Р Е
Ш Е Н
И Е № 708
гр. Сливен, 07.10.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря П.С., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2074 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника. Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу
ответната страна е издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от него
възражение се предявяват исковете. Сочи се, че ответникът има открита партида за недвижим
имот в от с. М., община Сливен, област Сливен. Имотът е свързан към
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна
вода. За периода за периода от 01.08.2009 година до 31.12.2015 година не е
заплатена съгласно „Общите условия на ВиК оператора за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от „ВиК - Сливен” дължимата главница и мораторна лихва.
За сумите е издадена по ЧГД 1188/2016 година на СлРС заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал в законния срок възражение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответната страна дължи за периода от 01.08.2009 година до
31.12.2015 година, сумата 569,45 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена питейна вода, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението на 24.03.2016 година до окончателното й изплащане,
лихва в размер на 123,25 лева, изтекла към 03.02.2016 година и разноски по
делото в размер на 26,00 лева. Претендира се за
присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок от ответника е депозиран
отговор, в който се оспорват частичните задължения на ответника за периода от 01.08.2009
година до 30.11.2010 година - главница в
размер на 171,83 лева и мораторна лихва за забава до 03.02.2016 година в размер
на 97,58 лева поради погасяването им по давност. Позовавайки се на изтекла
погасителна давност ответникът претендира отхвърляне на исковите претенции на
ищеца за главница и лихва до коментираните размери, като счита,че с изтичане на
тригодишната погасителна давност,ищецът не разполага с правото на иск и
принудително изпълнение за оспорените размери.Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се
представлява от пълномощник, който моли за уважаване на исковете в неоспорените
им части. В случаи на постановяване на решение, уважаващо наведеното възражение
за погасителна давност и присъждане на разноски на ответната страна, се моли
разноските да бъдат присъдени по компенсация.
Ответникът
в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Пълномощникът му е
депозирал писмено становище, съгласно което исковите претенции следва да се
отхвърлят частично, като се приеме за основателно възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на посочената част от главницата и от акцесорното
вземане за лихва относими за периода 01.08.2009 година до 30.11.2010 година
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД, в качеството му на доставчик на питейна вода е подало на 24.03.2016
година заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника
И.К.Д. за дължими суми за периода от 01.08.2009 година до 31.12.2015 година за
доставена вода за обект, находящ се в с. М., обл. Сливен.
Въз основа на заявлението е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 723 от 28.03.2016 година по частно
гражданско дело № 1188 по описа на СлРС за 2016 година за главница в размер на 569,45
лева, за доставена и консумирана питейна вода на адрес с. М., обл. Сливен за
периода от 01.08.2009 година до 31.12.2015 година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 24.03.2016 година до окончателното й изплащане, лихва в
размер на 123,25 лева, изтекла към 03.02.2016 година и разноски по делото в
размер на 25,00 лева.
В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за
недължимост на сумите по нея.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
За периода от 01.08.2009 година до 30.11.2010
година включително, задълженията на ответната страна възлизат на 171,83 лева
главница, върху която размерът на мораторната лихва изтекла до 03.02.2016
година е в размер на 97,58 лева.
За периода от 31.12.2014 година до 31.12.2015 година
включително, задълженията на ответната страна възлизат на 397,62 лева главница,
върху която размерът на мораторната лихва изтекла до 03.02.2016 година е в размер на 25,73
лева. Сумите не са заплатени.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства, които са допустими, относими, безпротиворечиви и
неоспорени от страните.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК са
допустими, а разгледани по същество са частично основателни.
Безспорно ответникът има качеството на
потребител на питейна вода за имота в с. М., община Сливен, област Сливен. От
представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че за
процесния период за имота е доставена питейна вода, чиято действителна стойност
като главница и мораторна лихва съответства на сумите, посочени в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение № 723 от 28.03.2016 година по частно
гражданско дело №1188 по описа на СлРС за 2016 година. Не се установява ответникът
да е заплатил дължимите суми, но в случая се явява основателно възражението за погасяване по давност на ищцовите
вземания за периода до 30.11.2010 година. Тези вземания представляват
периодични платежи, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Същите се
погасяват с изтичането на тригодишна давност, която към момента на подаване на
заявлението на ищеца за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу ответника,
вече е била изтекла.
Предвид
изложеното исковете следва да се уважат частично до размер на главница 397,62
лева, представляваща цена на доставена питейна вода за периода от 31.01.2014
година до 31.12.2015 година, както и мораторна лихва върху нея изтекло до 03.02.2015
година в размер на 25,73 лева, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане. В останалата част за разликата над уважените до
пълните претендирани размери исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.
Разноските
по заповедното производство в размер на 25.00 .лева следва да се присъдят
отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по
настоящото дело. И двете страни са претендирали присъждане на разноски. По
правилата на процеса такива им се следват съобразно уважената, респ. отхвърлена
част от исковите претенции. С оглед изрично заявеното искане и след извършени
изчисления по компенсация на ищцовата
страна следва да се присъдят разноски, изчислени като възлизащи в размер на
сумата 129.83 лева. Общия размер на присъжданите разноски по заповедното и по
исковото производство възлиза на сумата 154.83 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.Д. с ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул."Шести септември", № 27, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №723 от 28.03.2016 година по ч.гр.д.№ 1188 по описа на СлРС за 2016 година а именно: сумата 397,62 лева /триста деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща незаплатена главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.12.2014 година до 31.12.2015 година, за обект в с. М., община Сливен, област Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението на 24.03.2016 година до окончателното й изплащане и сумата 25,73 лева /двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва, изтекла до 03.02.2016 година, като положителните установителни искове по чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери се ОТХВЪРЛЯТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.К.Д. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ -СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 по компенсация сумата 154.83 лева /сто петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: