Р Е Ш Е Н И Е

№ 424

град Горна Оряховица, 24.10.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2291 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.498,ал.3  във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Ищецът А.Х.А. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му Х.М.В. от ВТАК, твърди в исковата си молба, ищецът е пострадал на 19.01.2018г. в резултат на ПТП, настъпило около 9,20 часа в Община Разград, на път трети клас № 205, на км 6 + 390 в посока гр. Исперих, при движението на МПС „Рено 19” с peг. № ВТ6442КК, в което А. е бил пътник, настанен на задна лява седалка, а автомобилът тогава бил управляван от неговия баща Х. А.Х. с ЕГН **********. Заявява, че автомобилът се е движел с несъобразена спрямо пътните условия скорост от около 86 км/ч., на пътното платно имало заледени участъци, водачът на МПС изгубил контрол над него, излязъл в ляво извън пътното платно и автомобилът се блъснал в крайпътно дърво. Твърди, че автомобилът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователната полица с № BG/30/117000490115, издадена от ответното дружество, с валидност от 07.02.2017г. до 07.02.2018г. Заявява, че вследствие на гореописаното ПТП А.Х.А. е приет в Спешно отделение на Разградска Болница, а по-късно е насочен за лечение в отделение по Ортопедия с диагноза „Счупване на акромиалния край на ключица в ляво”; в отделението е извършено закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, хемерус, и е поставена обездвижваща шина. Твърди, че след напускане на болничното заведение А.А. имал силно главоболие и изпитвал болки в областта на гърдите; било му невъзможно да се обслужва сам и се нуждаел от непрекъсната помощ при обличане, хранене и всякакви домакински дейности, свързани с ежедневието му. Заявява, че не можел да работи и да управлява автомобил, а това му създавало допълнително напрежение, тъй като било необходимо да пътува ежедневно до Разградска болница, където бил настанен за лечение по-тежко пострадалият при пътния инцидент негов баща и водач на катастрофиралия автомобил. Твърди, че извън тези физически страдания и увреждания, в резултат на преживяното ПТП той преживял силна уплаха и емоционален стрес; след инцидента имал проблеми със съня и бил под непрекъснато напрежение, което се отразило негативно на нормалното му житейско ежедневие и той за дълъг период от време не излизал сам от дома си; изпитвал страх от повторение на произшествието. Посочва, че бил в състояние на емоционална тревожност, имал нарушения на съня, които водели до сутрешна сънливост и умора, чувствал се несигурен и беззащитен. Твърди, че описаните по-горе и изживени физически и психически увреждания причинили на А.А. неудобства и страдания за продължителен период от време.

Счита, че тези неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени със заплащане на сумата от 20000,00 лева от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на лек автомобил с peг. № ВТ 6442КК по застрахователната полица с № BG/30/117000490115, издадена от ответното дружество. Заявява, че е предявил своята застрахователна претенция пред „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, но от страна на дружеството не е последвало плащане на исканото обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на А.Х.А. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от претърпяното ПТП в размер на 20000,00 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД върху главницата от 20000,00 лева за времето от 09.06.2018г. до окончателното погасяване на вземането, както и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, ищецът А.Х.А., чрез пълномощника си – адвокат Х.В. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск в пълния му размер. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от изп. директори Р.М.и Б.И., чрез процесуален представител: юрк. М.Д., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответното дружество оспорва иска като неоснователен и недоказан, а размерът на исканото обезщетение – като прекомерен. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Рено 19” с peг. № ВТ 6442 КК, по силата на застрахователна полица № BG/30/117000490115 от 07.02.2018г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Оспорва факта застрахованият водач Х.А.Х. да има вина за настъпването на процесното ПТП, като заявява, че изключителна вина за настъпването му има Областно пътно управление - Разград, което не е обезопасило заледен участък от републикански път III-205, км 6 + 390 чрез опесъчаване или друг предвиден за това метод. Твърди, че Х. е карал в рамките на допустимата от ЗДвП за междуградски път скорост, в съответствие с пътната обстановка и атмосферните условия, и не може да се установи противоправно поведение на водача. Счита, че водачът е попаднал в заледен и неопесъчен участък от републикански път III – 205, което е довело до загуба на контрол върху управлението на автомобила.

Възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от ищеца размер е прекомерно завишено с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и спрямо характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, тъй като ищецът е пътувал в лекия автомобил като пътник на задна седалка без поставен обезопасителен колан, с който въпросното МПС е било фабрично оборудвано, и това е допринесло за свободното движение на тялото на ищеца в купето на автомобила и за настъпилите от това травми. Твърди, че това нарушаване на нормите на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него.

Оспорва твърдените с исковата молба травми като вид и характер, както и твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Счита, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на ищеца, и документи, отнасящи се до възстановителния му процес. Счита, че от представените по делото доказателства може да се направи извод, че оздравителният процес при ищеца е протекъл в нормални за това срокове, като той не е имал последващи влошавания на здравословното състояние и настъпили усложнения. Оспорва твърдението, че ищецът е ползвал чужда помощ в ежедневието си при битовото си обслужване и ежедневните домакински дейности. Оспорва твърденията за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП. Оспорва акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез процесуален представител - юрисконсулт М.Д., поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да намали размера на дължимото обезщетение по изложените от него съображения. Моли съда да му присъди направените разноски по делото.

Третото лице – помагач ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – РАЗГРАД при Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 0006950890152, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков” № 3, представлявано от директора инж. Л.Й.Я., привлечено на основание чл.219,ал.1 от ГПК по искане на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, депозира отговор в предоставения му срок. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като силно завишено и неотговарящо на критерия справедливост. Оспорва твърдените от ищеца травми относно вида им и продължителността им. Оспорва твърденията на ищеца за психични увреди и стрес поради липса на медицински документи за това. Оспорва твърдението на ответника, че водачът Х. няма вина за настъпване на процесното ПТП и че вината е изключително на ОПУ Разград. Оспорва твърденията, че Х. е карал в рамките на допустимата скорост по ЗДвП. Твърди, че през денонощието на 19.01.2018г., температурата е била средно 4.2 градуса, а в 14 часа е била 9 градуса, при което не е имало заледени участъци по пътя, пътното платно е било надлежно почистено, опесъчено и настилката е била суха. Твърди, че е изпълнило изцяло задълженията си по поддръжка на Републиканския път и няма никаква вина за настъпване на процесното ПТП. В случай, че съдът не приеме това становище, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който е управлявал МПС със скорост, несъобразена с изискванията на ЗДвП и с атмосферните условия и нарушил чл.20 от ЗДвП. Излага становището си по направените от страните доказателствени искания и от своя страна прави такива.

В съдебно заседание, третото лице – помагач ОПУ – Разград, представлявано от юрк. Й., поддържа депозирания писмен отговор. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В случай на уважаване на иска, моли съда да остави без уважение възражението на ответника, че вината за случилото се ПТП е на ОПУ – Разград. Излага съображения. Претендира присъждане на направените разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            Безспорни по настоящото дело са фактите, че към датата 19.01.2018г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на сключена за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица № BG/30/117000490115 от 07.02.2018г. на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, за лек автомобил „Рено 19”, модел „Шамад”, с ДКН ВТ6442КК, собственост на А.Х.А. с ЕГН **********.

            Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че на 19.01.2018г., на път трети клас № 205, на км 6 + 390, Община Разград, в посока гр. Исперих, около 9,20 часа, е настъпило ПТП с л.а. „Рено 19”, модел „Шамад”, с ДКН ВТ6442КК, собственост на А.Х.А. с ЕГН **********, и управлявано от правоспособния водач Х. А.Х. с ЕГН **********. Безспорен е и фактът, че в резултат на гореописаното ПТП е пострадал собственикът на л.а. - А.Х.А., пътуващ на задната седалка на автомобила.

            Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 28/19.01.2018г. и Наказателно постановление № 18-1075-000145/02.02.2018г. на началник сектор към ОД на МВР – Разград, сектор „Пътна полиция”, в същите е удостоверено, че на 19.01.2018г., около 9.20 ч., на път трети клас № 205, на км 6 + 390, Община Разград, в посока гр. Исперих, водачът Х. А.Х. не контролира ППС, което управлява, не съобразява скоростта на движение с пътните и атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие, вследствие на което губи контрол над МПС, излиза вляво извън пътното платно и се блъска в крайпътно дърво, като от ПТП е настъпила цялостна щета по МПС, а водачът и пътникът А.А. са пострадали – първият със счупени ребра, а вторият – с фрактура на лява ключица. От цитираните писмени доказателства е видно, че с НП № 18-1075-000145/02.02.2018г. на началник сектор към ОД на МВР – Разград, сектор „Пътна полиция”, водачът на л.а. „Рено Шамад” Христо Х. е санкциониран с административни наказания глоба от 20 лв. и глоба от 200 лв., както и отнемане на контролни точки, на основание чл.185 от ЗДвП и чл.179,ал.2 от ЗДвП, за извършените от него на 19.01.2018г., административни нарушения по чл.20,ал.1 от ЗДвП и чл.20,ал.2 от ЗДвП.

Видно от приложения по делото препис от епикриза ИЗ № 882/19.01.2018г. на отделение при ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД, на 19.01.2018г., след настъпване на ПТП, на ищеца е извършен лекарски преглед с  диагноза : „Счупване на акромиалния край на ключицата в ляво”, като при огледа е констатирано, че „се вижда деформитет тип „клавиш” с патологична подвижност и костни крепитации, изразен болков синдром и функционално нарушение на крайника, без данни за съдово-нервен недостиг”. Цитираното писмено доказателство сочи, че след осъществена медицинска интервенция : „закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, хемерус”, ищецът е изписан още на същия ден.

Видно от приетите по делото преписи от резултат от образно изследване на д-р М. М., „ДКЦ I – Велико Търново” ЕООД, и амбулаторен лист № 978/23.03.2018г., при извършен лекарски преглед на ищеца на 20.03.2018г., е констатирано, че след претърпяно ПТП на 19.01.2018г. и хоспитализацията в болницата в гр. Разград, ищецът един месец е носил осморка, като все още е с болки при движение в ляво рамо, има остатъчен оток и слаба палпаторна болка по латерална трета на лявата ключица и по АК става, болезнена, но възможна абдукция до 90-100 гр., като е предписания терапия ЛФК.

            От приетите писмени доказателства – преписка по щета № 0801-000562/2018-01, претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди и известие за доставяне от 08.03.2018г., се установява, че ищецът е предявил ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” АД претенция за изплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили от ПТП, възникнало на 19.01.2018г., виновно причинено от водач Христо А.Х., по сключена за управлявания от него л.а. „Рено 19” с рег. № ВТ6442КК, собственост на А.А., валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

            По делото не са спорни фактите, че между страните е проведена кореспонденция, удостоверена с цитираните по-горе документи, но до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ответникът не е изплатил на ищеца претендираното от него обезщетение изцяло или частично.

            Видно от показанията на свидетеля Х. Х. /баща на ищеца/, той карал, А. седял за него на задната седалка, имало още едно момче с тях. Свидетелят изгубил контрол, завъртяла се колата, минали линията, излезли от завой и колата се завъртяла. Свидетелят А. установява, че както си приказвали, се завъртяла колата; той въртял кормилото, но колата се въртяла сама като пумпал, излязла от шанса и - в дървото. Видно от показанията на св. А., било зимно време, нямало сняг по земята, сухо било времето, сняг нямало, асфалт имало. Свидетелят сочи, че той бил на смъртно легло, а А. викал, защото бил счупен - в ляво до рамото има счупено. Свидетелят твърди, че още го е страх от коли А., не може да движи ръката си както трябва, още не е зараснало хубаво, сам си прави упражненията.

Видно от показанията на свидетеля М. А. /брат на ищеца/, баща му и брат му катастрофирали на 19.01.2018г. и той ги посетил в болницата в Разград - баща му бил в операционна, а брат му лежал и чакал да го прегледат - ключицата му била счупена. Свидетелят твърди, че брат му отишъл да живее в дома му близо месец, като той му помагал да се къпе, да се облича. Св. А. сочи, че брат му трудно ставал от леглото, оплаквал се, че доста го боли, а той му помагал да се изправя, обувал му чорапите. Видно от показанията на св. М.А., брат му все още се оплаква, че го боли, където е бил ударен в ключицата. Свидетелят твърди, че брат му бил уплашен и стресиран от тази случка, доста се променил, затворил се в себе си и все още е стресиран, страхува се да шофира, депресиран е. Свидетелят сочи, че преди инцидента ищецът работел - продавал колани и ножове, а след това брат му нямало как да работи и те го поддържали - него, децата му, семейството. Свидетелят посочва, че в колата имало колани отпред и отзад, но не знае дали брат му е пътувал с колан.

Видно от показанията на свидетеля И.Й. /полицейски служител/, на 19.01.2018г. бил дежурен по КАТ в РУ Разград, получил сигнал и посетил мястото, където вляво, извън пътя, странично била ударена колата в дърво. Свидетелят посочва, че линейката минала преди тях и пътници нямало. Пояснява, че времето било сухо и слънчево, хладно януарско слънце, било ясно, не било заснежено, не било валяло, имало сняг в канавките малко, но на пътя нямало. Свидетелят Й. потвърждава, че пътят бил сух, не било заледено; тук - там имало като снежец, но пътят бил чист, сух, обработен; пътното платно било почистено от сняг, със сол и луга било обработено; даже можело да се кара с висока скорост. Видно от показанията на св. Й., движението било интензивно на този път на 19.01.2018г. между 9 и 9.20 часа сутринта. Свидетелят установява, че когато се прибрали от ПТП, съставили констативния протокол в КАТ, целият текст на протокола е съставен в един и същи момент. Свидетелят предположил, че ищецът е бил отзад вдясно, защото колата била ударена в ляво странично, и ако той е бил там, можело и да не е от пострадалите лица. Доколкото си спомня, гумите на автомобила не били подходящи за зимата; на място не видял спирачен път. Посочва, че водачът доста време се е движил в банкета, изорано било от колата, което го навежда на мисълта, че е карал бързо. Няма представа дали е образувано досъдебно производство по случая.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите Х., А. и Й., доколкото същите удостоверяват факти, непосредствено възприети от тях във връзка с процесното ПТП и със състояние и поведението на ищеца след него, както и в частта им и доколкото показанията им съответстват помежду си и на приложените писмени доказателства, а също и на заключенията на приетите САТЕ, СТЕ и СМЕ.

Видно от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, в случая се касае за счупване на лявата ключица в дисталния /акромиалния/ край, получено при директен механизъм : директна травма върху рамото, довела до относително стабилна фрактура, незадоволително сраснала с дислокация на фрагментите. От приетата СМЕ се установява, че лечението е проведено чрез мека имобилизация на левия горен крайник, с период на възстановяване 40-50 дни. Експертизата установява, че болките и ограничението на движенията се дължат на това, че е настъпило срастване под ъгъл и деформация. Видно от СМЕ, механизмът на счупването е от директна травма върху рамото или удар в твърд предмет /най-вероятно лицето е било без предпазен колан при настъпилото ПТП/.

Видно от заключението на приетата по делото САТЕ, основната причина за настъпване на процесното ПТП от технико-експлоатационна гледна точка е неправилното боравене с органите за управление от страна на водача, основно от които в разглеждания случай е кормилото, а действията, които е могъл да предприеме водачът на процесното МПС за предотвратяване на пътния инцидент, са движението на управлявания от него автомобил върху платното за движение, без да допуска нарушаване на устойчивостта чрез неправилно завъртане на волана (кормилото). От САТЕ се установява, че скоростта на л.а. преди началото на занасяне и заораване може да бъде около 93,31 км/ч. Видно от САТЕ, че участъкът, по който се е движил водачът на МПС, е прав и той е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране със скоростта, с която се е движил (93,3 км/ч) от разстояние не по-голямо от 188,8 до 82,6 м., както и при правилно боравене с органите за управление да продължи движението си по платното за движение направо, без да допусне напускането му в северна посока; водачът на л.а.Рено е имал техническа възможност да преодолее кривата без занасяне, при най-малък коефициент на сцепление.

Видно от заключението на приетата СТЕ, на 18.01.2018г. снеговалежът в гр. Разград е продължил от 5:16 часа до 11:20 часа; в 14:00 ч. платното за движение на пътния у-к от км. 0+000 до км. 18+530 на РП III-205 е било почистено от сняг, като е достигнато ниво асфалт и е обработено с химически вещества против хлъзгавост; температурата на въздуха в 14:00 часа е била +2,1 С, а от 16:00 ч. до 19:12 ч. е духал силен североизточен вятър с пориви до 18 м/с (65 км/ч). От заключението на СТЕ се установява, че извършените дейности по зимната поддръжка на участъка от км. 0+000 до км. 18+530 на РП 111-205, на дата 18.01.2018г., са навременни, ефективни и съобразени с разпоредбите на чл.290, чл.291,ал.1 и 2, чл.292,ал.1 и 4 на Технически правила и изисквания за поддържане на пътища, НА „Пътна инфраструктура” 2009; навременно е упражнен контрол от ОПУ гр. Разград. Видно от приетата СТЕ, в дневника за метеорологични наблюдения на станция Разград, в 7.00 часа на дата 19.01.2018г. е документирано за наличието на силна слана след полунощ; твърде вероятно е на места пътната настилка да е била частично заскрежена към 9:20 часа на 19.01.2018г. Видно от приетата СТЕ, в случая може да се направи заключение, че не е било наложително извършване на последваща обработка на пътя след извършената на 18.01.2018г.; съгласно чл.21,ал.1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, обезопасяването на пътищата срещу хлъзгане се извършва при заснежено или заледено платно за движение.

Съдът приема заключенията на СМЕ, СТЕ и САТЕ като обективни, обосновани и съответстващи на приетите писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД се явява допустим.

Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен досежно претендирания размер на обездщетението.

Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Според чл.380,ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

             

В хода на производството по този иск, за да бъде уважен същият, следва да бъде установено кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно : от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а от друга страна е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на увредения да получи обезщетение по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” - елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД гр. София.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28/19.01.2018г., наказателно постановление № 18-1075-000145/02.02.2018г., и заключенията на изцяло кредитираните от съда САТЕ и СТЕ, съдът приема за установено, че в случая е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, вследствие извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил „”Рено 19 Шамад” с рег. № ВТ6442КК – Х. А.Х. с ЕГН **********, който не е изпълнил задълженията си, установени в чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като водач на горепосоченото МПС, да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Въз основа на приетата САТЕ, цитираните писмени доказателства и от показанията на св. Хр.Х., се обосновава извод, че нарушавайки нормата на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чрез неправилно боравене с органите на кормилното управление и управляемите колела като цяло, несъобразяване на скоростта на движение (около 93,31 км/ч) с атмосферните условия (зимно време, с температура на въздуха -2 градуса С около 7ч. на същия ден, при наличие на силна слана след полунощ, обуславяща наличие на скреж в определени участъци), със състоянието на пътя и на превозното средство (прав и сух пътен участък, без неравности и дупки и без наклон, но при студено асфалтово покритие предвид ниските температури, както и възможности за наличие на скреж в определени участъци вследствие падналата през нощта слана – СТЕ и САТЕ, при управление на л.а. с неподходящи за сезона гуми – св. Й.), и несъобразяване с интензивността на движението (натоварен пътен участък от републиканската пътна мрежа – св. Й., СТЕ), на 19.01.2018г., на път трети клас № 205, на км 6+390, Община Разград, в посока гр. Исперих, около 9,20 часа, правоспособният водач Христо А.Х. не контролирал процесното МПС, допуснал нарушаване на устойчивостта на автомобила, преминал през насрещната пътна лента, през банкета вляво, излязъл извън пътя и се ударил в крайпътно дърво с лява странична част, като е предизвикал настъпване на ПТП с последици – пълна щета на л.а. и пострадали лица – водачът Х. и собственикът на л.а. - А.А., пътуващ на задната седалка на автомобила. Съдът счита, че деянието е извършено виновно от водача Х., като в случая презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД не е оборена от страна на ответника с никакви годни доказателства по настоящото дело.

Същевременно, по делото не са събрани никакви доказателства в подкрепа на възраженията на ответната страна, че процесното ПТП съставлява случайно събитие, нито че ПТП е настъпило в резултат на неизпълнение на задълженията по почистване и поддържане на републикански път от страна на третото лице – помагач Областно пътно управление - Разград. Напротив, приетата по делото СТЕ, изцяло кредитирана от съда като компетентна, обоснована и кореспондираща на приложените писмени доказателства /договор за възлагане на Обществена поръчка, възлагателно писмо, дневни отчети за изпълнени дейности по зимно поддържане, справка за извършени дейности по зимно поддържане през мес.01.2018г. - 4 бр., информация за състоянието на Републиканските пътища, метеорологични условия и въведени ограничения/, установява, че на 18.01.2018г. платното за движение на пътния участък от км. 0+000 до км. 18+530 на РП III-205 е било почистено от сняг, като е достигнато ниво асфалт и е обработено с химически вещества против хлъзгавост, навременно е упражнен контрол от ОПУ гр. Разград, и въпреки че в 7.00 часа на дата 19.01.2018г. е документирано наличието на силна слана след полунощ, и е твърде вероятно на места пътната настилка да е била частично заскрежена, не е било наложително извършване на последваща обработка на пътя след извършената на 18.01.2018г. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите Х. и Й., които удостоверяват по категоричен начин, че пътната настилка към момента на настъпване на произшествието е била чиста и суха при зимни условия. С оглед така събраните по делото доказателства, съдът споделя доводите на ОПУ–Разград, че извършените дейности по зимната поддръжка на участъка от км. 0+000 до км. 18+530 на РП 111-205, на дата 18.01.2018г., са навременни, ефективни и съобразени с нормативните изисквания, поради което третото лице-помагач не е станало причина и не е допринесло за настъпване на процесното ПТП и за произтичащите от него вредни последици.

Съдът намира за безспорно установено по делото и наличието на друга изискуема предпоставка за уважаване на иска - договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, като ответникът признава факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 19.01.2019г., е била налице валидна застраховка застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица № BG/30/117000490115 от 07.02.2018г. на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, за лек автомобил „Рено 19”, модел „Шамад”, с ДКН ВТ6442КК, собственост на А.Х.А. с ЕГН **********, управляван от Христо А.Х., т.е. ответникът - застраховател е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция.

На следващо място, съдът приема за доказани от приетите по делото писмени и гласни доказателства, САТЕ и СМЕ, твърденията на ищцовата страна относно настъпването на неимуществени вреди за ищеца А.А., които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние, описано по-горе. Налице е фактическият състав на непозволено увреждане и съответно - възникнало задължение за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС /Решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ т.о.; Решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г./ се излага становището, че понятието „неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /Решение № 83-2009, II т.о. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, Решение № 1-2012-II т.о. по т.д. 299/2011г. на ВКС/.

С оглед изложеното по-горе и съгласно чл.51,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице А.А. се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 15000,00 лв. При определяне на размера на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания – счупване на лява ключица в дисталния /акромиалния/ край. Настоящият съдебен състав отчита в случая и фактите, че описаните увреждания са станали причина за появата на внезапни и силни болки в областта на лявото рамо, наложили са провеждане на лечение чрез мека имобилизация на левия горен крайник за период от около 30 дни /преписи от епикриза ИЗ № 882/19.01.2018г. на ООТ при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД, резултат от образно изследване на „ДКЦ I – В.Търново” ЕООД, амбулаторен лист, СМЕ/. Наред с това, определяйки размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът взе предвид и установените по несъмнен начин със заключението на приетата и неоспорена от ответника СМЕ факти, че в резултат на получените от него травматични увреждания, на пострадалия А. е причинено временно разстройство на здравето, изразяващо се в болка, страдание и затруднение в движението на левия горен крайник за срок около 30 дни, без да са налице данни за състояния, временно застрашаващи живота. Същевременно, СМЕ установява, че в случая възстановителният период е продължил около 40-50 дни, като непровеждането на предписаните му ЛФК и физиолечение от ищеца е забавило възстановяването му с 15-20 дни. Съдът съобрази и възрастта на пострадалия - 25 години към датата на произшествието, активна трудоспособна възраст, препятствана временно по причина на инцидента /св. А./, а също и обстоятелството, че към приключване на съдебното дирене оздравителният период е приключил, но пострадалият продължава да изпитва палпаторна болка в областта на увреждането и движенията в лявата му раменна става са ограничени и болезнени в крайните фази. За определяне справедлив размер на обезщетението, съдът взе предвид и фактите, свързани с емоционалното и психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалото лице, проявяващо признаци на силна уплаха и стрес непосредствено след настъпване на ПТП, изпитване на силен страх и стрес от шофиране и от движението по пътищата при пътуване в ППС, както и социален дискомфорт, изразен в необходимостта да ползва помощта на свои близки за преобличане, лична хигиена и пр., докато трае лечението с мека имобилизация на левия горен крайник, установени по категоричен начин от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. и А., и от СМЕ. Преценявайки изложените по-горе обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и лимитите на гражданската отговорност за релевирания период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

Наред с гореизложеното, съдът намира за недоказани в хода на производството твърдените от ищеца факти относно претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в социално изолиране на А. за дълъг период от време /св. А. установява, че ежедневно с ищеца са посещавали своя баща в болницата в гр. Разград/,  изпитване на страх от повторение на произшествието, изпадане в състояние на емоционална тревожност, нарушения на съня, водещи до сутрешна сънливост и умора, чувство на несигурност и беззащитност /доказателства за установяване настъпването на такива последици, като пряка е непосредствена последица от процесния деликт, не са събрани до приключване на съдебното дирене/.

Съдът намира за основателно, обаче, релевираното възражение от ответника за приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП от страна на ищеца, вменяваща задължение на пътниците в МПС да ползват обезопасителни колани, когато са в движение. В тази връзка, на първо място, от приетата и неоспорена от ищеца СМЕ се установява, че уврежданията на ищеца /механизмът на счупването/ са получени от директна травма върху рамото или удар в твърд предмет, обосноваващо извод, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан като пътник на задна седалка в процесния автомобил. Същевременно, от заключението на приетата по делото и неоспорена от ищеца САТЕ, се установява, че в резултат на настъпилия удар на автомобила с дървото, за ищеца е възможно да са настъпили травматичните увреждания, като същият е пътувал в процесното МПС без поставен предпазен колан, тъй като ударът определя движение на тялото напред в резултат на преносните инерционни и кориолисови сили от кос, макар и страничен удар на автомобила в дървото, което определя, че при поставяне на обезопасителния колан уврежданията биха могли да бъдат по-малки. При така установеното въз основа на заключенията на СМЕ и на САТЕ, в случая може да се обоснове извод, че ищецът А. е нарушил нормата на чл.137а от ЗДВП, което поведение на пострадалия се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди. С оглед изложеното, настоящия състав приема за основателно възражението на ответника за намаляване на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради което определя 50 % съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на А.А..

            Не на последно място, от приетите писмени доказателства, съдържащи се в преписка по претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вх. № 624/08.03.18г., в случая се установява изпълнение на изискванията, установени в чл.380,ал.1 от ГПК от страна на ищеца, а именно : като лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към ответника-застраховател писмена застрахователна претенция и да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. С оглед изложеното по-горе, съдът определя претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 15000,00 лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение на сума, съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, т.е. в размер на 7500,00 лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 7500 лв., за претърпените неимуществени вреди. Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата, съобразно правилото на чл.497,ал.1 от КЗ, с оглед датата на получаване на писмена застрахователна претенция от застрахователя на 08.03.2018г., е дължима така, както е предявена с исковата молба – считано от 09.06.2018г., с изтичане на срока по чл.497,ал.1 от КЗ, до изплащане на вземането. При това положение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 7500 лв., считано от 09.06.2018г. до окончателното й изплащане.

Наред с това, предявеният иск се явява неоснователен за сумата 7500 лв., представляваща горница над присъдените 7500,00 лв. до определения размер от 15000 лв., и следва да бъде отхвърлен в тази негова част поради установено съпричиняване, а за горницата от 15000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 800 лв., за възнаграждения на вещи лица общо в размер от 220 лв., за платено адвокатско възнаграждение – 1130 лв., както и за явяване на пълномощника в трето и четвърто съдебно заседание – 400 лв., т.е. общо 2550 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, а именно – в размер от 969 лв.

На основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица общо в размер от 690 лв., за призоваване на свидетел – 50 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение – 300, т.е. общо 1040 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – 655.20 лв.

На основание чл.78,ал.10 от ГПК, неоснователна се явява и следва да бъде отхвърлена претенцията на третото лице – помагач за присъждане на направените по делото разноски от същото за възнаграждение на вещо лице – 100 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение – 300 лв., общо в размер на 400 лв.

       Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните директори Р.М.и Б.И., ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.А. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/30/117000490115 от 07.02.2018г. на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, за лек автомобил марка „Рено 19”, модел „Шамад”, с ДКН ВТ6442КК, собственост на А.Х.А. с ЕГН **********, управляван от правоспособния водач Х. А.Х. с ЕГН **********, за причинени неимуществени вреди на А.Х.А. от ПТП, настъпило на 19.01.2018г. на път трети клас № 205, на км 6 + 390, Община Разград, в посока гр. Исперих, около 9,20 часа, причинено виновно от водача на лек автомобил „Рено 19 Шамад” с рег. № ВТ6442КК – Х. А.Х., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2018г. до окончателното й изплащане, по банкова сметка ***: ***, в „Банка .., с титуляр А.Х.А. с ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.498,ал.3  във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от А.Х.А. с ЕГН **********, чрез пълномощника му - адв. Х.В. от ВТАК, против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, за сумата 7500 лв., представляваща разлика от присъдените 7500,00 лв. до определения размер на обезщетението от 15000 лв., поради установено съпричиняване от пострадалия А.Х.А., а за разликата от определения размер от 15000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв. - като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните директори Р.М.и Б.И., ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.А. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 969 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждения на вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение, общо 2550 лв., съразмерно на уважената част от иска, по банкова сметка ***: ***, в „Банка .., с титуляр А.Х.А. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА А.Х.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните директори Р.М.и Б.И., СУМАТА от 655.20 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за призоваване на свидетел, за възнаграждения на вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, общо 1040 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.78,ал.10 от ГПК, претенцията на третото лице – помагач ОПУ – Разград, представлявано от директора инж. Л.Й.Я., за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на 400 лв., като неоснователна.

Настоящото решение е постановено при участие в съдебното производство на трето лице – помагач ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – РАЗГРАД при Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 0006950890152, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков” № 3, представлявано от директора инж. Л.Й.Я., привлечено на основание чл.219,ал.1 от ГПК от ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

            На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                   

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..