№ 84
гр. Стара Загора, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20235500500012 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Г.-*“ ЕООД, чрез
адв. П. К. от АК – Стара Загора, против Решение № 921 от 02.11.2022г.,
постановено по гр.д. № 2350/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
след повторното му изпращане от РС – Стара Загора, след администрирането
му.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, с което е
отменено като незаконосъобразно уволнението на С. К. С. и същият е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач, мотокар“ в
ответното дружество, с място на работа Птицекланица Стара Загора, приемна
рампа. Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Излага подробни съображения.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените от въззиваемия обективно съединени искове за
признаване на прекратяването на трудовото правоотношение между С. К. С. и
„Г.-* “ ЕООД за незаконно и за неговата отмяна с правно основание чл. 344.
ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяване на предишната работа с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Претендира разноски пред двете съдебни
инстанции. Представя писмена защита.
Въззиваемият С. К. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна,
а постановеното решение - правилно и законосъобразно. Излага доводи в тази
1
насока. Представя писмени бележки.
Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и
становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявени са два обективно съединени иска - с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на
предишната работа.
Ищецът С. К. С. твърди, че работил по трудово правоотношение в „Г.-
*“ЕООД гр.С.З., на длъжността „Водач, мотокар“от 31.03.2022г. Трудовото
правоотношение между страните било със срок за изпитване - 6 месеца в
полза на работодателя. На 14.04.2022г. на ищеца била връчена Заповед
№114/14.04.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.71, ал.1 КТ. От „Личен състав“ обяснили на ищеца, че
управителят на ответното дружество не бил на работа и трябвало да отиде на
другия ден. Ищецът не отишъл повече на работа, а чрез писмо поискал да му
бъде изпратена трудовата книжка. Получил трудовата си книжка по куриер,
заедно с нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на друго
правно основание - чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 15.04.2022г. Счита, че
Заповед №114/14.04.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.71, ал.1 КТ е незаконосъобразна, тъй като не носи подписа на
работодателя. Липсвало волеизявление на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение. Заповедта била с недостоверна дата и неправилно
било вписаното основание за прекратяване на правоотношението в трудовата
книжка. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед
№114/14.04.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли
съдът да го възстанови на предишната работа - на длъжността “Водач,
мотокар” в ответното дружество.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
изложените в исковата молба факти. Твърди, че ищецът сам подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.04.2022г.
Първоначално била изготвена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.71, ал.1 КТ, която обаче била само проект, неподписан
от управителя на ответното дружество. Този проект бил представен на ищеца,
било му обяснено, че още не бил подписан от управителя. Ищецът поискал да
се срещне с управителя, но същият не бил в сградата. На ищеца било
обяснено, че заповедта още не може да му бъде връчена, тъй като не била
подписана от работодателя. Ищецът обаче взел този проект на заповед,
неподписан от работодателя и впоследствие положил своя подпис на нея.
Работодателят решил да удовлетвори молбата на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, с цел ищецът да получи по-
2
голямо обезщетение и изготвил нова заповед със същия номер и дата за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Тази заповед била подписана от управителя на ответното дружество и
изпратена по куриер на ищеца. Заповедта била получена от ищеца на
20.04.2022г., като правоотношението било прекратено от 15.04.2022г.
съобразно желанието на ищеца. Поради тази причина невярно било
твърдението на ищеца, че трудовото му правоотношение било прекратено по
реда на чл.71, ал.1 КТ. Същото било прекратено по чл.325, ал.1, т.1 КТ, което
основание било вписано и в трудовата му книжка. Моли съдът да отхвърли
предявените от ищеца искове и да му присъди направените по делото
разноски.
След подаване на писмен отговор от ответника, в съдебно заседание
ищецът оспорва и заповедта за уволнение, издадена със същия номер и дата -
Заповед №114/14.04.2022г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Счита, че тази заповед е безпредметна с оглед предходното прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, твърди, че не е
правил волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, а е отправил заявление до работодателя за прекратяване на
трудовия договор с предизвестие. Освен това счита заповедта за
незаконосъобразна с оглед подаденото уведомление до НАП за прекратения
трудов договор с ищеца, тъй като първоначално работодателят подал
уведомление за прекратен трудов договор в срока за изпитване на
15.04.2022г., а едва след получаване на исковата молба от съда - 21.06.2022г.,
работодателят подал коригиращо уведомление относно правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, като същото било вписано по
чл.325, ал.1, т.1 КТ. За подаването на второто уведомление до НАП
работодателят не бил спазил императивния седемдневен срок, което също
било аргумент за незаконосъобразността на заповедта за уволнение.
Ответникът признава, че първоначално е подал неправилно
уведомление до НАП, като е вписал правно основание за прекратеното
трудово правоотношение чл.71, ал.1 КТ, а когато е констатирал грешката си е
подал корекция с правилното основание, а именно по чл.325, ал.1, т.1 КТ.
За да постанови решението си в този смисъл Старозагорският районен
съд е приел, че предявените искове са допустими като предявени в
установения от чл.358 КТ срок.
Районният съд е приел за установено, че по силата на Трудов договор
№81/31.03.2022г., ищецът е работил при ответника на длъжността “Водач,
мотокар” в “Г.-*” ЕООД гр.С.З.. От представените Заявление с вх.
№17/14.04.2022г. и Заповед №114/14.04.2022г., съдът е установил, че ищецът
е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано
от 15.04.2022г. и работодателят е издал заповед за прекратяването му,
считано от посочената дата, с правно основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Така
издадената заповед, подписана от работодателя, е връчена на ищеца чрез
3
куриер на 20.04.2022г. От приетите като писмени доказателства
Удостоверения за декларирани данни със Справка за всички подадени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ за ищеца съдът е установил, че ответникът е
декларирал прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на
15.04.2022г., като е посочил основание за прекратяването чл.71, ал.1 КТ. На
21.06.2022г. работодателят е подал коригиращо уведомление, като е поправил
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а
именно чл.325, ал.1, т.1 КТ.
От показанията на свидетеля П.П.Н. - ръководител отдел „Човешки
ресурси“ при ответното дружество, съдът е установил, че ищецът е започнал
работа при ответника в началото на месец април 2022г. След около една
седмица, ищецът отишъл в отдела да пита как може да напусне работа,
защото работата очевидно не му харесвала. Служителите му обяснили, че тъй
като трудовия му договор е сключен със срок за изпитване, може да бъде
прекратен в срока за изпитване. След това ищецът отново посетил отдела за
уточняване на подробностите и управителят на дружеството се разпоредил да
бъде подготвена заповед за прекратяване на правоотношение с ищеца в срока
за изпитване. От отдела подготвили такава заповед, която била с дата
14.04.2022г. Същата не била подписана от работодателя. На 14.04.2022г.
ищецът дошъл в отдела и му била показана заповедта, с цел да се съгласува, а
не да му бъде връчвана. Ищецът имал някакви забележки по съдържанието,
казал, че всъщност иска да бъде освободен по взаимно съгласие, а не в срока
за изпитване. Имал депозирано заявление за освобождаване. От отдела
запознали управителя с претенциите на ищеца и управителят на ответното
дружество се съгласил да освободи ищеца по взаимно съгласие от
15.04.2022г., с което считали, че всичките му искания са удовлетворени.
Въпреки това ищецът взел вече подготвения, но неподписан проект на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание
чл.71, ал.1 КТ. Била подготвена нова заповед със същия номер - Заповед
№114/14.04.2022г., с която трудовото правоотношение на ищеца се
прекратява по взаимно съгласие. Тази заповед била подписана от
работодателя и тъй като ищецът отказал да дойде да си я получи, му била
изпратена, заедно с трудовата книжка по куриер. При подаването на
информацията до НАП е била допусната техническа грешка при вписването
на основанието за прекратяването на трудовото правоотношение, като е било
подадено основание чл.71, ал.1 КТ, и впоследствие е било коригирано
основанието на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Свидетелката знае, че ищецът е подал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, а управителят на ответното дружество се е съгласил устно с
претенциите на ищеца и е разпоредил да бъде изготвена такава заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение - по взаимно съгласие.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелката, тъй като
макар свидетелката да е служител на ответника, същата споделя свои
непосредствени впечатления и показанията й кореспондират със събраните
4
писмени доказателства по делото и с изявленията на страните.
От така установените факти, районният съд е намерил от правна страна
следното: Представената от ищеца Заповед №114/14.04.2022г., издадена на
основание чл.71, ал.1 КТ, която не носи подпис на представляващия
работодателя, е проект на заповед, който е предоставен на ищеца за
запознаване, а не е била заповед за връчване на ищеца. Този извод не се
опровергава от изразените от ищеца съображения относно подаденото
уведомление по чл.62, ал.5 КТ до НАП. Според районния съд фактът, че
работодателят е декларирал прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.71, ал.1 КТ, а същевременно е подписал заповед за
прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, не прави уволнението
валидно на правно основание чл.71, ал.1 КТ - в срока за изпитване. Значение
има заповедта, която работодателят е издал, а не какво е декларирал пред
НАП. Фактът, че работодателят е коригирал основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на 21.06.2022г. не означава, че
прекратяването е от тази дата. Само корекцията е от тази дата, а
прекратяването е от датата, посочена в заповедта.
Уволнението на ищеца е извършено със Заповед №114/14.04.2022г.,
издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие. По този
начин работодателят се е съобразил с желанието на ищеца да бъде освободен
от работа на 15.04.2022г. Заповедта с посоченото основание е подписана от
работодателя и връчена на ищеца. От формална страна заповедта е
законосъобразна - съдържа необходимите реквизити.
В случая ищецът е подал Заявление с вх.№17/14.04.2022г. в което е
посочено, че моли да бъде освободен от работа в “Г.-*” ЕООД, считано от
15.04.2022г. Според районният съд, заявлението му представлява изявление
по чл.326 КТ, а не предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Когато предложението за прекратяване
на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ изхожда от работник или
служител, но без да са посочени в него условията на прекратяване, искането
следва да се приеме за предизвестие по инициатива на работника или
служителя съгласно чл.326 КТ, независимо дали работодателят е прекратил
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В случая, направеното
предложение от ищеца не съдържа конкретни условия за прекратяване на
трудовия договор, поради което изявлението му следва да се приеме за
предизвестие по инициатива на работника или служителя по чл.326 КТ.
Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от неговия
работник молба за освобождаване от длъжност, без да изчака изтичането
срока на предизвестие, издавайки заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ не променя този извод.
Предвид изложеното съдът е намерил, че ищецът не е отправил
писмено, валидно, ясно и недвусмислено предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Разговорите в тази насока не
са били документирани по надлежния ред - с писмено изявление от работника
5
и писмено приемане на предложението от работодателя. Подаденото от
ищеца заявление следва да се приеме за подадено предизвестие, независимо
от посочената от него дата - 15.04.2022г. Поради тази причина уволнението,
извършено с издадената от ответното дружество Заповед №114/14.04.2022г.
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предявеният иск е
основателен.
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът е намерил за основателен и вторият
предявен по делото иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради
което го е уважил, като е възстановил ищеца на заемана от него преди
незаконосъобразното му уволнение длъжност.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
за установено следното:
От представения Трудов договор №81/31.03.2022г., се установява, че
ищецът е работил при ответника на длъжността “Водач, мотокар” в “Г.-*”
ЕООД гр.С.З. от 04.04.2022г. Представената по делото Заповед
№114/14.04.2022г., за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.71, ал.1 КТ, не е подписана от работодателя. Видно от
Заявление с вх. №17/14.04.2022г., ищецът е подал заявление за прекратяване
на трудовото му правоотношение, считано от 15.04.2022г. Издавайки
обжалваната Заповед №114/14.04.2022г., за прекратяването на ТПО, считано
от посочената дата с правно основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, работодателят се
съгласява на предложените от ищеца условия за прекратяване на договора. Не
е спорно, че ответникът е декларирал прекратяването на трудовото
правоотношение, с ищеца на 15.04.2022г. пред НАП, като е посочил
основание за прекратяването чл.71, ал.1 КТ. На 21.06.2022г. работодателят е
подал коригиращо уведомление, като е поправил основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца, а именно чл.325, ал.1, т.1 КТ.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетеля П.П.Н. - ръководител отдел „Човешки ресурси“ при работодателя
се установява, че ищецът е започнал работа при ответника в началото на
месец април 2022г. След около една седмица е отишъл в отдела да пита как
може да напусне работа, защото работата не му харесва. Първоначално
управителят на дружеството се е разпоредил да бъде подготвена заповед за
прекратяване на правоотношение с ищеца в срока за изпитване. От отдела
подготвили такава заповед, която била с дата 14.04.2022г. Ищецът е поискал
да бъде освободен по взаимно съгласие, а не в срока за изпитване. Имал е
депозирано заявление за освобождаване, въз основа на което управителят на
ответното дружество е разпоредил да се издаде нова заповед за
освобождаване на ищеца по взаимно съгласие от 15.04.2022г. Била е
6
подготвена нова заповед със същия номер - №114/14.04.2022г., с която
трудовото правоотношение на ищеца се прекратява по взаимно съгласие. Тази
заповед е била подписана от работодателя и тъй като ищецът е отказал да
дойде да си я получи, му е била изпратена, заедно с трудовата книжка по
куриер. При подаването на информацията до НАП е допусната техническа
грешка при вписването на основанието за прекратяването на трудовото
правоотношение, като е подадено основание чл.71, ал.1 КТ, и впоследствие е
коригирано основанието на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ищецът е подал заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а
управителят на ответното дружество се е съгласил устно с претенциите на
ищеца и е разпоредил да бъде изготвена такава заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение - по взаимно съгласие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, тъй като макар
свидетелката да е служител на ответника, има непосредствени впечатления за
обстоятелствата, които установява и показанията й кореспондират със
събраните писмени доказателства по делото.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Прекратяването на трудовото правоотношение е регламентирано от норми с
императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На
основание чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено.
Представената от ищеца Заповед №114/14.04.2022г., издадена на основание
чл.71, ал.1 КТ, която не носи подпис на представляващия работодателя съдът
намира, че е проект на заповед, който е предоставен на ищеца за запознаване
и с нея не е извършено уволнението му. Фактът, че работодателят е
декларирал прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71,
ал.1 КТ, а същевременно е подписал заповед за прекратяването му на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, не прави уволнението валидно на правно
основание чл.71, ал.1 КТ - в срока за изпитване. Значение има заповедта,
която работодателят е издал, а не какво е декларирал пред НАП. Фактът, че
работодателят е коригирал основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на 21.06.2022г. не означава, че прекратяването е от
тази дата. Прекратяването е от датата, посочена в заповедта.
Уволнението на ищеца е извършено със Заповед №114/14.04.2022г.,
издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие. По този
начин работодателят се е съобразил с желанието на ищеца да бъде освободен
от работа на 15.04.2022г. Заповедта с посоченото основание е подписана от
работодателя и връчена на ищеца. Обжалваната заповед е законосъобразна.
Съдържа необходимите реквизити и е издадена след постигане на съгласие
между страните за прекратяване на трудовото правоотношение от посочената
в Заявлението дата – 15.04.2022г. На основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, трудовият
договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият
състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за
прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е
отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е
7
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението
не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, който
настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването
на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно
действие. В случая ищецът е подал Заявление с вх.№17/14.04.2022г. в което е
посочено, че моли да бъде освободен от работа в “Г.-*” ЕООД, считано от
15.04.2022г. Впоследствие оспорва, че е попълнил подаденото заявление, но е
имал предвид прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, т.е.
че заявлението му представлява изявление по чл.326 КТ, а не предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Това
твърдение на ищеца не може да бъде споделено. В подаденото от ищеца
заявление за прекратяване са посочени конкретните условията на
прекратяване, посочена е дата 15.04.2022г., от която работникът желае да
бъде прекратено трудовото му правоотношение. Налице е съгласие от страна
на работодателя, които още същия ден е издал Заповед № 114 от 14.04.2022 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В случая,
направеното предложение от ответника съдържа конкретните условия за
прекратяване на трудовия договор, поради което изявлението му следва да се
приеме за такова по чл. 325, ал.1 КТ. В същия смисъл са и събраните по
делото гласни доказателства, от които се установява, че работникът е имал
желание да се прекрати трудовия му договор от 15.04.2022г., като изрично е
изявил желание да е по взаимно съгласие, а не в срока за изпитване, тъй това
основание е по – благоприятно за него.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл. 325, т. 1 КТ е законно. С. С. е поискал с писмена молба от 14.04.2022 г. до
управителя на ответното дружество трудовият му договор да бъде прекратен
от 15.04.2022г. От доказателствата по делото е видно, че е постигнато
писмено взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от
тази дата – 15.04.2022г., изразено в издадената Заповед № 114 от 14.04.2022г.
от ответника. Съвпадането на волята на страните относно датата на
прекратяването на трудовия договор по категоричен начин означава наличие
на взаимно съгласие.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е отправил писмено,
валидно, ясно и недвусмислено предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Съгласието на работодателя се
изразява в издадената от него Заповед № 114 от 14.04.2022г. и представлява
писмено приемане на предложението на работника за прекратяване на ТПО
от работодателя от 15.04.2022г. Поради тази причина уволнението,
извършено с издадената от ответното дружество Заповед №114/14.04.2022г.
се явява законосъобразно, а предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на първия обективно съединен иск - с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, неоснователен е и вторият предявен по
8
делото иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
работника на заеманата преди уволнението длъжност, поради което и той
следва да бъде отхвърлен.
От друга страна, дори да се приеме, че заявлението на ищеца е за
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, както е приел
районния съд, липсва основание да бъде възстановен на предишната
длъжност. Съобразно разпоредбата на чл. 326 КТ работникът или служителят
може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до
работодателя. Това е субективно преобразуващо право за едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника. Според
разпоредбата на чл. 220, ал. 1 страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и без такова
като за неспазения срок на предизвестие заплати обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение. Това изявление за прекратяване запазва
действие и при отмяната на прекратяването на трудовото правоотношение,
извършено от работодателя, като незаконно. От момента на получаване на
писменото изявление по чл. 326, ал. 1 КТ за прекратяването на договора,
работникът или служителят вече не разполага нито със субективното
потестативно право на възстановяване на предишната работа, нито с правото
на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Ето защо дори да
бъде отменено прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл. 325, т. 1 КТ, то трудовият договор на ищеца е прекратен по реда на чл.
326, ал. 1 КТ, считано от 15.05.2022г., и в този случай също искът по чл. 344,
ал.1, т.2 КТ е неоснователен. Това е така, защото ищецът не може да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, поради
прекратяването на договора и в двата случая, по взаимно съгласие – чл. 325,
ал.1 КТ или с предизвестие - чл. 326, ал. 1 КТ.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че предявените
обективно съединени искове са неоснователни. Като е приел обратното,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове.
С оглед изхода на спора, въззиваемият С. С. следва да понесе
отговорност за направените по делото разноски на въззивника "Г.-*" ЕООД за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции, общо в размер 2160 лв.,
представляващи 960 лв. - за първата инстанция и 1200 лв. - за втората
инстанция, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 921 от 02.11.2022г., постановено по гр.д. №
9
2350/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. С., ЕГН **********, от гр.С.З., ***
против “Г.-*” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
***, представлявано от И.А.А. иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ за
признаване на уволнението, извършено със Заповед №114/14.04.2022г. на
управителя на “Г.-*” ЕООД, ЕИК ***, гр.С.З., на основание чл.325, ал.1, т.1
КТ - по взаимно съгласие, за незаконно и отмяната му като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. С., ЕГН **********, от гр.С.З., ***
против “Г.-*” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
***, представлявано от И.А.А. иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на предишната длъжност „Водач, мотокар“ в “Г.-*” ЕООД,
ЕИК ***, гр.С.З..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 С. К. С., ЕГН **********, от гр.С.З.,
*** да заплати на “Г.-*” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ***, представлявано от И.А.А. сумата 2160 /две хиляди,
сто и шестдесет/ лв., представляващи направените по делото за двете
инстанции разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10