Решение по НАХД №957/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 3
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510200957
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20205510200957 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №23-057/ 20.08.2020г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ при
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА), със седалище в
гр.Б.. Ж. П. Х. останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да
отмени наказателното постановление. В с.з. негов процесуален представител
поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Административно-наказващият орган, позовавайки се на акт за
установяване на административно нарушение №В 0015517/05.05.2020г.,
приел за установено, че „на 26.03.2020г. в 21.40 часа при извършена проверка
на яз.Ж., м. „Парапуловата чешма“, на място с координата 420°38'600"; ЕО
25°51355, лицето Ж. П. Х. е наблюдаван да извършва риболов с мрежен
риболовен уред тип „сетка“ в момент на поставянето му във водата, в обект
различен от Черно море и р.Дунав съгласно чл.3,ал.1,т.2 от ЗРА. При опит да
бъде заловен, Ж. Х. избяга от местонарушението, изоставяйки личния си
1
автомобил с рег.№СТ1827СС.“
Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ при
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури приел, че с горните
действия жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.39а,ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите и извършеното адм.нарушение не представлява
маловажен случай, поради което и на основание чл.73,ал.1 от ЗРА наложил
на Ж. П. Х. административно наказание- глоба в размер на 1000(хиляда) лева
и на основание чл.90,ал.1 от ЗРА отнел в полза на Държавата 3бр. хрилни
мрежи: 2бр. с дължина 140м. и големина на окото 60мм., 1бр. с дължина 70м.
и големина на окото 70мм. и надуваема гумена лодка- зелена на цвят.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,ал.2
от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Наказателното постановление, както и актът за установяване на извършеното
от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за
тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия
орган деяние е индивидуализирано надлежно, като са посочени дата и място
на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с това деяние
и съответните норми, въз основа на които следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това съдът намира, че с процесните АУАН и НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и
всички необходими елементи, определящи и индивидуализиращи
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
което, по своята форма и съдържание, те отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира за
неоснователни възраженията на процесуалния представител на
2
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при
провеждане на административно-наказателното производство.
От събраните пред административно-наказващия орган и пред съда
доказателства е видно, че е извършено нарушение- улов на риба с хрилна
мрежа тип „сетка“ и надуваема лодка.
Възприетата от наказващия орган в атакуваното наказателно постановление
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства- чрез разпит в качеството му на свидетел на
С. П. Т.- очевидец на извършеното административно нарушение и които
показания съдът напълно кредитира като вътрешно безпротиворечиви и
логични. По делото не бяха установени фактически данни, които да
разколебават съда да се довери на показанията на актосъставителя, поради
което настоящият съдебен състав основава решението си на тях,
възприемайки изцяло изложената в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка.
Въз основа на последната съдът намира, че деянието, извършено
от Ж. П. Х., е съставомерно по чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите. Цитираната разпоредба урежда режима на риболова. Риболов,
по смисъла на легалното определение за тази дейност, дадено с разпоредбата
на §1,т.26 от Допълнителните разпоредби на ЗРА, е поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Разрешените
уреди,посочени в чл.24,ал.1 от ЗРА, са въдици/пръчки/ за риболов и за
съставомерността на деянието по чл.39а,ал.1 от ЗРА е достатъчно извършване
на риболова с уреди, различни от цитираните.
В процесния случай е констатирано и се потвърждава от гласните
доказателства, че жалбоподателят, на посочената дата и място, е извършвал
риболов посредством мрежи- сетки. Риболовните уреди са били в работно
положение/спуснати във водата/, а с оглед техническите си характеристики
мреженият уред служи за улов на риба и други водни организми в големи
количества.
Настоящият съдебен състав намира, че административното обвинение се
3
потвърждава от събраните доказателства, които са категорични, обективни и
убедителни. Нарушението е било констатирано непосредствено от
контролните органи на ИАРА въз основа на личните им наблюдения и
въпреки положените усилия от тяхна страна да съставят и връчат акта за
установяване на административно нарушение веднага при констатирането на
деянието или в кратък срок след това, същите не са били възнаградени с
успех, най-вече поради поведението на жалбоподателя, който е избягал от
мястото на нарушението, изоставяйки дори автомобила си и впоследствние се
е позовал на твърдението, че е бил карантиниран като болен от Covid-19, за да
не се яви за съставяне и връчване на АУАН. Последното не беше подкрепено
с доказателства пред въззивната инстанция и съдът го възприема като
голословно твърдение.
Съобразно разпоредбата на чл.90,ал.1 от ЗРА рибата и другите
водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те
са придобити, се отнемат в полза на държавата.
При това положение законосъобразен и съответен на закона се явява изводът
на административно-наказващия орган/АНО/ за извършено от страна на
жалбоподателя нарушение по смисъла чл.39а,ал.1 от ЗРА, за което правилно
му е било наложено административно наказание, определено в законово
установения минимален размер, визиран в разпоредбата на чл.73,ал.1 от ЗРА,
а именно „глоба“ в размер на 1000 лева, както и на основание чл.90,ал.1 от
цитирания закон административно-наказващия орган е постановил отнемане
в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението-
три броя хрилни мрежи тип „сетка“ с обща дължина 350 метра и един брой
надуваема гумена лодка, зелена на цвят.
Досежно релевираното в жалбата възражение, че наказващия
орган не е извършил задълбочена проверка за приложението на чл.28 от
ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
В обжалваното наказателно постановление наказващия орган е изложил
своите мотиви защо не прилага чл.28 от ЗАНН, които се споделят от съда.
„Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното деяние/нарушение/ в сравнение с обикновените
4
случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния
случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че административното нарушение, за което е бил санкциониран
жалбоподателя, не следва да се квалифицира като маловажен случай и
правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Деянието е извършено в тъмната част на денонощието, с използването на
лодка и три броя хрилни мрежи, внушителни по размер, и уловеното
количество риба не е в малки количества- общо 55кг. риба.
Или по друг начин казано: от събраните по делото доказателства не се
установява процесното нарушение да притежава значително по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения
вид.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-
057/20.08.2020г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Южна
България“ при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА),
със седалище в гр.Б., с което на Ж. П. Х. с ЕГН **********, от с.О., общ.К.,
ул.„Г. Т.“№23, е наложено административно наказание- глоба в размер на
1000(хиляда) лева и са отнети в полза на Държавата 3бр. хрилни мрежи: 2бр.
с дължина 140м. и големина на окото 60мм., 1бр. с дължина 70м. и големина
на окото 70мм. и надуваема гумена лодка- зелена на цвят.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
5

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6