Р Е Ш Е Н И Е
№____, 19.03.2015
г., гр. Айтос
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - гр.Айтос, ІІІ граждански състав, в публично
заседание на 19.02.2015 г., в състав: Председател: Николай Гемеджиев и секретар
И.Г., като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев гражданско дело № 315 по
описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по повод постъпила искова молба на адв.П. Д. Д., ЕГН ********** ***,
в качеството му на пълномощник и процесуален представител на Х.А.С.,***.
Като ответница по делото е
конституирана Т.Г.С., ЕГН ********** ***.
Претендира се постановяване
на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00
лева, съставляваща дължимо плащане по договор за заем от 11.01.2014 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 28.04.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В
исковата молба се посочва, че на 11.01.2014 г. ищеца сключил с ответницата
договор за заем, по силата на който й предал сумата от 10 000 лева, като
на датата на предаването на тази сума между страните по това облигационно
отношение не бил сключен изричен договор за заем, а вместо това ответницата в
качеството си на длъжник подписала изрична разписка, с обективирано в нея
изявление, че се задължава да върне на Х.С. парите до дата 15.01.2014 г. Счита
се, че в разписката се съдържа признание за дължимостта на процесната сума; в
изявлението се съдържа поемане на изрично задължение за връщане на сумата, т.е.
имплицитно се признавало получаването на сумата, подлежаща на връщане; в
разписката се посочвал и договорен падеж за плащане – 15.01.2014 г.
Твърди
се, че до подаване на исковата молба ответницата не е изплатила предоставената
й сума.
Алтернативно и в случай, че
не се приеме, че между страните е налице заемно договорно правоотношение, се
претендира осъждане на ответницата да заплати процесната сума, с която
неоснователно се е обогатила и която е получила без основание.
С
разпореждане от 25.05.2014 г. препис от исковата молба и приложенията към нея,
съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, са били изпратени на ответницата, ведно с
Приложение №7 от Наредба №7/22.02.2008 г. на Министерство на правосъдието.
В едномесечния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК в съда е постъпил отговор от особения представител на ответницата –
адв. Щ., с който счита така предявения иск за недопустим, неоснователен,
необоснован и недоказан. Не се посочва кой иск се има предвид. Посочва се, че
адв.Щ. познавал ответницата лично и от същата знаел, че преди време имала
проблеми с хора, които се възползвали от обстоятелството, че бил проверявана от
органите на полицията и предявили срещу нея претенции, без да е получавала от
тях суми. Тази, по думите на адв.Щ., несправедливост разболяла ответницата и
сериозно увредила нейното здраве. Поради това адв.Щ. оспорва истинността на
твърденията на ищеца, категорично възразява против тях, като напълно неоснователни
и напълно неистински.
Освен това адв.Щ. посочи,
че не признава иска, както и заявява, че ответницата не е съставяла и не е
изписвала такъв документ, както и не е подписвала такъв документ – вероятно се
има предвид представената разписка.
Преди последното по делото
открито съдебно заседание особения представител на ответницата бе заменен с
адв.Д. В., която в хода на устните състезания помоли съда да отхвърли предявените
искове. Адв.В. се присъедини към основанията изнесени в отговора на исковата
молба съставен от адв.Щ. и посочи, че в представената по делото разписка
липсвала дата на предаване, респективно получаване на паричната сума; липсвала
дата на сключване на евентуалния договор за заем. Посочи се, че разписката не
обективирала договор, включително и такъв за заем.
Независимо от посоченото от адв.Щ. и на основание
посоченото дотук, съдът като прецени, че са налице процесуалните предпоставки
за допустимост на предявените искове и липсват пречки за разглеждането им, поради
което ги намира за допустими.
Предявени са искове с
правни основания чл.240 от ЗЗД, алтернативно чл.55 от ЗЗД и чл.86, ал.1, т.1 от
Закона за задълженията и договорите.
След преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед изразените
становища и съобразно закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Заемът
за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Това следва от разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, където
сделката е регламентирана. С оглед на това, за да има договор за заем, освен
постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата,
предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическия състав на сделката не е осъществен. Предаването на заетата сума е в
доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за
заем и основава претенциите си на този договор. При спор относно дължимостта на
сума за която се твърди, че е дадена в заем, в доказателствена тежест на
страната, която се позовава на сделката е при условията на пълно доказване да
установи обстоятелството, че сумата е предадена.
Договорът за заем е реален договор за валидността
на който, законът не изисква писмена форма. За да се установи неговото
съществуване е необходимо ищецът, чиято е доказателствената тежест, да докаже
при условията на пълно и главно доказване елементът "предаване в
собственост" на пари или други заместими вещи и кумулативно с това поето
от длъжника задължение да върне заетата сума.
В случая, от представената по делото разписка се
установява, че към 11.01.2014 г. ответницата е получила от ищеца сумата от 10 000.00
лева, които се е задължила да върне на 15.01.2014 г.
По мнение на настоящия състав представената разписка
съдържа извънсъдебно признание за дължимост на процесната сума, както и за
точно определен падеж. Признанието представлява обяснение на страна по делото,
което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или
пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено
пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде
доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да
вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде
доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира.
На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора
факти, не може да бъдат противопоставени дори обясненията на тази страна,
дадени по чл. 176 от ГПК, които да съдържат изгодни за нея факти и същото да
бъде отречено само въз основа на тези обяснения. В тази връзка съдът сочи Решение
№ 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В тази връзка по делото е прието заключението на
вещото лице К.Г., по допуснатата съдебно-графологическа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява
несъмнено, че представената разписка е написана и подписана от ответницата.
Съдът намира, че с полагане на подписа след
текста на разписката, ответницата валидно се е задължила да върне сумата от 10 000.00
лева, като обстоятелството, че текстът на частния свидетелстващ документ е
саморъчно написан от нея като длъжник е допълнително основание за извод относно
дължимостта на сумата.
Съгласно чл. 180 ГПК подписаният частен документ
се ползва с формална доказателствена сила, като изявленията, които се съдържат
в него са направени от тези лица. Следователно, представеният документ представлява
достатъчно доказателство за това, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение, по което ищецът е изправна страна, а ответницата е следвало да
върне взетата в заем сума на 14.01.2014 г.
По делото не са ангажирани никакви доказателства
за плащане от страна на Т.С., поради което предявеният иск по чл.240 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан. Последното от своя страна влече основателност и на
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва върху процесната сума, считано
от 28.04.2014 г.
Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответницата да бъдат възложени направените от ищеца
разноски съобразно представения списък, в размер на 2 230.00 лв., от които
400.00 лв. държавна такса, сумата от 1 00.000 лв. адвокатско възнаграждение и 830.00
лева депозит за възнаграждение на особен представител.
Отделно от посоченото в предходния абзац, по
искане на особения представител на ответницата, адв.Щ., бе открита процедура по
чл.193 от ГПК – оспорване автентичността на подписа и на изписания текст на приложената
към исковата молба разписка. Доколкото адв.Щ. като особен представител е освободен
от заплащане на разноски (чл.83, ал.1, т.5 от ГПК), то възнаграждението на
вещото лице К.Г. бе изплатено от бюджета на съда (чл.83, ал.3 от ГПК). Заключението
на вещото лице не бе оспорено от особения представител адв.Д. В. и от
процесуалните представители на ищеца, поради което бе прието. Доколкото според
това заключение, текста на разписката и подписа в нея са изпълнени от
ответницата Т.С., то оспорването по чл.193 от ГПК е недоказано. С оглед на това
и изхода на делото заплатеното възнаграждение на вещото лице (200.00 лева)
следва да бъде присъдено в тежест на ответницата.
Мотивиран от всичко посочено дотук и на основание
чл.240 и чл.86, ал.1, т.1 от Закона за задълженията и договорите, както и на
основание чл.194, ал.3, изр.1 във връзка с ал.1 и 2 и чл.193 от ГПК, III
граждански състав на Районен съд – гр.Айтос
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Т.Г.С., ЕГН ********** ***
да
заплати на
Х.А.С.,***:
-
сумата от 10 000.00 лева, представляваща главница по
Договор от 11.01.2014 г. за паричен заем,
-
законната лихва върху главницата от 28.04.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и
-
сумата от 2 230.00 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски;
ОСЪЖДА Т.Г.С., ЕГН ********** ***
да
заплати
по
сметка на Районен съд – гр.Айтос сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение
на вещо лице, изплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Бургас в 2-седмичен срок от връчването му.
Районен
съдия:________________________