РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Ямбол, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500173 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на В. Д. В. чрез
пълномощника му адв.Д. П., АК ****** против решение № 53/2.02.2023 г., постановено по
гр.д.№ 2902/2022 г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът на основание чл.56 от СК
е предоставил след прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Ямбол на И. Х. В.. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което ползването на семейното жилище бъде предоставено на въззивника В..
Разноски не се претендират.
Въззивникът излага подробни съображения за неправилност на решението в части на
същото, които той не е обжалвал и съдът не ги взема под внимание. Счита се, че
предоставяйки ползването на семейното жилище на бившата съпруга на въззивника, съдът е
постановил неправилно решение като не е разбрал и интерпретирал погрешно фактите по
делото и ги е въвел като мотиви при произнасянето си по иска по чл.56 от СК. В исковата
молба и отговора на същата не са въведени категорични твърдения за нетърпимост за
съвместно ползване на семейното жилище или за невъзможност за обособяване на два
самостоятелни обекта в семейното жилище на страните. Съдът не е разпределял
доказателствена тежест с доклада в тази връзка, а подробно обсъжда тези обстоятелства и
въз основа на тях е стигнал до погрешния извод жилището да бъде предоставено на
съпругата. Съдът неправилно възприел погрешно интерпретираните от свидетелите факти
1
или неволно самозаблуждение в съдебния състав явно е довело до нарушаване основния
принцип по чл.12 от ГПК за изграждане на вътрешно убеждение на база обективната истина
и прилагане на закона еднакво спрямо всички в контекста на чл.9 от ГПК. Неправилна е
преценката на съда и относно получаваните трудови доходи от страните, тъй като за
въззиваемата са взети предвид доказателства относно основната й заплата по трудов договор
без допълнителни начисления, а за въззивника доходите са преценяни в брутен размер.
Съдът е стигнал до погрешни изводи и относно намеренията на страните за трайно
установяване на определено място като за въззивника е прието, че трайно се е установил в
друго населено място, но е изтекъл период само то четири месеца до постановяване на
решението от сключване на трудовия договор и договора за наем в с.Масларево. В същото
време е прието, че въззиваемата отсяда у родителите си само когато той се връща в града, а
не че се е установила да живее при тях на горния етаж.
С въззивната жалба е представено като доказателство удостоверение за данъчна
оценка, издадено от Община Ямбол на 3.01.2023 г., което въззивниът съд счита, че не следва
да се приема. С новото доказателство не се установяват факти неизвестни на
първоинстанционния съд, тъй като е безспорно, че семейното жилище е собственост на
двамата съпрузи и така е декларирано пред МДТ Ямбол. Независимо, че удостоверението е
издадено след постановяване на обжалваното решение, със същото не се установяват нови
факти или обстоятелства от значение за спора, поради което това доказателство не следва да
бъде приобщавано към материалите по делото.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема И. Х. В. е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че
отношенията между съпрузите не могат да бъдат квалифицирани като търпими и при
невъзможност да бъдат обособени два самостоятелни обекта на ползване в жилището, то не
е възможно постановяване на съвместно ползване. Безспорно установено е, че
жалбоподателят трайно се е установил да работи в друго населено място, където живее под
наем, извън пределите на гр.Ямбол. Въззивникът има добри доходи, с които може да си
осигури нормален живот в другото населено място, а въззиваемата с доказано по-нисък
доход и месторабота в гр.Ямбол има жилищна нужда и правилно на нея е предоставено
правото на ползване на семейното жилище в града.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се лично въззивникът и чрез
пълномощника си поддържа възраженията си против обжалваната част от решението на
районния съд.
Въззиваемата не се явява, а нейният пълномощник поддържа изцяло съображенията,
изложени в писмения отговор по жалбата.
ЯОС след като се запозна с въззивната жалба, отговора по нея и първоинстанционното
2
дело, по което е обжалван атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Гр.д.№ 2902/2022 г. е образувано по искова молба на И. Х. В. за прекратяване на брака
й с В. Д. В. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, предоставяне
ползването на семейното жилище и промяна на фамилното име след прекратяване на брака.
В отговора по чл.131 от ГПК В. не е оспорил иска за прекратяване на брака, а единствено
искането за предоставяне ползването на семейното жилище на съпругата като е поискал
същото да бъде предоставено на него. С постановеното решение, ЯРС е прекратил брака
между страните като не се е произнесъл по въпроса за вината, тъй като и двамата съпрузи
изрично са заявили, че не желаят такова произнасяне.
Семейното жилище е предоставено за ползване на бившата съпруга като съдът е приел,
че тя е доказала жилищната си нужда към този момент. Прието е, че В. работи в Ямбол,
където се намира и жилището, не притежава друго жилище, а посещава това на родителите
си, което се намира на горния етаж, когато в семейното се връща съпруга й, тъй като
отношенията им са нетърпими. Относно В. е прието, че се е установил трайно в друго
населено място, където работи и ползва жилище под наем, както и че има значително по-
големи финансови възможности, които му позволяват да задоволява жилищните си нужди.
ЯОС намира, че въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1
от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Съгласно чл.56 ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Освен тези предпоставки чл.56 ал.5 от
СК е предвидено, че съдът следва да вземе предвид ненавършилите пълнолетие деца,
вината, здравословното състояние и други обстоятелства. В случая страните са направили
искания за предоставяне ползването на семейното жилище, нямат ненавършили деца от
брака си и разводът е допуснат без произнасяне за вината, поради което са изследвани други
обстоятелства, каквито в случая са преместването на въззивника в друго населено място,
където полага труд и живее под наем, доходите на страните, техните отношения.
Възраженията на въззивника относно неправилност на изводите, до които е стигнал
районния съд въз основа на събраните по делото доказателства, са неоснователни. Следва да
3
бъде отбелязано, че преценката на съда относно нетърпимостта на отношенията между
страните и съответно невъзможността по тази причина да ползват заедно имот, е направена
въз основа на събраните гласни доказателства от ищцата, като ответникът не е опровергал
по никакъв начин тези показания, както и не е поискал събиране на доказателства,
установяващи обратното. Свидетелките Ц. Д. и Д. Д. са заявили за скандали между
съпрузите, намеса на полиция, качване на съпругата в жилището при родителите й на
горния етаж, когато имат конфликти със съпруга й или когато той се прибира в града, тъй
като от м.септември 2022 г. живее другаде. При тези изложени от свидетелите данни и липса
на други доказателства, които да ги опровергаят, единствения извод, който може да се
направи е за нетърпими отношения между вече бившите съпрузи.
Освен характера на отношенията между бившите съпрузи, при преценка за
възможността за съвместно ползване на жилището след развода следва да се има предвид и
вида на жилището. В случая се касае за апартамент с площ 55 кв.м, състоящ се от две стаи,
баня-клозет и кухня, което прави технически невъзможно извършването на разпределение
на правото на ползване и съвместното му обитаване, още повече като се има предвид и
установените влошени и нетърпими отношения между страните.
Относно трайното установяване на въззивника в друго населено място, изводът на
съда също е правилен и е направен въз основа на представените от самия него
доказателства. В. е представил сключения от него безсрочен трудов договор от 3.10.2022 г.,
съгласно който полага труд в с.****** и към момента няма данни този договор да е
прекратен, включително след като е изтекъл и уговорения в него 6 месечен срок на
изпитване. На същата дата 3.10.2022 г. В. е сключил и договор за наем на недвижим имот в
населеното място, където работи със срок една година и уговорка за продължаване на срока
по взаимно съгласие. Сключването на безсрочен трудов договор и договор за наем на
жилище в едно и също населено място са обстоятелства, от които може да бъде направен
единствения извод за трайно установяване на въззивника в друго населено място, различно
от това, където се намира семейното жилище.
От представените от двете страни трудови договори се установява, че доходите им са
2100 лв. за В. и 710 лв. за В., представляващи основно трудово възнаграждение без
начислени добавки. Съдът е имал предвид тези данни, изхождащи от трудовите договори, за
да прецени, че доходите на въззивника са почти три пъти по-големи от тези на въззиваемата,
което сочи, че той има възможност да отделя средства за наем, докато за съпругата това е
под финасовите й възможности и натежава в полза на наличието на жилищна нужда за нея.
Останалите възражение и пред двете инстанции за това, че въззиваемата е посочила за
адрес по делото този на родителите си, че се мести у тях, когато въззивника е в града, че
животът понастоящем е несигурен и започването на работа в друго населено място не
представлява трайно установяване и други подобни, по никакъв начин не се отразяват на
преценката относно жилищната нужда на съпругата в сравнение с тази на съпруга.
В обобщение, въззивният съд намира, че първата инстанция е достигнала до
правилните правни изводи и е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата
4
след като е извършена обстойна преценка на „други обстоятелства“, съобразно разпоредбата
на чл.56 ал.5 от СК. По този начин е постановено правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а тъй като и двете страни не претендират за разноски, съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/2.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 2902/2022 г. по
описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът на основание чл.56 от СК е предоставил след
прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*****,
ул.“*******“ № ** вх.*. ет.* ап.** на И. Х. В., ЕГН ********** /сега с фамилно име Д./.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5