№ 6748
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110126120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете М. А. К., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О.,
ЕГН **********, срещу А. К. К., роден на 01.05.1980г. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на малолетното дете.
Поради увеличението на минималната работна заплата, увеличаването на
възрастта на детето и нарастването на неговите нужди, поради увеличаването
на стоките в страната моли присъдената с решение на СРС, 139 съсъав
издръжка от 200 лева да бъде увеличена на 400 лева, считано от подаване на
исковата молба. Не претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез назначения му особен представител. Оспорва исковата
претенция по основание и размер. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника, което се установява от представения и
приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.
С решение № III-139-20063253/10.03.2021г. на Софийски районен съд,
1
139 състав, влязло в сила на 21.04.2021г., ответникът е осъден да заплаща на
детето си М. месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Майката на ищцата работи в 18 СУ „Уилям Гладстон“, като е с
осигурителен доход в размер на 710.00 лева.
По отношение на ответника, няма данни за регистрирани трудови
договори, няма данни за осигурителен доход за периода 09/2014г. – 02./2023г.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Младост. Видно от проведеното социално проучване, М. не
познава баща си. Понастоящем майката съжителства на семейни начала със
Светослав Илиев, който е баща на дъщеря й Велизара /1г., 6 м./. М. познава
новия партньор на майката като свой баща. Майката получава издръжка за
детето чрез ЧСИ по 90 лева за няколко месеца. Детето се отглежда в семейна
среда от своята майка. Майката и детето живеят в къщата на съжителя, която
е 3 – етажна, находяща се в с. Железница. М. разполага с отделна стая, в която
има всичко необходимо за отглеждане на детето. Майката е в отпуск по
майчинство и получава обезщетение в размер на 710 лева. Управител е на
фирма „Мери Релакс“ ООД. Работила е като начален учител по трудов
договор в 18 ОУ. При отглеждането на детето майката е подпомагана от
нейните роднини, предимно баща й, от съжителя й и от неговите роднини. М.
посещава предучилищна група в 31 ОДЗ. Детето има изградена емоционална
връзка с майка си. Не познава баща си. Последният е в неизвестност от 2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
2
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 200.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от над две години години ищцата е пораснала, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна,
облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че детето посещава предучилищна група в 31 ОДЗ. Няма
данни за регистрирани трудови договори на ответника, както и за
осигурителен доход. От друга страна, не са налице данни ответникът да е с
влошено здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго
малолетно дете. Същият е в трудоспособна възраст и във възможностите му е
да реализира месечен доход около средния размер на работната заплата в
страната. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че
потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на
издръжката, съдът намира, че във възможностите на ответника е да отделя
средства над собствената си необходима издръжка и да заплаща издръжка на
детето си в размер от 300.00 лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен.
С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
3
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 200.00 лева на
300.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до
пълния предявен размер от 400.00 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски не е
направено от никоя от страните.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 144.00 /сто четиридесет и четири / лева, както и 400.00 лева –
възнаграждение за назначения му особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № III-139-20063253 от 10.03.2021г. на Софийски
районен съд, 139 състав, по гр. д. № 55393 по описа за 2019г., като я
УВЕЛИЧАВА от 200,00 /двеста/ лева на 300,00 /триста / лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, А. К. К.,
роден на 01.05.1980г., да заплаща на малолетното си дете М. А. К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Ж. С. О., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 300,00 /триста / лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.05.2022г., до настъпване
4
на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 300,00 /триста / лева до пълния предявен
размер от 400,00 /четиристотин / лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете М. А. К.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А. К. К., роден на
01.05.1980г., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса
върху увеличението на издръжката в размер на 144.00 /сто четиридесет и
четири лева и четиридесет стотинки/ лева, както и сумата от 400.00
/четиристотин/ лева – възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 09.05.2023г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5