РЕШЕНИЕ
№25
гр. Велико Търново, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря В.Г. и прокурора ……………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №485 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на основание
чл. 19ж, ал. 2 от АПК.
Делото
е образувано по подадена искова молба от „Специализирана болница за активно
лечение по кардиология – Велико Търново“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. Д-р
Г.М.Димитров“ №1, представлявано от изпълнителния директор Йорданка Томова -
Димова, чрез адвокат Д. С. от САК, срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/,
град София, за присъждане на сумата в размер на 4 540 лв., която според
ищеца представлява неизпълнение на договорно задължение за извършена болнична
помощ за задължително здравноосигуреното лице O=R=съгласно индивидуален Договор №040499/24.02.2020г. и
Договор №040499/28.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
амбулаторни процедури и клинични процедури по реда на действащия Национален
рамков договор за медицински дейности (НРДМД), както и сумата от 450 лв. за
доставено, вложено и отчетено по клиничната пътека медицинско изделие по
спецификация – стент „Supraflex“ 3.5/28 mm, във връзка с оказаната болнична медицинска помощ на
посоченото лице, изпълнена по договора за оказване на
болнична медицинска помощ с НЗОК, ведно със законната лихва върху посочените
суми по двата обективно съединени иска от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 30.12.2019г. в изпълнение цитираните по –горе два
индивидуални договора в „СБАЛК- Велико
Търново“ ЕАД е прието за лечение здравноосигуреното лице Д.И., което е регистрирано
в системата на събития по хоспитализация и дехоспитализация „Хадис“. Заявява,
че при „чекиране“ на пациента в сървърната част регистрационната система е
възникнал технически проблем и не е осъществена връзка между нея и клиентската
част, при което в сървърната част на информационната система на НЗОК не са
получени въведените при „чекирането“ данни, което не може да се вмени във вина
на ищеца или на негови служители. Според ищеца след като НЗОК поддържа
системата, то в нейна тежест е да поддържа нейната изправност, респективно да
носи и риска от нейното нефункциониране, съответно неполучаването на подадени
към сървърната й част данни. Допълва, че самата системата е отчела
дехоспитализацията на пациента, което не би следвало да се получи, ако системата
не е отчела неговата хоспитализация. Намира, че са налице всички предпоставки
за заплащане от страна на ответника на сумата по клиничната пътека за
предоставена болнична помощ и неправилно е отхвърлено заплащането по КП №28 по
ИЗ 2252, извършена и отчетена за месец януари 2020г., по която НЗОК дължи
заплащане в размер на 4 540 лв.
По отношение на претендираната в исковата молба сума в
размер на 450 лв., представляваща стойността на вложеното по клиничната пътека при
лечението на пациента медицинско изделие по спецификация - стент - Supraflex
3.5/28 mm, се твърди, че сумата е заплатена от лечебното заведение в полза на дистрибутора
„Търговска Лига - Национален Аптечен Център“ АД вместо НЗОК поради отказ от
нейна страна. В резултат на това намира, че на основание чл. 74 от ЗЗД лечебното
заведение встъпва в правата на удовлетворения кредитор за цената на изделието. В
депозираната по делото молба с вх. №236/21.01.2021г. поддържа исковата молба и
моли да се даде ход на делото по същество. Претендира за присъждане на разноски,
за които представя списък с разноски.
Ответникът
– Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител ***.
Й., в съдебно заседание оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Намира, че при неуспешно регистрирана хоспитализация на пациента и
неуведомяване на НЗОК за възникнал проблем в сървърната част на системата, не е възникнало задължение за заплащане на
клиничната пътека. В заключение намира, че не дължи заплащане на претендираните
от ищеца суми и моли за отхвърляне на предявените искове. Представя писмена
защита, в която излага допълнителни съображения за неоснователност на иска. Претендира
за разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Първоначално
исковата молба е подадена до Великотърновския районен съд, където е образувано
производство по гр. д. №794/2020г. по описа на този съд. В постъпилия отговор
на исковата молба съгласно чл. 131 от ГПК, пълномощникът на НЗОК е направил
възражение за подсъдност доколкото се касае за спор за неизпълнение на
административен договор. С Определение №260063/09.07.2020г. по гр. д. №794/2020г.
