№ 14867
гр. С, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110133734 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Б. Д. М., ЕГН: **********, с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване по отношение на ответницата съществуването на следните вземания: сумата
от 1200,33 лв., представляваща ½ от цената на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „ХД“, бл. 171, вх. Г, ет. 2, ап. 5, аб.
№ 326317 за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.05.2022
г. до изплащане на вземането; сумата от 197,98 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на топлинната енерги за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г., сумата от 25,13
лв. представляваща ½ от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 4,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.05.2019 г. до 13.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28260/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител –
адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва по допустимост и
основателност исковите претенции. Оспорва количеството на реално потребена топлинна
енергия. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна
енергия по аргумент, че по делото не е представен договор за снабдяване с топлинна
енергия, сключен с ответницата за процесния имот и период. Оспорва и претенциите за
лихви, доколкото не били доказани размерът и изискуемостта им. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на претенциите по чл. 111, б. в“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
В открито съдебно заседание особеният представител заявява, че не оспорва и няма
възражения по начислените количества и суми и не оспорва, че ответницата е потребител.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ТС“ ЕООД с ЕИК **********
поддържа, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативните актове и
представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
2
С оглед изричното изявление на представителя на ответницата, направено в о.с.з., че не
оспорва ответницата да е потребител, с нарочно протоколно определение е отделено за
безспорно в производството, че ответницата в рамките на процесния период е била
потребител на топлинна енергия. Поради това и съдът приема, че ответницата в рамките на
процесния период е била клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като
възникналото и съществувало в този период правоотношение между нея и ответника по
повод доставката на топлинна енергия е регулирано от публично обявените общи условия на
ищцовото дружество съгласно чл. 150 ЗЕ.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответницата, представлявана в производството от особения представител, не въвежда
възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия до имота
на претендираната с исковата молба стойност, като в о.с.з. адв. М. изрично посочва, че няма
възражения по начислените количества и суми. В тази връзка следва да се посочи, че се
доказва от представените от третото лице помагач доказателства, че за имота е доставена ТЕ
на стойност 661,66 лв без ДДС за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., 641,97 лв без ДДС
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., 686,58 лв без ДДС за периода от 01.05.2020 . до
30.04.2021 г. Поради това установено е, че общият размер на доставената до имота ТЕ е в
размер на 2388,25 лева с ДДС за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., а ½ от тях 1194,13
лева.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
3
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска
съгласно чл. 422 ГПК – 30.05.2022 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземанията на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска не
са погасени по давност за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. Предвид посоченото при
съобразяване общите фактури и доказателствата от третото лице помагач съдът определя на
осн. чл. 162 ГПК размерът на непогасените вземания за ½ от цената на ТЕ на 1016,67 лева,
до който размер следва да се уважи иска, а за разликата до пълния предявен и за остатъка от
периода - отхвърлен.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, а преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до
ответника. Не кореспондира на уговореното в общите условия твърдението на ищеца, че
изискуемостта на вземанията, съотв. забавата настъпва с изтичане на 45 дни от издаване на
фактурата, тъй като подобна уговорка между страните липсва – в този смисъл съгласно чл.
33, ал. 2 вр. чл. чл. 32, ал. 3 от ОУ срокът за заплащане е 45 дни не от издаване на фактурата,
а от приключване на периода, за който се отнася.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
4
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на ½ от
предоставената услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът
определя на 25,13 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 312,58 лева от общо 428,57
лева (28,57лева за държавна такса, 300 лева – за възнаграждение на особен представител и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение), както и на 39,07 лева – разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Б.
Д. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „ХД“, бл. 171, вх. Г, ет. 2, ап. 5. дължи на „ТС”
ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1016,67 лв,
представляваща ½ от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „ХД“, бл. 171, вх. Г, ет. 2, ап. 5, аб. №
326317 за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 25,13 лв, представляваща ½ от
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
28260/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1016,67 лева до пълния предявен размер от 1200,33 лева и
за периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г., както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
за мораторна лихва в размер на 197,98 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г. върху
претенцията за стойност на ТЕ и за мораторна лихва в размер на 4,93 лв. за периода от
31.05.2019 г. до 13.05.2022 г върху претенцията за стойност на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Б. Д. М., ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж. к. „ХД“, бл. 171, вх. Г, ет. 2, ап. 5 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата
312,58 лева – разноски по делото и сумата 39,07 лева - разноски по ч. гр. д. № 28260/2022 г.
по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК ********** като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6