№ 154
гр. Варна, 14.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500111 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по спора по гр. д. №
1191/2024г. на Окръжен съд - Варна, по което е постановено обжалваното пред
настоящата инстанция решение № 1206/14.11.2024г.
Ищецът К. Д. Я., чрез процесуален представител – адв. Г. обжалва
решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу
Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
разликата над присъдената сума от 20 000лв. до претендираните 40 000лв. и с
правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над присъдените 2 751,38лв. до
претендираните 5 502,80лв., представляващи компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 14.06.2023г. до 18.06.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението в обжалваната му част. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
релевантни за определяне на следващото му се обезщетение обстоятелства, не
е призната тежестта на накърнената репутация като возещ фактор за промяна
на името на ищеца в търсене на изход за продължаване на професионалната
му реализация. Необосновано съдът не е приел като фактор за отрицателното
влияние в семейните отношения на ищеца и връзката му с децата му на
широката медийна разгласа на незаконното обвинение и страхът от
„клеймото“ върху името му. Счита се, че преценката на съда относно
прогнозата за овладяване на психотравмата на ищеца и извода, че
наказателното производство не е оставило трайни и неблагоприятни
1
последици в живота на ищеца са неправилни, в резултат на което са направени
необосновани и неправилни изводи за справедливия размер на обезщетението.
Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени
атакувания съдебен акт в обжалваната част и уважи исковете в предявените
размери, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Във въззивната жалба е отправено искане за поставяне на допълнителна
задача на вещото лице изготвило и представило заключение пред
първоинстанционното дело да отговори на въпросите: довели ли са
несправедливите досъдебно и съдебно производство до трайна промяна на
личността на ищеца и до психотравмено състояние, квалифицирано като и
отговарящо на критериите на умерено тежък и тежък депресивен епизод в
периода на суицидните идеации; какво означава в тази връзка смяната на
името; лекува ли се описаната тревожно-депресивна симптоматика, довела до
трайна промяна на личността; в какво се изразява лечението, колко
продължава; може ли да се гарантира пълно възстановяване на психиката и
здравето на ищеца; възможни ли са рецидивни състояния, депресии, суицидни
идеации, професионална и социална дезориентация; как професионалната и
социална дезадаптация, загубата на ценности, нарушен емоционален баланс,
дефицитите в стратегиите за справяне са повлияли на способността на ищеца
за справяне в живота и работата, в случай, че съдът прецени, че е налице
основание вещото лице да бъде отново разпитано за изясняване на механизма
на психотравмено изживяване. В случай, че съдът намери основание, да
допусне повторен разпит на свидетелите относно изясняване на влиянието на
широката медийна разгласа върху работата на ищеца.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че определеният от
съда размер на обезщетението не съответства на установената фактическа
обстановка, на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика в областта на неимуществените вреди. Не е отчетено в достатъчна
степен, че прогнозата за овладяване на псиохотравмата е благоприятна и
осъществима, посредством терапевтична намеса. Не е съобразено, че
наказателното производство не е повлияло на търговската дейност на
управляваното от ищеца дружество и от доказателствата по делото не се
установява причинна връзка между отлива на клиенти и накърнената
репутация на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на иска за сумите, предмет на обжалване, евентуално за
намаляване на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по въззивната жалба на
Прокуратурата на Република България, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Така депозираните жалби са процесуално допустими – депозирани са от
надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване
на нови указания на страните досежно правната квалификация на иска,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения по
делото доклад първоинстанционният съд е посочил твърденията и
възраженията на страните, кои релевантни факти и обстоятелства подлежат на
доказване, както и правилно е разпределил доказателствената тежест на
страните. Поради това направените искания от въззивника К. Я. за допускане
на повторно изслушване на вещото лице, изготвило приетото по
първоинстанционното дело заключение по СПЕ, и допълнителна експертиза с
поставените във въззивната жалба задачи, както и за повторен разпит на
свидетелите, следва да се оставят без уважение като преклудирани предвид
разпоредбата на чл.266 ГПК. Приетото от първоинстанционния съд
заключение по СПЕ, не е оспорено от сраните и същите не са отправили
искания за допускане на допълнителни задачи на експертизата. Освен това,
съдът намира, че на част от поставените във въззивната жалба въпроси,
вещото лице е дало отговор с обясненията и поясненията, дадени при
изслушването му в съдебно заседание. Не е налице и хипотезата на чл.266,
ал.3 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника К. Д. Я. за допускане
на повторно изслушване на вещото лице, изготвило приетото по
първоинстанционното дело заключение по СПЕ, за допускане на
допълнителна СПЕ, която да отговори на поставените във въззивната жалба
задачи, и повторен разпит на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 23.04.2025г. от 9 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3