№ 1648
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203216 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 628498-F640111/17.03.2022 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Нико
Инвест 2006“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****
представлявано от Г. Й. И., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез законния си представител, моли да се отмени
НП, като аргументира становището си с възражения, свързани с приемането на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на ощетяване на фиска.
В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок след приложение на по-благоприятния закон на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател на „Нико Инвест 2006“ ЕООД било регистрирано по
ЗДДС лице.
На 13.01.2022 г. свидетелят С.Ж. – **** в ТД на НАП гр. Пловдив, извършила
служебна проверка на дейността на дружеството жалбоподател. В хода на проверката
било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало
отчетния регистър по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен
период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. в законоустановения срок до 14.10.2021 г.,
1
включително.
Отчетния регистър по чл. 124 от ЗДДС към Справката декларация по чл. 125,
ведно с отчетните регистри за описания по-горе данъчен период била подадена през
месец ноември 2021 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F640111/13.01.2022 г. срещу дружеството за
нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и представителя на дружеството. Последният подписал акта без възражения.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС.
На 17.03.2022 г. от ТД ан НАП Пловдив, било издадено НП № 628495-
F640109/17.03.2022 г., за неподаване от страна на Нико Инвест 2006 ООД, на Справка
декларация за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. в законоустановения срок до
14.10.2021 г. включително, и на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, същото било
наказано с имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 125, ал.5 , вр.
с ал. 3 от ЗДДС, което било обжалвано от жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
С.Ж. - ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, ведно с приложение, покана до дружеството за явяване за
съставяне на АУАН, извадка от софтуерен продукт за подадените декларации от Нико
Инвест 2006 ЕООД, обратна разписка, извадка от софтуерен продукт за регистрация по
ЗДДС, извадка от търговски регистър, оправомощителна заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП, разпечатка от електронно дело на жалба от Нико
Инвест 2006 ЕООД срещу постановление № 628495-F640109/17.03.2022 г. на ТД на
НАП Пловдив и самото постановление.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него като допълва, че има издаден и АУАН за
неподаването на справката декларация по ЗДДС за същия период. Показанията съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства и становището на жалбоподателя за действително
закъснение в подаването на отчетните регистри, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Актът е съставен в присъствието на свидетел и
представител на дружеството жалбоподател, като последният лично е вписал
възраженията си в него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
2
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС
чрез неподаването на отчетните регистри към справка декларация в определения за
това срок.
От правна страна съдът намира следното:
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е
допуснато нарушение на материалния закон, което се изразява в нарушение на чл. 18,
от ЗАНН, който повелява, че за едно нарушение се налага само 1 наказание.Това е така
тъй като според чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл.
96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124., а според ал.3 „Заедно със справка-
декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период“, според ал.5 „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят, а според чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно,
не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“
Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125, ал.5
ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на
изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се
подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ
данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените
данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно
нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в
едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми
на изпълнителното деяние.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен
характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща
цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен
период.
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри
съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на
ДОПК и не биха могле да се изпълнят частично, т.е. частичното изпълнение е на
пракитка пълно неизпълнение - чл. 125, ал.7 ЗДДС. Още повече, че частично
изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че
електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125,
ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни
регистри и на отчетни регистри без справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за
3
подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно
единствено действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един противоправен резултат-
недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това
нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е
предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде
в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране на данъка
въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се
върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи
една единна санкция.
В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
465 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от
07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и практиката на съдилища от други съдебни райони: Решение №
147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на Административен съд -
Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на
Административен съд - Велико Търново, Решение № 87 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по
н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд – Варна.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на
настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 3215/2022 по описа на ПРС е
изадено и НП № 628495-F640109/17.03.2022 г, с които същият субект е наказан за
неподаване на справка декларация за същия данъчен период 01.09.2021г.-3.09.2021г.
С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и НП са
надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на оригиналния електронен
първообраз, съдържащ се в ЕИСС.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции,
в два отделни наказателни процеса.
По наказанието:
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото
наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на СЕС,
особено като се отчете, че за едно и също нарушение всъщност са наложени две
самостоятелни санкции, в два самостоятелни процеса.
Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на АС - Пловдив:
„при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са
подходящи, но при стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, сред които водещо място заема принципът на пропорционалността.
Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят
4
данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят в националното
законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва да надхвърлят
необходимото за постигането на тези цели, тоест в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва да се използват средства, които позволяват ефективно да се
постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно
накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството
на Съюза“
В този изричен смисъл Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C
259/12 по отправено от Български съд преюдициално запитване, както и Решение
№944/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 601 по
описа за 2022, Решение № 816/09.05.2022 год. на Административен Съд - Пловдив,
ХIХ к.н.а.х дело № 523 по описа на съда за 2022 год, Решение № 815/ 09.05.2022 год.
Административен Съд - Пловдив, ХIХ състав к.н.а.х дело № 657 по описа на съда за
2022 год, Решение № 862 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 540 / 2022 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 870 от 16.05.2022 г. по к. адм.
н. д. № 438 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 871
от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2022 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1059/10.06.2022 на Административен
Съд - Пловдив, ХХ състав, КНАД № 889 по описа за 2022 год.
В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено по
задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да се прецени дали
разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в
частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, тежестта на
налаганата санкция както и начинът за определянето на нейния размер и
преследваните цели.
Такава цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами.
В случаите, когато е налице данъчна измама, наказаният субект не може да се защитава
чрез позоваване на правото на съюза. Когато обаче не е налице данъчна измама,
преценката следва да е особено внимателно, доколкото санкцията може и да е
непропорционална.
В практиката на СЕС са дадени и ръководни указания кога е налице злоупотреба
и данъчна измама, като е посочено, че такива липсват, когато облагаеми доставки или
свързани с тях събития (разваляне, издаване на кредитни известия) не са били укрити
от данъчните органи, информацията за тях (макар и със закъснение) е вярно отразена в
счетоводната документация на данъчно задължения субект, като всички необходими
документи са били надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване.
Изрично е подчертано, че сама по себе си забавата в изпълнението на някое от
задълженията, произтичащи от данъчното законодателство- не е равносилно на
данъчна измама или на стремеж за избягване на данъчно облагане. В процесния
случай изобщо не може да се говори за данъчна измама или за стремеж към избягване
на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно критериите очертани в цитираната практика на
СЕС. Видно е, че не е налице опит за укриване на облагаеми доставки или събития,
свързани с тях от приходната администрация, тъй като дружеството изобщо не развива
дейност. Не съществува спор между страните, че забавата в задължението за подаване
на справки декларации и отчетни регистри се дължи на пропуск.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция- 500 лева, при положение, че:
- вреди за фиска реално не са причинени, тъй като за процесния данъчен период
ДДС не се дължи;
- не е констатиран стремеж за данъчна измама;
5
поради което макар и законоустановена, санкцията се явява непропорционална.
Гореизложеното се явява особено важимо и като се съобрази мултиплицирането
на отговорността на дееца, която реално е довела до налагане на санкция в двоен
размер за едно и също нарушение.
Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на НП.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имал
жалбоподателят, същият доказва такива в размер на 200 лв. по договор за защита и
съдействие от 14.07.2022 г., които са под минимума определен от НМРАВ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 628498-F640111/17.03.2022 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Нико Инвест
2006“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, на
основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „„Нико Инвест 2006“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** сумата от 200 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6