и
реставрация следва да опишат всяко действие и по какъв начин същото
отговаря на съдържанието на понятието, което е използвано в акта.
На следващо място не бе доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП
фактическа обстановка. И в двата акта се твърди, че Ю. на 12.05.2020г. е
извършвал действия по реставрация и консервация без да е вписан в
регистъра по чл.165 от ЗКН и без да извършва действията под надзора на
лице, вписано в регистъра, ако той самият не е вписан. Като основание за
направения извод за извършени две нарушения е посочено писмо и рег. №92-
00-194 от 18.12.2020г. от Директор на Дирекция „**********“, получено по
изпратени писма от АНО. В цитираното писмо обаче е изрично посочено, че
към датата на изготвянето му – 18.12.2020г. Б. и Ю. не са вписани в регистъра
по чл.165 от ЗКН. Липсва посочване, че същите лица не са били вписани в
регистъра към 12.05.2020г., която е датата посочена в АУАН и НП като дата
на извършване на нарушението. В този смисъл и не е безспорно установено от
контролните органи един от основните елементи на състава на нарушенията,
за които е санкциониран Ю., а са изхожда от предположението, че щом като
същият към 18.12.2020г. не е включен в списъка по чл.165 от ЗКН, то не е бил
вписан и към 12.05.2020г.
Основателно е и възражението на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон. В случая Ю. е санкциониран веднъж за
това, че извършва действия по реставрация и консервация, без да е вписан в
списъка по чл.165 от ЗКН и втори път за това, че извършва действия по
реставрация и консервация без да е вписан и без да е под непосредственото
ръководство на лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. Въпреки двете
отделни санкционни норми и въпреки алтернативно посочените в чл.164, ал.1
от ЗКН възможност лица да извършват действия по консервация и
реставрация, налице е едно нарушение. И в двете хипотези – на ал.1 и на ал.2
се касае за едно и също деяние – извършване на действия по реставрация или
6
консервация от лице, което не е овластено – не е вписано в регистъра по
чл.165 от ЗКН. Извършването на тези действия под непосредствения надзор
на лице, което е вписано в регистъра обаче изключва наказуемостта,
доколкото същото е позволено, съгласно разпоредбата и на чл.164, ал.1, пр.2
от ЗКН. За лице, което е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН не е
необходим надзора на друго такова лице, т.е. – наличието на първата
предпоставка при всички случаи изключва необходимостта от установяване
на второто условие. В случая чрез използване на неподходяща законодателна
техника е създаден правен абсурд – за едно и също деяние, което съставлява
нарушение на чл.164, ал.1 от ЗКН да се налагат две отделни наказания.
Както вече бе посочено, наличието на вписване в регистъра изключва
наказуемостта, както и наличието на непосредствен надзор на лице, вписано в
регистъра. Деянието обаче е винаги извършване на действия от лице, което не
е вписано, като е налице възможност за отпадане на наказуемостта, ако то
действа под надзора на лице, което е вписано в регистъра.
В този смисъл – макар и в проведеното административно наказателно
производство по изложените по-горе съображение съдът да приема, че не е
налице установено и доказано нарушение съгласно описаното в НП, е налице
неправилно приложение на закона, като нарушителят за едно и също деяние
се наказва два пъти, като доводите на АНО в НП, че са налице изискванията
на чл.18 от ЗАНН – с едно деяние да се извършени две нарушения са
несъстоятелни. Цитираната разпоредба на чл.18 от ЗАНН има предвид
възможността с едно деяние да бъдат засегнати различни обществени
отношение, охранявани всяко от тях поотделно с различни правни норми.
На последно място, съдът намира, че при проведеното производство не
се доказаха безспорно описаните в АУАН и НП нарушения – въпреки извода
на съда за липса на съставомерност. Не се установи – нито от събраните
гласни, нито от приложените писмени доказателства, че жалбоподателят е
извършил дейност по реставрация и консервация на описаните в НП време и
място. Единствения обективно установен момент, както бе посочено по-горе,
са констатациите на свидетеля М. на 07.10.2020г. за положен ретуширащ слой
върху образа на „************“ в ниша над западния вход на църквата и
работа по образа на „********“ над северния вход на сградата. Освен, че не
става ясно дали това са действия на консервация или на реставрация, по
7
никакъв начин не е установена връзката с посоченото като нарушител лице.
Позоваването на телевизионно предаване с дата на излъчване повече от пет
месеца преди констатацията и неизвестна дата на заснемане, не е достатъчно,
за да се приема за доказано, че именно Ю. е лицето, нанесъл ретуширащ слой
по образа на един от стенописите и извършил работа – неясно каква, по друг
от стенописите в църквата.
Предвид изложеното относно допуснатите процесуални нарушения,
които са съществени по смисъла на закона, тъй като е нарушено правото на
защита на нарушителя, неправилно приложение на закона и недоказаност на
вменените на жалбоподателя с НП нарушения, съдът намира, че НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в
полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото –
600 лева - за адвокатски хонорар. Молбата относно хонорара следва да се
уважи в искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед
сложността на делото и броя на съдебните заседания.
Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-12 от 19.07.2021г. на
Главен Директор на Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ към Министерство на Културата, с което на И. И.
Ю., ЕГН - **********, за нарушение на чл.222, ал.1 , пр.1 от Закона за
културното наследство на основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.221,
ал.1, пр.1 от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500.00 /петстотин/ лева, и за нарушение на чл.222, ал.2 от Закона за
културното наследство на, основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.222,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Министерство на Културата да заплати на И. И. Ю., ЕГН -
**********, сумата от 600/шестстотин/ лева, представляваща разноски по
8
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
9