№ 6171
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100506193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 05.03.2023 г., гр.д. 70858/2021 г., СРС, 173 с-в отхвърля
предявения от С. С. Г. срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл.
270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Решение №
260122/09.06.2021г. по в.гр.д. № 100/2021г. на Окръжния съд в град К., като
осъжда ищеца да заплати на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца С. С. Г.. Счита, че
решението на ОС – К. е неразбираемо, постановено при напълно
повърхностни и недостатъчно ясни мотиви и от незаконен състав, с участие
на съдия, който има сключен договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, но не си
прави отвод. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „ОТП Ф.Б.“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
1
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
С влязлото в сила като неподлежащо на обжалване решение №
260122/09.06.2021г., в.гр.д. № 100/2021г. на Окръжен съд - К., чиято
нищожност е предмет на сегашния спор, се отменя решение №
260341/18.05.2021 г., гр.д. № 413/2020 г. на Районен съд – К., изменено с
определение № 260634/17.12.2020 г. в частта, с която е отхвърлен искът на
предявеният от настоящия ответник „ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу С. Г. Г.
(наследодател на настоящия ищец С. С. Г.) иск за сумата 1 299 лв. - главница
по договор за стоков кредит № 16312/15.03.2014 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД (чийто правоприемник е „ОТП Ф.Б.“ ЕАД) и С. Г. Г., като вместо
това постановява друго, с което осъжда С. С. Г. да плати на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД главницата от 1 299 лв. по договора за стоков кредит, потвърждава
решението в частта, с която е отхвърлен искът на за сумата от 120 лв. - такси
и разноски по договора за стоков кредит, отменя определение № 260634 от
17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 320/2020 г. по описа на КРС, с което е
изменено решение № 260139/04.11.2020 г. по описа на КРС, в частта, с която е
2
осъден „ОТП Ф.Б.“ ЕАД“ да плати на адв. Е. Й. сумата над 143,56 лв. до
определената 858, 66 лв., представляващо възнаграждение за осъществено от
същия процесуално представителство на С. Г. Г., поч. 09.03.2020 г., по гр. д.
№ 623/2018 г. по описа на КРС и по в. гр. д. № 423/2019 г. на КОС, както и
сумата над 34,37 лв. до определената 429,33 лв., представляващо
възнаграждение за осъществено от същия процесуално представителство на
С. С. Г. по гр. д. № 320/2020 г. по описа на КРС, потвърждава определение №
260634 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 320/2020 г. по описа на КРС,
с което е изменено решение № 260139/04.11.2020 г. по описа на КРС в
останалата обжалвана част, като осъжда ищеца да заплати на ответника
447,73 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски по гр. д. №
623/2018 г. по описа на КРС; 173,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
разноски по в. гр. д. № 423/2019 г. по описа на КОС; 186,31 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и разноски по гр. д. № 320/2020 г. по описа
на КРС, както и 258,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски по
в. гр. д. 100/2021 г. по описа на КОС, а на адв. Е. Й. 28,36 лв. за осъществено
процесуално представителство на С. С. Г. по в. гр. д. № 100/2021 г. по описа
на КОС.
Въззивното решение, по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК е допълнено с
решение от 11.08.2021 г., с което се осъжда С. С. Г. да плати на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД законната лихва върху сумата от 1 299 лв., представляваща главница по
договора за стоков кредит от № 16312 от 15.03.2014 г., считано от 27.03.2018
г. до окончателното погасяване.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, която е
пречка същото да произведе правно действие. Легално определение на
понятието „нищожност“ на съдебното решение няма нито в ГПК, нито в друг
закон, но в съдебната практика и в правната теория се приема за нищожно
решението, което е постановено от ненадлежен орган; от орган,
функциониращ в ненадлежен състав; извън пределите на правораздавателната
власт на съда; неизготвено в писмена форма или неподписано; когато
повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и
технически постижения на съвременната цивилизация; което е толкова неясно
и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез
тълкуване Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност
на съдебния акт, както в рамките на провеждан инстанционен контрол, така и
3
в процес по чл. 270, ал. 2 ГПК. В този смисъл са Тълкувателно решение №
1/10.02.2012 г., тълк.д. № 1/2011 г., ОСГТК на ВКС; решение №
810/17.10.2008 г., гр. д. № 2895/2007 г. , ВКС, І г.о., решение №
432/26.10.2010 г., гр. д. № 826/2010 г., ВКС, ІІ г.о. и решение №
123/04.04.2012 г., гр.д. № 777/2011 г.,, ВКС, І г.о.
В случая, решението на ОС – К. е постановено от надлежен орган на
съдебната власт, с участие на трима правоспособни съдии – двама старши Е.я
С. и В. Д., както и един младши съдия К.В., докладчик, т.е. в законен състав.
Произнасянето е в рамките на правораздавателната власт на съда.
Решението е изготвено в изискуемата писмена форма и е подписано от
тримата съдии, участвали в последното открито съдебно заседание на
13.05.2021 г., когато приключват устните състезания и делото е обявено за
решаване.
Осъдителният диспозитив касае напълно изпълними парични вземания
по договор за кредит. Правораздавателната воля на съда е достатъчно ясно и
разбираемо обективирана в решението, което изключва хипотезата на
абсолютна неразбираемост, водеща до нищожност. Въззивният съд излага
ясни фактически и правни изводи при обсъждане на доказателствата и
становищата на страните по въззивната и частни жалби. Развива разбираеми
съображения относно наличието на основания за нищожност поради
неравноправни клаузи на договора за потребителски кредит за закупуване на
пералня, сключен между праводателя на ищеца и наследодателя на ответника,
които съответстват на напълно разбираемата диспозитивна част от
решението.
При преценката за нищожност и в частност разбираемост на изразената
съдебна воля, сезираният с иск за установяване нищожност на съдебно
решение съд, не следва да преразглежда и пререшава въпросите за
допустимост и правилност на решението, които могат да са предмет само на
инстанционна проверка. Нарушаването на императивна материалноправна
или процесуалноправна норма при постановяване на крайния съдебен акт
може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до
нищожност. Именно затова, предпоставка за предявяване на иска по чл. 270,
ал. 1 ГПК е изчерпването на възможностите за инстанционна проверка.
В тази връзка, ирелевантни за спора са обстоятелствата доколко
4
достатъчно задълбочено и обосновано са обсъдени всички доказателства и
доводи на страните в съвкупност и налице ли са били основания по чл. 22, ал.
1, т. 1 – т. 6 ГПК за отвод на членове от съдебния състав. И двете оплаквания
касаят правилността на решението по съществото на спора, което както вече
се посочи може да бъде преценявано само в рамките на инстанционнен
контрол.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2023 г., гр.д. 70858/2021 г., СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „******* да
заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, със седалище: гр. София, бул. „******* сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5