РЕШЕНИЕ
№ 922/ 18.07.2019г., гр.Бургас.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, осми наказателен състав,
на двадесет и шести юни, две хиляди
и деветнадесета година,
в публичното заседание в следния
състав :
Председател:
Петя Георгиева
Секретар : Златка Калоянова
Прокурор : ……………………
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева наказателно административен характер дело номер 1801 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Д.ф.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.*********** против наказателно постановление № 376151-F386267/ 16.10.2018г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата
се сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното
постановление.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна
и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.05.2018г. в 13:20 часа е
била извършена оперативна проверка на търговски обект магазин за риба, находящ се в гр.Бургас, Централен пазар „К.“, магазин № 1,
стопанисван от „Д.ф.“ЕООД с ЕИК **********. При проверката е установено, че
задълженото лице не е спазило изискването на чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, като не е отпечатало в срок от
31.03.2018г.-07.04.2018г. включително, месечен отчет от фискално устройство
марка „Datecs DP-55-KL“ намиращо се в обекта и свързано с НАП с инд.№ DT 375426 и № на ФП
02683785 за месец март 2018г..Месечният отчет за месец
март е издаден на 22.05.2018г., видно от съкратен отчет на фискална памет №
0001277/22.05.2018г.
За извършената проверка и направените
констатации е съставен протокол за извършена проверка № 0265059/ 20.05.2018г.,
приложен към административно-наказателната преписка.
На 23.05.2018г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. При съставянето на акта
законният представител на дружеството-жалбоподател
е получил препис от него и е направил възражения, че прихода за месец март
2018г. е заведен в счетоводството на дружеството и фискът
не е ощетен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, не по-късно
от една година от нарушението, а
издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения
от закона шестмесечен срок и е издадено от компетентен орган, видно от
представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП.
Разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в актуалната и редакция
към дата на нарушението /доп. ДВ, бр.111 от 2013г., в сила от 01.01.2014г./ предвижда, че в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период. Съгласно ал.2 на чл.41,
отчетите по ал.1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко
устройство на страницата за датата на последния ден от периода. Горепосочената
наредба е нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.
Констатираната с акта фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства,
в т.ч. протокола за извършена проверка, копието на съкратения отчет на
фискалната памет и показанията на свидетеля М.М.,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. В конкретния случай се установява, че към
датата на извършената проверка в търговския обект - магазин за риба, находящ се в гр.Бургас, Централен пазар „К.“, магазин № 1, жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да отпечата в рамките на законовия седемдневен
срок след изтичане на месец март 2018г. съкратен месечен отчет за месеца и да
го остави за съхранение в книгата за дневните финансови отчети на фискалното
устройство в обекта. Изрично и в акта, и в наказателното постановление е
записано, че дружеството е следвало да отпечата отчета за месец март 2018г. в
срок 31.03.2018г.до 07.04.2018г. включително, като последната дата определя
момента на извършване на нарушението. Месечният отчет за месец март е издаден
на 22.05.2018г., видно от съкратения отчет на фискалната памет №
0001277/22.05.2018г.. С факта на установеното бездействие е налице осъществяване от обективна
страна на състава на нарушението на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Доколкото жалбоподателят
е лице по чл.3 от горецитираната наредба и
осъществява търговска дейност в процесния обект, показанията
на свидетелката Н.К. – продавач-консултант в същия обект са неотносими,
респективно възражението на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана
отговорността на дружеството са неоснователни.
Не е налице маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други
нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от
същия вид. Нарушението засяга финансовия ред за регистриране и отчитане на
продажбите на търговците чрез фискални устройства. Жалбоподателят е осъществил задължението
си по чл.41, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин едва на 22.05.2018г.,
след изтичане на законоустановения срок и очевидно в
резултат на проверката на контролните органи, поради което хипотезата на чл.28
от ЗАНН е неприложима.
Предвид обстоятелството, че административнонаказателното производство не е приключило и
междувременно е последвала нова редакция на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
съдът намира, че същата не урежда по-благоприятен начин регулираните отношения,
поради което разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН в случая е без правно значение.
Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва със
санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. В
конкретния случай, в наказателно постановление не се сочи, че извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Независимо от това не може да
се счете, че това нарушение пряко води до такива последици, поради което и
правилно е била определена имуществена санкция в по-малък размер, съобразно с чл.185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС. С оглед на това, че се касае за първо нарушение,
предвид характера и тежестта на същото, съдът счита, че определянето на
имуществената санкция в предвидения минимум е съобразено с чл.27 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното Бургаският районен
съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 376151-F386267/ 16.10.2018г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „Д.ф.“ ЕООД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр.****** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Председател: /П/
Вярно с оригинала!
З.К.