Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 10 април 2020
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети
март две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Кр.Василев
в.гр. дело №
2267 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от «Варна Груп» ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. М. /ВАК, против Решение № 3993
от 11.10.2017 година, поостановено по гр.д. № 3009/2016 година на ХLVI състав на
ВРС, в частта, с която е прието за установено по иска на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,***
Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна с правно основание по чл.90,
ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не съществува вписаното
(отбелязаното) от съдията по вписванията при Варненски районен съд
заличаването на договорна ипотека по Н.А.№ 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 година, на нотариус
К.К. и е указано на Съдията по вписванията при Варненски районен
съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537,
ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, по заличаване
на договорна ипотека по Н.А.№ 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К..
Съобразно доводите в жалбата,
въззивното дружество счита исковите претенции за недопустими, доколкото не съществува
самостоятелен иск по чл. 90 от ЗКИР, а същия е последица от друг иск, касаещ
спорно материално право, придружен от иск с правно осн. чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК и то след уважаването им, каквито искове не са били предявени. Също в жалбата се излагат
съображения, според които липсва правен интерес от търсената защита, т.к. дори
да бъде уважен такъв иск, искането за установяване на несъществуващо
обстоятелство има действие за напред.Излага се още, че Договорната ипотека е
била заличена и процесният имот отчужден на 02.03.2016 година, докато ИМ по делото на ВРС е вписана чак на
12.03.2016 година, и при това положение
приложение намира разпоредбата на чл. 114 от ЗС.
Следващото оплакване във въззивната
жалба касае Решение № 222 от 24.07.2014 година, по в.гр.д. № 109/2014г. на
ВтАпС, с което е прието, че вземането не съществува, следователно според
въззивното дружество втори подобен спор би бил недопустим.
В условията на евентуалност - в случай,
че въззивният съд приеме иска за допустим, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител е изложило съображения по неговата
неоснователност. С посоченото по-горе влязло в сила решение на ВТАпС е прието
от съда, че вземането, което ипотеката обезпечава е погасено, изхождайки от
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Възразява се още, че имотът, предмет на
заличената ипотека е собственост на трето добросъвестно лице -Н.Х., която
не е страна в настоящото производство,
считано от 08.03.2016 година, а исковата молба по иска с правно осн. чл. 90 от ЗКИР е вписана на 12.03.2016г.
В заключение се настоява атакуваното
решение, в обжалваната му част да бъде обезсилено, евентуално исковата
претенция-отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски.
В писмен отговор Н.П.Д. и С.И.А., чрез
адв. Н.Д. оспорват въззивната жалба, като неоснователна.Въззиваемите страни
намират за неоснователни всички наведени от насрещната страна оплаквания и
молят първоинстанционното решение, в обжалваната част да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивното дружество «Варна
Груп» ЕООД, чрез процесуалния си представител, в лицето на адв.С. поддържа
въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемите страни, редовно призовани , се явяват
лично и настояват съдът да потвърди решението, като приеме, че то не страда от
пороци.
С писмена защита Вх.№ 8825 от 17.03.2020 година
въззивните страни, чрез адв.Д. молят съда да потвърди решението; излагат и
нарочни аргументи в тази насока.
С писмена защита Вх.№ 8826 от 17.03.2020 година
«Варна Груп» ЕООД излага съображения в подкрепа на въззивната си жалба, като
настоява съдът да ревизира атакувания съдебен акт основно.
За да се произнесе по спора, като съобрази
материалите по делото и застъпените от страните становища, съдът намери
следното:
Пред ВРС ищците Н.П.Д. и С.И.А. *** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна
установителен иск за приемане за установено, че извършеното на 08.03.2016
година вписване - заличаване на
Договорна ипотека, обективирана в н.а.№107, том II, рег.№ 4405, н.д.№307/2008
година, на нотариус Камен К., вписана в Службата по вписванията-Варна с
вх.рег.№ 30136, акт 148, т.XXV, дело 238611/17.10.2008г. е недействително,
евентуално несъществуващо - невалидно възникнал; евентуално недопустимо на осн.
чл. 90 от ЗКИР.
Съобразно твърденията им е видно, че на 25.08.2008
година У. Ронолд С. е сключил договор с Л.Д.С., на осн. чл. 129 от ТЗ, по
силата на който й продал собствените си 30 /тридесет/ дружествени дяла от
капитала на „Варна Груп” ЕООД за сумата от 2 900 000.00 /два милиона и
деветстотин хиляди/ евро, като купувачката се е задължила да заплати продажната
цена в срок до 17.10.2009 година. За обезпечаване на вземането от 2 900
000.00 евро ведно с лихви и разноски, страните подписали Договорна ипотека
върху имот, собственост на „Варна Груп” ЕООД, обективирана в н.а. №107, том II,
рег.№ 4405, н.д.№307/2008 на нотариус Камен К., вписана в Службата по
вписванията-Варна с вх.рег.№ 30136, акт 148, т.XXV, дело 238611/17.10.2008
година.
Става ясно още, че с два договора
за прехвърляне на вземане от 16.02.2011 година, всеки един от двамата ищци Н.П.Д.
и С.И.А. са придобили от У.Р.С. част от това му
вземането срещу Л.Д.С. от по 100 000.00 /сто хиляди/ евро.
Договорите за прехвърляне на вземания са били вписани в Служба по вписванията
Варна на 16.02.2011 година, а на 29.01.2016 година „Варна Груп” ЕООД е поискало
заличаване на вписаната договорна ипотека със заявление № 1507/29.01.2016
година.Последвал отказ на съдията по вписванията № 21/29.01.2016 година, които
обжалван е бил отменен с Определение № 525 от 24.02.2016 година, постановено по
ч.гр.д. № 238/2016г. на ВОС-ГО.Според ищцовата страна,т.к те не са взели
участие в охранителното производство, постановените в него актове са им
непротивопоставими, но засягат правата им.Излагат, че ипотеката не е било редно
да се заличава, следователно исковите им претенции са допустими и основателни.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е
отговорило и от отговора става ясно, че се излагат съображения за недопустимост
на претенциите.В условията на евентуалност то сочи, че вписването е извършено по силата на акт на компетентен
орган, както и че молбата за заличаване на ипотеката изхожда от легитимирана
страната.Нведени са доводи за неоснователност на исковете.
От фактическа страна по делото е било установено,
че по силата на Договор за ипотека,
обективиран в н.а.№ 107, т. 2, рег. № 4405, дело № 307/2008г. на нотариус К.К.,
за обезпечаване задължението на Л.Д.С. към У.Р.С. по сключения между тях
договор за прехвърляне на всичките 30
дружествени дялове на С. *** Груп“ ЕООД, ЕИК ********* на С. от
25.08.2008г. за сумата от 2 900
000.00 /два милиона и деветстотин хиляди/ евро, дължими до 17.10.2009г., с
подробно индивидуализираните в договора лихви, разноски и неустойка за
неизпълнение, „Варна Груп” ЕООД е учредило в полза на У.Р.С. ипотека върху
собствения на дружеството недвижим имот – УПИ
XVIII-1033, находящ се в гр. Варна, ул.”Шопен” № 4 в кв. 4 по плана на 8
подрайон с площ от 460 кв.м./ идентичен с имот IX-18/, при граници: улица, имот
XIX-1034, имот № VII-5, заедно с построената в имота масивна сграда, състояща се от сутеренен етаж, партерен етаж от
шест стаи, три коридора, асансьорно помещение и сервизно помещение; първи етаж
от седем стаи, две сервизни помещения, асансьорно помещение, три коридора, два
балкона, стълбище и зала; втори етаж от седем стаи, асансьорно помещение, три
коридора, два балкона, зала и сервизни помещения и мансарден етаж с РЗП на
обект от 1265 кв.м. по данъчна оценка, както и всичко онова, което ще бъде
построено в описания имот, надстроено или пристроено към съществуващата и
описана по-горе сграда, което ще бъде извършено по разрешение за строеж №
142/09.10.2008г. на Община Варна и обектите, които ще се построят по цитираното
разрешение за строеж със завършването им в груб строеж.
Видно е от Договор за прехвърляне на
вземания с нотариална заверка на подписите на страните, с рег. № 1442 на
нотариус Ал.Александров, както и на и съдържанието на документа, с рег. № 1445,
т. 1, акт № 14 на нотариус Ал.Александров и заверка на подписа на преводача,
рег. № 1451 на нотариус Ал.Александровит, вписан в книгите по вписванията с вх.
рег. № 3936, д. № 321, том 2, № 40 от 02.03.2011 година, У.Р.С. е прехвърлил на С.И.А. вземането си към Л. Д.С. в размер на 100 000.00 /сто хиляди/ евро
по договор за продажба на дружествени дялове от 25.08.2008г., цялото в размер
на 2 900 000.00 евро. Няма спор, че цесията е съобщена на длъжникът Л.Д.С.
от цедента.
С договор за прехвърляне на вземания с
нотариална заверка на подписите на страните , с рег. № 1449 на нотариус
Ал.Александров, както и на и съдържанието на документа, с рег. № 1450, т. 1,
акт № 16 на нотариус Ал.Александров и заверка на подписа на преводача, рег. №
1451 на нотариус Ал.Александровит, вписан в книгите по вписванията с вх. рег. №
3936, д. № 321, том 2, № 40 от 02.03.2011г. У.Р.С. е прехвърлил на Н.П.Д. вземането си към Л. Д.С. в размер на 100 000.00 /сто хиляди/ евро
по договор за продажба на дружествени дялове от 25.08.2008 година, цялото в
размер на 2 900 000.00 евро.Страните не спорят, че цесията е била съобщена
на длъжникът Л.Д.С. от цедента.
С Решение № 18 от 04.02.2014 година, постановено по гр.д. №
38/2013 година на ОС-Габрово е прието за установено по предявения иск с правно
осн. чл. 422 от ГПК, че Л.Д.С. дължи на У.Р.С.
сумата от 97 791.50 /деветдесет и седем хиляди и седемстотин деветдесет и един
и петдесет/ лева, представляваща част от дължимите 2 900 000.00 евро, по договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 25.08.2008г. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
3304/2012г. на РС-Габрово.
С Решение № 222 от 24.07.2014 година, постановено по в.гр.д.
№ 109/2014 година на ВтАпС е отменено Решение № 18 от 04.02.2014 година, по гр.д.
№ 38/2013г. на ОС-Габрово и е отхвърлен
иска на У. Роланд С. против Л.Д.С. с правно осн. чл. 422 от ГПК, да бъде прието
за установено, че С. дължи на С. сумата от 97791.50лв., представлявашща част от
общото вземане от 2900000.00 евро, по договор за прехвърляне на дружествени
дялове от 25.08.2008г. и разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 3304/2012г. на РС-Габрово. Съдът е приел,
че по силата на сключения между страните предварителен договор от 28.01.2008г. и в
периода от 25.07.2008г. до 31.12.2008г. Л.Д.С. е заплатила на У. Р. С.
дължимата сума по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.08.2008г.
в размер на 2900000.00 евро /общо за всички прехвърлители по сключените
общо четири договора в размер на 5800000.00 евро/, към датата на предявяване на
иска, който се разглежда /т.е. от подаване на заявлението по ч.гр.д. №
3304/2012г.-28.12.2012г., доколкото искът е с правно осн. чл. 422 от ГПК/, У.
Роланд С. няма качеството на кредитор на Л.Д.С..
С определение №
590/26.10.2015г. по т.д. № 3679/2014г. на ВКС-ТО не е допуснато до касация
обжалваното решение № 222/24.07.2014г. по в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС.
С решение № 44/14.05.2016г. по т.д. № 3596/2015г. на ВКС-ТО,
молбата на У.Р.С. с правно осн. чл. 304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила
решение № 222/24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. на ВтАПС е оставена без
уважение, приемайки, че молителите Н.П.Д. и С.И.А. не са лице, спрямо които
влязлото в сила решение, предмет на отмяната, а именно решение №
222/24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. на ВтАпС има сила.
С Решение № 45 от 25.02.2014 година, по т.д. № 51/2013
година на ОС- Габрово, Л.Д.С. е осъдена да заплати на У.Р.С. сумата от 100 000.00 евро, представляваща част от общо
дължимата сума от 2 900 000.00 евро по сключен на 25.08.2008 г. договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Варна Груп” ООД, ведно
със законната лихва върху сумата от 100 000.00 евро считано от 23.08.2013
година до окончателното й изплащане, както и сумата от 77 836.86 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.201З
г.
С решение № 153/30.06.2016г. по в.т.д.№
109/2014 на ВтАпС, е обезсилено решение № 45/25.02.2014г. по т.д. № 51/2013 г.
