Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.07.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7884 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение от 05.03.2019 г., постановено
по гр.дело № 53289/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав, е осъден А.Г.К.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата в размер на 1915,14 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013
г.-30.04.2015 г., доставена в имот, находящ се в гр.София, бул.“ ********,
ведно със законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 19,35 лв.- законна
лихва за забава за периода 31.12.2013 г. до 20.06.2016 г., като е отхвърлен
иска за стойност на потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 1915,14 лв. до пълния предявен размер от 1944,08 лв., както и иска за
обезщетение за забава над уважения размер от 19,35 лв. до пълния предявен
размер от 227,51 лв. С решението на съда
е осъден А.Г.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 871,02
лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от А.Г.К., подадена чрез назначения му особен
представител по делото адв.А.П., с която се обжалва постановеното решение на
СРС в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила, по съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли
настоящата инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са
уважени, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна- ищец „Т.С."- ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.М.Ш. в писмена молба депозирана по делото, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендира
присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач – „Б.”-ООД, гр.София, не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Т.С." ЕАД, *** срещу ответника А.Г.К. осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
в частта в която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на
установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответника топлоенергия,
както и че същия е изпаднал в забава, тъй
като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно.
Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В
обжалваното съдебно решение са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното
съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените
за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорил
заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
На
следващо място съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални
нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното
решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-
отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят
до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая такова искане не е направено с
въззивната жалба. С оглед на
което доводите на ответника, чрез неговия процесуален представител за допуснати
процесуални нарушения от СРС, изложени в
депозираната от него въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. Съдът
приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият състав намира, че при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете
за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите,
посочени в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение, в обжалваната част, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
въззивното производство. На въззиваемата страна –ищец на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се
присъдят направени разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 300
лв., представляваща депозит за назначения особен представител на ответника по
делото. От друга страна, независимо от факта, че претенцията на въззиваемата
страна- ищец за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направена
своевременно същата се явява неоснователна доколкото по делото няма данни за
извършени процесуални действия от процесуален представител на въззиваемата
страна – няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин
представител не се явява в съдебно заседание. По тези съображения въззивният
съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ищец не се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, съдът приема, че
на основание чл.77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, сумата от 63,30 лв.- дължима държавна такса по подадената
въззивна жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 53289/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав,
в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
по сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 63,30
лв./ шестдесет и три лева, и 30 стотинки/, представляваща дължима държавна
такса по подадената въззивна жалба.
ОСЪЖДА
А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата
от 300 лв./ триста лева/, представляваща
направени разноки по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Б.”-ООД, гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.