състав на ВТРС е намерил, че делото не му е подсъдно, прекратил е
производството и е изпратил същото по подсъдност на АСВТ. В резултат на това е образувано настоящото дело.
Между страните не е спорно и се установява от
представените писмени доказателства, че на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между
НЗОК, град София, и „Специализирана болница за активно лечение по кардиология
– Велико Търново“ ЕАД е сключен индивидуален договор №040499 от 24.02.2020г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и договор №040499 от 28.05.2018г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, както и Споразумение №16 от 20.02.2019г.
и Споразумение №23 към договора от 28.05.2018г. Представен е още Договор
№РД-14МИ-3 от 16.05.2019г. между НЗОК, гр. София, и „Търговска Лига
- Национален Аптечен Център“ АД, град София, относно доставка на медицински
изделия по чл.13, ал.2, т.2, буква „б“ от Наредба №10, които НЗОК заплаща извън
стойността на клиничните пътеки/амбулаторни процедури, съгласно Приложение №1
от договора, както и Допълнително споразумение към този договор. На основание
чл. 4, ал. 2 от цитирания договор №РД-14МИ-3 от 16.05.2019г. между „Специализирана болница за активно лечение по кардиология
– Велико Търново“ ЕАД – възложител, и „Търговска Лига - Национален Аптечен Център“ АД – изпълнител, на
29.05.2019г. е сключен договор за доставка на медицински изделия по чл.30а от
ЗМИ, подробно описани в Приложение
№1 от този договор.
По отношение на
извършените медицински дейности за периода 01.01.2020г. -31.01.2020г. от страна
на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Велико Търново“
ЕАД на 11.02.2020г. е изготвена Спецификация за клинични пътеки и амбулаторна
процедура „предсрочно изпълнение на дейностите по клинични пътеки“ по договор №040499 от 28.05.2018г., според която случаите по клинична пътека №28: Диагностика и лечение на остър
коронарен синдром с персистираща елевация на ST-сегмент с интервенционално
лечение са девет на брой с номера на ИЗ - 49, 66, 79, 92, 114, 151, 2252, 27 и 28. Издадена
е фактура №********** от 24.02.2020 г. на обща стойност 279 261,00 лв.
като плащане от НЗОК е постъпило само по 8 броя клинична пътека №28 от ИЗ с
гореизброените номера, с изключение на ИЗ № 2252. Предвид
установеното несъответствие между отчетени и платени случаи по клинична пътека №28,
от изпълнителния директор на болница „СБАЛК - Велико Търново“ ЕАД е изготвено
искане за справка с изх. №19/28.02.2020г. до Директора на РЗОК- гр. Велико
Търново. В отговор на искането за справка от РЗОК- Велико Търново е изпратено писмо
изх. №29-02-17/04.03.2020г., ведно с месечна справка – спецификация за
отхвърлени случаи по КП за месец януари 2020 г. , според която случая по клинична
пътека №28 по ИЗ №2252 с пациент O=R=в размер на 4 540 лв. е отхвърлен за
плащане поради несъответствие между датите от Регистрационната система на
събития по хоспитализация и дехоспитализация. Приложена е и Справка от
05.03.2020г. за отхвърлени от заплащане медицински изделия за отчетен период
месец януари 2020г. във връзка с Договора №РД-14МИ-3 от 16.05.2019г.
По делото са приети като писмени доказателства
материалите, съдържащи се в гр. д. №794/20г. по описа на ВТРС, както и представените
от ищеца и описани в исковата молба и с отговора на исковата молба
доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищеца е
назначена съдебно – икономическа експертиза, която да изчисли стойността на КП
№28, заплатена ли е същата на ищеца от НЗОК, да установи стойността на
медицинското изделие – стент Supraflex и заплатена ли е от „СБАЛК - Велико Търново“ ЕАД на „Търговска Лига - Национален Аптечен
Център“ АД съответно от НЗОК в полза на „СБАЛК - Велико Търново“ ЕАД, относно
пациента Д. П. И., да даде отговор относно броя на пациентите, лекувани в
лечебното заведение по КП №28 за
процесния период и по кои от тях е постъпило плащане от НЗОК, осчетоводена ли е издадената фактура №********** от 24.02.2020г. от ищеца.
Назначена е и съдебно компютърно-техническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
проверка на място да отговори на постановените в исковата молба въпроси,
свързани със регистрационните програми „Хадис“ и „Гама“. Заключенията на вещите лица, като отговарящи
в пълнота на поставените въпроси, не са оспорени от страните, приети са от съда
и се ценят заедно с останалите събрани доказателства.
С определение в о.с.з от
16.11.2020г. съдът е допуснал съдебно – медицинска експертиза, при която вещото лице след като се
запознае с материалите по делото и извърши проверка при наличната по него
медицинска документация и тази налична в лечебното заведение на ищеца, а при
необходимост извърши преглед и снеме анамнеза от пациентката Д.И., да отговори
на въпросите поставени в исковата молба. Заключението на вещото лице по СМЕ не
е оспорено от страните по делото и се кредитира от съда.
При така установеното от фактическа страна, настоящата
инстанция прави следните правни изводи:
Със Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ е
регламентиран нов институт за националното ни право – "административният
договор", като с § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г./ е
изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/
и е предвидено, че договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО,
и физически или юридически лица е административен договор. В чл. 45, ал. 4 от
същия закон е предвидено, че по отношение на тези административни договори
приложение намират нормите на чл. 19а и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019г., изрично предвижда, че споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд. В същото време,
съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила
01.01.2019г./ съдебните производства по спорове относно недействителност,
изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени
преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се
извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища.
В текстът на чл.
128, ал. 1, т. 3 /Нова, ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ от АПК е предвидено
административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на
административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
Нормата е процесуална и
намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички спорове,
породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни
договори. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., също изрично
предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или
прекратяване на административните договори се решават от компетентния
административен съд. Горното обуславя допустимостта на така предявения иск,
като същият е подсъден за разглеждане и произнасяне от настоящия съд, като
административен.
В настоящия случай, клиничната пътека, за
която ищецът претендира плащане от ответника, е включена в обхвата на сключения
между тях индивидуален договор № 040499/28.05.2018г. за оказване на болнична
помощ, действащ към момента на хоспитализацията на пациента и договор № 040499/24.02.2020 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК,
действащ към момента на дехоспитализацията на пациента, които безспорно според ЗЗО
имат характер на „административен договор“.
Разрешаването на спора се свежда до отговорна
въпросите дали са изпълнени коректно от страна на изпълнителя на болнична помощ
дейностите, за които ответникът дължи плащане, дали са коректно отчетени и ако
не то поради каква причина.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от
НРД 2018г./отм., действал към процесия период/, изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, ежедневно подават файлове по
електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност,
включена в предмета на договора, през
интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. В ал. 2 на чл. 325 от НРД 2018 са
посочени реквизитите на файловете по ал. 1, ал. 5 съдържа срокове за подаване
на информация от изпълнителите на БМП към НЗОК, а в чл. 325, ал. 6 от НРД 2018
е визирано, че при констатиране на грешки в подадената информация, свързани с
регистрационни данни, номенклатури, договорена
дейност и договорен капацитет на
лечебното заведение като брой и вид болнични легла (съгласно правилника за
устройството и дейността на лечебното заведение и за срока на договора), изпълнителят на БМП получава
автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подаденият файл не
се обработва от НЗОК до получаване на нов с коректни данни.
От приетите по делото писмени доказателства и
СМЕ се установява, че около 23,00 часа на 30.12.2019г. ЗОЛ O=R=е приета за
лечение в „СБАЛ по кардиология В. Търново“ ЕООД, идваща от ФСМП – Стражица с
насочваща диагноза „обширен преден инфаркт на миокарда“. Постъпила е в крайно
тежко общо състояние, като в следствие на проведеното навременно лечение е
стабилизирана и хоспитализирана в лечебното заведение.
От приетите писмени доказателства и
изслушаната СТЕ е видно, че на 30.12.2019г. чрез системата „Гама кодмастер“ е
изпратено до информационната система на НЗОК /“Хадис“/ информация/чекиране за
хоспитализация на пациентката Д.И.. Установено е, че информация за
хоспитализацията обаче не е постъпила в системата „Хадис“. Впоследствие, след
края на лечението, е била извършена дехоспитализация на пациентката, като
чекиране на хоспитализацията на 06.01.2020г. е отразена както в системата на
ищеца „Гама кодмастер“, така и в системата на НЗОК „Хадис“.
В заключението на приетата СИЕ се посочва, че
за периода месец 01.2020г. от заявени за плащане извършени дейности по КП №28
по общо 9 бр. истории на заболявания, единствената отказана за плащане сума е
по ИЗ №2252 та Д.И.. Според вещото лице има разлика между издадената от ищеца
фактура с №**********/24.02.2020г. и спецификацията към нея, която разлика се
дължи на невключване на стойността на извършените дейности за лечение по ИЗ
№2252.
Отказът на ответника да заплати на ищеца за
извършените дейности по лечението на ЗОЛ по ИЗ №2252 е обоснован от фактическа
страна с липсата на чекиране на хоспитализацията на пациента в системата
„Хадис“. Липсата на данни за хоспитализацията в конкретния случай НЗОК тълкува
като липса на извършени дейности по КП №28. Този извод не се споделя от
настоящия състав.
В
заключението на приетата по делото СТЕ се посочва, че информацията за
постъпилите/хоспитализирани пациенти се въвежда в лечебното заведение на ищеца
като се използва софтуерен продукт на лечебното заведение/системата „Гама
кодмастер“/, като едновременно с това същите длъжностни лица подават информация
и към НЗОК, където данните се въвеждат в системата на ответника „Хадис“. Последната
система от своя страна функционира в два режима – „Онлайн“ и „Офлайн“, като при
работа във втория режим подадената информация не се запазва на сървърите на
НЗОК, а се записва в криптиран файл в локалната система на компютъра на
лечебното заведение. При възстановяване на свързаността между клиентската част
и сървърната част на „Хадис“, т.е. в „Онлайн“ режим, регистрираните събития се
препращат към сървърите на НЗОК.
При работа в „Офлайн“ на системата „Хадис“
регистриращият би получил съобщение, че няма връзка със сървъра и съобщението
ще бъде изпратено по-късно. Системата „Хадис“ обаче не позволява да се прави
справка на текущите регистрирани събития и при съмнение за успешна
регистрация/чекиране, регистриращият не би могъл да получи данни за събитието.
Същевременно „Хадис“ допуска да бъде чекирано дехоспитализиране на пациента,
независимо че преди това за него е нямало запис за хоспитализация.
В използваната от лечебното заведение на
ищеца система „Гама“ чекирането на дехоспитализацията не може да се извърши,
ако преди това в системата няма запис за хоспитализация.
При справка в системата „Хадис“ отсъства
информация за хоспитализиране на пациента O=R=с дата 30.12.2019г., а е наличен
запис за дехоспитализация с дата 06.01.2020г. В системата „Гама“ са налице
записи за хоспитализация и дехоспитализация на същия пациент с дати съответно
30.12.2019г. и 06.01.2020г. Към момента, когато се твърди че е било извършено
чекиране на хоспитализацията/30.12.2019г. в 23,16 часа/ системата „Хадис“ е
работела в режим „Офлайн“, като не може да се установи дали е работела
изправно. Според вещото лице е възможно от техническа гледна точка липсата на
информация за хоспитализирането на пациента в системата „Хадис“ да се дължи на
несъвършенства в начина на комуникация между клиентската и сървърната част на
системата, както и на множество други фактури, подборно описани в
заключението.
Освен това, предвид философията и конкретната
конструкция на приложния софтуер на НЗОК, изпълнителят не получава почти
никаква информация за генерираните данни в електронния му отчет. Следователно, може
да се приеме, че е налице техническа
причина, довела до невярно генериране на подлежащата на отчитане информация в
софтуера на НЗОК, вследствие на което е възникнал спорният по делото проблем.
При проявена дори по-висока от дължимата грижа от страна на ищеца, защото
правилното отчитане на изпълнените дейности по хоспитализация и
дехоснпитализация е главно в негов интерес, той не е можел да установи
системния проблем и да реагира в допустимите срокове, защото не е получил
никаква информация от задължително ползваната програма на НЗОК, съгласно чл.
325, ал. 6 от НРД 2018г. Ето защо следва да се приеме за основателно
твърдението му, че невярното, в хипотезата на непълно, отчитане на извършената
дейност за пациента по ИЗ №2252 се дължи на обективна причина, намираща се
извън неговата воля и контрол, както се установява и от приетата
съдебно-техническа компютърна експертиза.