на ОС- Габрово в частта относно осъждането на Л.Д.С. да заплати на У.Р.С. суми
и производството е прекратено, позовавайки се на силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение № 222/24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. на ВтАПС по
отношение на последния. Същевременно е отменено първоинстанционното решение в
частта за мораторната лихва, за която е била осъдена Л.Д.С., предвид акцесорния
й характер и е потвърдено решението, в частта в която Л.Д.С. е осъдена
да заплати сумите от по 100 000.00 /сто хиляди/ евро на Н.П.Д. и С.И.А., както и сумата от 77 836.86 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.201З г., в полза на двамата.
С определение № 147/13.03.2017г. по
т.д. № 2099/2016г. на ВКС, Първо ТО не са допуснати до касация жалбите на У.Р.С.
срещу въззивното решение в обезсилената му и отхвърлена части и жалбата на
„Варна Груп“ ЕООД в потвърдителната му част, с което решение № 153/30.06.2016г.
по в.т.д.№ 109/2014 на ВтАпС е влязло в сила.
По спор между У.Р.С. и Л.Д.С. е било
образувано и т.д. № 59/2014г. на ОС-Габрово. С определение № 199/17.10.2016г.
по гр.д. № 59/2014г. на ОС-Габрово, изчаквайки изхода по гр.д. № 3596/2015г. на
ВКС, съдът е приел за недопустима исковата претенция на С. за дължимостта на
сумата от 1800000.00 евро, като част от цялото му вземане от 2900000.00 евро по
договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.08.2008г.
С определение № 270/14.12.206г. по
ч.т.д. № 359/2016г. на ВтАпС е потвърдено обжалваното определение № № 199/17.10.2016г.
по гр.д. № 59/2014г. на ОС-Габрово.
С Определение № 525 от 24.02.2016 година, постановено по
ч.гр.д.№238/2016 година по жалба на С.Т.М.
*** Груп” ЕООД е отменен отказа № 21/29.01.2016 година на Съдия по вписванията
при ВРС за заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на У.Р.С., учредена с НА, вписан в СВ- Варна при АВ с вх.рег №
30136/17.10.2008г., том 25, акт 148. За да отмени постановения отказ, съставът
на ВОС е взел предвид влязлото в сила решение по в.т.д. № 109/2014 на ВтАпС.
С оглед горното определение на ВОС, с
разпореждане на съдия по вписванията при ВРС от 02.03.2016г. е постановено
заличаване на договорна ипотека № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на
нотариус К.К..
При тези данни виждането на съда е следното:
Съобразно константната
практика на ВКС – вж./Определение № 37 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6168/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Д./ всеки един от трите
иска по чл.90 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му
ищцовата страна следва да обоснове наличие на правен интерес.Такъв ще е налице,
ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои
предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на
други права. Дадени са примери с вписана нередовна искова молба, за която не е
имало внесена държавна такса, като тази молба е запазила реда за вписване,
което засяга права на ищеца, с вписана възбрана, без да са посочени всички
необходими реквизити и това е пречка да се извършват разпоредителни
действия.Изложени са съображения, че наличието на правен интерес за ищеца от
предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск като за нея съдът следи служебно в хода на целия
процес. Указано е също така, че отпадането на правния интерес в хода на
производството следва да се съобрази от съда, съгласно чл.235 ал.3 ГПК. С оглед
на така дадените в двата съдебни акта отговори следва, че за да е налице правен
интерес от предявяването на някой от исковете по чл.90 ЗКИР трябва да е
извършено вписване на определен акт в имотния регистър, което да засяга права на ищеца, или да
е пречка той да реализира свои предоставени от закона права. Защитата
на нарушените права би могла да се реализира чрез заличаването на вписването, с
което отпада възможността вписването да бъде противопоставено на ищеца, а това
води до отпадане на засягането на правата му, или съществуващата до този момент
пречка той да реализира свои предоставени от закона права.Отделно от горното, и
в случая е изпълнено и това законодателно изискване, ищецът следва да не е
страна в охранителното производство по вписването, поради което и не е
легитимиран да иска заличаването му. Тъй като липсата на такава легитимация би
се явила пречка за защита на правата му законът е предвидил възможност за
атакуване на вписването по реда на чл.90 ЗКИР и е предвидил като последица от
уважаването на този иск заличаването на вписаното обстоятелство. Целта на уредените
в тази разпоредба искове е в случай на уважаването им съдебното решение по тях
да легитимира ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл.90 ал.2 ЗКИР,
което да може да иска заличаването на вписването, като самото заличаване ще се
извърши по реда на чл.90 ал.3 и чл.91 ЗКИР. Затова допустимостта на исковете по чл.90 ЗКИР
се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца,
но и наличието на възможността да бъде постигната преследваната с тях правен
резултат, а именно заличаване на вписването. В този смисъл е и трайно
установената практика по чл.537 ал.2 ГПК, като при това за периода след
заличаване на вписването е без значение основанието, на което това е направено.
Действието на заличаването за в бъдеще означава, че вписването и евентуалните
последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а
съществуват от този момент до момента на заличаването му. Затова ако в рамките
на този период то засяга права на трети лица спорът за тях може да се разреши
по исков ред, както е предвидено в чл.537 ал.2 ГПК.
Съобразно ВКС на Р
България обаче, предмет на исковете по чл.90 ЗКИР са пороци на самото вписване
и по тази причина споровете, касаещи засегнатите от вписването права или
свързаните с него правоотношения трябва да бъдат разрешени в искови
производства имащи за предмет тези права или правоотношения. В тези
производства освен другите релевантни факти, ако законът е предвидил, че тези
обстоятелства са от значение за спора, ще бъде преценявано извършеното
вписване, евентуалните му пороци и действието му по отношение на страните по
спора, поради което не е налице правен интерес от предявяването на
самостоятелен иск по чл.90 ЗКИР, а ако същите са без значение, то не е
необходимо установяването им по исков ред. Затова е без значение дали в
исковата молба по чл.90 ЗКИР се твърди друго основание за заличаването на
вписването, различно от това, на което то е извършено.Това би имало значение само в случай, че заличаването на вписването
имаше обратно действие, което обаче не е предвидено в закона.Отговаряйки по
този начин на наведения във въззивната жалба довод за недопустимост на исковите
претенции, настоящия съд намира, че същите се явяват допустими, съобразно и
установената позиция на ВКС.
Обсъждайки съображенията
на страните, материалите по делото и приложимия материален закон, съдът приема,
че исковете са неоснователни.Това е така, защото:
Производството за
вписване е строго формално и се извършва по императивните правила на Правилника
по вписванията. Нашето право е възприело и все още действа персоналната система
– вписването на подлежащите на вписване правни действия се извършва по
партидата на отчуждителя, респективно на собственика, който ипотекира имота си.
Ипотеката се вписва, като нотариалния акт за договорна ипотека, или молбата за
вписване на законна ипотека се подреждат в актовите книги съответно по чл.33
б.“В“ и чл.33 б.“Г“.Спазването реда на извършване на вписването се определят от
реда на постъпването и подреждането им във входящия регистър, съобразно чл.34
от ПВ, като също той определя и томът и страницата, по които се подреждат
актовете по реда на постъпването и според вида на акта, който се вписва. Тъй
като вписването се извършва по персоналната система, за всяко лице е открита
партида с отделен номер в партидната книга по чл.36 ПВ. По партидата на всеки
се записват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания за него и томът и
страницата, в който е подреден вписаният акт. Когато се изчерпа мястото по
съответната партида, се отваря нова / с нов номер/ като се прави връзка между
двете. Ипотеката се отразява по партидата на собственика, който я е учредил.Правилника
за вписванията не урежда процедура за отбелязване на вписаната ипотека при
последващите разпореждания с имота по партидите на прехвърлителите и на новите
собственици, тъй като по силата на закона, ипотеката следва имота и е тежест
върху него - кредиторът, чието вземане е обезпечено може да се удовлетвори
предпочитително независимо в чия собственост се намира имота – чл.173 ал.1 ЗЗД.При
последващи прехвърляния, ипотеката не се отбелязва по партидите на
прехвърлителите. Справка за това дали имота, с който се разпорежда лицето е
ипотекиран се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и
проверка по партидата на всеки прехвърлител.Също съобразно ЗЗД действието на
вписването трае 10 години от деня на учредяването и може да бъде продължено,
ако ипотеката се поднови преди този срок да е изтекъл.Подновяването на вписване
на договорна и на законна ипотека е уредено в чл.172 ал.3 ЗЗД и чл.18 от ПВ.
Задължителни приложения към молбата според тези текстове са: 1. молба от
кредитора в два еднообразни екземпляра, 2. прилагане на молбата за учредяване
на законна ипотека. Изискване към съдържанието на молбата е да съдържа данни за
първоначалното вписване и да се посочат наследниците, ако ипотекарния длъжник е
починал, тъй като подобни данни за това, настъпващо по силата на закона
универсално правоприемство няма в службата по вписване за разлика от частните
правоприемства. Текстът не изисква посочване на последващите разпореждания с
ипотекирания имота, ако има такива. За тях поради публичността на книгите по
вписване, всеки може да се информира. Съдията по вписване извършва служебно
вписвания и отбелязвания само в предвидените в закона случаи. Във всички
останали случай той следва да е изрично сезиран с искане за вписване, отбелязване
или заличаване.
Поначало вписването и
заличаването на обезпечения е регламентирано в чл.23 – 32 от Правилника за
вписванията. Материята е уредена и в ЗКИР, които в нормата на чл.90 указва, че
вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на
вписването, както и несъществуване на
вписаното обстоятелство. С оглед на тази законодателна уредба,
вписаното несъществуващо обстоятелство следва да бъде заличено само след
издаден съдебен акт въз основа на успешно проведен иск. В този смисъл е и
приетото в решение № 692 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/10 г. на ВКС III ГО,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.Вписването на ипотеката е само един от
елементите от фактическия състав по учредяването на ипотеката. То е различен
юридически акт от самата ипотека и съответно основанията за недействителност на
ипотеката, на учредяването на ипотеката като цяло и на вписването на ипотеката,
са различни. Производството по вписване е строго формално и се извършва при
спазване на императивните правила на ПВ и чл.531 ГПК. Самото вписване като
охранителен акт може да е засегнато от порок, и по тази причина законодателят е
предвидил защита от вписване, което е недопустимо или нищожно, или
несъществуващо.
В процесния случай
ищецът формулира петитум за установяване несъществуването на вписване по
заличаване на ипотека, като изхожда от извършените в негова полза два Договора
за прехвърляне на вземане /цесия/.Действително в страната не е въведен имотния
регистър, а се правят само помощни партиди, но в останалата си част ЗКИР
действа. Незаконосъобразност – нищожност, или недопустимост на вписване може да
име независимо от това дали вписването се извършва по реалната, или по
персоналната система. Законодателят е съобразил, че вписването пази права и с
нормата на чл.88 и чл.90 от ЗКИР е
предвидил защита от вписване, което само формално /привидно/ създава права, а е
недопустимо, или нищожно. Аналогичен текст има и в Закона за търговския
регистър.Въпросът в случая е за допустимостта да бъде установено вписване на
несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.90 ЗКИР, когато се касае за
погасени ипотечни права и следва ли при такъв иск да се установява изпълнение
на обезпечените с ипотека задължения, при положение, че твърдения порок касае
основанието за заличаване на ипотеката.Редът за заличаване на ипотека е уреден
в Закона за задълженията и договорите - чл. 179 и тази уредба се явява
специална спрямо общата уредба на подлежащите на вписване обстоятелства. Според
правилото на чл.179 ал.1 ЗЗД, когато заличаването се иска не от кредитора – чл.179 ал.2 ЗЗД /какъвто
е настоящия случай/, то може да се извърши само въз основа на влязло в
сила съдебно решение. Съдебната практика е категорична, че това следва да е
решение, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че
ипотечното право не съществува, като е без значение дали ипотеката е
първоначално или повторно вписана.Предвид данните по делото става ясно, че с Решение № 222 от 24.07.2014 година, постановено по в.гр.д. №
109/2014 година на ВтАпС е отменено Решение № 18 от 04.02.2014 година, по гр.д.
№ 38/2013г. на ОС-Габрово и е ОТХВЪРЛЕН иска на У. Роланд С. против Л.Д.С.
с правно осн. чл. 422 от ГПК, да бъде прието за установено, че С. дължи на С.
сумата от 97791.50лв., представляваща част от общото вземане от 2900000.00
евро, по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 25.08.2008г. и разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 3304/2012г. на РС-Габрово. Съдът е приел, че по силата на сключения
между страните предварителен договор от 28.01.2008г. и в
периода от 25.07.2008г. до 31.12.2008г. Л.Д.С. е заплатила на У. Роланд С.
дължимата сума по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.08.2008г.
в размер на 2 900 000.00 евро /общо за всички прехвърлители по
сключените общо четири договора в размер на 5 800 000.00 евро/, към датата
на предявяване на иска, който се разглежда /т.е. от подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 3304/2012г.-28.12.2012г., доколкото искът е с правно осн. чл. 422 от ГПК/, У. Роланд С. няма качеството на кредитор на Л.Д.С.. С определение № 590/26.10.2015г. по т.д. № 3679/2014г. на
ВКС-ТО не е допуснато до касация обжалваното решение № 222/24.07.2014г. по
в.гр.д. № 109/2014г. на ВтАпС.Следователно, изхождайки от горното е видно, че
дружеството – ответник е спазило законовите изисквания и за да заличи
ипотеката, се е позовало именно на влязло в сила решение в негова полза, с
което са отречени правата на Кредитор на С..
Заличаването на
ипотеката има конститутивно действие. Съгласно чл.1 от ПВ вписването има
декларативно, оповестително действие, изразяващо се в даване гласност на
подлежащия на вписване актове, визирани с разпоредбата на чл.112 ЗС. Това
означава, че само в предвидените от закона случаи, вписването става елемент от
правопораждащия фактически състав на ипотеката и има конститутивно действие.
Типичен пример на конститутивното действие на вписването са нормите на чл.166
ал.1 ЗЗД и чл.179 ал.3 ЗЗД. Съгласно
чл.166 ЗЗД вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав на
учредяването й. Това конститутивно действие на вписването при учредяването й с
обратен знак е приложим и при вписване
на заличаването й, защото при извършване на това действие ще настъпи
липсата на елемент от фактическия състав на учредената вече ипотеката.В случая
дори да бъде отменено заличаването на ипотеката от съда, отмяната му няма
ретроактивно действие, напротив според изричния текст на чл.179 ал.3 ЗЗД
ипотеката може да се впише отново и ще има ред от новото вписване.Вписването на
несъществуващо обстоятелство в Агенцията по вписванията не може да рефлектира
върху правата на трети добросъвестни лица, каквито са ищците, като именно с
оглед защита на техните интереси законодателят е предвидил в чл.179 ал.3 ЗЗД,
че със заличаването на ипотеката се погасява самото ипотечно право, независимо
от правилността, допустимостта или действителността на вписаното
заличаване.Ипотеката се учредява чрез вписване – чл.166 ЗЗД, което има
конститутивно и оповестително действие - по арг. от чл.8 ЗКИР, и създава
противопоставимост спрямо трети лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при
удовлетворяване на ипотекарния кредитор – чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД. Заличаването
погасява ипотеката, като за разлика от самата ипотека, която има договорен
характер, вписването е нотариално действие и може да бъде нищожно само на
основанията посочени в чл.576 ГПК- /Решение на ВКС № 426/14.05.2009 г. по гр.
д. № 308/2008 г., I ГО /.Разпоредбата на
чл.179 ал.2 ЗЗД, на която ответната страна правилно се позовава, не
предвижда правомощие на съда да постановява заличаване на ипотеката.Основание
за заличаване на ипотеката е съдебно решение, установяващо погасяване на
обезпеченото вземане или такова, установяващо самостоятелно погасяване на
ипотеката.В случая се твърди, а и доказва от ответната страна изпълнение
от негова страна на задълженията за плащане, което закрепено в съдебно решение
е дало основание да се заличи и Договорната ипотека, съгласно чл.179 ал.2 ЗЗД.
С оглед горното, настоящата инстанция приема, че
атакувания съдебен акт се явява неправилен и следва да бъде отменен в
атакуваното му част.
Воден от горното, ВОС,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
3993/11.10.2017г. по гр.д. № 3009/2016г. на ХLVI състав на ВРС, в частта, с която е прието за установено по иска на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,*** Груп” ООД, ЕИК
*********, с правно
основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не съществува вписаното
(отбелязаното) от Съдията по
вписванията при Варненски районен съд заличаване на договорна ипотека по
Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело
307/2008 на нотариус К.К. и е указано на съдията по вписванията при Варненски районен
съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537,
ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване на договорна
ипотека по Нотариален акт № 107,
том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,*** Груп” ООД, ЕИК
*********, с правно
основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, да се приеме за установено в отношенията между страните, че не съществува вписаното
(отбелязаното) от Съдията по
вписванията при Варненски районен съд заличаване на договорна ипотека по
Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело
307/2008 на нотариус К.К. и е указано на Съдията по вписванията при ВРС да заличи на
основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването
(отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, на заличаване на Договорна ипотека по Нотариален
акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008
на нотариус К.К..
В останалата му част съдебното решение е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок
от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: