№ 401
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20166242 от 02.08.2021 г. по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на СРС, 126
състав са отхвърлени предявените от Е. Х. Н., ЕГН ********** срещу Т.С. ЕАД, ЕИК
******* искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал., 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 333 лева, получена от ответника при
начална липса на основание и подлежаща на връщане, събрана по изпълнително дело №
5070/2017 г. на ЧСИ С.Я. и за сумата 31,45 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 07.12.2019 г. – 10.11.2020 г.
С решението е осъден Е. Х. Н., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението на
СРС. Твърди, че липса на основание би била налице не само ако за взискателя не
съществува вземане, но и ако сумата била получена въз основа на незаконосъобразно
изпълнително действие. Счита, че неоснователното обогатяване е недопустимо и в случаите
на неправилно прилагане на нормативните актове. Поддържа, че несеквестируемия доход в
размер на 283 лева е получен от ответника без основание. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че юрисконсултското възнаграждение е в размер на 50 лева, а на
100 лева, както твърди жалбоподателя. Поддържа, че не всички обикновени такси – 277,24
лева се дължат от длъжника, като се позовава на ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, в случай
че в съответната банка няма сметка, то представлява действие по налагане на запор, но
длъжникът не отговоря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на исковете и
присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
1
на насрещната страна, намира за установено следното:
Във връзка с чл. 269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението
на СРС, настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост, като
такива пороци в случая не се установяват. Относно неправилност на решението е ограничен
само до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че искът е неоснователен, защото в полза на
взискателя е налице материално право на вземане, по което е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Я.. Съдът е установил, че от сумите в полза на
взискателя е преведено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, а не 100 лева,
както твърди ищеца. Ето защо е отхвърлил главния иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е сезиран с исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че събраната от него сума по изпълнителното дело в размер на 283
лева е несеквестируема, тъй като това е получаваната от ищцата пенсия за м. септември 2019
г., ето защо счита, че е получена без основание. Поддържа, че на ищцата е събрана сума в
размер на 50 лева –юрисконсултско възнаграждение над дължимата от нея по
изпълнителното дело.
Безспорно е между страните, че в полза на „Т.С.“ ЕАД е бил издаден изпълнителен
лист от 02.10.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38737/2015 г. на СРС, 36 състав, че ищецът е
дължал сумите по него, както и че въз основа на него е образувано изпълнително дело №
201784404058070 при ЧСИ С.Я. за събиране на сумите, предмет на изпълнителния лист в
размер на 238,27 лева – главница за потребена топлинна енергия , ведно със законната лихва
върху нея считано от 03.07.2015 г., както и 24,93 лева – мораторна лихва за периода от
31.12.2012 г. до 17.06.2015 г.
Видно от приобщеното копие от горепосоченото изпълнително дело се установява, че
взискателят е направил обикновени такси в общ размер на 277.24 лева.
Съгласно постъпило писмо с вх. № 045354 от 15.10.2019 г. по запора от „Б.П.Б.“ АД в
полза на ЧСИ С.Я. е преведена сума в размер на 783,42 лева, от която сума видно от
отбелязване на гърба на изпълнителния лист, в полза на взискателя на 07.11.2019 г. е
платена сума в размер на 696,50 лева. Установява се, че с тази сума се погасяват дължимите
по изпълнителния лист суми, както следва: 238,27 лв., 24,93 – присъдена мораторна лихва,
както и законна лихва считано от 03.07.2015 г. до 07.11.2019 г., изчислена с помощта на
интернет калкулатор в размер на 105,21 лева, както и сумата в размер на 277,24 лева –
обикновени такси по изпълнението.
Възражението на жалбоподателя, че сумата от 238,27 лева представлява
несеквестируем доход, поради което е получена от взискателя без основание е
неоснователно. Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Начална липса на основание е
налице също така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на
чл. 118 ЗЗД, и т.н. В разглеждания случай, не се установява липса на основание за
получаване на процесната сума. Безспорно е между страните наличието материално правно
вземане за незаплатена топлинна енергия и лихва върху същото, предмет на издадена и
влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
02.10.2017 г. по ч.гр.д. №38737 от 2015 г., СРС, т.е. налице е валиден изпълнителен титул.
2
Доводът за несеквестируемост на събраната сума не променя горния извод. Наличието на
изискуемо и неплатено вземане по валидно облигационно правоотношение, за което по
делото е приет валиден изпълнителен титул представляват основание за получаване на
сумите. Ето защо неотносимо към предмета на спора е твърдението на ищцата за
несеквестируемост на дохода към предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу взискателя.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение, че жалбоподателят
не отговаря за разноските по извършване на действие по налагане за запор, позовавайки се
на ТР № 3/2015 г., ОГТК на ВКС. Със задължителни разяснения в посоченото тълкувателно
решение е прието, че при липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за
реализирането на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на
отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде
възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания
изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като
в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС. Взискателят може да избегне извършването на тези разноски, ако
извърши предварително проучване на имуществото на длъжника по чл. 431 ГПК и чл. 18
ЗЧСИ, като пропускът това да бъде направено не може да се вмени във вина на длъжника. В
разглеждания случай се установява, че взискателят е извършил предварително проучване на
банковите сметки на длъжника чрез справка в регистъра на БНБ и е наложил запори на
банкови сметки единствено в Първа инвестиционна банка АД и Б.П.Б. АД, за които
съгласно справката са били налице данни за открити банкови сметки с титуляр Е. Н.. Ето
защо, платените от взискателя обикновени такси са дължими от длъжника на осн. чл. 79, ал.
1 ГПК, поради което възражението на ищеца в този смисъл е неоснователно.
Противно на доводите на жалбоподателя относно крайния момент до който законната
лихва следва да бъде изчислена, в доктрината е установено разбирането, че законната лихва
представлява правоувеличаваща материалноправна последица от предявяването на иска,
като в случая правилно първоинстанционният съд е изчислявал същата до датата 07.11.2019
г., тъй като законната лихва е присъдена с изпълнителния лист считано от 03.07.2015 г. до
изплащане на вземането, което в случая се установява, че е извършено на 07.11.2019 г.
Следователно главният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД неоснователен, а предвид
изхода по главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ето защо
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20166242 от 02.08.2021 г. по гр.д. № 2343/2021 г. по
описа на СРС, 126 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3