МОТИВИ:
Подсъдимият Т.В.М. *** е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с
чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 01.07.2017 г., в
гр.Севлиево, около 04.30 часа сутринта, на ул.“Никола Д.Петков“, пред дискотека
„Фейс“, действайки по хулигански подбуди и в съучастие, като съизвършител със С.Д.Х.
*** и с В.Ц.Ц. ***, чрез нанасяне на удари с крака в областта на лицето и
главата причинил на Ю.Н.М. ***, мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота и
многофрагментно счупване на носа, причинило постоянно общо разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Подсъдимият В.Ц.Ц. *** е
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, за това,
че на 01.07.2017 г., в гр.Севлиево, около 04.30 часа
сутринта, на ул.“Никола Д.Петков“, пред дискотека „Фейс“, действайки по
хулигански подбуди и в съучастие, като съизвършител със С.Д.Х. *** и с Т.В.М. ***,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил на Ю.Н.М. ***,
мозъчно сътресение със загуба на съзнание, представляващо разстройство на
здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на носа,
причинило постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин.
По делото в качеството на частен обвинител бе
конституиран пострадалият Ю.Н.М..В съдебните прения повереникът му поддържа
обвинението, повдигнато по отношение на двамата подсъдими, като намира, че
същото е доказано по безспорен и несъмнен начин.
В съдебно заседание подсъдимите Т.В.М. и В.Ц.Ц. заявяват, че са получили преписи от обвинителния акт и, че разбират обвинението.Не се признават за виновни, но дават обяснения по повдигнатото им
от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимите Т.В.М. и В.Ц.Ц., показанията на свидетелите Ю.Н.М., Ф.Т.М., И.Е.Й., А.Е.К., Е.Х.Ц., Н.С.И., В.М.Д., К.К.П., В.Н.С.,
С.И.С., И.С.Б., М.И.С., М.М.К., С.Д.Д., К.К.Н., И.В.А., Х. Х.Х. и Ц. И.Д. и от останалите доказателства
по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Т.В.М. два пъти е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за
извършени престъпления по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1, предл.първо от
НК.Същият е осъждан неколкократно за тежки умишлени престъпления от общ характер.Последното по време осъждане по присъда,
влязла в сила преди датата на деянието, предмет на настоящото обвинение и
посочена в обвинителния акт е Определение № 9 от 25.03.2016 г., с което било одобрено
споразумение по НОХД № 526/2016 г. по описа на Районен
съд гр.Севлиево, влязло в законна сила на 25.03.2016 г., с което
подсъдимият Т.В.М. бил осъден за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.първо
от НК и му било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му бил
определен тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият В.Ц.Ц., свид.К.К.П. и свид.В.Н.С. работели като охранители в „Омон
секюрити” ЕООД гр.Севлиево.В задълженията им освен охраната на други обекти,
влизала и охраната на дискотека „Фейс” съгласно утвърдени във фирмата
графици.Въпросната дискотека се намирала на ул.”Никола Д.Петков” в
гр.Севлиево.Служителите на охранителната фирма разполагали с отличително
работно облекло, част от което били черни тениски с къс ръкав и надпис с името
на фирмата на гърба им.В същата дискотека, на длъжност управител работел свид.С.Д.Д., а свид.М.И.С.
работел като барман и сервитьор.Дискотеката разполагала с два входа, единият от
които се намирал в западната част на помещението и през него в заведението били
допускани клиентите след проверка от охраната.Другият вход се намирал откъм
ул.”Никола Д.Петков”, където с външно остъкление било оформено друго помещение,
а входът бил оформен с плъзгащи, остъклени врати.Обикновено охраната на
заведението се осъществявала от един охранител, но често в заведението се
намирали повече от тях.В случаите, когато били на работа по график,
охранителите били задължени да са с дълги черни панталони.Същевременно между
охранителите, работещи във фирмата и нейният управител имало уговорка, дори и
да не са на работа по график, ако се намират в охранявания обект, да се
намесват в случаите на необходимост, тъй като често във въпросната дискотека
имало сбивания.В нощта на 30.06. срещу 01.07.2017 г. дискотеката работела с
нормално работно време.В заведението били и тримата охранители – подс.В.Ц.Ц.,
свид.К.К.П. и свид.В.Н.С..Въпросната нощ на работа били свид.С.Д.Д., както и
свид.М.И.С..На една от масите в заведението, в остъклената му част, заедно с други
техни познати, били свид.Е.Х.Ц., свид.Н.С.И.
и свид.В.М.Д..В заведението, до бара били свид.Ц. И.Д.,
заедно с нейни приятели.Около 01.00 часа в дискотеката дошли подс.Т.В.М. и
приятелката му – свид.Х. Х.Х., които се присъединили към компанията на свид.Ц. Д..На
една от съседните маси бил С.Д.Х., а на друга маса свид.С.И.С., по прякор
„Близнака”.Двамата били известни в града като конфликтни личности.Към 02.00
часа в заведението отишъл свид.И.С.Б., който се присъединил към компанията на
свид.С.С..Малко по-късно, около 02.00-02.30 часа, в дискотеката, дошли частният
обвинител – свид.Ю.Н.М. и свид.Ф.Т.М..Там се срещнали с техните приятели свид.И.Е.Й.
и свид.А.Е.К..***.Свид.М. тренирал борба и бил известен с прякора си „***”,
а на охраната бил познат като конфликтна личност.Компанията седнала на една от
масите, поръчали си алкохол и се забавлявали.Около 04.00-04.15 часа към
компанията на свид.Е.Х.Ц., свид.Н.С.И. и свид.В.М.Д.
се приближил свид.С.И.С..Последният вече бил в нетрезво състояние и започнал да
закача момичетата.Последните се оплакали на охранителите.Свид.В.Н.С. отправил
предупреждение към свид.С.И.С. да спре да безпокои момичетата и да напусне
заведението.Последният обаче станал агресивен, нанесъл удар на свид.В.С..Последният
от своя страна му отвърнал, като също му нанесъл удар.Тъй като започнал да
буйства, това наложило тримата охранители да употребят сила, за да го изведат
извън дискотеката.През плъзгащата врата на остъклената част на заведението,
охранителите извели насила навън, на тротоара на ул.”Н.Д.Петков” свид.С.И.С..Междувременно,
докато това се случвало, компанията на свид.Ю.Н.М. ***.Свид.И.Й. имал уговорка
със своя баща да ги прибере с автомобил от града и му звъннал да отиде да ги
вземе от дискотеката.След това свид.Ю.М., свид.Ф.М., свид.И. Й. и свид.А.К. излязли от
заведението.Навън излязли и свид.И.Б., както и С.Х..Тъй
като свид.С.И.С. продължавал да буйства и да проявява агресия, тримата
охранители му нанесли няколко удара с ръце, успяли да го свалят на тротоара и
да го притиснат към земята.На свид.С.И.С. били нанесени няколко удара и от С.Д.Х..Към
тях се приближил свид.И.Б., който ги помолил да преустановят да нанасят удари
на свид.С.С..Същевременно се опитвал да убеди последният да спре да се разправя
и да си тръгва.Виждайки охранителите и С.Х. да нанасят удари на свид.С.И.С.,
свид.Ю.Н.М. и свид.А.К. се насочили към тях, а свид.Ф.М.
и свид.И. Й. останали малко по-назад от
тях.През това време навън бил излязъл и свид.С.Д.Д., както и много от
посетителите на заведението.Свид.Ю.М. попитал какво се случва и защо бият
човека.Тримата охранители ги възприели като агресивни и се насочили към свид.М.
и свид.А.К..Свид.В.С. ударил шамар на свид.А.К., а свид.К.П. му нанесъл удар с
крак в областта на кръста, след което свид.К. побягнал и се скрил до едни
дървета, в близост до мястото на инцидента.Междувременно свид.В.С. нанесъл удар
с ръка в областта на носа на свид.Ю.М., а непосредствено след него свид.К.П. нанесъл
на последния удар с юмрук в окото, в следствие на които удари свид.М. загубил равновесие и паднал на земята
на седалищните си части.В този момент свид.В.С. и свид.К.П. подгонили свид.Ф.М.,
като към тях се присъединил и С.Д.Х..Настигнали
го до намиращ се наблизо и в посока „Топливо” паркиран автомобил, след
което първите двама му нанесли няколко удара с юмруци, а С.Х. му нанесъл удар с
крак в стомаха и ребрата.Виждайки случващото се свид.И.Й. побягнал през тясна
уличка, находяща се между дискотеката и „Топливо” в посока сградата на фирма
„Росица” и на пожарната в гр.Севлиево.Междувременно свид.Ю.М. се бил изправил,
след което скочил върху гърба на свид.В.С. и с ръце му направил борчески захват
за врата.Намесили се другите двама охранители, които успяли да свалят свид.М.
от гърба на свид.В.С..След това свид.М. ударил с юмрук свид.В.С. в областта на лицето
- скулата.Тъй като свид.С.С. се бил изправил и отново продължавал да буйства,
тримата охранители се насочили към него.Междувременно в този момент някой
подсякъл свид.М. и той паднал на земята на колене.В този момент към него се приближил
С.Д.Х., който му нанесъл няколко силни удара с крака в областта на тялото и
главата.В следствие на нанесените му удари свид.М. усетил, че губи
съзнание.Междувременно от заведението излязъл подс.Т.В.М., който със засилка
нанесъл силен удар с крак в лицето на свид.М., в следствие на който последният
паднал на едната си страна върху земята.Свид.К.П. се притекъл на помощ на свид.М.,
тъй като се притеснявал да н би последният да си е глътнал езика.Навън излязли
и други посетители на дискотеката, сред които свид.Н.И. и свид.Е.Ц..Последната
се обадила в Бърза помощ и поискала на мястото да отиде линейка.Междувременно
от бара на заведението била изнесена вода, с която свид.П. започнал да полива
свид.М..На помощ му се притекъл и подс.В.Ц., който установил, че свид.М. е
неадекватен и неконтактен.По телефон, на мястото бил извикан свид.М.М.К., който работел като таксиметров шофьор.Свид.П. и
подс.Ц. качили свид.М. на задната седалка на таксито, а на предната се качил
свид.М.И.С..След което с таксито свид.М. бил откаран в ЦСМП – клон Севлиево за
оказване на първа медицинска помощ.Докато пътували в тази посока свид.М. от
време на време говорел несвързано.Междувременно свид.Б. спрял друг таксиметров
автомобил, в който натоварил свид.С.С. и заедно с него също отишъл в ЦСМП –
клон Севлиево, за да бъде оказана на първия медицинска помощ.В същият център
отишъл и свид.В.С., който също получил увреждания в следствие на възникналия
конфликт.От медицинския център за случилото се било сигнализирано в РУ на МВР –
Севлиево и там бил изпратен екип от полицейски служители.След като му бил
извършен преглед и оказана първа медицинска помощ от дежурния лекар, свид.М. бил
насочен за прием в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов”
гр.Севлиево.В посоченото отделение свид.М. бил лекуван до 03.07.2017 г., след
което бил изписан и му било предписано да продължи лечението си в
домашно-амбулаторен режим.В резултат на причинените му увреждания свид.М. бил в
болнични поради временна нетрудоспособност до 01.09.2017 г.Междувременно, след
изписването му от болничното заведение, свид.М. *** жалба, въз основа на която
било образувано досъдебно производство.
След
приключване на досъдебното производство в съда е внесен обвинителен акт, с
който на подсъдимите Т.В.М. и В.Ц.Ц. са били повдигнати посочените по-горе
обвинения.С обвинителния акт бе повдигнато обвинение и на С.Д.Х. за извършено
престъпление по чл.131а, предл.второ във вр. с чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във
вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК.По отношение на Х. производството е приключило с Определение № 36 от
04.06.2019 г., с което било одобрено споразумение по НОХД № 183/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, влязло в законна сила на 04.06.2019 г., с
което Х. е признат за виновен по посоченото по-горе обвинение.Със същото определение Х. е бил осъден да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски.
В хода на
проведеното досъдебно производство била назначена съдебно-медицинска
експертиза.От заключението на вещото лице д-р Я.Г.К., което се приема от съда за
мотивирано и
законосъобразно, се установява, че пострадалият на 30.06.2017 г.
срещу 01.07.2017 г. Ю.Н.М. е получил следните увреждания – контузия на главата
с клинични данни за мозъчно сътресение – лека степен, охлузване в челната
област, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око с охлузване на горния
клепач, кръвонасядане на гърба на носа с болезненост, охлузване на левия лакът,
кръвонасядане на левия хълбок, кръвонасядане на дясното бедро, охлузване
вътрешно на дясното коляно и на дясна подбедрица.Субективни оплаквания от
главоболие, гадене, световъртеж, затруднено носово дишане.Според свидетелските
показания, пострадалият е изпаднал в безсъзнание / без движения и реакции,
отпуснат, неконтактен / за период от около 10-15 минути след побоя.На
приложения видеозапис се вижда, че след ударите и ритниците той остава на
земята неподвижен и е поливан с вода, след което в отпуснато състояние е
натоварен от други хора в таксиметров автомобил.В съчетание с установените
травми на главата / лицето и кореспондиращитес тях симптоми на мозъчно
сътресение, за което е лекуван в МБАЛ-Севлиево, това може да се приеме като
разстройство на здравето, временно опасно за живота.Сами по себе си външните
увреждания са довели съответно до разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ за травмите
на меките тъкани на лицето, и болка и страдание за уврежданията на останалите
части на тялото.Загубата на съзнание настъпва след последните удари, които не
се виждат ясно на видеозаписа, зад спрелия таксиметров автомобил.По механизъм
травмите отговарят да са причинени при удари с/върху твърди тъпи
предмети-директно и тангенционално /под ъгъл-за охлузванията/ въздействие, като
охлузната рана на челото съответства да е нанесена от предмет с неравен релеф
/описан от лекаря в Хирургично отделение като релеф на подметка на
обувка/.Най-вероятно, съдейки и по видимото на видеозаписа/ охлузната рана на
челото и охлузването на горния клепач на дясното око са резултат от
ритник/ритници, а кръвонасяданията на клепачите на дясното око и на гърба на
носа – от удари с юмруци.Уврежданията по хълбока, бедрото, коляното и
подбедрицата могат да са резултат от удари с юмруци и ритници /за охлузванията
– по-вероятно от ритници/, като не може да се изключи кръвонасяданията на
хълбока и на дясното бедро да са от падане на терена.В с.з. вещото лице
поддържа депозираното от него писмено заключение.На зададените му допълнителни
въпроси дава следните отговори.Затрудненото носово дишане е констатирано като
субективно оплакване при извършен на 04.07.2017 г. преглед.Няма
мед.изследвания, които по обективен начин да изяснят дали това оплакване се
дължи на някакви обективни промени, не е правен скенер или компютърен томограф.При
травма на носа е възможно да има временно нарушено носово дишане в някаква
степен, поради оток на меките тъкани.Нарушеното носово дишане може да се дължи
на три основни причини: оток на меките тъкани, травматични промени в костната
структура – счупвания, засягащи носната преграда или изкривяване и промени в
костната структура, съответно на носната преграда, които са вродени или
придобити в по-минал момент.Тъй като по делото не са приложени такива данни
експертизата не е дала заключение за някакви обективни причини за това
оплакване.Загубата на съзнание,в смисъла, в който правилника влага в това е
една степен, това е пълна загуба на съзнание или кома.От мед.гледна точка може
да има различни степени, които по-скоро касаят степени на промяна в съзнанието
до изпадане в пълна загуба, тоест сомнолентност, сопор, кома, това са
състояния, които са междинни и все още не отразяват пълна загуба на съзнание
тези други степени.Тук мед.лица не са изяснявали в пълна степен каква е
градацията на мозъчното сътресение, приемам, че е лека степен въз основа на
това, че не са регистрирани по-тежки симптоми и, че евентуалната загуба на
съзнание е била по-продължителна.Условно сеприема, че е при по-тежко степенно
мозъчно сътресение, но това пак е едно мозъчно увреждане, при което няма
промени в структурата на мозъка с по-тежък травматичен характер.Може да настъпи
загуба на съзнание, както при лека, така и при по-тежка, като при по-тежката
основно приемаме, че е по-продължителна и може да продължи часове, дори
ден.Това е само един от основните критерии, който се приема.Самото мозъчно
сътресение е една физиологична промяна, не органична, не е структурна, поне на
ниво видимо със средства извън микроскоп.Това е функционална промяна на
клетъчно ниво.Принципите на лечение на мозъчно сътресение са фокусирани на
първо място върху наблюдение на болния, а също така извършване на диагностични
изследвания по преценка на лекаря, образни изследвания, които са насочени към
установяване на евентуално по-тежки увреждания на мозъка, по-тежки ог мозъчно
сътресение.Лечението е насочено към овладяване на симптомите, както и лечение,
което се приема, че ограничава настъпването на усложнения.Обичайният престой е
три дни и този срок се определя от средностатистическия риск за възникване на
по-тежки състояния и усложнения.От документацията се вижда, че този срок е
спазен, направена е рентгенография на черепни кости, извършена е клинична
диагностика, извършено е лечение по алгоритъм.Удар в една анатомична област сам
по себе си не може да причини механично увреждане на друга анатомична област,
освен ако не е от вторична травма, падане или нещо друго.Не могат да бъдат
причинени с един удар уврежданията, които има пострадалия.Непосредствените
последици след загуба на съзнание и симптомите се проявяват със симптоми по
време на настъпване на загубата на съзнание.След това самият изход от загубата
на съзнание може да е бавен, постепенен, след което няма признаци, по които да
се установи мозъчно сътресение със загуба на съзнание.Няма критерии, които
ретроградно да се установи дали има загуба на съзнание извън периода на самата
загуба на съзнание.Зашеметяването не е състояние, което протича със загуба на
съзнание, то е състояние, при което временно се нарушават възприятията на самия
пострадал, без да се губи съзнание и това състояние може да бъде изцяло
субективно и възприемано от самия пострадал, възможно е да не се приеме от
околните, а може и да се възприеме, в смисъл да забележат околните това, че
самият пострадал променя реакциите си в някаква степен към забавяне или на
непълна адекватност, доколкото в това състояние самият пострадал не възприема
напълно околната среда, по начина, по който я възприема без зашеметяване, но
това не е загуба на съзнание.Човекът запазва общата си функционалност и може да
продължи да се движи и говори.Състоянието на алкохолно опияняване по-скоро
въздейства паралелно върху централната нервна система предимно с потискащ
характер, като може да има и възбудни моменти, също в зависимост от степента на
повлияване.Реакциите по-скоро са забавени, емоционално може да има възбуда в
първоначалните моменти, действат в една и съща посока.Мозъчното сътресение е
определящо за липсата на спомен, но това е индивидуално и в различна
степен.Пострадалият не описва в детайли всички събития, освен това за моменти ако
е губил съзнание той няма как да интерпретира тези моменти и друго типично
състояние след загуба на спомен е, че може да се опитва да запълни празнотите в
паметта си с приемливи за него събития.Това, което пострадалия заявява в
досъдебното производство: „…нанесе ми няколко ритника в тялото и след това в
главата и после нищо не помня…следващото, което си спомням, че съм сложен на
подвижна носилка и съм в някакъв лекарски кабинет…”, това показва за липса на
спомен за период от време.Извода ми за евентуална загуба на съзнание се
основава на гласните доказателства, дадени от други лица, не от самият
пострадал.
От
заключението на вещото лице д-р Я.Г.К., изготвил допълнителната
съдебно-медицинска експертиза,
което се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че според показанията на пострадалия и отчасти от някои
свидетели, загубата на съзнание е станала след падането на земята,
непосредствено след силен удар с ритник по главата на М..По досъдебното
производство не са събрани достатъчно детайлни факти, които да описват колко
точно удари са нанесени и с какво, в конкретна последователност.Експертизата не
може да се произнася по авторството на деянието, а и няма ясни и еднозначни
данни – както от видеозаписа, така и от събраните показания, дали ударите по
главата след падането са нанесени от един или повече хора.Това, че пострадалият
няма спомен след първия ритник, не означава категорично, че тогава е загубил
съзнание.Възможно е пострадалият да има амнезия – липса на спомен за част от
събитията /включително и след първи ритник/, в следствие на травмите по
главата, при което в един момент е загубил съзнание – това обаче може да е
станало и след някой последващ удар по главата.Удари по главата, нанесени след
загубата на съзнание, допринасят за тежестта на състоянието и може да го влошат
– като тежест или продължителност.Възможно е черепно-мозъчната травма и загуба
на съзнание да са причинени с единичен удар, или чрез няколко последователни
удара за кратък период от време.Обикновено загубата на съзнание в случаи на
мозъчно сътресение следва непосредствено травмите, а не в по-късен период, след
пауза.Причинените преди загубата на съзнание увреждания – на дясното око и на
гърба на носа, за които има данни, че са нанесени преди падането с юмруци от
охранители на заведението и които в същото време не са причина за падането
/същото е от спъване/подсечка/, са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Не може да се изключи в зоната на окото да е
попаднал и някой от последващите удари и травмите там да са насложени /това
особено се отнася за охлузването на горния клепач, кореспондиращо с
охлузванията и на челото/.Уврежданията по други части на тялото, извън тези по
главата, може да са нанесени както след падането, така и от самото паданеи също
са с характер на разстройство на здраветоизвън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, или болка и страдание без разстройство на здравето – за малките охлузвания
и кръвонасядания.Относно загубата на съзнание с травматичен характер има
събрани множество свидетелски показания.Макар,че не са от медицински лица,
твърденията на свидетелите не са противоречиви и описват състояние с
характеристиките на пълна загуба на съзнание, при това за сравнително
продължителен период от време /около 10-15 минути или повече/, с постепенно
излизане от това състояние при пристигане в болницата.Мозъчното сътресение е
клинична диагноза, поставена въз основа на преглед и симптоматика на
пострадалия от лекуващите го лекари.Няма специфични обективни медицински
признаци или изследвания, които да са единствено специфични за мозъчно
сътресение.Диагнозата се поставя на база на наличието на външни травми,
кореспондиращи със състоянието, симптомите, оплакванията и протичането на
заболяването, както и липсата на по-тежки увреждания/напр.мозъчна контузия или
вътречерепени вътремозъчен кръвоизлив/, които може да имат подобни симптоми или
по-тежки такива.Проведеното лечение е съответно на диагнозата мозъчно
сътресение.Детайли по отношение на състоянието и симптомите при Мазжиров биха
могли да дадат лекуващите го лекари.В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното от него писмено заключение.
В хода на
досъдебното производство била назначена тройна съдебно-медицинска експертиза.От
заключението на вещите лица доц.д-р П.Л., д-р С.К. и доц.д-р Д.Д. се
установява, че при извършения съдебно-медицински преглед на Ю.М. са установени
и описани следните увреждания: охлузване с характерна петниста форма по средата
на челото на площ от около 4 см. В диаметър / видно на приложените снимки и
описано в ИЗ като „марката на подметка на обувка” /; кръвонасядания по
клепачите на дясното око, гърба на носа, по външно-страничната горна трета на
дясното бедро около 6 см. в диаметър, по левия хълбок с размери около 3 см. в
диаметър; две дребни охлузвания по левия лакът /около 1 см. в диаметър едното и
друго, по-малко/; по вътрешно-страничната повърхност на дясното коляно /около 1
см. в диаметър/.В окончателната диагноза от История на заболяването са описани
същите увреждания и допълнително „счупване на носните кости”, но няма приложено
разчитане на рентгенография.При проведените прегледи в болничното заведение не
са установени увреждания на вътрешни органи, данни за обща и огнищна
неврологична симптоматика.Поставена е диагноза „консервативно поведение при
леки и средно тежки черепно-мозъчни травми, мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма – контузио капитис; комоцио церебри”.Пострадалият твърди,
че след конкретно, описан от него удар с крак /ритник/ в областта на главата
загубил съзнание за неопределено време и се осъзнал в лекарския кабинет.Поставена
е болнична диагноза „сътресение на мозъка”.Черепномозъчната травма, изразяваща
се само с мозъчно сътресение може да доведе до количествени промени в
съзнанието – зашеметяване с различна тежест до травматична
кома.Патофизиологичният механизъм на нарушеното съзнание е настъпвнането на
временна дисфункция /потискане/ на т.нар. „възходяща активираща ретикулярна
формация” /ВРАФ/ в структурата на мозъчния ствол под действието на
травматичната вибрация.Травмата може да причини и временна пареза на съдовете с
повишена пропускливост и развитие на мозъчния оток, който също участва в
патогенезата на това състояние.Приема се, че тези патофизиологични нарушения,
когато са силно изразени, могат даа засегнат и центровете на дихателна и
сърдечна дейност и да доведат до смърт.Трудността при преценката на пълната
загуба на съзнание при мозъчно сътресение се състои в това, че, първо, то няма
морфологична компонента и не може да бъде доказано чрез апаратни изследвания;
второ, отзвучава бързо – най-често преди пострадалия да бъде прегледан от
медицински професионалист.Съдебномедицинската диагноза на тежестта на
сътресението на мозъка и, най-вече наличие на пълна загуба на съзнание, се
оснавава на морфологични белези за травми в областта на главата, резултатите от
наблюдението и изследванията в болничното заведение и от свидетелските
показания от свидетели и пострадалия за състоянието му непосредствено след
травмата.В случая по лицето на Ю.М. има следи от травматично въздействие, което
допуска възможността за причинено мозъчно сътресение.Останалите данни обаче не
дават категорично основание да приемем, че черепномозъчната травмаепротекла с
пълна загуба на съзнание.Според свидетелите М. не е бил контактен и е лежал
неподвижен, което те възприемат като „безсъзнателно състояние”.В същото време
пострадалият има много ясен спомен за събитията преди, по време и след
инцидента, разказва последователно иподробно за случилото се; възстановява се
бързо и без остатъчни явления.Липсва характерната сипмтоматика за тежък
комоционен синдром.Медицинската оценка на състоянието му е за лека към
среднотежка черепномозъчна травма.Може да се приеме, че в резултат на удар в
областта на лицето /челото/ пострадалият е получил мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, което представлява
разстройство на здравето – временно и неопасно за живота.Останалите увреждания
са довели до болка и страдание.Всички описани увреждания са резултат на тъпи
травми.Охлузването по челото е причинено от повърхност с характерен вид,
съставена от равномерно подредени изпъкнали и вдлъбнати части.Това може да е
релеф на подметка на обувка, но също и удар с горната повърхност на обувка, при
наличие на вързалки.Кръвонасядането по гърба на носа може да е причинено при
удар с ръка /юмрук/ или ритане.Кръвонасядането по клепачите е настъпило по
механизма на т.нар.”пълзящо кръвонасядане” – кръвта се спуска от травма в
съседна област.Останалите кръвонасядания нямах характеристика, по която може да
се съди за действащия предмет – удари с ръце, ритане.Охлузванията са
най-вероятно причинени при падането на пострадалия върху повърхността.По лицето
на Ю.М. има описани две увреждания.Самият той съобщава в кой момент и по какъв
начин му е нанесен удар, от който, по негови показания изгубил съзнание.При
достатъчна сила и двете травми сами по себе си или с „наслагване” на
травматичния ефект могат да доведат до мозъчно сътресение с количествено
нарушение на съзнанието.
В съдебно
заседание вещите лица поддържат изготвеното от тях писмено заключение, а на
поставените им допълнителн въпроси дават следните отговори.В случая става
въпрос за черепномозъчна травма с причинено мозъчно сътресение, което е
категорично, че тази диагноза е поставена и вярна.При мозъчно сътресение
настъпват количествени промени в съзнанието.Много е трудно да се прецени, да се
направи разлика и да се сложи граница между едно по-сериозно зашеметяване, до
изпадане в пълно безсъзнание.Симптоматиката и това, което описват свидетелите е
едно и също, но самата загуба на съзнание не е болест, тя е симптом на
черепномозъчната травма, която определя степента на тази черепномозъчна
травма.Т.е. при затуба на съзнание се предполага една по-сериозна
черепномозъчна травма, а това е свързано с преценката на черепно-мозъчната
травма, която ни води загубата на съзнание, дали има опасност за живота.Приема
се, че щом по някакъв начин се приеме, че има загуба на съзнание е възникнала
опасност за живота.Това е едно сериозно състояние и едно тежко потискане на
мозъчните функции, тоест по-сериозна количествена промяна в съзнанието.В случая
за травматична кома не може да се говори, няма комоционен синдром, както при
самото протичане на заболяването, неговата продължителност, симптоматиката,
поведението на пациента, последствията, които са, липсата на някакви остатъчни
явления, бързото възстановяване.Липсват тези данни, които да определят, че
пострадалият е бил в състояние, което е заплашвало неговия живот, както по
време на травмата, така и в по-къс и продължителен период след нея.Няма
неврологична симптоматика, която да потвърждава, че е развил мозъчен оток, че е
притискал мозъка, това са основанията да приемем…, а свидетелските показания са
дадени от лица, които нямат мед.образование и те възприемат състоянието на
пострадалия като безсъзнание и го описват като такова.Същото ще го има и при
една по-сериозно степенна количествена промяна в съзнанието.Няма симптоматика,
която да казва да това е пълна загуба на съзнание, това е някакво тежко
потискане и количествено.Единствената симптоматика, която ни интересува е
създала ли се е реална опасност за живота, тоест тежка травматична промяна.Ние
не приемаме, че има такава.Свидетелските показания си противоречат в някои
отношения, например като е бил натоварен в таксито, едни свидетели казват, че
той е бил неподвижен, докато други казват, че се опитвал да каже нещо, но
фъфлел.При нас по-важно е как е постъпил в болницата, той е бил вече в
съзнание, дал е показания там и пред полицията, които е обяснил много подробно,
даже обяснил обстановката наоколо, какви коли е имало, за какво място, асфалт,
т.е. има запазен спомен.Вписано е в ИЗ като диагноза, че има счупени носни
кости, но няма приложено разчитане на рентгенография.Счупването на носните
костиводи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Ако е
допустимо това, че ние се запознахме с експертизата, която е правена от
колегите в София и които са квалифицирали това нещо като „постоянно общо разстройство
на здравето, неопасно за живота”, ние не можем да я приемем тази
квалификация.Тези носни кости няма да бъдат постоянно счупени, те в границите
на някакъв период ще се получат някакви сраствания, така, че „постоянно”
отпада.В случая практическа стойност счупването на носните кости може да има
само ако е счупена или изместена носната преграда и едновременно затрудняване
на дишането.Такова нещо няма описано в мед.документи.Счупването на носа ще
доведе до един кръвоизлив, който действително както е описал д-р К., може да
има смущения в носното дишане.Ако са счупени носни костици и при последващото
им срастване не може да предизвика трайни последици от синузит или някакви
други заболявания.Ние видяхме снимката, носните кости действително са счупени,
това е една изключително нежна кост, но без засягане на носната
преграда.Действително снимката, която е приложена е само профилна, няма фасова
снимка, за да се вижда носната преграда дали е здрава или изкривена, на тази
профилна снимка не личи да има подобно нещо, но ако той е имал някакво
смущение, то трябва да бъде доказано с мед.изследвания от отоларинголог, който
да установи затруднение на носното дишане.По-нататък няма допълнителни
мед.прегледи, оплаквания, документация в делото, според които пострадалият е
имал подобно нарушение на носното дишане.Най-вероятно няма и изкривяване на
носните кости, защото костиците са си на мястото, счупени са, леко разместени,
но са на място, така, че най-вероятно това е състоянието.По наличните данни
можем да мислим за сънливост до дълбока сънливост, за да приемем травматична
кома, тя винаги ощетява противната страна.Трябва да имаме категорични данни,
каквито в случая няма.При тоз тип черепно-мозъчна травма, тоест мозъчно
сътресение, само травматичната кома като функционално състояние би могла да
обоснове опасност за живота, не винаги е свързана с опасност за живота, но би
могла само тя от всички други форми на
количествени промени на съзнанието.Комата е липса на реакции на всякакви външни
дразнители, включително и на груби волеви дразнители.Тя е свързана и с ред
други симптоми като мускулна отпуснатост, макар, че може да има мускулна
напрегнатост с потискане на рефлексите и това също е част от симптоматиката,
която може да обуслови опасност за живота.В случая нямаме такива белези, по
които категорично да приемем това състояние.Нямаме онова, което би могъл да
установи лекаря – координационни нарушения, забавена психика и т.н.Не са
регистрирани никакви клинични симптоми освен субективните, които ние разбира се
приемаме.
От заключението
на вещите лица доц.д-р М.М.Г., д-р Р.Т.Х., д-р В.Ц.С., д-р Т.Т.Х., доц.д-р П.Г.К.
и д-р П.Т.Р., изготвили шесторната съдебно-медицинска експертиза, което се приема от съда за
мотивирано и
законосъобразно, се установява, че Ю.Н.М. на 01.07.2017 г. при
нанесения му побой на улицата пред заведение „Фейс” в гр.Севлиево е получил
следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма, с пълна загуба на съзнанието, което е видно от събраните гласни
доказателства по досъдебното производство /бил е неподвижен, не е говорел, бил
е отпуснат, възприет е като безжизнен, наложило се е да го поливат с вода, като
няма показания, че е реагирал на това действие, опитвали се да извадят езика
му, в разпита на водача на таксито ясно е описано също безсъзнание и носене на
пострадалия, поставяне на задната седалка, без да участва и без да издава
звуци, като в последствие започнал да говори неясно – фъфлещо”/.Контузия на
главата.Хематоми около дясното око.Разкъсно-контузни рани на челото.Хематом на
дясното бедро.Разкъсно-контузи рани на двете седалища и дясната
подбедрица.Счупване на носа.При извършеният съдебномедицински преглед след
изписване от болницата на пострадалия М. съдебният лекар д-р К. е описал:
охлузване на челната област.Оток и кръвонасяданена клепачите на дясното
око.Кръвонасядане на гърба на носа.Охлузване на левия лакът.Кръвонасядане на
левия хълбок.Кръвонасядане на дясното бедро.Охлузване на вътрешната повърхност
на дясното коляно.Мозъчното сътресение, без открита вътречерепна травма, с
пълна загуба на съзнанието причинява разстройство на здравето, временно опасно
за живота.Контузията на главата причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Хематомите около дясното око са получени от счупената носна
пирамида и причиняват страдание.Разкъсно-контузните рани на челото причиняват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Хематомът на дясното
бедро причинява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Разкъсно-контузните рани на двете седалища и дясната подбедрица, всяка
една по отделно причинява временно разстройствво на здравето, неопасно за
живота.Многофрагментното счупване на носа причинява постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Охлузването на челната област, в съвкупност с
отокът и кръвонасядането на клепачите на дясното око.Кръвонасядането на гърба
на носа, охлузването на левия лакът, кръвонасядането на левия хълбок, с
кръвонасядането на дясното бедро и охлузването на вътрешната повърхност на
дясното коляно причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Установеното медицински и с посочените свидетелски показания на
състояние с пълна загуба на съзнанието мозъчно сътресение не е в следствие на
употреба на лекарства или други упойващи вещества – алкохол или наркотици.Това
мозъчно сътресение, категорично е от травматичен произход.Получените
травматични уврежданияса резултат от множество удари в различни части на
главата и тялото с твърди тъпи предмети, каквито са ударите с ръце, юмруци,
ритници.Не може да се приеме категорично един удар, довел до изпадане в
безсъзнателно състояние.Мозъчното сътресение със загуба на съзнанието може да е
настъпило и в резултат на няколки удари в областта на главата.Не може да се
изключи нанасянето на ритници да е причинило счупването на носните кости и да е
довело до мозъчно сътресение със загуба на съзнанието.Категорично мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието причинява разстройство на здравето,
временно опасно за живота.Това безсъзнателно състояние категорично е описано в
свидетелските показания и неправилна е преценката в предходните
съдебно-медицински експертизи, изготвени от съдебните лекари в катедрата по
съдебна медицина в Плевен.Многофрагментното счупване на носа причинява
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В съдебно
заседание вещите лица поддържат изготвеното от тях писмено заключение, като на
допълнително поставените им въпроси дават следните отговори.Запознати сме с
разпитите в съдебно заседание, знаем какви са твърденията, информирани сме
всички и заключението ни не се променя.Единствено е било добре в болницата да
се направи една компютърна томография на пострадалия, където може категорично
да се докаже дали се касае за мозъчно сътресение само, или е имало мозъчна
контузия след инцидента, но това няма да промени нашето заключение.Обсъждахме
помежду си, че може да е мозъчна контузия, а не мозъчно сътресение, защото той
е в загуба на съзнание, след това има едно известно излизане от него и след
това при транспортирането пак го губи, което е характерно за мозъчна
контузия.Но дори да е, същото ще бъде заключението, същото по характера на
телесната повреда, също е лечението и механизмът на получаване.Чувството за
топлина или за студ в областта на носа е строго индивидуално, може и да
почуства, потича кръв, размества се костната структура.От кръвонасядането може
да има такова усещане.Винаги има счупване на носната преграда, но многофрагментно
значи, че носните кости се чупят на няколко места и се образуват няколко
фрагмента, тоест участък.Това е при по-силен удар може да се получи такова
многофрагментно счупване.Оперативната намеса се налага м зависимост от това
колко е променена функцията на носа, дишане и т.н. и на второ място – външния
вид на носа.При такава травма, в този случай, все пак оперативна интервенция би
се наложила чак след стабилизиране на неврологичното състояние и по
преценка.Носната преграда, основно в предната част, е хрущялна, тя винаги се
счупва в някаква степен, когато има и фрактура на носните кости.Когато има
фрактура, особено многофрагментна, винаги има и счупване на носната преграда,
което се изразява в затрудненото носно дишане, може да доведе и до деформация на
носа.Не е задължително лечение, прави се под упойка.По принцип при преглед при
специалист ушни и носни болести може да се хване носната пирамида и ръчно може
да се намести.Но не всеки го прави, защото ако не е поставен правилно пациента
може да вдиша кръв от счупения нос и да настъпи смъртен изход.Когато има
нарушаване на носната преграда се налага септопластика – корекция на носната
преграда.Когато има и външна деформация, операцията се нарича
риносептопластика, защото се налага да се коригира и външния вид на носа.Когато
има такива счупвания, пълно възстановяване не може да настъпи никога.А за колко
време зараства – в рамките на месец заздравяват костите.Многофрагментното
счупавне е видяно на рентген, което означава, че е сниман пациента, виждат се
много частици, тия парченца кост са фрагменти.Може и никога да не зараснат
помежду си, зарастват със съединителна тъкан.Винаги при такава травма има
нарушение на дишането в някаква степен.Тежко е състоянието му в случая, защото
са го възприели като човек в безпомощно състояние, вадили са му езика, поливали
са го с вода и не е реагирал.Значи в тежка степен е това сътресение, последната
трета степен, което е тежко мозъчно сътресение.Ние не сме възприели, че има
един-единствен удар, защото сме чели и разчитането на видеозаписа и разпита на
тия, които са го гледали, той пада на земята и получава удари в тялото с
ритници.Запознати сме и с разпитите в съдебно засединие.Тази диагноза е запад
на езика, тя е абсолютно животозастрашаващо състояние и има хора, които знаят
за такъв запад на езика и когато видят това, не един път се насочват към
устата, бъркат и го заливат с вода и фактът, че не реагира, е достатъчно
доказателство, че има състояние временно опасно за живота.При самия запад
наезика е затворен пътя, достъп на въздух до белите дробове, за кратко време
може да се притисне самия център на дишане, това е опасността.Факт е, че отива
човек на име К. и му бърка да му вади езика, дали е успял ние няма как да
знаем.Терминът „гълтане на езика” е лаически – идеята е, че той пада назад.Не е
направено мозъчно изследване, за това няма установен мозъчен оток.Това е
пропуск на болницата, не наш, затова стъпваме на свидетелските показания.Категорично
и при трите степени състоянието на пострадалия е опасност за живота.Включването
на шесто вещо лице, имахме предвид, че се касае за спор между християни и
мюсюлмани този побой.Поканени са двете вещи лица, единият от които е с турски
имена, а другият с християнски.Без интервенция след травмата може пациента да
си живее дълги години, но ще диша през устата и все ще търпи затруднено дишане
и дискомфорт.
От заключението на видео-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.Н.Н., което не се оспорва от страните и
се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че предоставеният за изследване компакт
дис, марка „Emtec”, 700MB, надписан с ръкописен текст „01.07.2017
фейс”, съдържа един брой видеофайл с наименование „NVR Sevlievo_ch22_20170701044318_20170701050021”,
записан в специализиран формат „MPEG-4”.Записаното изображение е цветно, без
звук,с резолюция 1280х960 пиксела със скорост 25 кадъра в секунда, с вкопиран в
кадър данни „lug FEIS”, без тайм-код на записващото устройство.Записа е с продължителност 17
минути и размер 319 MB.Кадрите са регистрирани от една камера, насочена към
платното за движение и прилежащата тротоарна настилка.Видимо не се установиха
следи от неправомерна намеса върху записаната информация и не е възможно да се
установи точния интервал от време, който обхваща записа, тъй като липсва
тайм-код, вкопиран в изображението.Извършен бе цялостен преглед на
видеозаписа.От лицата и техните действия бяха извлечени снимкови кадри до 04:30
мин. от началото на записа.Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени
за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe
Photoshop и подредени в хронологичен ред.Действията и описанието на лицата са
документирани в т.8.1. на експертизата.Резолюцията на извлечените изображения,
отдалечеността и гледната точка на камерата, тяхното
положение
и нивото на компресия, водят до загуба на детайли в изображенията, което не
дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими признаци,
от което следва, че са негодни за целите на лицевата идентификация.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа изготвеното от него заключение, като на поставените му допълнителни
въпроси дава следните отговори.Без тайм код на записващото устройство означава
липса на дата и час на записа.Това най-вероятно зависи от записващото
устройство, няма вкопиран такъв, който да се съхранява в изображения.Абсолютно
съм категоричен, че няма вкопиран тайм-код в записващото устройство.Ако имаше,
то щеше да се види на изображението.Тук има единствено наименование на камерата,
предполагам отдолу, защото това е записано.Самото записващо устройство, говорим
за някакъв DVR, който записва тези данни, има функция за „Downloading” или го водят „Backup” или нещо подобно,
които самото устройство позволява да бъдат свалени тези данни, докато има
устройства, които позволяват теза данни да бъдат копирани.Влиза се в самото
устройство, намира се съответна папка и се копира на съответен носител.На този
запис, който ми е даден определено няма вкопиран час и дата, при самото сваляне
би могло ако позволява записващото устройство ако не са чекнати или отметнати
да вкара дата и час, но е малка вероятността, защото има вкопирано наименование
на камерата.Въпрос на техника, различни софтуери и е възможно да се борави по
различен начин.
По искане на страните съдът проведе
повторен разпита на свид.И.В.А. и изслуша повторно
вещото лице.При повторното му изслушване вещото лице заявява, че тайм-кодът не
е гаранция за идентичност на записаното от устройството и сваленото /генерираното/
на компютъра.За да се установи идентичност, трябва да се изследва обекта на
самото място, където е създаден, или да се предостави оригинала на постоянен
носител и да се сравнят двата файла.Трябва да има два обекта, за да бъдат
сравнени.Като дата на модифициране може да се вземе датата, когато самият запис
е на самия носител.Друг ориентир е наименованието на самия файл, в случая „NVR
Sevlievo”, показва канала, на който е записан „22”, касае времевия период 2017 г.,
седми месец, първи ден от месеца, час 04:43:18 до 2017 г., месец седми и ден
първи до час 05:00:21.
По искане на представителя на
прокуратурата, съдът допусна съдебно-техническа експертиза с конкретни въпроси
към вещото лице.От заключението на вещото лице инж.Н.Н., се установява, че на
първи въпрос – Наличен ли е вграден тайм-код във вещественото доказателство,
приложено към делото и представляващо един брой CD-R марка EMTEC, с надпис с черен флумастер „01.07.2017 г. „Фейс“,
съдържащ видеофайл със запис от система за видеонаблюдение на Община Севлиево,
не може да се отговори, тъй като Община Севлиево е с нова система за
видеонаблюдение.На въпроса „Наличен ли е в служба „Видеоналюдение” при Община
Севлиево първоначалният видеофайл със запис от системата за видеонаблюдение на
Община Севлиево и касаещ времевия интервал „01.07.2017 г. от 04:43:18 до
01.07.2017 г. 05:00:21” върху DVR устройството или външен носител към него.И ако е наличен да съпостави
същия с вещественото доказателство, приложено по делото, като отговори на
въпроса дали двата видеофайла са идентични” – не може да се отговори, тъй като
в Община Севлиево не съхраняват първичния файл, записан върху самото DVR-устройство.На въпроса „Съдържа ли се в
двата видеофайла информация за датата на създаване на първоначалния видеофайл,
както и за дата и времеви интервал на самото събитие, съдържащо се във
видеофайла.Ако се съдържа такава информация, то да се посочи.Ако първоначалният
видеофайл не е наличен, а същият е снет на служебния компютър на свид.А., то да
се отговори на въпроса кога е било извършено това”, вещото лице дава следното
заключение.При извършеното изследване на видеофайл с наименование „NVR Sevlievo_ch22_20170701044318_20170701050021”,
записан върху компакт диск марка „Емтес”, със специализиран програмен продукт
за обработка на растерни изображения, се установи следната информация:
-Наименование на файла: „NVR
Sevlievo_ch22_20170701044318_20170701050021”;
-Файлов формат: МР4;
-Дата на създаване на файла: 4.7.2017
г., 7:11:06;
-Дата на модифициране на файла:
4.7.2017 г., 10:11:43;
-Размер на файла: 319.56 МВ;
-Файлов формат: Bitmap.”
На въпроса „Да се съпостави
видеофайлът, снет от служебния компютър на свид.И.А. с първоначалния файл и
вещественото доказателство, приложено по делото” вещото лице дава заключение,
че не може да се отговори, тъй като свидетелят А. заявява, че не разполага с
резервно копие на предоставения видеофайл на служебната компютърна
конфигурация.
В съдебните прения, защитата на подс.М.
отправя молба към съда същият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.В подкрепа на това искане се излагат няколко
твърдения.
Твърди се на първо място, че по делото
не се събрали доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се
установява, че подс.М. е осъществил деянието, за което му е повдигнато
обвинение.Жалбата, подадена от пострадалия била срещу трима охранители, но не и
срещу подс.М..Последното, което пострадалия си спомнял бил удара с ритник в
главата и по тялото от С.Х..На досъдебното производство били разпитани
множество свидетели, приятели на пострадалия, самия пострадал, свидетелките И.
и П., С.И., бармана на заведението С., както и двама от тримата охранители.Част
от тях и то преимуществена, сочели, че не са видяли подс.М. да удря по какъвто
и да е било начин пострадалия.Единствено тримата охранители, в свидетелските си
показания,дадени на досъдебното производство сочели, че подс.М. многократно бил
удрял и ритал пострадалия.В обвинителния акт се сочело че подс.М. е причинил
процесните телесни увреждания чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето
и главата, а в молбата на пострадалия за конституиране като частен обвинител бил описан удар с юмрук в областта на лицето.При
разпита си пострадалият заявявал, че един от охранителите (В.), го е ударил с
юмрук в носа, а след това другите двама охранители са започнали да му нанасят
удари в областта на лицето.Докато е бил на земята е започнал да го бие и Х.,
като го е ритал по тялото и в областта на лицето и последното, което помни е именно
това.Свид.М., по време на побоя, както и преди това не бил виждал М..При
разпита си пред съдия той никъде не заявявал, че е бил бит именно от този подсъдим.При
разпита си свид.П. на 11.04.18 г. и свид.И. на 03.04.18 г., също завявали
категорично, че не са видели подс.М. да бие пострадалия.Свид. М. заявявал, че
пострадалият е бил ударен от един от охранителите – В.. Ю. бил паднал след удар
от друг охранител.Свид. Й. заявявал, че на процесното място седял Х., който тръгнал
срещу пострадалия и започнал да го удря и бие и да му нанася удари по главата и
тялото.На тениските на охранителите пишело „охрана Омон“ и всички те са
нанасяли удари на пострадалия.Освен
охранителите и С.Х. му нанасял удари по лицето и тялото с юмруци.Свид.В.Д. посочвала, че
тримата охранители са изкарали навън пиян човек, който е притеснявал нея и
приятелка и суматохата била между тях и господина.Обвинението се базирало
единствено на показанията на свид.П. и свид.С., но двамата били единствените
свидетели, които били предупредени и им била разяснена разпоредбата на чл.121 НПК.И двамата свидетели ДП заявявали, че подс.М. е бил пострадалия, като тогава
завяват, че пострадалият бил удрян и от Х..На съдебното производство, те вече
сочели за един единствен удар от страна на подс.М., а участието на Х. изобщо не
си спомняли.Същите двама свидетели заявявали, че тъй като свид.С.С. притеснявал
момичетата в дискотеката, те с думи просто го извели навън и го усмирили.В
същото време свид.С. Сименов заявявал, че е бил ударен от един от охранителите –
В.С., тогава паднал и след този удар няма спомен.При така изложеното
показанията на свидетелите П. и С. били дискредитирани.Свидетелката П. поддържала
показанията си дадени пред съдия на 11.04.18 г., в които заявявала, че не е видяла кой кого е
бил, а записа от охранителна камера й е бил показан, и на него й е било
посочвано кое лице, кое е, но на практика тя не можела никого да разпознае.Същото
се отнасяло и за показанията на свид.Н.И..В с.з. свид.С. твърдял, че видял подс.М.
да рита пострадалия в главата.Първоначално заявявал, че пострадалия бил паднал
на земята, когато го ударил подс.М., а в последствие твърдял, че пострадалият не
бил паднал, а бил на колене.Възприятията на този свидетел били много
избирателни и дискредитирани.Според него никой освен подс.М. не бил ударил
пострадалия и то с един единствен ритник, от който пострадалият е паднал.Това
звучало недостоверно, било в тъмната част на денонощието, от разстояние което не
е ясно колко е, но не е малко, при
наличието на тълпа хора отвън, този свидетел да има възприятията, за които
говорел в с.з.Тези показания били в пълно противоречие с показанията на
останалите свидетели.Освен на този свидетел не можело да се даде вяра и се
опровергавали от останали събрани по делото доказателства и показанията на
охранителите.Нямало причина да не се даде вяра на показанията на свид.Х. и
свид.Д..От събраните доказателства по делото се установявало, че в ранните
часове на 01.07.17 г. в дискотека „Фейс“ възникнал инцидент, но не се доказало
авторството на деянието на подс.М..По малобройна била групата свидетели, която
заявявала, че подс.М. е ударил пострадалия.Техните показания обаче били
дискредитирани, първо защото те бивали променяни, второ защото от мед.
документация и експертизите, се установявало, че пострадалият не е имал един
единствен удар, той е имал синини и по тялото, по главата, лицето и т.н.Много
показателен бил и факта, че в проведеното
о.с.з. на 10.01.20 г., защитата на подс.Ц. не дала съгласие за прочитане
показанията на свид.С., а всички останали страни дали съгласие за това.Според
пострадалият той е бит от трима охранители, които са носили отличителни знаци
на „Омон“ и от Х..Нито той, нито някой от неговата групи сочел подс.М. да му нанася удари.Нито
събраните гласни доказателства, нито експертните заключения, както и
вещественото доказателство - СД със запис от камера не подкрепяли обвинителната
теза относно начина и механизма на причиняване на телесните повреди на
пострадалия, твърдяното авторство и участие на подс.М..От протокола за
видео-техническа експертиза се установявало, че записът на камерата бил без
тайм-код на записващото устройство.Не възможно да се отговори категорично дали
има или няма някаква манипулация върху записа, поради липсата на тайм-код,
вкопиран в изображението въпреки, че в.л. твърдял, че няма такава намеса.Изображенията
били с недостатъчно качество, негодни за целите на лицевата идентификация.По
никакъв начин не можело да се установи, нито датата на която е записан файла,
часа, липсвали достоверни такива, за лицата които били на този запис липсвали
достатъчно белези според които тези хора да бъдат разпознати.Поради изложеното
този запис не следвало да се цени като годно доказателствено средство по
делото.По делото били изготвени и три СМЕ заключения.Според вещото лице д-р К.
е налице една средна телесна повреда на пострадалия, описани били и други
увреждания.По делото била изготвена тройна СМЕ, съгласно която вещите лица са квалифицирали телесното
увреждане на пострадалия като лека телесна повреда.Налице била и шесторна
експертиза, която вече говорела за две причинени средни телесни повреди.Шесторната
СМЕ обаче нито била назначена, нито изготвена по съответния процесуален ред, по
правилата на чл.144 и чл. 145 от НПК.Абсолютно недопустимо било вещото лице да
решава по свое усмотрение към изготвяне на заключението да се привлече още едно
вещо лице, тъй като според това в.л. бил налице етнически конфликт.Нямало
такова нещо по делото и не бил налице конфликт между етнически групи.Според вещите
лица, изготвили тройната СМЕ при загуба на съзнание се предполагала една по-сериозна
черепно-мозъчна травма, травматична кома, което всъщност представлявало опасността
за живота на пострадалия.Според тях тук липсвали данни за комоционен синдром и
такива, които да говорят, че по време на травмата и след нея пострадалият е бил в състояние, което заплашвало живота
му.Според вещите лица, изготвили тройната експертиза единствено показанията на
свидетелите не можели да се приемат за обективни критерии за наличие или липса
на травматична кома, а от там и за наличие или липса за опасност на живота.Не
се бил доказал и признака постоянно разстройство на здравето относно многофрагментното счупване на носа, тъй като,
за да бъдел налице признака „постоянно“ то следвало да е налице „завинаги“ или
„за един дълъг и неопределен период от време“, а при описаното при пострадалия
счупване възстановяването настъпвало бързо и то без оперативна намеса.За да
бъдел налице признака разстройство на здравето, съдебната практика, приемала,
че следва да е счупена или изместена носна преграда, а такова нещо в мед.
документация липсвало.Вещите лица били изказвали предположения.Липсвало
изкривяване на носните кости.При така
изложеното не се доказвали изводите и заключенията на вещите лица нито на
шесторната експертиза, която освен всичко друго била по недопустим начин
изготвена, така и на единичната.В заключение към съда се отправя молба да
признае подс.Т.М. за невинен в извършването на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Съдът не споделя така изложените
доводи от страна на защитника на подс.Т.В.М. по следните съображения.От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че подс.М. е осъществил състава на престъплението, за
което от страна на прокуратурата му е повдигнато обвинение.Съдът държи на първо
място да отбележи, че не кредитира с доверието си обясненията на този подсъдим
в по-голямата им част, тъй като те са в пълно противоречие, както с
установената по делото фактическа обстановка, така и с останалите
доказателства, събрани в хода на производството.В своите обяснения подс.М.
твърди, че при отиването в дискотеката няколко охранители нанасяли побой пред
заведението на друг мъж.В последствие в дискотеката нямало никакви други
спречквания, нито пък някой бил извеждан насила от дискотеката.Едва в
последствие вероятно бил настъпил някакъв конфликт, за който той съдел от това,
че всички охранители и С.Х. се изнесли навън.Той обаче си тръгнал като излязъл
през другия вход, заедно с приятелката си и свид.Ц. Д..Не бил взимал участие в
какъвто и да било конфликт, нито бил нанасял удари на някого.Тези негови
обяснения се опровергават по категоричен начин от показанията на всички
свидетели, с изключение на свид.Х. Х. и свид.Ц. Д..По делото, от показанията на
всички останали свидетели, както и от обясненията на подс.В.Ц. безспорно се
установява, че в заведението първоначално възникнал конфликт, предизвикан от
свид.С.И.С..Безспорно е, че след като последният бил в нетрезво състояние,
закачал посетители на заведението и отказал да го напусна, от страна на
охраната били предприети действия по неговото извеждане извън
заведението.Безспорно е също така, че спрямо него било упражнено физическо
насилие от страна на охраната, за да бъде изведен навън.Безспорно е също така,
че след извеждането му навън спрямо него е било упражнено физическо насилие
както от страна на охранителите, така същ и от страна на С.Д.Х..Категорично по
делото се установява и това не се спори от защитата, че въпросната нощ в
заведениетое бил и подс.Т.М..Обстоятелството, че той не е бил видян в
дискотеката от някои от свидетелите, както и, че не бил видян от някои от тях
да нанася удар на пострадалия, по никакъв начин не дискредитира показанията на
другата част от тях, които са го видяли, не е и в противоречие с техните
показания.Да, напълно възможно и логично е поради местоположението си,
собствените си възприятия, участието си в случващото се, някои от свидетелите
да не са го забелязали.Това обаче по никакъв начин не се отразява на
достоверността на другите свидетели, които категорично заявяват, че подс.М. е
бил в дискотеката, както и, че в последствие е нанесъл последният удар с крак в
главата на свид.М..Следва също така да се отбележи, че са налице противоречия в
обясненията на подс.М., свид.Х. Х. и тези на свид.Ц. Д..Първите двама твърдят,
че отишли в дискотеката около 00.00-00-30 часа.Там била тяхната позната – свид.Ц.
Д. и тъй като в заведението нямало никакви други места се настанили при
нея.Същевременно последната твърди, че отишла в заведението около 01.00 часа, а
по-късно в дискотеката дошли подс.М. и свид.Х., които се настанили на нейната
маса.Свид.Х. твърди, че заедно с подс.М. и свид.Д. си тръгнали от заведението
около 03.00 – 04.00 часа, а свид.Д. заявява, че си тръгнали от там около
04.00-05.00 часа.Съдът намира също така, че както свид.Х. Х., така и свид.Ц. Д.,
са пряко заинтересовани от изхода на делото.Първата от тях е дългогодишна
приятелка на подс.М., а втората близка приятелка на двамата.
Не може на следващо място да бъде
споделено становището, че виждаш ли в жалбата си, а и в показанията си, свид.М.
твърдял за нанесени му удари само от страна на тримата охранители, като никъде
не споменавал, че такива са му били нанесени от подс.М..Това безспорно е така,
но се дължи на факта, че след нанесения му от страна на С.Х. удар е изгубил
съзнание, поради което няма как да възприеме, че такъв му е бил нанесен и от
страна на подс.М..В това отношение показанията на свид.М. са напълно
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото
фактическа обстановка.В показанията си, дадени в съдебно заседание, свид.М.
заявява именно това, че едва след като изгледал въпросният видеозапис, видял,
че удар му нанася и подс.М..По отношение на това веществено доказателство,
съдът ще вземе становище по-надолу в мотивите си.
Съдът не споделя също така доводите,
че преимуществената част от разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели не сочели подс.М. да е нанесъл удари на свид.М., а такива твърдения
се съдържали единствено в показанията на охранителите, които пък били
заинтересовани.Никъде в свидетелските си показания, разпитаните на досъдебното
производство свидетели не сочат, че не са видяли подс.М. да нанася удари на
свид.М..Да, безспорно част от тях не съобщават за нанесени от страна на
подсъдимия удари на пострадалия, но заявяват това категорично в показанията си,
дадени в съдебно заседание.Това обстоятелство може да се дължи на пропуски,
допуснати при провеждането на разпитите им от разследващият орган.В никакъв
случай обаче, това не означава, че депозираните от тях показания пред съда
следва да бъдат игнорирани при решаващата преценка на съдебният състав.Нормално
и логично е също така свидетелите, които са били част от компанията на
пострадалия да не са забелязали удара, нанесен от страна на подс.М. на свид.М..По
делото бе безспорно установено, че всички те са побягнали от страх, тъй като
охраната и С.Х. са се насочили и към тях.На някои от тези свидетели също са
били нанесени удари от охранителите и С.Х. – свид.Ф.М. и свид.А.К..По делото обаче са налице достатъчно гласни
доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин се установява, че подс.М.
е нанесъл силен удар с крак в лицето на свид.М., както и, че това е бил
последният, нанесен на пострадалия удар, след което той паднал на земята и
останал неподвижен.В този смисъл са показанията на свидетелите К.П., В.С. и
тези на М.С., както и обясненията на подс.В.Ц..В тази им част показанията на
тримата свидетели и обясненията на подс.Ц. са последователни, непротиворечиви и
кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на
производството.Същите се потвърждават и от заключението на вещото лице д-р Я.Г.К.,
както от заключението на шесторната съдебно-медицинска експертиза, по отношение
на които съдът ще вземе становище по-надолу в мотивите си.Следва също така да
се отбележи, че показанията на свидетелите са дадени под угрозата от
наказателна отговорност, а по отношение на свидетеля М.С. и това, че същият по
никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото, не е взел участие по
никакъв начин в конфликта и е бил пряк очевидец на нанесения от страна на подс.М.
удар с крак в областта на главата на свид.М..Логично е свид.С. да не е видял
всичко случващо се навън и това напълно кореспондира с показанията му, в които
заявява, че отсервирал маси и от време на време поглеждал навън, при което
забелязъл виждал какво се случва.В този смисъл не може да бъде споделено и
твърдението на защитата, че отвътре навън нямало как да се види какво се случва.Това
твърдение категорично се опровергава от показанията на по-голямата част от
свидетелите и в частност от тези на свид.С.Д.Д., който изрично заявява, че
навън има добра видимост, както и, че завесите на остъклението в повечето
случаи са дръпнати настрани, тъй като в заведението постоянно се пушело.В същия
смисъл са и показанията на свид.В.Д., дадени в с.з.
Обстоятелството, че
имало разминавания в посоченият в обвинителния акт и в молбата на пострадалия
за конституиране като частен обвинител механизъм на причиняване на телесните
увреждания, по никакъв начин не се отразява на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и решаващата преценка на съда при постановяване на
крайният съдебен акт.
Съдът категорично не споделя становището както
на защитата на подс.М., така и на защитата на подс.Ц., досежно обстоятелството,
че шесторната съдебно-медицинска експертиза била изготвена по недопустим и в
нарушение на процесуалния закон начин.Безспорно е, че с постановлението на
разследващ орган е била назначена петорна съдебно-медицинска експертиза.Не се
спори и това, че заключението е изготвено от шест вещи лица.Това обаче по
никакъв начин не опорочава заключението, изготвено от вещите лица, нито
представлява процесуално нарушение, правещо я негодна.Следва на първо място да
се отбележи, че съгласно чл.144, ал.1 от НПК: „Когато за изясняване на някои обстоятелства
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или
техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза”.Специалните знания са от компетентността на специалистите в една тясна
област, в това число съдебната медицина, неврологията, оториноларингологията и
т.н. и т.н.Очевидно е, че не във всички случаи органът назначаващ съответната
експертиза може сам да прецени какъв точно специалист следва да бъде включен за
изготвянето на заключението по нея, което в определени случаи налага
включването и на други специалисти, извън определените от съответният орган.Разбира
се това обичайно се случва когато експертизата е комплексна и се налага
включването и на специалист със специални знания извън посочените от
назначаващите орган, като например тесен специалист в определена област на
медицината.Това по никакъв начин не съставлява процесуално нарушение и в
никакъв случай не води до порочност на заключението, както и до липса на
доказателствена сила на същото.Възприемането на доводите на защитата, на
практика би означавало информиране на органа, назначил експертизата, че следва
да се включи и друг специалист, изготвянето на нов акт за нейното назначаване,
загуба на процесуално време и забавяне на правосъдето, което очевидно не е
целта нито на законодателя, нито на закона.На следващо място, в конкретния
случай, допълнително включеното вещо лице е със специалност, каквато притежава
и едно от другите вещи лица, като съображението за неговото включване в екипа
от вещи лица бе изтъкнато в с.з. от страна на друго вещо лице.Очевидно е, че
това съображение и включването на още едно вещо лице е имало за цел да създаде
достатъчна гаранция за непредубеденост, безпристранност и независимост при
формиране на заключението по поставените пред вещите лица въпроси.В никакъв случай това
обстоятелство, както вече бе отбелязано по-горе не води и не следвада се
тълкува като процесуално нарушение, опорочаващо изготвеното заключение.
Безспорно, съгласно чл.154 от НПК експертното
заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство,
а когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е
длъжен да се мотивира.В хода на досъдебното производство са били назначени
няколко съдебно-медицински експертизи – единична, изготвена от вещото лице д-р Я.Г.К.;
допълнителна такава, изготвена отново от него; тройна съдебно-медицинска
експертиза и петорна, изготвена от шест вещи лица.Съдът следва да отбележи, че
при постановяване на крайният си съдебен акт е възприел заключенията на вещото
лице д-р Я.К., това изготвено от шест вещи лица и частично заключението на
тройната съдебно медицинска експертиза.Очевидно е, а това бе констатирано и в
съдебно заседание, че спорният момент в заключенията на вещите лица, изготвили
тройната съдебно-медицинска експертиза и останалите е досежно обстоятелството
дали в случая са налице увреждания, довели до причиняване на средни телесни
повреди на пострадалия по смисъла на чл.129 от НК, или са налице леки телесни
повреди.Съдът не е съгласен със заключението на тройната-съдебно медицинска
експертиза досежно обстоятелството, че в случая всички причинени телесни
увреждания са с характер на леки телесни повреди.Съдът приема заключението на
вещите лица д-р Я.Г.К. и тези, изготвили шесторната съдебно медицинска
експертиза досежно обстоятелството, че в случая е налице мозъчно сътресение,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.Съдът следва на
първо място да отбележи, че не омаловажава квалификацията и степента на
познания в съответната област на вещите лица, изготвили тройната
съдебно-медицинска експертиза, но взе предвид факта, че тяхната специалност е
съдебна медицина и деонтология, а при изготвянето на шесторната експертиза, в
екипа, изготвил заключението освен специалисти по съдебна медицина са били
включени и тесни специалисти от съответната област, а именно две вещи лица със
специалност неврология и едно вещо лице с тясна специалност по образна
диагностика и рентгенология.На следващо място заключението на вещото лице д-р К.
и заключението на шесторната експертиза са идентични досежно характера и вида
на това телесно увреждане.Не на последно място, съдът взе предвид, че при
изготвянето на своето заключение, вещите лица, изготвили шесторната
съдебно-медицинска експертиза са се запознали освен с материалите, събрани в
хода на досъдебното производство, а така също и с тези, в това число гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното производство.В случая е отчетено, че
пострадалият е бил неподвижен, не е говорел, бил е отпуснат,
бил е възприет като безжизнен, наложило се е да го поливат с вода, като няма
показания, че е реагирал на това действие, опитвали са се да извадят езика му,
състоянието му на безсъзнание в таксито и носенето му, поставянето на задната
седалка на таксито, без да участва и без да издава звуци, като в последствие
при транспортирането му започнал да говори неясно – фъфлещо.В хода на съдебното
производство се събраха достатъчно доказателства за това състояние на
пострадалия, което е дало основание на вещите лица да приемат, че в случая е
налице мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, с пълна загуба на
съзнанието.При изготвянето на своето заключение вещите лица са се ползвали и от
всички останали доказателства, в това число писмени – медицинска документация и
т.н.
Съдът
приема също така заключението на шесторната съдебно-медицинска експертиза, че в
случая на пострадалия е причинена и още една средна телесна повреда, а именно многофрагментно счупване на носа, причинило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.При изготвянето на шесторната експертиза, в екипа, изготвил заключението
освен специалисти по съдебна медицина са били включени и тесни специалисти от
съответната област, а именно вещо лице с тясна специалност по образна
диагностика и рентгенология и вещо лице със специалност „УНГ”.Същевременно при
изготвянето на заключението вещите лица са получили допълнително диск с
рентгеново изследване на носната пирамида с надпис на името на пострадалия.Вещите
лица в съдебно заседание допълнително поясняват, че когато има фрактура, особено многофрагментна, винаги има и счупване на
носната преграда, което се изразява в затруднено носно дишане, а именно такива
субективни оплаквания са били налице при пострадалия и това е отразено и в
заключението на вещото лице – д-р К..Посоченото многофрагментно счупване е
копирано на хартиени носители и приложено към заключението на вещите лица.
Съдът държи
също така да отбележи, че двете средни телесни повреди са в причинно-следствена
връзка от противоправното деяние на подс.М. и С.Х..Безспорно е, че те са
причинени и това се установява по категоричен и несъмнен начин както от
свидетелските показания, така и от заключенията на съдебно-медицинските
експертизи.По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че Х. е
нанесъл няколко удара с крак в главата и тялото на пострадалия, след което той
почувствал, че губи съзнание, а подс.М. е нанесъл силен удар с крак в лицето на
свид.М., след което последният паднал неподвижен на земята.Безспорное и няма
противоречие в показанията на свидетелите, че след като бил подсечен свид.М.
паднал на колене и едва след удара на подс.М. паднал на една страна на земята.Съгласно
заключението на д-р К. - загубата на съзнание настъпва след последните удари.По
механизъм травмите отговарят да са причинени при удари с/върху твърди тъпи
предмети-директно и тангенционално /под ъгъл-за охлузванията/ въздействие, като
охлузната рана на челото съответства да е нанесена от предмет с неравен релеф
/описан от лекаря в Хирургично отделение като релеф на подметка на
обувка/.Най-вероятно охлузната рана на челото и охлузването на горния клепач на
дясното око са резултат от ритник/ритници.Данни за такива, нанесени от подс.М.
и Х. се съдържат в свидетелските показания.В допълнителното си заключение д-р К.
заявява, че загубата на съзнание е станала след падането на земята,
непосредствено след силен удар с ритник по главата на свид.М..В заключението
също така се сочи това, че пострадалият няма спомен след първия ритник, не
означава категорично, че тогава е загубил съзнание.Възможно е пострадалият да
има амнезия – липса на спомен за част от събитията /включително и след първи
ритник/, в следствие на травмите по главата, при което в един момент е загубил
съзнание – това обаче може да е станало и след някой последващ удар по
главата.Удари по главата, нанесени след загубата на съзнание, допринасят за
тежестта на състоянието и може да го влошат – като тежест или
продължителност.Възможно е черепно-мозъчната травма и загуба на съзнание да са
причинени с единичен удар, или чрез няколко последователни удара за кратък
период от време.В заключението на шесторната съдебно-медицинска експертиза пък
е посочено, че не може да се приеме категорично един удар, довел до изпадане в
безсъзнателно състояние.Мозъчното сътресение със загуба на съзнанието може да е
настъпило и в резултат на няколки удари в областта на главата.Не може да се
изключи нанасянето на ритници да е причинило счупването на носните кости и да е
довело до мозъчно сътресение със загуба на съзнанието.От същото заключение се
установява, че когато има такива многофрагментни счупвания, пълно
възстановяване не може да настъпи никога.Без интервенция след травмата може
пациента да си живее дълги години, но ще диша през устата и все ще търпи
затруднено дишане и дискомфорт.В този смисъл то е причинило постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На следващо място, от страна и на
защитата на подс.М., и на подс.Ц., се оспорва доказателствената тежест на
вещественото доказателство, съдържащо видеофайл със запис от охранителна камера
на самия инцидент, както и показанията на свидетелите, дадени пред органа на
досъдебното производство след като същият им е бил възпроизвеждан.
Съдът на първо място държи да
отбележи, че при постановяването на крайният си съдебен акт е игнорирал от
доказателственият материал по делото показанията, дадени пред органа на
досъдебното производство след като им е бил възпроизведен видеофайла, с
изключение на показанията на свид.М. и тези на показанията на свид.С.Д.Д..В
хода на съдебното следствие, от показанията на останалите свидетели – К.П., В.С.,
Е.Ц. и Н.И., се установи, че при разпита им от страна на разследващия орган
неправомерно са им били задавани подвеждащи и насочващи въпроси, отговорите на
които са били отразявани в съответният протокол.Посочените свидетели заявиха
пред съда, че при разпита следователят им сочел на видеозаписа човешки фигури,
чиято самоличност лично той сочел, а след това вписвал в протокола, че това е
изявление на свидетеля.Посочените свидетели заявиха категорично пред съда, че
им е бил оказан определен натиск да заявяват някои неща без те да са
разпознавали лицата, които са им показани.Съдът при предявяването на това
веществено доказателство и възпроизвеждането на видеофайла, съдържащ се в него,
от собствените си възприятия се убеди, че практически е невъзможно фигурите на
лицата да бъдат разпознати.В този смисъл е и заключението на вещото лице инж.Н.Н.,
съгласно което резолюцията на извлечените изображения, отдалечеността
и гледната точка на камерата, тяхното положение и нивото на
компресия, водят до загуба на детайли в изображенията, което не дава възможност
за извличане на достатъчен брой устойчиво различими признаци, от което следва,
че са негодни за целите на лицевата идентификация.Или с други думи поради
посочените причини е невъзможно лицата, участващи в инцидента да бъдат
разпознати.От друга страна пред съда свидетелите М. и Д. споделят, че лично на
тях не им е оказвано въздействие при проведения им разпит от следователя и
показанията им, отразяват техните лични възприятия.
На следващо място, съдът държи да
отбележи, че вещественото доказателство, представляващо 1 бр. CD-R марка EMTEC, с надпис с черен флумастер „01.07.2017
г. „Фейс“, съдържащ видеофайл със запис от система за видеонаблюдение на Община
Севлиево, е било иззето по предвидения от закона процесуален ред и е годно
такова.Безспорно е също така, че според заключението на вещото лице не са се установили следи от неправомерна намеса върху
записаната информация, тоест той не е манипулиран.В същото заключение вещото
лице заявява, че не е възможно да се установи точния интервал от време, който
обхваща записа, тъй като липсва тайм-код, вкопиран в изображението.Съдът намира
обаче, че записаният върху оптичен носител видеофайл, отразява събитията от
въпросната нощ, в часовия интервал, отразяващ датата и съответният час, а
именно времевия период 2017 г., седми месец, първи ден от месеца, час 04:43:18
до 2017 г., месец седми и ден първи до час 05:00:21, както пояснява и самото
вещо лице.Тази информация се съдържа в наименованието на файла.По делото
безспорно се установи от заключението на вещото лице, че датата на създаване на
файла е 4.7.2017 г., 7:11:06 часа, а датата на модифициране на файла - 4.7.2017
г., 10:11:43 часа.От показанията на свид.А. се установява, че видеофайлът е
свален от него от DVR-устройството, върху което се записват записите от
охранителните камери на служба „Видеонаблюдение” на Община Севлиево, след което
е предаден с протокол за доброволно предаване на полицейски служител.Това се
потвърждава от показанията на свид.Н., на когото вещественото доказателство е
било предадено.Това се потвърждава и от изготвения Протокол за доброволно предаване.Същевременно
според вещото лице тайм-кодът не е гаранция за
идентичност на записаното от устройството и сваленото /генерираното/ на
компютъра.
Съдът обаче
държи обаче да отбележи, че при постановяване на крайният си съдебен акт е взел
предвид останалите, събрани в хода на съдебното производство доказателства, без
да взема предвид видяното при възпроизвеждането на този видеофайл, тъй като
както вече бе отбелязано по-горе практически е невъзможно фигурите на лицата,
съдържащи се на видеокадрите да бъдат разпознати.
В съдебните прения от страна на
представителя на прокуратурата се излагат твърдения, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин и по отношение на подсъдимия В.Ц..Същевременно
неговият защитник отправя молба към съда да признае подзащитния му за невинен и
да го оправдае по повдигнатото обвинение.От страна на представителя на
прокуратурата се излага от една страна твърдението, че в хода на производството
не се събрали гласни доказателства за авторството на деянието по отношение на
този подсъдим.Същевременно се твърди, че такива били налице, тъй като от
показанията на свид.С.Д. и възпроизведения видеофайл можело да се извлекат
достатъчно данни за неговата вина.
Съдът не споделя така изложеното
становище на представителя на обвинението.В хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установява,
че подс.Ц. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.В случая липсват каквито и да било гласни и писмени доказателства, от
които да може да се направи такъв извод.Безспорно, в показанията си, дадени в
съдебно заседание, свид.М. заявява, че освен свид.В.С. и свид.К.П. му били
нанесени удари и от подс.Ц., а после получил силен удар с крак от С.Х..В
показанията, дадени от него в хода на досъдебното производство, включително при
разпита му пред съдия твърди, че удари му били нанесени само от другите двама
охранители.Очевидно е, че първоначално проведените му разпити отразяват много
по-точно случилото се през въпросната нощ, тъй като от инцидента е било
изминало много по-малко време.Същевременно, в показанията си в с.з. свид.Ф.М.
изрично заявява, че подс.Ц. не е нанасял никакви удари на свид.М..Показанията
на свид.М., дадени в хода на досъдебното производство, съпоставени с тези,
дадени в хода на съдебното производство са безпротиворечиви, последователни и
кореспондират с показанията, дадени от свид.М. в хода на досъдебното производство.От
страна на свид.Й. пък се твърди, че всички охранители били нанасяли удари на
пострадалия, без да конкретизира обаче в детайли, докато свид.М. разкрива една
по-детайлна картина на случилото се.Няма други свидетели, които да твърдят, че
подс.Ц. е нанесъл удари на пострадалия.На следващо място съдът държи да
отбележи, че по делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че
последните удари на свид.М. са били нанесени от подс.М. и С.Х., след което
пострадалият вече паднал неподвижен на земята.Дори да се приеме, че подс.Ц. е
нанесъл един-единствен удар на свид.М., то очевидно това се е случило в
началото на конфликта и не се намира в причинно-следствена връзка с получените
от пострадалия увреждания с характер на средна телесна повреда.От друга страна,
при разпита си в хода на досъдебното производство, свид.С.Д. заявява, че
разпознал на видеозаписа тримата охранители, сред които и подс.Ц..В съдебно
заседание, след като вещественото доказателство му бе предявено и видеофайлът
възпроизведен в негово присъствие последният категорично заявява, че не може да
разпознае със сигурност никое от лицата, които се виждат на изображенията.Липсват
каквито и да било други доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин
да се установява, че подс.Ц. е осъществил състава на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение.Съдът напълно споделя и довода на защитата на подс.Ц.,
че видеозаписът, записан от камерите на
община Севлиево е с изключително лошо качество и не позволява лицата да бъдат
индивидуализиран по никакви белези.
Деянието е осъществено от подс.Т.В.М.
в съучастие със С.Д.Х., като всеки един от двамата е действал в качеството на
съизвършител.Поради това деянието е извършено от подс.М. при условията на
чл.20, ал.2 от НК.
Съдът счита, че в случая деянието е осъществено от
подс.М. по хулигански подбуди, поради което е налице квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.12,
предл.първо и пето във вр. с чл.129, ал.1 от НК.Съгласно дълготрайната съдебна
практика хулиганските подбуди са налице, когато от обективна страна са налице
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а от субективна страна дееца е съзнавал общественоопасния
характер на това деяние, т. е., че действията му са насочени към реда,
установен в страната и общественото спокойствие и е искал или допускал
настъпването на общественоопасните последици.Обект на престъплението по чл.325
от НК – едро хулиганство, а в случая това важи в пълна сила и за
квалифициращият признак по т.12 на престъплението по чл.131, ал.1 от НК –
хулигански подбуди, са обществените отношения, свързани с установения в
страната и общината обществен ред.Според Постановление № 2 от 1974год. на
Пленума на ВС под „обществен ред” следва да се разбират тези отношения, които
определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се
морални норми и добри нрави.Престъплението се осъществява чрез извършването на
непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.Такива са
всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на
установения в обществото морал и порядък.Следователно престъплението се
извършва само при наличието на едно или повече действия, които по своя характер
са скандализиращи.Резултат на това престъпление е нарушаването на обществения
ред.Освен това, за да е осъществен този признак, е необходимо да е налице и
хулигански мотив, който от своя страна се явява специален субективен признак на
престъплението.Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение към
обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за
обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се
отнася към тях с явно пренебрежение.В случая деянието на обвиняемия от
обективна и субективна страна съставлява "непристойно действие",
защото по своето съдържание е насочено към нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото.Съдът намира, че в настоящия казус
съставомерните телесни увреждания по чл.129, ал.1 от НК са нанесени по мотиви,
изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените
правила, човешката личност и телесна неприкосновеност.По делото по несъмнен и
категоричен начин бе установено, че подсъдимият М. не е бил засегнат по какъвто
и да било начин от конфликта, не е бил сред участниците в него, не е бил
предизвикан по никакъв начин от пострадалия М., поради което липсва личен мотив.По делото няма
никакви данни и за предишни конфликти между двамата, поради което да се намират
във влошени отношения.Същевременно конфликтът между пострадалия и останалите
участници в него вече бил приключил.Пострадалият бил паднал на колене на
земята, със сломена съпротива и не е представлявал никаква опасност за когото и
да било.Независимо от това подс.М. нанесъл на пострадалия силен удар с крак и
то в лицето му.Същият е бил нанесен в присъствието на излезлите пред
заведението посетители.Действията, осъществени от подс.М. следва да се
квалифицират като неприлични, безсрамни, изразяващи се в невъзпитаност,
пренебрежение към обществените правила, човешката личност и телесна
неприкосновеност и скандализиращи обществото.Както вече бе посочено по-горе
подс.М. не е бил провокиран по какъвто и да е повод от страна на пострадалия, а
е последвало нанасяне на удар.Без причина, демонстративно и безпардонно той
проявил пълно незачитане на личността на пострадалия и несъобразяване с
установения обществен ред, нанасяйки на пострадалия удар с крак в лицето на
пострадалия и то на публично място – главна улица в гр.Севлиево, в присъствието
на излезли навън посетители на заведение.Тези му действия съдът възприема като
действия, които са в разрез с установеният в страната ни правов ред.Налице е
извършено деяние по хулигански подбуди, тъй като подсъдимия чрез нанасянето на
удар на пострадалия и подигравателно отношение към него е целял да покаже
явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и
към човешката личност.Непристойните действия са извършено на публично място – главна
улица в гр.Севлиево, в присъствието на излезли навън посетители на заведението и
са станали достояние на част от тях.Съдът намира, че това поведение
представлява непристойно поведение, невъзпитаност и изразява не лична вражда, а
незачитане към установения правопорядък, нормите в обществото, правата и
интересите на гражданите.В конкретния случай, обвиняемият е нанесъл удар на
пострадалия, не поради лични мотиви, а именно с цел да изяви себе си и да
покаже превъзходство над околните.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият Т.В.М., след като на 01.07.2017 г., около 04.30 часа, в гр.Севлиево, на ул.“Никола
Д.Петков“, пред дискотека „Фейс“, в съучастие със С.Д.Х. *** качеството му на
съизвършител, чрез нанасяне на удари с крака в областта на лицето и главата на Ю.Н.М.
***, му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в: мозъчно сътресение
със загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно
опасно за живота и многофрагментно счупване на носа, причинило постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.131, ал.1, т.12, предл.първо и пето във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия Т.В.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо и пето във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения,
съдът призна подсъдимия Т.В.М., за невинен в това, да е
осъществил деянието в съучастие с В.Ц.Ц. ***, поради което го оправда в тази
част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл.първо във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и поради гореизложените съображения, съдът призна подсъдимия В.Ц.Ц. за НЕВИНЕН в това, на 01.07.2017 г., около 04.30 часа, в гр.Севлиево, на
ул.“Никола Д.Петков“, пред дискотека „Фейс“, в съучастие със С.Д.Х. и Т.В.М.,***,
в качеството му на съизвършител, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
лицето на Ю.Н.М. ***, да му е причинил средни телесни повреди, изразяващи се в:
мозъчно сътресение със загуба на съзнание, представляващо разстройство на
здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на носа,
причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието
е извършено по хулигански подбуди, поради което го ОПРАВДА по предявеното му
обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.129,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Т.В.М. престъпление е тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя
от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Завишена е обществената опасност и на подсъдимия, тъй като от приложената справка за
съдимост се установява, че до момента многократно е осъждан за престъпления от общ характер.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита осъжданията на подс.М., както и обстоятелството, че деянието по настоящото
производство е осъществено от него в изпитателния срок на последното му
осъждане за престъпление от общ характер.Тези многобройни осъждания обуславят една
завишена степен на обществена опасност на подс.М. и
изразяват нежеланието му да съобразява поведението си с установените законови
правила.Явно наложените му наказания не са постигнали в пълнота целите на
личната превенция.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени възрастта на подс.М. и сравнително ниската му обща и правна култура.Съдът счита, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК.При съвкупната преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съобразявайки и размера на налаганите му до момента наказания за
престъпления от общ характер, съдът счете, че на подс.М. следва да се наложи наказание около минимума, в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице условията за приложението на чл.66, ал.1
от НК, поради което подс.Т.В.М. следва да
изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на
осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от
ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За приложението на чл.68, ал.1 от НК
Деянието, за което подс.М. бе признат за виновен по настоящото НОХД № 118/2019
г. е извършено от него в изпитателният срок, определен му с Определение № 9 от 25.03.2016 г., с което било одобрено споразумение по НОХД № 526/2016 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево, влязло в законна сила на 25.03.2016 г.С посочената присъда на
подсъдимия Т.В.М. е наложено наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му бил
определен изпитателен срок от три години.Поради което и на основание чл.68,
ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение така наложеното му наказание в размер на
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подс.М. следва да изтърпи при
ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за
извършено престъпление от общ характер подсъдимият Т.В.М., следва да заплати в
полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото
разноски в размер на 2008,47 / две хиляди и осем лв. и 47 ст. / лева.
Подсъдимият Т.В.М., следва да заплати в полза на държавата и по сметка
на Националното бюро за правна помощ-София и направените по следствено дело №
68/2017 год. по описа на ОСлО-ОП-Габрово разноски в размер на 150.00 / сто и
петдесет / лева, представляващи изплатен адвокатски хонорар за предоставена
правна помощ - процесуално представителство пред органите на досъдебното производство
от служебен защитник - адвокат Павлин Цанков Дончев от АК-Габрово, определен и
назначен по реда на ЗПрП.
Подсъдимият Т.В.М., следва да заплати на пострадалия и
частен обвинител Ю.Н.М.
***, ЕГН **********, направените от него разноски по досъдебното производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 /четиристотин
и осемдесет/ лева.
За веществените доказателства
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. CD-R марка
MAXELL, с надпис „Фотоснимки на Ю. Н.М. към СМУ № 99/04.07.2017 г.“; 1 бр. CD-R
марка EMTEC, с надпис „носни кости – ф. Ю. Н.М. 04.07.2017 г. 24 г.“, след
влизане в сила на присъдата в сила, следва да се върнат на пострадалия – свид.Ю.Н.М..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. CD-R марка
EMTEC, с надпис с черен флумастер
„01.07.2017 г. „Фейс“, съдържащ видеофайл със запис от система за
видеонаблюдение на Община Севлиево и 1бр. USB Flash drive EMTEC hatier, съдържащ копие на видеофайл,
записан от системата за видеонаблюдение на Община Севлиево, след влизане на присъдата в сила,
следва да се унищожат.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
