Определение по дело №947/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от М. М. П. от град С., ул. „С.С.. К. и М.” № 36, . 3, със съдебен адрес: град С., ул. „М.” № 36, А. кантора на адвокат Л. И.Ш., срещу Определение №664/12.03.2013г. по гражданско дело № 1495/2012г. по описа на РС С., в частта му в която съдът е прекратил производството по делото по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, поради недопустимост на така предявения иск.

В частната въззивна жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като жалбоподателката П. моли съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС. Основното възражение в частната жалбата е основано на твърдението, че извода на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗЗД е правно неверен, тъй като същият се основава на извода, че върху дворното място е налице етажна собственост на всички собственици на отделните жилища, като погрешно е приел че не е налице изключението на правилото на чл. 3 от ЗУЕС, както и че въпроса за разпределението на ползването на дворното място е по чл. 11 ал.1 т. б „и” от ЗУЕС. Наведени са доводи в частната жалба, че в настоящия случай в дворното място са изградени три сгради, по отношение на които липсват най- характерните белези на етажната собственост- общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, общи входове, стълбища и коридори към таванските и избените помещения. Всяка сграда е собственост на отделни етажни собственици, поради което между собствениците на отделните сгради в поземления имот, в който сградите са изградени, не възниква етажна съсобственост и следователно дворното място не е обща част на етажната собственост. Твърди се с частната жалба, че в този случай по отношение на разпределението на дворното място е приложима нормата на чл. 32 ал. 2 от ЗС, съгласно чл. 3 от ЗУЕС. Акцентира се, че в настоящия случай още през 1974г., собствениците на парцела са се уговорили, че частта от терена, която не е застроена няма да е обща част на всички сгради построени в съсобствения имот, като тази уговорка е допустима, тъй като съгласно чл. 38 ал.1 от ЗС, предназначението на съсобствения парцел може да бъде променяно с договор между съсобствениците.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, не е депозиран писмен отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС и чл. 109 от ЗС, предявени от М. М. П. от град С., срещу К. М. Г., В. И. Г., К. В. Я., И. А. Ф. и Р. А. Б., всичките от град С., с искане да бъде осъдена К. М. Г. да преустанови неправомерните действия, с които пречи на М. М. П., да упражнява правото си на собственост върху дворното място, като освободи откритата тераса и премести от входа към дворното място- поставените там колиба и куче, както и да извърши разпределение на ползването на дворното място, съставляващо ПИ с идентификационен № 65334.300.362 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрена със Заповед № РД-18-8/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 748 кв.м., като бъде разпределено ползването между ищцата и първата ответница при равни дялове, ползването на южната част от ПИ с площ от 224 кв.м., която е била предоставена за ползване на майка им- М. С., съгласно договора за разпределение на ползване от 26.03.1974г., а останалата част бъде разпределена според уговорките между страните със същия договор.

След оставянето и без движение, изправената и вписана искова молба е била изпратена за отговор на другата страна. С писмен отговор на исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата - К. М. Г., чрез пълномощника си А. Ч., не възразява срещу извършването на поисканото разпределение на ползването на част от дворното място, отредено за ползване за тяхната майка, между ищцата и първата ответница по делото. Оспорва се предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като се възразява че на ищцата се пречи да ползва имота по начина посочен в исковата молба, като се иска от съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.

С обжалваното Определение №664/12.03.2013г. по гражданско дело № 1495/2012г. по описа на РС С., първоинстанционния съд при изготвянето на проекто доклада си по делото, е прекратил производството по делото в частта на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, като е счел така предявения иск за процесуално недопустим. Счел е че в конкретния случай неприложимо е изключението на правилото на чл. 3 от ЗУЕС, а разпределението на съсобствения поземлен имот следва да се извърши по реда на чл. 11 ал.1 б. „и” от ЗУЕС.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателят в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Нормата на чл. 32 ал.1 от ЗС определя, че общата вещ се използва съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В случаите, когато не може да се образува мнозинство (или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ), е предвидена от законодателя с разпоредбата на чл. 32 ал.2 от ЗС намеса на съда, който по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, съответно, взима необходимите мерки. С разпоредбата на чл. 32 ал.2 от ЗС е уредена една специална възможност за гарантиране и осигуряване осъществяването на правото на съсобственика, посочено в чл. 31 ал.1 от ЗС. Тя несъмнено може да бъде ползвана само при стриктно спазване на изискванията, посочени в нея, тъй като само при тях съдът може, съответно е длъжен, да се намеси в работите на съсобствениците. Искът по чл. 32 ал.2 от ЗС по своята правна природа е правно средство за осъществяване на съдебно администриране на гражданското правоотношение между съсобствениците за уреждане на използването на общата вещ. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 32 ал.2 от ЗС, следва да няма решение по чл. 32 ал.1 от ЗС. Изложеното дава основание на настоящия състав на ОС Благоевград да счете, че за ищцата М. М. П. безспорно е бил налице правен интерес от завеждането на обективно съединените искова пред съда- този по чл. 32 ал.2 от ЗС и по чл. 109 от ЗС, тъй като твърдението за неоснователно пречене от страна на първата ответница по делото, е обективно свързано с правото на разпределение на дворното място, в която има изградени три жилищни сгради. Въпреки особения характер на производството по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, няма процесуална пречка същото да бъде обективно съединени с иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Без да е имало възражение от ответната страна в тази връзка, първоинстанционния съд по свой почин и разбиране е прекратил частично производството по делото, в частта му на предявения иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС, като е счел същият за процесуално недопустим. Съдът е основал доводите си от фактическа и правна страна на становището, че дворното място не може да бъде разпределяно за ползване на основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, тъй като е обща част на етажните собственици на сградите изградени в него и като е счел че не е налице изключението на нормата на чл. 3 от ЗУЕС, е счел че въпроса следва да бъде решен по реда на чл. 11 ал. 1 б.”и” от ЗУЕС. При правилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът неправилно е приложил материалния и процесуалния закон.

Легалната дефиниция на „самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост” е дадена в § 1 т. 1 от ДР на ЗУЕС, като според логиката на законодателят тук би следвало да се включат както собствениците на отделни апартаменти в съответната сграда, така и собствениците на ресторант, фитнес клуб,лоби бар и др. помещения с различно функционално предназначение. В настоящия случай в съсобствения ПИ с идентификационен № 65334.300.362 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., има построени три отделни жилищни сгради, които имат различни собственици на самостоятелни обекти в отделните сгради, като сградите нямат най- характерните белези на етажната собственост- общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, общи входове, стълбища и коридори към таванските и избените помещения. Всяка сграда е собственост на отделни етажни собственици, поради което между собствениците на отделните сгради в поземления имот, в който сградите са изградени, не възниква етажна съсобственост и следователно дворното място не е обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС, по отношение на което е недопустимо поделяне на правото на ползване.

Допустимостта на иска за спорна съдебна администрация по чл. 32 ал.2 от ЗС, е обусловена принципно от наличието на съсобствен имот, вън от хипотезите на етажна съсобственост. Въведени са няколко изключения от горното правило, едно от които в чл. 3 от ЗУЕС, в който е предвидено изключение за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик - прилагат се разпоредбите на чл. 30 ал.3, чл. 31 ал. 1 и чл. 32 от ЗС. В редица решения на ВКС и ВС на РБ е възприето, че само поради общността на мястото не се създава етажна собственост. Тогава когато в мястото има хоризонтално разположени в реална съсобственост сгради и когато в него има изградени в етажна собственост сгради при повече от двама етажни собственици, предмет на разпределение може да бъде площта, на която предназначението е да обслужва всяка от възникнали етажни собствености, дворното място следва да се разпредели по реда на чл. 32 ал.2 от ЗС, а не като обща част по чл. 40 от ЗС. Ето защо неправилен е извода на първостепенния съд, че в този случай не е налице изключението предвидено в нормата на чл. 3 от ЗУЕС, поради което предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС е процесуално допустим. Допълнителен аргумент в полза на това разбиране според въззивната инстанция е и обстоятелството, че съсобствения поземлен имот с идентификационен № 65334.300.362 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., е бил поделен реално чрез сключен договор за разпределение на владение от 26.03.1974г., с което на практика съсобствениците са се съгласили, че частта от терена, която не е застроена от трите сгради, няма да е обща на всички построени в съсобствения недвижим имот сгради, така че всяка от трите части да обслужва всяка от трите сгради поотделно.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта му в която производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС, а делото следва да бъде изпратено на РС С., за продължаване на производството по обективно предявените искове с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС и чл. 109 от ЗС, тъй като частичното прекратяване на производството е незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №664/12.03.2013г. по гражданско дело № 1495/2012г. по описа на РС С., в частта му в която производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС С., за продължаване на производството по обективно предявените искове с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

Определението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: