Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260479 17.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4073 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Л.о Н., чрез пълномощника си
юрк. Н. е предявил против Х.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело №
20157/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, суми, както следва: 1058.85
лева, представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 15.07.2015 г. до
14.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ****, както и сумата в размер
на 165.93 лева – представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2015 г. до
31.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда - 09.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че за периода от 15.07.2015 г. до 14.11.2019 г.
ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и
отвеждане на канална вода за ползван от
него обект, находящ се в гр. П., ул. ****
по партида с аб.№ **********, като за потребените количества вода били издадени
съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията
абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени
фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК,
поради което и след указания на съда, били предявени настоящите установителни
искове. С оглед изложеното се моли предявените претенции да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че вземанията са погА.и по
давност.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 20157/2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 1058.85 лева, представляваща неплатена
сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода
за периода от 15.07.2015 г. до 14.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.
****, както и сумата в размер на 165.93
лева – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода
30.09.2015 г. до 31.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 09.12.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
заповедното производство в общ размер на 325 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, както и копия
от карнети за отчитане на абоната.
Приета
е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството
на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния
период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с
исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество, което било редовно водено.
Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите
цени.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги
на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според
ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите
и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни
писмени споразумения.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от
същата наредба, получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон
или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят:1.
правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените
отпадъчни води;3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или
отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П., потребители на В и К услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен
при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което
неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за
начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на
потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва
да има качеството на “потребител” на тези услуги. Видно от приетите по делото
писмен и доказателства – копие от кадастрални карти с данни от КРНИ и
удостоверения за родствени връзки се установява, че процесния имот е
собственост на А. Х. М., който е починал и е баща на ответника. Така ответникът
се явява законен наследник на А. Х. М.. Ето защо съдът приема, че има
качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги.
Ответникът е навел възражението, че не
дължи претендираната сума, тъй като е изтекла погасителна давност. Така
направеното от ответника възражение съдът го намира за частично основателно. Съдът
счита, че задължението на потребителите за ползвана предоставяна от “ВиК”
услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на водоснабден
обект, е трайно, периодично задължение, за плащане на потребеното количество
вода, а според него и същото количество отведена канална вода, уговорено между
доставчика и абоната – потребител, въз основа на реална месечна консумация -
налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в ОУ падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер,
поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Обстоятелството, че отчитането на потребеното количество вода е различно през
определените периоди само по себе си не прави всяко задължение отделно и самостоятелно
и извън общото поето задължение за ежемесечно заплащане (в срок от 30 дни след
издаване на фактурата) на конкретна сума /в този смисъл Определение № 452 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1085/2010 г., II т.
о., ТК/. Поради което, съгласно чл. 111 б. „в” от ЗЗД, същите като
главници и лихви се погасяват с кратката тригодишна давност, а не с общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Следователно, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /което води
до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ по приложеното
ч.гр.д. № 20157/2019 г. на ПдРС – 09.12.2019 г. ответникът дължи на ищеца
всички плащания в рамките на 3 – годишния срок назад, т.е. от 09.12.2016 г. до
14.11.2019 г. /както главници, така и лихви/.
Всички
останали дължими суми преди 09.12.2016 г. до 30.09.2015 г. се явяват погА.и по давност.
Предвид
което, установителният иск за главницата се явява частично основателен за
размера 760,55 лв., изчислен от в. л. по
допуснатата ССЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като
обективно и пълно, за периода от
09.12.2016 г. до 14.11.2019 г. /претендирания от ищеца/ и следва да се уважи за
тази сума, ведно със законните последици, а за разликата до пълния претендиран
размер от 1058,85 лв. следва да се отхвърли като погА. поради давност.
По
отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 165,93 лв. за периода от 30,09,2015 г. до 31,10,2019 г., съобразно
по горните мотиви с изтичането на тригодишната давност по отношение на лихвата,
същата остава да се дължи за непогасения по давност период от 09.12.2016 г. до
31.10.2019 г., тъй като потребителите
следва да заплащат консумираната от тях вода в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им. Ето защо, установителният иск за мораторна лихва се
явява частично основателен за размера 98,60 лв., изчислен от в.л. К. по
допуснатата ССЕ, за посочения по-горе периода и следва да се уважи за тази
сума, като за разликата до пълния претендиран размер от 165,93 лв. следва да се
отхвърли като погасения поради давност.
Поради частичното уважаване на предявените установителни
искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №20157/19 г. на ПдРС следва да
бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по последното до
размера на сумата от 227,98 лв.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Искът на ищеца са уважени частично. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер на 370,38 лв.
Ответникът не е направил нито претендира разноски, поради
това не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от у. С. Л. Н. сумата от 760,55 лв. - главница,
представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2019 г. за обект, находящ
се в град П., ул. ****, като за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 1058,85 лв. – отхвърля предявения
иск като погасения по давност, сумата от 98,60 лв. - лихва за периода от 09.12.2016 г. до 31.10.2019 г., като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 165,93 лв. – отхвърля предявения иск като погА. по давност,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от – 09.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20157 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА Х.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н.,
направените по делото разноски в размер на 370,38 лева и сумата от 227,98 лева,
представляваща разноски по частно гр. дело № 20157/19 г. на ПдРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