Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр.Пирдоп,
16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 219 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
е образувано по молба от С.А.С., с ЕГН: **********,
адрес: *** срещу С.Г.И., с ЕГН: **********,
адрес: ***, с когото съжителстват на семейни начала и имат 7 деца за предприемане
на мерки от страна на съда съгласно ЗЗДН. В молбата е описано, че на
14.03.2019г. ответникът е бил нея и дъщеря и Георгия с колана от панталона си.
Сочи се, че тя и децата и са изправени пред постоянен страх и тормоз, тъй като
след напиване, което се случва почти всяка вечер Г. започва да я бие, а ако
някое от децата се опита да я защити, той се нахвърля и върху него. Молителката
сочи, че Г. е бил арестуван преди около
месец, тъй като я пребил и изгонил. Твърди, че живеят в една стая, децата нямат
спокойствие, а служителите на ДСП често ги посещават, което не променя
поведението на Г.. Молителката иска от съда да отстрани С.Г. от жилището, в
което живеят, за да може тя спокойно да отглежда и възпитава децата си.
В открито съдебно заседание молителката С.А.С.
се представлява сама. Поддържа молбата си за защита и уточнява, че молбата е за
защита лично на нея самата, не и на децата. Заявява, че на 14.03.2014г.
ответникът я е бил с колан по ръцете и краката, от който побой имала белези, но
не ходила на лекар. Счита себе си за застрашена когато Г. е в пияно състояние,
тъй като е неадекватен и не знае какво прави. Твърди, че се страхува от него.
Описва думи, които Г. е насочвал спрямо нея, а именно: „курво, махай се, отивай
си“, „ти си черна“, „ти си грозна“. Иска от съда да задължи ответника да се
въздържа от домашно насилие спрямо нея и да му забрани да доближава нея и дома
и в с.Ведраре, като все пак може да взема децата, за да се вижда с тях. Не държи
ответникът да бъде отстраняван от съвместно обитаваното жилище, тъй като тя се
е изнесла и в момента живее с децата в с.Ведраре, при своята майка.
Ответникът С.И.Г. се явява лично и заявява, че не оспорва молбата за
защита. Признава, че тези случаи, за които молителката сочи, са действителни и
изразява съжаление. Твърди, че когато не е пиян е добър човек. Заявява, че е
съгласен да се изнесе от жилището, стига С. да се върне там. Заявява още, че е
предприел действия за справяне с алкохола, за да бъде пълноценен баща на децата
си. В хода по същество на делото ответникът Г. отново изразява своето съжаление
и иска да му бъде даден шанс да се поправи.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните по делото са лица, които до скоро са били
във фактическо съпружеско съжителство и имат родени от безбрачното си
съжителство деца, който факт се признава от самия ответник С.Г..
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от молителката С.С. /л.3 от делото/, според която на 14.03.2019г., в 20.00 часа С.И.Г.
пиян се е нахвърлил върху нея и 10-годишната и дъщеря Георгия с обидни цинични
думи и удари с ръка и колан, а месец преди това я е пребил и изгонил, въпреки
че имат бебе на 6-месечна възраст и още 6 деца. В декларацията се сочи още за
чести побоища, чрез които Г. нанася рани по тялото и, че е имало дори опит за
убийство, при който той с нож се опитал да пререже гърлото и.
По делото
са приети представените от РУ-Пирдоп полицейски преписки, имащи отношение към
лицето С.И.Г.. В материалите фигурират докладни записки от полицейски служители
за посещавани сигнали за семейни скандали между страните по делото на различни
дати, като най-близката до настоящия момент дата е 08.04.2019г., когато на С.Г.
е бил съставен протокол за полицейско предупреждение да не отправя заплахи и
закани към С.С., както и да не предприема действия, застрашаващи живота и
здравето и. Ответникът е бил дори задържан със заповед за задържане №347зз-212/09.04.2019г. за срок от 24 часа. Бил е задържан и на дата
02.02.2019г. Снемани са обяснения на С.Г. във връзка със случаи от 29.12.2018г.
и 02.02.2019г., в които той признава, че е употребил алкохол и със С. са се
скарали, но отрича да е нанасял побой или да е отправял заплахи спрямо С..
Протоколи за предупреждение са били съставяни на Г. от полицейските органи и на
10.01.2019г. и 13.02.2019г.
Видно от
справка от РП-Пирдоп, в регистрите е било установено, че срещу С.И.Г. са водени
две досъдебни производства, едното от които е от 2017г. за престъпление по
транспорта- внесено в РС-Пирдоп със споразумение, което е одобрено, а другото е
2009г. за кражба - прекратено поради маловажност на случая.
Видно от
справката за съдимост на С.И.Г. същият има три осъждания, за едното от които от
2005г. е реабилитиран по право, а другите две са от 2012г. и 2017г. и са
приключили със споразумения с прокуратурата.
Изискан е
и приет по делото социален доклад изх. №ПР/Д-СО-ПП/22-001/07.05.2019г. на ДСП-Пирдоп, според който С.С. и С.Г. са
родители на 7 деца, чиито имена и ЕГН-та са подробно описани, като най-голямото
дете е родено през 2006г., а най-малкото през 2018г. В ДСП-Пирдоп е провеждано
проучване на семейството по повод повод подаден устен сигнал в отдел „Закрила
на детето“ през 2016г., когато С.И. отказал да сътрудничи на социалните и
твърдял, че бие С.С. „когато се налага“. Към онзи момент С. твърдяла, че не
желае да бъдат предприемани спрямо Г. мерки по ЗЗДН. В доклада е описан и друг
сигнал от 2018г., че едно от децата е риск, в хода на която оценка се
установило, че С.Г. употребява алкохол и употребява физическо насилие над С.С.,
поради което тя често напускала жилището, но след време се връщала при С.. На
12.11.2018г. Г. бил подписал декларация, че вече няма да живее в жилището, в
което се отглеждат децата и съобщил пред социалните служители, че в бъдеще няма
да упражнява насилие над майката. Социалните установили, че майката е без
жилище и доходи. Установено е, че жилището, в което се отглеждат децата на
страните е собственост на дядото на С.Г.- Георги Костов и е в лошо техническо
състояние, без вода, без баня и тоалетна, без условия за подготовка на учебния
материал на децата. Социалният доклад сочи, че към настоящия момент малолетните
деца на страните се отглеждат в с.Ведраре.
Полицейските
служители, които в рамките на своите служебни функции са били ангажирани със
случаи на конфликти между С.С. и С.Г. са били разпитани като свидетели.
Свидетелят Л.А. – „младши автоконтрольор“ в РУ-Пирдоп си спомня, че последно се
е отзовавал на сигнал за скандал преди около месец, два пъти за една и съща
вечер в дома на С.Г. ***, като сигналите са били подадени от С.С.. Твърди, че и
двата пъти, когато отишли, Г. спял и след като го събудили установили, че е в
нетрезво състояние, а вторият път дори бил задържан. Твърди, че имало словесни
спречквания с госпожата и обиди от страна на Г., които свидетелят не си спомня
с точност, но същият не е бил агресивен и макар госпожата да заявила, че е била
бита, нямало видими следи от насилие. Задържането на Г. било начин да се
предотвратят евентуални по-нататъшни действия спрямо С.. Свидетелят А. си спомня,
че при сигнала в къщата имало 5 деца, а едно било със С. отвън. Свидетелят е
категоричен, че много пъти е имало подобни сигнали със същите две лица и това
се случва поне 2 пъти в месеца. Свидетелят А.В.- „полицейски инспектор“ в участъка
в гр.Златица твърди, че познава и двете страни по делото по повод на своята
работа и че при него постоянно идват докладни записки от автопатрула за
посетени сигнали на техния адрес- скандали и караници, но той лично не се е
отзовавал на сигнали, макар да е съставял протоколи за предупреждение на С.Г..
Не си спомня в обясненията, които е снемал на Г. той да е признавал, че е
употребявал насилие спрямо С..
Разпитана
е като свидетел и Д.И.Д.-М., която е съсед на страните по делото. Твърди, че е
в близки отношения с тях и че много пъти е писала обяснения и викала полиция по
повод на техните отношения. Заявява, че не е виждала какво се случва в къщата
им, но много пъти С. е викала полиция и е бягала и у тях да се крие, като и С.
и децата са и споделяли, че когато С. е пиян стига до крайности. Заявява още,
че е свидетел на това как един път преди около 2 години дошла линейна, а С. я
извели с прерязано гърло. Свидетелката М. твърди, че когато не е пиян С. ходи
на работа, гледа си децата, но през последната 1 година няма вечер, в която да
не пие, макар че обещава да не го прави. Свидетелката сочи, че в началото на
месец март 2019г. С. и се обадила и казала, че е на улицата с едното от децата,
а когато свидетелката излязла дошла и полиция, тъй като С. бил пиян и дори го
прибрали за 24 часа. Свидетелката твърди, че С. заплашвал С. пред полицаите и
те я посъветвали да подаде молба за защита. Твърди още, че многократно е
виждала следи от насилие над С.- разбита уста, синини.
Други доказателства по делото не са ангажирани от страните.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или
във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Молителката С.С. и ответникът С.Г. са се намирали именно в такива близки
отношения, а именно: съжителствали са на съпружески начала и ответникът е лице,
от което пострадалата има деца. В този смисъл С.С. попада сред категориите лица
/по чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН/, за които ЗЗДН предвижда възможност за защита чрез
мерките, предвидени в него, и молбата за защита се явява допустима.
В
конкретния случай, доказателствата, които са събрани, доказват в пълна степен
изложените от молителката С. факти. На първо място декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, на която молителката се позовава, има специфична доказателствена сила,
придадена и от Чл.13, ал.2 ЗЗДН и това
е така поради особения характер на производството и поради обстоятелството, че
проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна обстановка и
възможностите за доказването им са ограничени, като съдържащите се в декларацията
обстоятелства са доказателства в производството /Решение
№130/07.05.2015 по дело №24/2015 на ВКС, НК, I н.о./. Съдът кредитира описаното в декларацията, че на 14.03.2019г. спрямо нея е
бил осъществен акт на физическо насилие от съжителстващия с нея С.Г., изразяващ
се в побой, дори с колан, което самият Г. не отрича, а напротив- признава.
Признанието на Г. също е доказателство в процеса, а изразеното от него
съжаление не елиминира обществената опасност в поведението му. Макар
полицейският служител, който се е отзовал на сигнала да не е установил пряко
физическо насилие или следи от такова на 14.03.2019г., той все пак е пристигнал
пост фактум на събитията. Той самият обаче потвърждава, че на конкретната дата
е станал свидетел на обиди, нанасяни от Г. на С.. Фактът, че Г. е бил
няколкократно предупреждаван да се въздържа от насилие спрямо С. и дори се е
наложило неговото задържане на отделни дати, свидетелства безспорно, че дори
полицейските служители са намерили поведението му за притеснително и
застрашаващо здравето на лицата, с които съжителства - С. и децата. И
свидетелите-полицейски служители и свидетелката М. са категорични, че С.Г. има
проблеми с алкохола и влиянието на същия над личността му. Релевантни
доказателства са и тези, отразяващи цялостното поведение на Г. като агресор
спрямо личността на С., макар и това му поведение да е било изразявано
единствено в състояния на алкохолно опиянение. Свидетелката М. със своите
показания изясни, че многократно е виждала следи от физическо насилие над
своята съседка /кръв и синини/; лично я е укривала от насилника, а е чувала и
заплахи от негова страна. Социалният доклад също е проследил отношенията в
семейството по повод на децата, като макар и не по повод на процесния случай,
социалните служители са станали свидетели на признание на Г. още към 2016г., че
бие С.С., което поведение очевидно се е запазило, доколкото ежемесечни сигнали
за насилие продължават да се обработват от органите на МВР и са все с
оплаквания за проявено от Г. насилие.
Приетите за доказани: физическо засягане на
телесната неприкосновеност на молителката, нанесените обиди, причиненият стрес
и уплаха могат и следва да се квалифицират като физическо и психическо насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Видно от
свидетелските показания и от поведението му в съдебна зала, ответникът Г. е
спокоен и смирен в трезво състояние и изразява съжаление за случилото се.
Въпреки това, проблемът му с алкохола, евентуалната му зависимост от него и
опиянението към момента на процесните събития, не променя извода за извършено
от негова страна домашно насилие, за което съдът дължи защита, доколкото
последващ случай от подобно естество би могъл да рефлектира необратимо в
личностовата сфера на пострадалото лице и неговите деца, особено с оглед
данните за тенденция в поведението.
Насилието,
спрямо което следва да се осигури защита от съда и по-конкретно последния акт,
в който това насилие се е изразило, следва да е осъществен и концентриран в
рамките на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН – едномесечен срок преди подаване на
молбата за защита. В настоящия случай С.С. е депозирала своята искова молба до
съда на 09.04.2019г. Актът на насилие от 14.04.2019г. – нанесен побой с обиди,
който молителката е декларирала и който съдът възприема за доказан с оглед
цялостната рамка на доказателствения материал, се вмества във времевите рамки,
поставени от нормативния акт.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН, насилие "е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство". В настоящия случай, съдът, с оглед всичко гореизложено,
намира че предвид актовете, които са описани в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и предвид събраните гласни и писмени доказателства, може да се
изведе единствен правен извод за необходимостта от защита на пострадалото лице,
което е станало обект именно на насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и му се дължи
защита, чрез която освен че се санкционира вече извършеното от него, се цели
превенция на последващи негови действия с насилствен характер спрямо същото или
друго лице.
Доказва се
от събраните гласни доказателства, че процесният акт на насилие не се явява
единствен такъв за дееца в периода на съвместното му съжителство с молителката,
т.е. наблюдава се известна системност на поведението и в този смисъл обосновано
може да се предполага, че ще последват и нови ситуации от категорията на вече
обсъдените.
Предвид характера и вида на установеното по делото насилие и обществената опасност на ответника като деец, която обществена опасност подсилва от факта, че проявява
непремерено поведение пред децата си, че не се повлиява от взетите спрямо него
мерки от страна на МВР, че срещу него е
имало реализирани наказателни процедури, настоящият съдебен
състав намира, че целта на закона може да бъде постигната с постановяване на мерките по чл. 5, т.1 и т.3 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката под страх от
наказателна отговорност при извършване на нов акт на насилие и забрана ответникът да доближава молителката и дома, в който тя пребивава
в момента в с.Ведраре за срок от 12 месеца, през който
съдът намира, че Г. би могъл да потърси и получи квалифицирана помощ за преодоляване на проблема с
алкохола, който се оказва основния фактор за проявяваната от него агресия и
несдържано поведение. Мярката по чл.5, т.3 ЗЗДН – „забрана да се доближава
пострадалото лице“ в конкретния случай според съда се явява належаща, като
най-възпиращата от предвидените мерки, макар и същата да е възможно да създаде
известен проблем с начина, по който бащата ще осъществява срещите си с децата.
Поради това следва на родителя Г. да се обърне внимание, че при невъзможност
децата да му бъдат предадени от друго лице, различно от молителката С., то
вземането им следва да се осъществява със съдействие на ДСП, за което
институцията ще бъде уведомена. Поисканата с молбата на С. мярка по чл.5, т.2 ЗЗДН – „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище“, съдът не
намира за необходимо да налага, доколкото молителката изрично заявява в съдебно
заседание, че не поддържа това свое искане, но са събрани и доказателства, че
тя вече се е изнесла от жилището и то няма характер повече на „съвместно
обитавано жилище“. Същото освен това е собственост на трето лице.
На ответника С.Г. следва да
бъде наложена и глоба по чл. 5, ал.4 ЗЗДН в минималния определен размер, а
именно: 200 лева.
С оглед основателността на молбата за защита и на основание чл. 11,
ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати и държавна такса
по делото в размер на 25 лв., която
се определя по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (изводимо от т.22 на ТР 6/2012 г. на ВКС по т.д.
6/2012 г.).
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд - Пирдоп
Р Е Ш И:
ДОПУСКА защита на С.А.С., ЕГН: ********** от домашно насилие, извършено от С.И.Г., ЕГН: **********,
чрез налагане на следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, С.И.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие /физическо,
психическо или друго/ по отношение на жената, с която е съжителствал на
съпружески начала и имат общи деца – С.А.С., ЕГН: **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на
С.И.Г., ЕГН:
********** ДА ПРИБЛИЖАВА
-
пострадалото лице С.А.С., ЕГН: ********** на по-малко от 5
/пет/ метра,
-
жилището, в което на С.А.С., ЕГН: ********** живее към настоящия момент, находящо се в с.Ведраре,
община Карлово, област Пловдив – бл.14, на по-малко от 5
/пет/ метра
за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от постановяване на
настоящето решение и издаване на заповедта за защита, като УКАЗВА на С.И.Г.,
че при необходимост да вземе децата си за личен контакт, което вземане не би
могло да се осъществи без нарушаване на ограниченията по забраната, следва вземането
на децата да се осъществи със съдействието на ДСП.
НАЛАГА на С.И.Г., ЕГН: **********, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ в полза на бюджета на съдебната власт, платима по сметка на Районен
съд-Пирдоп.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на С.А.С., ЕГН: **********, която да
се връчи незабавно, подлежи на предварително изпълнение и отменя, на осн. чл.19 ЗЗДН, действието на издадената заповед за незабавна защита №237/10.04.2019г. на РС-Пирдоп.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.И.Г., ЕГН: **********,
че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на
основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, доколкото неизпълнението на
заповедта съставлява престъпление по чл.296, ал.1 НК.
Преписи от решението и от заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по делото и ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на РУ-Пирдоп и РУ-Карлово, съгласно
чл. 16, ал.3 ЗЗДН, както и на ДСП-Пирдоп за сведение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски Окръжен Съд
в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: