Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 61 25.04.2018г. Град: Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковски Окръжен съд, наказателен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Веселена Караславова
Прокурор:
Делчо Лавчев
Като
разгледа докладваното от съдия Бончева ВНОХ дело № 66 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ от
НПК.
С присъда № 55/16.10.2018год., постановена по НОХД № 235/2018год. РС- Димитровград е признал подс. Н.В.Д. от гр.****** с ЕГН ********** за виновен в това, че на 23.07.2016г. в гр.Димитровград, като извършител, след предварителен сговор със С.А.П. *** и с неустановено лице- като извършители, и с Л.М.Ж. от гр.****** - като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго /С.А.П. ***/ имотна облага, възбудил у Д.Д.З.от гр.********** заблуждение /относно основанието за предаване от страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за сина й/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1500 щатски долара с левова равностойност 2 663,65лв. и 1800 евро с левова равностойност 3520,49 лв. или всичко на обща стойност 6184,14лв., като измамата е извършена при условията на повторност и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на ”лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 и го е осъдил на наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3(три) години и 4(четири) месеца, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подс.Н.Д. е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – считано от 19.09.2017г.
Признал е подс.С.А.П. ***, ЕГН ********** за виновен в това, че на 23.07.2016г. в гр.Димитровград, като извършител, след предварителен сговор с Н.В.Д. от гр.******** и с неустановено лице - като извършители, и с Л.М.Ж. от гр.*******- като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго /Н.В.Д. от гр.*********/ имотна облага, поддържал у Д.Д.З.от гр.******** заблуждение /относно основанието за предаване от страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за сина й/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1500 щатски долара с левова равностойност 2 663,65лв. и 1800 евро с левова равностойност- 3520,49лв. или всичко валута на обща стойност 6 184,14лв., поради което и на осн. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на ”лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, което наказание на осн. чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 и го е осъдил на наказание ”лишаване от свобода“ за срок от 2(две) години при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.
На осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определил на подс.С.А.П. със снета по делото самоличност едно общо наказание по НОХД №4937/2016г. на РС-Бургас- присъдата в сила от 07.09.2016г. и по настоящото НОХД №235/2018г. на РС-Димитровград, а именно по - тежкото от тях ”лишаване от свобода” за срок от 2(две) години, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което подс.С.А.П. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №4937/2016г. по описа на РС-Бургас.
С присъдата районният съд се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалби от адв. С. като защитник на подсъдимия Н.Д. и адв. К. като защитник на подс. С.П., с които се иска намаляване на наложените им наказания, тъй като същите се явяват прекомерно завишени. Сочи се, че с оглед проведената диференцирана процедура и оказаното изначално съдействие от страна на П. и Д., както и събраните доказателства за личността на Д.- ******* , със ******* – ****** ******* ********, следва императивно да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК. Моли се за изменение на присъдата в посочения смисъл. В жалбата и нейното допълнение не се иска събиране на нови доказателства.
Постъпил е протест от районния прокурор на РП- Димитровград , който също претендира за изменение на присъдата с налагане на по- тежко наказание на подс. Д. с оглед участието му и активната ролята в престъпното деяние.
Пред въззивния съд представителят на ХОП поддържа протеста на районния прокурор за изменение на наказанието на подс. д. на по- тежко , а именно на 6 години лишаване от свобода , които с приложение на разпоредбата на чл. 58а НК бъдат редуцирани на 4 години“ лишаване от свобода“ В останалата част като правилна и законосъобразна следвало да се потвърди, а жалбите- да се оставят без уважение.
Защитниците на подсъдимите поддържат подадените жалби и молят за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание с приложението на чл. 55 от НК.
Подсъдимите поддържат изложеното от защитниците си и във въззивната жалба.
В дадената последна дума подс. П. изразява съжаление за постъпката си и моли за намаляване на наказанието, за да се прибере при децата си.
В дадената последна дума подс. Д. също изразява съжаление за постъпката си, признава вината си и моли за намаляване на наказанието, за да работи и се грижи за семейството си.
Хасковският окръжен съд
, след като обсъди доводите в жалбата, тези в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за изменяване или отменяване на постановената от Димитровградския районен съд присъда, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства на основание чл. 373, ал.3 от НПК. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
През месец юли 2016г. подсъдимият Н.Д., подсъдимият С.П. и неустановено лице се уговорили да приложат схема за телефонна измама, като за целта прозвъняват на стационарни телефони в гр.**************.
На 22.07.2016г. подс.Н.Д. се обадил на св.Л.Ж. и го уговорил също да участва в измамната схема, тъй като св.Ж. имал свидетелство за управление на МПС и можел да транспортира хора и пари. Разбрали се на следващия ден св.Ж. да превози подс.Ст.П. в гр.****************.
На 23.07.2016г. сутринта подс.С. А. и св.Л.Ж. с автомобил потеглили към гр.**********, като около 10.00ч. пристигнали в града. Тогава св.Л.Ж. се обадил от тел. №*********** /регистриран на името на св.Г. Ж.- ****** на подс.С.П. и ****** на св.Л.Ж./, на подс.Н.Д.- на тел. №************, за да го информира, че вече са пристигнали в гр.**********, като подс. Д. отговорил, че тогава започват да действат и ако „има нещо“ веднага ще му се обади. Подс.Н.Д. и неустановено лице започнали да звънят от тел. №************* на произволни номера в гр.********* с цел осъществяване на измама, но без резултат. Малко след 12,00ч. подс.Д. отново се свързал с св.Л.Ж., тъй като близо два часа не могъл да намери “жертва” и го помолил да изчакат още малко, за да може да „изкарат нещо“. Св.Ж. казал, че може да чака най-много още половин час, тъй като трябвало да се прибира обратно в гр.******. Така подс.Н.Д. и неустановеното лице продължили да звънят на произволни номера, като звънели от друг телефонен номер №************, като при един от опитите за намиране на “жертва” бил набран тел. №***********. Отсреща вдигнала св.Д. З., ** годишна, като неустановеното лице се представило за ***** й. Казал, че трябва да му даде „онези пари“, за да си купи гуми за колата. Св.З. повярвала, че това е ***** й, като неустановеното лице в течение на разговора успял да я убеди, че му трябват пари за да купи гуми. Св. З. обяснила, че има в наличност евро и долари, като “*******” й казал без да затваря веднага да набере номер, който й бил продиктуван, този на “************ **********”. Св.З. не усетила, че става въпрос за измама, като без да се затваря линията започнала да набира указания й номер. В това време в разговора се включил Н.Д., като набран, който обяснил, че се познава със **** на св.З. и че ще изпрати негов работник, който да вземе парите за гумите, а в разговора св.З. обяснила къде живее точно. Междувременно подс.Н.Д. отново се обадил на св.Л.Ж. и му казал, че чакат всеки момент пострадалата да брои парите, както и че има евро и долари и му съобщил адреса. Св.Ж. казал адреса на подс.С.П., който до там отишъл с такси. Подс.П. постоянно поддържал връзка с подс.Д., който го информирал с какво ще е облечена жената, и какво точно да каже, а именно “господин ********* ме праща за капарото...”. Подс.П. видял св.З. която била излязла пред къщата, като й казал, че го изпраща ******* за гумите и св.З. му дала предварително приготвените пари - 1 500 щатски долара и 1 800 евро, които й били изпратени от **** й - св.Д. С., който живеел и работел в чужбина. След като взел парите, подс.С.П. се обадил на подс.Н.Д. и го информирал, че е взел парите- долари и евро, като се разбрали да си вземе “комисионна” от тях. След като подс.С.П. отишъл до автомобила, в който бил св.Л.Ж., последният се обадил също на подс.Д., като му казал, че не може сега да тръгнат към подс.Д., а на другия ден - т.е. 24.07.2016г. подс.П. щял да тръгне към него. Подс.П. и св.Ж. се прибрали в гр. *******, като на 24.07.2016г. сутринта подс.П. с лек автомобил тръгнал за Северна България, за да достави парите от измамата на подс.Д., като предварително взел част от тях. По време на движението подс.П. и подс.Д. постоянно поддържали връзка, като подс.П. се обаждал на подс. Д. от тел. №**********, регистриран на името на св.В. С., която преди време живеела на семейни начала с подс.П. и който номер се ползвал от подс.П.. Подс.П. и подс.Д. се разбрали П. да остави парите на същото място, където и предния път, което и подс.П. сторил. След това подс.Д. отишъл до уреченото място и взел парите, като тръгнал да се прибира към гр.*******, където живеел.
Междувременно в ОД-МВР-Русе имало информация за евентуалните телефони от които се извършвали телефонни измами, били провеждани ОИМ и използвани специални разузнавателни средства, като били подслушвани различни телефони, включително използваният от подс.Н.Д. телефон. След като взел парите и тръгнал да се прибира към гр.*******, в близост до града, подс.Д. бил спрян за проверка от св.С. С. и св.А. Д.- ******* на *** ***** **** -******.
При проверката се установило, че подс.Д. има в себе си голяма парична сума в долари и евро, като при извършената беседа със св.Т. Л. - ******** в ***** ****** ******* подс.Н.Д. признал, че парите са от извършена от него “телефонна измама” като разказал за нея и с протокол за доброволно предаване предал на св.Т. Л, сумата от 850 щатски долара и 1400 евро.
Видно от заключението на извършената оценителна експертиза, левовата равностойност на 1 500 щатски долара към 23.07.2016г. е 2 663,65лв., а на 1800 евро - 3 520,49 лв. или всичко 6184,14лв.
Посочената фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява въз основа на събраните писмени и гласни доказателства събрани в хода на проведеното по реда на гл.27 от НПК "съкратено следствие"- чл. 371, т.2 вр. чл. 372, ал.4 от НПК, а именно: направеното от подсъдимите Н. и Д. самопризнания на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт по реда на чл. 371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите З., С. и Д., Л.Ж. изготвените ВДС ,които наред с останалите писмени доказателства изцяло и непротиворечиво подкрепят признанията на Д. и П., дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и с оглед спецификата на настоящото производство, както и на диференцираната процедура, по която е проведено съдебното следствие пред първоинстанцонния съд и направените в жалбата оплаквания, същите не следва да бъдат детайлно обсъждани.
Първоинстанционният съд въз
основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна
страна, че подсъдимите Н.Д. и С.П. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.2 от НК, а именно- на 23.07.2016г. в гр.********, след предварителен сговор
помежду си и с неустановено лице- като извършители, с Л.М.Ж. от гр *******- като помагач, с цел да набавят за себе си и за
другиго имотна облага, възбудили у Д.Д.З.от гр.********** заблуждение /относно основанието за предаване от
страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за **** й/ и с това й причинили имотна вреда в размер на
1 500 щатски долара с левова равностойност 2 663,65лв. и 1800 евро с левова
равностойност 3520,49лв. или всичко валута на обща стойност 6184,14лв., като
при подс.Н.Д. измамата е извършена при условията на повторност и случаят не е
маловажен - престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК., а за подс.С.П. - престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.
чл.209, ал.1 от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
Налице са всички елементи от състава на вмененото на подсъдимите деяния с дадената им правна квалификация. По делото по безспорен начин се установи, че подсъдимитe нямат каквато и да било правна или фактическа връзка със св. Запрянова, както и че не отговарят на истината изложените пред нея фактически обстоятелства, които са мотивирали пострадалата да предаде инкриминираната парична сума. Следователно, от обективна страна подсъдимите са въвели пострадалата в заблуждение относно посочените по-горе фактически обстоятелства, с което е била мотивирана да направи акт на имуществено разпореждане. По този начин на З. е била нанесена имотна вреда в общ размер от 6184,14лв, представляваща дадената от пострадалата сума вследствие на създадената у нея от подсъдимите невярна представа. Между нанесената вреда и действията на подсъдимите по въвеждане на пострадалата в заблуждение е налице пряка причинно- следствена връзка.
Налице са и вменените на подсъдимия Д. квалифициращи признаци на деянието по чл. чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като деянието е извършено от него при условията на повторност, доколкото същото е извършено след като подсъдимият е бил осъждан за друго такова престъпление по цитираното нохд № 4069/2009год. на РС- Пловдив.
По арг. от чл. 93, т.12 от НК предварителният сговор изисква в изпълнението на престъплението да са участвали най-малко две лица, т.е. участието на две лица в изпълнителното деяние е достатъчно за прилагането на квалифициращия признак по чл. 210, ал.1, т.2 от НК за двамата подсъдими, но само и единствено ако е било налице предварително постигнато съгласие между всички тях за участието им именно в това деяние. настоящият състав счита, че правилно подсъдимите са били признати за виновни и по тази точка на чл. 210, ал.1 от НК. Това е така, тъй като двамата са се сговорили предварително заедно с неустановено по делото лице като извършители и с Л.Ж. като помагач преди извършването на деянието, като са си разпределили ролите,а именно Д. да намери „ жертвата „ по телефона и да я въведе в заблуждение, че трябва да даде пари за гуми на сина й , а подс. П. да поддържа това заблуждение при посещението на пострадалата и да вземе парите. Предварителният сговор може да се осъществи както лично от двамата извършители, така и по друг начин – телефон, както е както е в случая, а и по друг начин. Двамата подсъдими са се уточнили, че ще извършат дадено деяние, начина му на извършване и т.н., което се установява от събраните и анализирани доказателства и доказателствен средства , подкрепящи самопризнанията на двамата подсъдими.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл и користна цел: съзнавали са общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали тяхното настъпване, като са целели да набавят за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата в патримониума на измаменото лице имотна вреда. Поради изложеното съдът приема, че деянието е извършено при условията на пряк умисъл и користна цел.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия за неправомерно обогатяване.
Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода, като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че подходящото наказание за подсъдимия Н.Д. е над средния средния размер, предвиден в чл. 210 от НК, а именно – пет години лишаване от свобода, а за подсъдимия П. около средния - 3 години лишаване от свобода. Наказанията са определени при наличие основно на отегчаващи вината обстоятелства,като съдът е точел смекчаващите и за двамата, а именно възстановяване на парите и изначално съдействие за разкриване на обективната истина. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, определените наказания са били намалени с една трета, като съдът е постановил подс. Д. да изтърпи наказание – три години и четири месеца години лишаване от свобода, а П.- две години. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да доведе до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият състав намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Исканията на жалбоподателите за намаляване размера на наложените наказания и това на прокурора за увеличаване на наказанията се явяват неоснователни.
Жалбите са лаконични и в тях се твърди единствено, че районният съд не бил отчел в пълна степен многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Конкретни различни от приетите смекчаващи вината обстоятелства, които не са отчетени обаче не се сочат. Въззивният състав също не констатира такива. По-ниски по размер наказания лишаване от свобода няма да са в състояние да постигнат целите на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дейците, както и да въздействат предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция.
Действително, подсъдимите са оказали съдействие за разкриване на обективната истина изначално и парите са били възстановени, но наложените до момента наказания при предходните осъждания за престъпления от общ характер не са постигнали своето възпиращо и предупредително действие и за двамата подсъдими. Ето защо се явява нуждата от по-интензивна наказателна репресия. Други доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, във въззивната жалба не се сочат.
Протестът е неоснователен относно доводите за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия Д.. Правилно наказателната му отговорност е индивидуализирана при условията на чл. 58а, ал.1 НК, без приложение на чл. 55 НК, като е било отдадено дължимото значение на завишената степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и дееца и е била отчетена водещата роля на Д. при осъществяване на задружната престъпна деятелност. Настоящият съдебен състав намира наложеното наказание адекватно определено, тъй като е над средния предвиден в закона размер.
Районният съд е отчел, че са налице условията за групиране на наказания по отношение на подсъдимия П. Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото. Това правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди. Престъпленията, относно които има осъждане по НОХД № 4937/2016 г. по описа на РС - Бургас, с влязла в законна сила присъда на 07.09.2016год. и по настоящата присъда са в условията на реална съвкупност. П. с отделни деяния е извършил отделни престъпления, като деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед приложението на чл. 23 - 25 от НК съдът е определил общо наказание, най-тежкото от горните, а именно – две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "строг режим", като е било отчетено, че за поправяне на подсъдимия не е необходимо увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, след което е приспадната изтърпяната част от наказанието по нохд № 44937/16год. на РС - Бургас, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на констатацията, че самопризнанията на Д. и П. се подкрепят изцяло от събраните по време на досъдебното производство доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55/16.10.2018год. , постановена по НОХД № 2352018год. по описа на РС- Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване или протест.