Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 22.11.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1390 описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание: - чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,
-
чл. 205 ЗЗД,
Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. Н.Ш., САК, срещу Н.М.Г., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между
страните е имало сключен договор за мобилни услуги, по който ответникът е
неизправна страна.
Ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Към договора за мобилни
услуги е предоставено и мобилно устройство, м. LENOVO Moto C 4G Gold на
преференциална цена.
Тъй като ответникът не е
заплатил дължимите суми, договорът бил прекратен предсрочно по вина на абоната
и била начислена и неустойка в размер на три месечни абонаментни такси.
Ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за
издадената Заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено,
че ищецът има вземания срещу ответника в общ размер на 330,25 лв.,
представляващи:
- 36,15 лв. неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 23.02.2018 год.
за отчетен период 25.02.2018 - 24.03.2018 год.,
- 77,46 лв. - неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ******, начислена във фактура № **********/25.05.2018 год. и
- 216,64 лв. - разликата
между цената на мобилно устройство LENOVO Moto C 4G Gold без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, начислена във фактура №
**********/25.05.2018 год. поради неизпълнение по договора за мобилни услуги,
ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 581/2020 год. (09.04.2020
год.) до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът
е приел с доклада си по делото, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно
призовани не се явяват и не се представляват.
От пълномощника на ищцовата страна, адв. В. Н., САК е постъпило становище,
в което исковете се поддържат по основание и размер. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 ГПК.
Отв. Н.Г. не се явява, не
сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие.
От
доказателствата по делото се установява следното:
Приложено
е ч.гр.д. № 581/2020 год. на РС – Лом,
видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 344/10.04.2020
год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, по Договор за далекосъобщителни услуги от 23.02.2018 год., за предпочетен
телефонен № *********, за сумата от 330,25 лв., представляваща главница за потребени, но незаплатени далекосъобщителни
услуги съгласно издадени фактури, ведно с лихвите върху главницата, считано от 03.04.2020
год. до окончателното плащане, както и разноските по заповедното производство:
25,00 лв. – държавна такса и 360,00 лв. – адвокатски хонорар, или общо 385,00
лв.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК, съдът с
Разпореждане от 25.08.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено
от заявителя-настоящ ищец на 11.09.2020 г.
Исковете,
предмет на настоящото производство са предявени в указаният срок.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 20.11.2020 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от нея лично при отказ на адреса на 30.11.2020 год. и призовка за
страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 11.05.2021
г. по чл. 140 ГПК, връчено на 15.06.2021 год. чрез близък живущ на адреса –
Карън Пантова, сестра, със задължение да предаде, на страната са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявените
искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в
случая са налице предвидените от закона предпоставки на чл. 238 ал. 1 и чл. 239
ал. 1 ГПК, поради което искането на ищцовата страна е основателно и следва да
се постанови неприсъствено решение, като предявените исковете бъдат уважени
изцяло.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатски хонорар, или общо 385,00 лв.
По предявените установителни
искове – предвид пълното им уважаване, ответната страна ще следва да понесе
сторените от ищеца разноски в размер на 125 лв. довнесена държавна такса и 300
лв. – адвокатски хонорар, или общо 425 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер 810 лв., за производството по общия исков ред
и за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 581/2020 год. на ЛРС.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н.М.Г., ЕГН **********,***, че към нея
съществува изискуемо вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
по издадената по ч.гр.д. № 581/2020 год. на РС – Лом Заповед
№ 344/10.04.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в общ
размер на 330,25 лв., представляващи:
- 36,15 лв. неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 23.02.2018
год. за отчетен период 25.02.2018 - 24.03.2018 год.,
- 77,46 лв. - неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *********, начислена във фактура № **********/25.05.2018 год. и
- 216,64 лв. - разликата
между цената на мобилно устройство LENOVO Moto C 4G Gold без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, начислена във фактура №
**********/25.05.2018 год. поради неизпълнение по договора за мобилни услуги,
ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 581/2020 год. (09.04.2020
год.) до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Н.М.Г., ЕГН **********,***,
да
заплати на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в общ размер на 810,00 лв. (осемстотин и десет лв., 00
ст./, от които – 385 лв. за заповедното производство и 425 лв. за исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: