№ 49
гр. Плевен , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500125 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260496 от 23.11.2020година, постановено по гр.д. № 1798/2020г.
Плевенският районен съд е отхвърлил предявения от „***” ЕАД, гр. Плевен иск за
признаване за установено по отношение на С. Н. М. от гр. Плевен, че дължи на ищеца
„****“ ЕАД, за консумирана топлинна енергия сумата в общ размер 1981,60лв, от които:
сумата 1817, 27 лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2019г. до 30.11.2019г. и сумата 164,33лв. - лихва за периода от
03.04.2018г. до 09.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
255/2020г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „***” ЕАД. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно,необосновано и
незаконосъобразно.Жалбоподателят счита, че районният съд е допуснал множество
нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. Доводите са подробно
развити в жалбата. В заключение, моли да бъде отменено първоинстанционното решение и
да бъде постановено друго по същество, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на
районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено и да
1
и бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск
по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на С. Н. М. от гр.Плевен, че
дължи на “****” ЕАД сумата 1817.27лв. - главница, представляваща доставена топлинна
енергия за периода от 01.02.2019г. до 30.11.2019г., както и сумата 164.33лв. - лихва за
забава за периода от 03.04.2018г. до 09.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 255/2020г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както и за заплащане
на съотвените деловодни разноски в заповедното и исковото производства.
Вземането произтича от обстоятелствата, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр.Плевен, ответницата е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката.Твърдението е, че ответницата е
използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не е
погасила задължението си да заплати цената ѝ.
Ответницата е взела становище в отговора на исковата молба, че иска е неоснователен
спрямо нея, тъй като тя не е абонат на посочения адрес и не е пасивно легитимирана да
участва в процеса. Твърди, че след закупуване на имота през м.Февруари 2018г., владението
му не и е било предадено доброволно, което е наложило завеждането на изпълнително дело
за принудителен въвод във владение на закупения от нея апартамент № 45, на ул.“******“
№ 6. До продажбата му на 26.11.2019г. такъв не е бил осъществен и тя не е влязла във
владение на същия и няма отношение и достъп до топлофицираното жилище, че абонат №
26246 не е тя, а друго лице, което е обитавало жилището.
Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния срок от съобщението до
кредитора за постъпилото възражение на длъжника. Безспорно е, а се установява и от
приложеното ч.гр.д.№ 255/2020год. по описа на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление
на 17.01.2020г. по реда на чл.410 ГПК срещу ответницата за следните суми: 1817.27 лв. -
главница за периода 01.02.2018г. – 30.11.2019г., лихва в размер на 164.33 лв. за периода
03.04.2018г. до 09.01.2020г., и законната лихва върху главницата от 17.01.2020г. до
изплащане на вземането, както и 89.64лв. разноски. Заявлението е уважено и е издадена
2
Заповед за изпълнение № 133/20.01.2020г. за претендираните вземания.
Спорно е дължи ли ответницата исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата
молба период.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том I, рег. № 828, дело № 39
от 2.02.2018г. на Диана Иванова – Нотариус, с район на действие - района на РС -
гр.Плевен, ответницата е закупила процесното топлоснабдено жилище от В.Г.Г. и А.Й.Г.а,
двамата от гр.Плевен, които съгласно отразеното в нотариалния акт са се задължили да ѝ го
предадат до 21.03.2018г.Тъй като това не е станало в уговорения срок, купувачът е бил
снабден с изпълнителен лист № 3332/24.07.2019г., издаден по ч.гр.дело № 4827/2019г. по
описа на Районен съд - Плевен, с който В.Г.Г. и А.Й.Г.а са били осъдени да предадат на
ответницата владението на недвижимия имот - апартамент № 45, находящ се на адрес:
гр.Плевен, ул.**** № 6, бл. *** ет.9.За принудителното изпълнение на издадения
изпълнителен лист, с молба с вх. № 09753/30.07.2019г. ответницата С.М. е поискала
образуването на изпълнително дело по описа на ЧСИ П.П. и такова е било образувано под
№ 20199050400735.Бил е насрочен въвод във владение, който е следвало да се осъществи на
19.11.2019г. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 157, том V, рег.
№11334, дело № 661 от 26. 11.2019 г. на С.И. - Нотариус с район на действие-района на
РС-Плевен, ответницата е продала имота на И.Г.Ц.в.
Установявайки гореизложеното, Плевенски РС е приел, че за исковия период от
01.02.2018г. до 30.11.2019г., доставената до гореописания недвижим имот топлинна енергия
е потребена от В.Г.Г. и А.Й.Г.. За да отхвърли иска срещу С.М. е приел още, че ищецът не
е установил как са формирани отделните начислявани суми за компонентите на консумирана
топлинна енергия, въз основа на какви първични документи са определяни стойностите на
показатели, релевантни за всеки от отделните компоненти, по какви цени е начислена
топлинната енергия и спазен ли са предвидения в ОУ за продажба на топлоенергия за
битови нужди ред за утвърждаване на цената за процесния период, за публикуването ѝ и за
обявяването ѝ преди отоплителния сезон.Приел е, че успешно е оспорена верността на
препис - извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за периода
от 01.02.2018г. до 30.11.2019г., приложено по заповедното производство, тъй като не е
налице позоваване на първични счетоводни документи.Приел е поради това за
неоснователен и иска за обезщетение за забава. Приел е за основателно направеното от
ответницата възражение, че само от извлечение по сметка не може да се направи извод за
доставена и правилно начислена топлоенергия.В мотивите е прието още, че ищецът не е
доказал и твърдението за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй
като самото позоваване на нормата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16 -334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването не доказва твърдението за извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
3
Въззивният съд също споделя извода, че ищецът не е доказал какво количество
топлоенергия реално е било доставено и разпределено до имота на ул. „****“ № 6, ап.45.
Действително продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на Общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. С оглед на това, качеството на клиент,
възниква по силата на закона /ex lege/ с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
договор или откриване на партида на топлоснабдения имот.При направено обаче
своевременно, с отговора на исковата молба, възражение срещу отчета на уредите за
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, ищецът е следвало да поиска
установяването на тези спорни обстоятелства с помощта на съдебно-техническа експертиза.
Вместо това присъстващия в първото по делото заседание процесуален представител на
ищцовото дружество е поискал да бъде приключено съдебното дирене. Този пропуск не е
могъл да бъде отстранен и пред въззивната инстанция поради настъпилата процесуална
преклузия, поради което носещия доказателствената тежест ищец, не е установил размера на
претенцията си.
Същевременно от приложените в делото фактури/прил. от л.9 до л. 30/ се установява, че през
исковия период потребител на топлинна енергия за абонатен № 26246 е било друго лице -
Г.Г.Г-. и на негово име са издадени и следователно връчени на това лице всички фактури.
При положение, че ответницата не е имала достъп до закупения имот и не е била откривана
партида на нейно име, респ. не е потребявала реално доставяната до имота топлинна енергия
и не е била третирана като абонат, на който да се връчат издадените фактури, то същата е
имала право да се запознае с отчетите за доставеното количество и да ги оспори. Следва да
се приеме, че това оспорване е проведено успешно, при положение, че не е проведено пълно
главно доказване на обстоятелството какво е количеството на доставената, разпределена и
потребена топлинна енергия, чието заплащане се претендира и дали това е извършвано
съгласно действащите нормативни изисквания. Пред въззивния съд е изслушана само
съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на сумите по отделните фактури, което
доказателство не може да доведе до различни изводи от изложените, при положение, че
липсват първичните документи за извършените отчети и доказателства, че отчитането и
дяловото разпределението е законосъобразно извършено.
Поради изложеното следва да бъде потвърдено решението на Плевенски районен съд, на
основание чл.271 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260496 на Плевенския районен съд, постановено на
23.11.2020г. по гр.д. №1798/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5