МОТИВИ
към Решение по НОХД № 3822/2015 г. по описа на ПРС –
ХVІІ н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение
спрямо обвиняемия Г.Й.П. за престъпление по чл.343 ал.3 пр.V-то и пр.VІ-то, б. „А”
пр.ІІ-ро вр. ал.1 б. „Б” пр.ІІ-ро вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на
12.12.2014 г. в гр. Пловдив жк „Тракия” на ул. „Поручик Боян Ботев”, пред блок
№ 249, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 318” с
peг. № *****, е нарушил правилата за движение:
Чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
Чл.5, ал.2, т.1
от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства”;
Чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”.
Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”;
Чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
управлявано с категория "В" в населено място е забранено да превишава
стойността от 50 км/ч., като в конкретния случай скоростта на движение е била
около 74 км/ч.”;
Чл.116 от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора”;
Чл.123 ал.1 т.2,
б. „а” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи” и
Чл. 123 ал.1
т.2, б. „б” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали
хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи или на
следствието”;
и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.Л.И. ЕГН **********,
изразяваща се в отворено раздробено счупване с изкълчване на долната част на
дясна раменна кост – в областта на лакетната става, довело до трайно
затрудняване движенията на горен десен крейник, като деецът е избягал от
местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата правоспособност.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо обвиняемия по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието. Моли съда да признае обвиняемия за виновен и да го
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба с приложение на чл.78 А от НК, като конкретизира размера на исканото
административно наказание глоба – да бъде 2000 лв. По отношение на веществените
доказателства прави искане да бъдат отнети в полза на Държавата и да се
унищожат, а за разноските – да се възложат в тежест на обвиняемия.
Защитникът на
обвиняемия не оспорва извършеното от клиента му нито правната квалификация на
деянието. Моли съда за приложението на чл.78 А от НК и за налагане на
административно наказание глоба в справедлив размер.
Обвиняемият П.
се явява в съдебно заседание, не изразява становище относно вината, не дава и
обяснения по делото. Заявява съжаление за постъпката си и моли съда за
справедливо наказание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Обвиняемият
Г.Й.П. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, неженен, със
средно образование, работещ, не осъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият Г.П.
*** не е правоспособен водач на моторно превозно средство, но можел да
управлява леки автомобили, а и бил собственик на такъв – на лек автомобил „БМВ
318 И” с рег. № *****.
Сутринта на
12.12.2014 г. обвиняемият се обадил на приятеля си – свидетелят К.Д., казал му,
че бил закъсал с автомобила си в кв. „Х.” в гр. Пловдив и го помолил да го
закара до там, за да може да си го прибере. Свидетелят Д. се съгласил и вечерта
– около 19.30 ч., взел обвиняемия от дома му в ж. к. „Т.” бл.*** с колата си
„Ф.” и го закарал до автомобила му в кв. „Х.”. П. сипал бензин в резервоара на
„БМВ – то” си, привел в движение автомобила и се отправил към бензиностанция за
зареждане. Двамата с Д. се разделили.
Малко по – късно обвиняемият и свидетелят се разбрали по телефона да се
видят отново като П. искал да му благодари за услугата и да отидат до
заведение. След като се срещнали с управлявания от Г.П. лек автомобил „БМВ 318 И” се отправили до заведение „Камен град” в
гр. Пловдив. Като видели, че пред заведението нямало техни познати – там се
събирали собственици на леки автомобили от марката „БМВ”, двамата решили да си
тръгнат. Пред св. Д., който стоял на предна дясна седалка, обвиняемият П. решил
да демонстрира своите си възможности като шофьор и възможностите на автомобила
му. Обвиняемият карал колата си по ул. „Поручик Боян Ботев” в гр. Пловдив в
посока от запад на изток. Улицата била с едно платно за движение, което
било двупосочно и без хоризонтална пътна маркировка. Пътната настилка била
асфалтова, суха, имало работещо улично електрическо осветление. След като
стигнали до края на улицата водачът Г.П. успял да завърти автомобила си на
ръчна скорост, след което потеглил в обратна посока като се движел в посока от
изток на запад. На връщане по улицата нямало движение и обвиняемият карал със
сравнително висока скорост – около 74 км./ч. – по – висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място – 50 км./ч.
По същото време – около 21.00 ч., свидетелката Р.Л.И. – на 17 г.,
вървяла пеша по южния тротоар на ул. „Поручик Боян Ботев”.
След като стигнала в близост до бл.249 тя предприела пресичане на
платното за движение на улицата. Към този момент лекият автомобил „БМВ 318 И”
управляван от обвиняемия се намирал на разстояние около 78-79 метра от
свидетелката И.. Г.П. забелязал пресичащата пътното платно пешеходка като решил
да я заобиколи без да предприеме действия по задействане на спирачната система
на автомобила, за да спре движението му преди достигането на пресичащият
пешеходец. Той направил няколко маневри на дясна и на лява посока с автомобила
си, за да избегне пресичащата пътното платно свидетелка, но въпреки това
настъпил удар между предната част на управлявания от обвиняемия автомобил и
пресичащата улица „Поручик Боян Ботев” пешеходка. В резултат от настъпилия удар
тялото на Р.И. се ударило в предното обзорно стъкло на лекия автомобил и
изхвърчало нагоре и назад. Вследствие от удара пострадалата паднала върху
пътното платно на улицата. На младата жена били причинени травматични
увреждания – отворено раздробено счупване с изкълчване на долната част на дясна
раменна кост – в областта на лакетната става. От удара предното обзорно стъкло
на управлявания от обвиняемия П. автомобил се спукало и парчета стъкло паднали
в купето на автомобила.
Свидетелят Д. се уплашил и казал на висок глас на обвиняемия, че е
блъснал жената, която пресичала улицата, а П. му отвърнал, че бил наясно с този
факт. Въпреки настъпилото пътнотранспортно произшествие, обвиняемият Г.П. не
преустановил движението на автомобила и не съобщил на службите на МВР, а
продължил по улица „Поручик Боян Ботев” в посока запад. Той отново шофирал с
висока скорост, за да се отдалечи по – бързо от мястото на инцидента, като едва
след няколко минути спрял управляваният от него лек автомобил на паркинга зад
бл.**** в ж. к. „Т.”. П. казал на приятеля си да слезе и да си тръгва по най –
бързият начин, тъй като не искал Д. да си има проблеми заради него. След като
свидетелят слязъл от автомобила му обвиняемият се прибрал в дома си.
Тъй като бил силно притеснен от случилото се, свидетелят К.Д. отишъл в
сградата на 05 РУП Пловдив и уведомил за случилото се.
Полицейски служители установили вечерта на 12.12.2014 г.
местонахождението на лекия автомобил „БМВ 318 И” с рег. № *****, на който
разследващ орган му извършил оглед. При извършване на процесуално – следствени
действия – оглед на местопроизшествие и оглед на лек автомобил, били приобщени
като веществени доказателства по започналото досъдебно производство подкалнична облицовка от автомобил, пластмасова черна
част с правоъгълна форма, парче от държач на регистрационен номер с надпис
*****, гумено уплътнение, скоба от предна маска на автомобил, парче от предна
маска на автомобил, пластмасова черна част, парче от държач на регистрационен
номер с надпис 7031, черна пластмасова част, сноб влакна /косми/, иззети от
лявата част на предното обзорно стъкло на лек автомобил, както и лекият
автомобил „БМВ 318 И” с рег. № *****, а чрез доброволно предаване – и 1 бр.
ключ - черен на цвят за лек автомобил.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза
/л.69 от досъдебното производство/ на Р.И. е било причинено отворено раздробено
счупване с изкълчване на долната част на дясна раменна кост – в областта на
лакетната става. Описаното увреждане е в резултат на удар с или върху
твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено, както се съобщава
в данните по досъдебното производство - при станалото пътнотранспортно
произшествие, с което е в пряка причинна връзка. Било е причинено трайно
затрудняване движенията на горния десен крайник на за около 2,5 - 3 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
Според заключението на вещото лице по изготвената авто – техническа
експертиза /л.81 – 93 от досъдебното производство/ ударът е настъпил върху
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 21 – 23 м. източно от ориентира,
приет в протокола за оглед, по широчина на около 5 - 6 м. северно от южния край
на платното за движение. Скоростта на лек автомобил „БМВ 318 И” в момента на
удара е била около 74 км./ч. При липса на обективни данни за намаляване на
скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е била скоростта
на движение и преди произшествието. В анализираната пътна ситуация водачът на
лек автомобил „БМВ 318 И” при своевременна реакция и задействане на спирачната
система в момента на навлизане на пешеходката на платното, е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил „БМВ 318
И” Г. Й.П. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Р.Л.И..
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
трасологическа експертиза /л.72 – 77 от досъдебното производство/ представеното
за изследване веществено доказателство – преден, ляв подкалник е детайл, който
се монтира на леки автомобили от марка „БМВ”, модел „3 серия”, производство от
1991 г. до 1998 г. Възможно е същият да е бил монтиран на представеният за
изследване лек автомобил, марка „БМВ”, модел „318 И”, с peг. №
*****. Вещественото доказателство декоративен капак е детайл, който се монтира
на леки автомобили от марка „БМВ”, модел „3 серия”, производство от 1991 г. до
1998 г. Възможно е същият да е бил монтиран на представеният за изследване лек
автомобил, марка „БМВ”, модел „318 И”, с peг. №
*****. Вещественото доказателство пластмасово парче може да е част от детайл,
който се монтира на леки автомобили марка „БМВ”, модел „3 серия”, производство
от 1991 г. до 1998 г. Липсата на достатъчно отличителни белези и продуктови
обозначения не позволява определянето на парчето. Веществено доказателство
щипка има широко приложение. Възможно е щипката да служи за закрепяне на детайл
на представеният за изследване лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 И”, с peг.
№ *****. Веществените доказателства 2 бр. пластмасови парчета с цифрови
обозначения „*******” са били едно цяло с декоративната лайсна, която била
монтирана към предния пластмасов държач на регистрационната табела, на
представения за изследване лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 И”, с peг. №
*****. Вещественото доказателство пластмасово парче, част от лайсна, е част от
лайсната на предната лява декоративна решетка, частите на която се намирали във
вътрешната предна част на представения за изследване лек автомобил марка „БМВ”,
модел „318 И”, с peг. №
*****. Вещественото доказателство гумено уплътнение може да е било монтирано на
представения за изследване лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 И”, с peг. №
*****. Липсата на достатъчно отличителни белези и продуктови обозначения не
позволява определянето на уплътнението.
При управлението на 12.12.2014 г. на лекия автомобил „БМВ 318 И”
обвиняемият Г.Й.П. е нарушил следните правила от Закона за движение по
пътищата: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП -
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства”; чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20
ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км./ч.”; чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с червено - бял бастун, и към
престарелите хора”; чл.123 ал.1 т.2 б.”а” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи”; и чл.123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи или на следствието”.
Така приетата и
изложена фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
въз основа на: показанията на свидетелите Р.Л.И., Л.Р.И., С.И.Е.-И., К.Д.Д.
/вкл. и дадени по реда на чл.223 от НПК/, С.И.М., А.И.Х., И.И.А., С.Ф.К.,
дадени в хода на досъдебното производство и ползвани на основание чл.372 ал.4
от НПК, от заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ, АТЕ и СТЕ, протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на лек автомобил, фотоалбуми,
справки от „НС 112”, справка за регистрация и собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, копия на застрахователна полица, на сметка, на удостоверение
за техническа изправност на МПС, протокол за доброволно предаване, приемо –
предавателен протокол, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
характеристична справка, справка за съдимост, от намиращите се на съхранение в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив веществени доказателства –
подкалнична облицовка от автомобил, пластмасова черна част с правоъгълна форма,
парче от държач на регистрационен номер с надпис ******, гумено уплътнение,
скоба от предна маска на автомобил, парче от предна маска на автомобил,
пластмасова черна част, парче от държач на регистрационен номер с надпис *****,
черна пластмасова част, сноб влакна /косми/, иззети от лявата част на предното
обзорно стъкло на лек автомобил, лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № ***** и 1
бр. ключ - черен на цвят за лек автомобил.
Съдът ползва
като достоверни показанията на свидетелите Р. И., Л. И., С. Е. – И., К.Д., С.
М., А.Х., И.А. и С.К., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган, а на св. Д. и тези дадени в хода на досъдебното производство
в разпит пред съдия по реда на чл.223 от НПК, като последователни и логични,
кореспондиращи си и допълващи се, съответстващи на останалите писмени и
веществени доказателства.
Съдът кредитира заключенията
на вещите лица по изготвените СМЕ, АТЕ и СТЕ като компетентни, изготвени с
нужните знания и опит в съответните области, неоспорени от страните по делото.
При така
установената и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си обвиняемият
Г.Й.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление
по чл.343 ал.3 пр.V-то и пр.VІ-то, б. „А” пр.ІІ-ро вр. ал.1 б. „Б” пр.ІІ-ро вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 12.12.2014 г. в гр. Пловдив при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 318” с peг. № *****, е нарушил
правилата за движение: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства”; чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20, ал.2 от ЗДвП
- „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл. 21 ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км./ч.”; чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с червено-бял бастун, и към
престарелите хора”; чл.123 ал.1 т.2, б. „а” от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба
на Министерството на вътрешните работи”; и чл.123 ал.1 т.2, б. „б” от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи или на следствието”; и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.Л.И. ЕГН **********,
изразяваща се в отворено раздробено счупване с изкълчване на долната част на
дясна раменна кост - в областта на лакетната става, довело до трайно
затрудняване движенията на горен десен крайник, като деецът е избягал от
местопроизшествието и е управлявал моторното превозно средство без да има необходимата
правоспособност.
От обективна
страна обвиняемият Г.Й.П. не е бил към 12.12.2014 г., а и понастоящем не е
правоспособен водач на моторни превозни средства. На 12.12.2014 г. в гр.
Пловдив в ж. к. „Т. ” на ул. „П.” е управлявал собствения му лек автомобил „БМВ
318” с рег. № *****. При управлението на лекия автомобил е нарушил следните
правила за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства”; чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20, ал.2 от ЗДвП
- „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл. 21 ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км./ч.”; чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с червено-бял бастун, и към
престарелите хора”; чл.123 ал.1 т.2, б. „а” от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба
на Министерството на вътрешните работи”; и чл.123 ал.1 т.2, б. „б” от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи или на следствието”. С това по
непредпазливост е причинил пътно транспортно произшествие, при което е било
причинено травматично увреждане на свидетелката Р.Л.И. – родена на *** г.,
изразяваща се в отворено раздробено счупване с изкълчване на долната част на
дясна раменна кост - в областта на лакетната става. Това травматично увреждане
на пострадалата И. е довело до трайно затрудняване движенията на горен десен
крайник, което трайно затрудняване движенията на горен крайник съставлява
средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.1 от НК. След причиняването на
пътното транспортно произшествие обвиняемият П. е избягал от местопроизшествието
– като се е придвижил с автомобила си до дома си.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост – обвиняемият не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
С оглед на
посочената правна квалификация, настоящата инстанция счита, че обвиняемият
Г.Й.П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 А
ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички комулативно предвидени
предпоставки за прилагането на този законов институт. П. е пълнолетно лице, не
е осъждано към инкриминирания момент, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78 А от НК и според обвинението не са причинени с
деянието имуществени щети, които да подлежат на възстановяване, не е била
причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние,
не се касае за множество престъпления, престъплението не е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, нито пък случаят е
квалифициран като особено тежък. За престъплението по чл.343 ал.3 пр.5 и пр.6
б.”А” пр.2 вр. ал.1 б.”Б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от една до пет години. Поради това и съдът с
решението си освободи обвиняемият Г.Й.П. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3 пр.5 и пр.6 б.”А” пр.2 вр. ал.1
б.”Б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Що се касае до
размерът на наказанието, като взе предвид всички обстоятелства имащи значение
за отговорността на лицето и размера на наказанието – смекчаващите – чисто
съдебно минало, трудова ангажираност, изразено съжаление за постъпката, както и
отегчаващите – по – високата степен на обществена опасност на деянието –
изведено от обстоятелството, че са били нарушени доста правила за движение по
пътищата, както и че са налични повече по – тежко квалифициращи деянието
признаци, съдът счете, че този размер следва да се определи в размер на 2000
лв. – при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, който е най –
справедлив и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на извършителя.
Съдът не би
могъл да приложи по отношение
на обвиняемия Г.Й.П. възможността, предвидена
в разпоредбата на чл.78 А ал.4 от НК, а именно да го лиши от право да управлява
моторно превозно средство, тъй като лицето е неправоспособен – не притежава
такова право.
По отношение на
веществените доказателства подкалнична облицовка от автомобил, пластмасова
черна част с правоъгълна форма, парче от
държач на регистрационен номер с надпис*********, гумено уплътнение, скоба от
предна маска на автомобил, парче от предна маска на автомобил, пластмасова
черна част, парче от държач на регистрационен номер с надпис ****, черна
пластмасова част, лек автомобил марка „БМВ” модел „318 И” с рег. № *****, 1 бр.
ключ - черен на цвят за лек автомобил марка „БМВ” модел „318 И” с рег. № *****,
намиращи се на съхранение в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, съдът прие, че следва да се върнат на
собственика им – на обвиняемия Г.Й.П., а веществените доказателства сноб влакна
/косми/, иззети от лявата част на предното обзорно стъкло на лек автомобил
марка „БМВ” модел„318 И” с рег. № *****, намиращи се на съхранение също в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, следва да се унищожат като
вещи без стойност, след влизане в сила на решението.
По делото са
направени разноски за експертизи в общ размер на 320 лв., които на основание
чл.189 ал.3 от НПК обвиняемият Г.Й.П. следва да заплати по сметка на РС Пловдив
в полза на ВСС
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! В.Т.