В този случай при наличие на надлежно
установено по делото извършване на дейности по КП №28 по отношение на ЗОЛ Д.И.,
ответникът дължи заплащане на договорената и извършена дейност по тази КП,
съгласно чл. 353, ал. 1 от НРД 2018г. Некоректното отчитане на данните по чл.
273 от НРД 2018г. не може да се вмени на ищеца, а към него не е подадена
информация по чл. 352, ал. 10 от НРД 2018г., респ. чл. 366, ал. 10 от НРД 2020
– 2022г. за основания за отхвърляна от заплащане дейност. Поради това съдът
приема предявеният иск за заплащане на
сумата от 4 540 лв. за оказана БМП за ЗОЛ O=R=за основателен и доказан.
Такъв се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на договор №РД-14МИ-З/16.05.2019г.
за доставка на медицински изделия следва да се посочи, че в чл. 45, ал. 4 от ЗЗО законодателят е предвидил за медицинските изделия, включени в списъка по
чл. 30а от Закона за медицинските изделия/ЗМИ/, НЗОК да договаря с
производителите или с търговците на едро с медицински изделия и/или с техните
упълномощени представители. Считано от 01.01.2019г. и предвид текста на чл.
45а, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗО договорите, които се сключват между НЗОК и
участниците, заявили съответните групи медицински изделия по чл. 30, ал. 5 от
Наредбата, също са административни договори/в този смисъл Определение №16234/28.11.2019г.
на ВАС по АД №12614/2019 г./.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 450
лв., представляваща стойността на медицинско изделие/стент “Supraflex 3,5/28 mm”/, което е използвана при лечение на пациента по ИЗ
№2252. Съгласно чл. 10, ал. 3 от договор №РД-14МИ-З/16.05.2019г./стр. 63 и сл.
от гр.д. №794/20202г. на ВТРС/ НЗОК предоставя на изпълнителя на БМП
справка/месечно известие по образец за вложените, доставени от него медицински
изделия по клинични пътеки със съдържанието, посочено в чл. 10, ал. 4 от същия
договор. В ал. 5 на чл. 10 от договора е визирано задължението за заплащане на
стойността на медицинските изделия от НЗОК, след представяне на документите
посочени в тази разпоредба. Срокът за плащане е 15 работни дни след представяне
на тези документи, съгласно чл. 10, ал. 7 от този договор. В конкретния случай от
страна на ищеца е била заплатена стойността на посоченото медицинско изделие в
размер на 450 лв., като са налице издадена фактура за доставка на изделието, но
НЗОК не е заплатила тази сума. Последното се установява от заключението на
приетата без възражения от страните СИЕ.
От заключението на СМЕ се установява, че
медицинското изделие/стент/ е използвано в хода на лечението на пациента, като
в конкретния случай е било задължително поставянето му, за да се осигури
спасяването на засегнатата част от сърцето и нормалното възствановяване на
пациента.
При надлежно установяване на закупуване на
медицинското изделие, влагането му при извършване на дейности по КП №28,
надлежното документиране на разхода съобразно изискванията по чл. 10, ал. 5 от
договор №РД-14МИ-З/16.05.2019г. съдът намира за основателна и доказана исковата
претенция за заплащане на сумата от 450 лв., представляваща стойността на
вложеният в лечението на ЗОЛ стент. Основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят
съобразно претенцията на ищеца като сбор от заплатени депозити за съдени
експертизи в общ размер на 1 300 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати
на „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Велико Търново“ ЕАД с ЕИК ********* сума в размер на 4 540/четири
хиляди петстотин и четиридесет/ лв., представляваща неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на извършена болнична помощ за задължително
здравноосигуреното лице O=R=по ИЗ №2252 съгласно индивидуален Договор №040499/24.02.2020г. и Договор №040499/28.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2020г./датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати
на „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Велико Търново“ ЕАД с ЕИК ********* сума в размер на
450/четиристотин и петдесет/лв., представляваща доставено, вложено и отчетено
по клиничната пътека медицинско изделие по спецификация – стент „Supraflex“ 3.5/28 mm,
във връзка с оказаната болнична медицинска помощ на здравноосигуреното лице O=R=по
ИЗ №2252, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.04.2020г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати
на „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Велико Търново“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по делото в размер
на 1 300/хиляда и триста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: