Решение по дело №218/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 - 161 във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Жалбоподателят „Ево“ ООД – Велико Търново, е обжалвал потвърдения с решение №14 от 20.02.2024 година на директора на дирекция „ОДОП“ – В.Търново акт за дерегистрация по ЗДДС /акта за лаконичност/ №040992303871529/29.09.2023 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – В.Търново. Според оплакванията в жалбата е следвало органът, приложил мярката, да мотивира наличието на необходимост от налагането и, като освен това е следвало да спази и принципа на пропорционалност, разписан в разпоредбата на чл.6 от АПК. Иска се отмяната на процесния акт и присъждането на разноски.

Ответникът, Директорът на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. И тази страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна, засегната от правния ефект на акта, потвърден от ответника по делото. Решението на ответника е връчено на 21.02.2024 година, видно от приложеното удостоверение за електронно връчване на лист 12 от делото. Видно от датата на щемпела, положен върху плика, с който жалбата е подадена чрез ответника до съда, това е станало на 6.03.2024 година, т.е. в 14 дневния преклузивен срок, като жалбоподателят е легитимиран да я подаде, доколкото е адресат на последиците на акта.

По същество е неоснователна.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

 

Проверката е възложена с резолюция за извършване на проверка №042692303871606 от 29.09.2023 година на орган по приходите, оправомощен за това действие със заповед №595/26.07.2023 година на директора на ТД на НАП - В.Търново. Същата е приключила с протокол №П-0400042314691-0РП-001/8.12.2023 година. С протокол №1543950 от 29.09.2023 година са приобщени в производството искане от 17.08.2023 година, удостоверение за връчване по електронен път от 28.08.2023 година, протокол за извършена проверка в деловодството на ТД на НАП – В.Търново, установяваща, че няма представени документи по искането ат 17.08.2023 година, справка за задълженията на дружеството към 29.09.2023 година. Прието е в спорния акт, че са налице хипотезите на чл.176, т.3 и т.6 от ЗДДС, като това са и основанията за дерегистрация по ЗДДС. В резултат на административното решение ответникът е потвърдил спорния акт. Отбелязано е изрично в решението му, че контролът при оспорването на акт, издаден при оперативна самостоятелност се свежда до това дали съответният орган е имал оперативна самостоятелност и дали е спазено изискването за законосъобразност на административния акт. По отношение на законосъобразността на акта ответникът е приел, че въпреки, че акта е издаден от компетентен орган и при спазване на формата, основанието по чл.176, т6 от ЗДДС не е налице и не може да доведе до прилагането на правомощието по чл.106, ал.2, т.2, буква „б“ от ЗДДС. Прието е, че е налице единствено основанието по чл.176, т.3 от ЗДДС, което обуславя и законосъобразността на разпоредения резултат. Изложени са и доводи досежно претенциите за прилагане на принципа на съразмерност, като е отбелязано в решението, че предвид невнасянето на дължимо ДДС, декларирано от самия субект и то за цели 32 данъчни периода е пропорционално прилагането на института на дерегистрацията, доколкото съществува обоснован риск при последващо деклариране и невнасяне на ДДС да се достигне до нови данъчни загуби за фиска.

 

Оспореният акт, издаден от Б. М., на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП В.Търново е валиден, издаден от компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

Оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от порок, изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата законосъобразност, противно на твърденията в жалбата. Подробни мотиви са изложени и от решаващия орган в решението му, с което е потвърден актът, както се посочи по – горе. По – горестоящият административен орган е потвърдил акта като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, целите, във връзка с които законово е въведено изискването за мотивираност, са постигнати, и първоначалният акт не е незаконосъобразен на това основание, съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК на Върховния съд.

 

Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.2, т.2, буква „б“ от ЗДДС „Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176.“. Следователно, прилагането на последиците на дерегистрацията е допустимо, когато е налице проявление на който и да е фактически състав, предвиден в хипотезите на чл.176 от ЗДДС. Според чл.176, т.3 от ЗДДС „Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон;“. Според чл.89, ал.1 от ЗДДС „Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.“.

Всъщност, както съдът вече отбеляза по-горе, констатирано е в резултат на извършените процесуални действия, че дружеството има невнесени задължения по ЗДДС за пет данъчни периода по ЗДДС за 2020 година, съответно за седем данъчни периода за 2021 година, за 11 данъчни периода по ЗДДС за 2022 година и за два данъчни периода по ЗДДС за 2023 година. Общият размер на задълженията е както следва: 182 624,72 лв. ДДС и 59 105,12 лв. лихви върху невнесените суми за ДДС, включително и посоченото по-горе.

 

Така установените факти от приходната администрация не са оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта за посочените данъчни периода, както и не са представени доказателства, че към датата на издаване на акта декларирания от жалбоподателя ДДС в общ размер 182 624, 72 лв. в едно с дължимите лихви. Това обстоятелство се установява от приложената към акта справка за задълженията. От събраните по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства действително се установява, че е налице системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Правилен е изводът на органа по приходите, че невнасянето на дължимия ДДС от страна на жалбоподателя – данъчно задължено лице по подадени от него Справки – декларации по ЗДДС за период от 13 последователни месеца, е системно и това поведение на проверяваното лице осъществява състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, при което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. В ЗДДС няма легално определение на понятието системно неизпълнение на дадено задължение, но в теорията и практиката се приема, че такова е налице, когато същото не е изпълнено три или повече пъти/ каквито са резултатите не само от извършената проверка, но и от събраните доказателства. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят обори извода на органа по приходите, че за посочените по – горе данъчни периоди е внесъл дължимия ДДС по подадените от него Справки – декларации. Съответно, съвсем законосъобразно органът по приходите е прекратил регистрацията на жалбоподателя на основание нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

 

Що се касае до проверката по чл.169 от АПК, то само следва да се констатира, че разпоредбата на чл.176 от ЗДДС предоставя съответната дискреция на органите по приходите по прилагане на хипотезите, предвидени в нея, като основанията за законосъобразност на акта вече бяха обсъдени по-горе.

 

Неоснователно се претендира и неспазване от страна на ответната администрация на принципа на съразмерност /пропорционалност/разписан в разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. В случая, чрез регистрацията не се преследва засягат права и интереси на оспорващото дружество в степен, която да надхвърля преследваната от закона цел. Всъщност, както правилно е отбелязал ответникът, дерегистрацията на дружеството препятства възможността да се генерират допълнителни задължения към фиска към вече натрупаните, както и възможността дружеството да приспада данък и формира резултати за периода данък за възстановяване без да е изпълнило задълженията си, като впрочем именно такова поведение би било в противоречие с целта, която регистрацията за целите на общата система на ДДС преследва.

Следва жалбата да се отхвърли, като на ответника се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното Административен съд – Велико Търново, шести състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕВО“ ООД - В.Търново, [ЕИК], против потвърдения с решение №14 от 20.02.2024 година на Директора на дирекция „ОДОП“ – В.Търново акт за дерегистрация по ЗДДС №040992303871529/29.09.2023 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – В.Търново.

ОСЪЖДА „ЕВО“ ООД - В.Търново, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение от 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.