Решение по дело №766/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалбата на „КС Тръкс“ ЕООД, представлявано от управителя И. М. Г. чрез адв. С. Ж. срещу решение №32-103225/17.03.2023г. по митническа декларация MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че износът е приключен с изпращането на стоката за Грузия, като причината за издаване на процесния административен акт е била, че вместо „реекспорт“, дружеството е осъществило „износ“ на товарния автомобил, с което е бил предаден съюзен статут на въпросната стока, какъвто според жалбоподателя тя няма. Дружеството изтъква, че е приложима хипотезата на чл.82 параграф 1 б.а“ от Регламент 952/13 на ЕС, тъй като в случая не става въпрос за „внос“ на товарен автомобил, а за неговия „износ“ и намира за безспорно установен факта, че стоката е напуснала пределите на Европейския съюз, поради което не може да възникне митническо задължение за вносно мито и дължимо ДДС. Изтъква се, че износната операция е била разрешена от митническия орган, за което е задействана и процесната декларация за износ и стоката е изнесена от ЕС, затова е съществувала възможността на чл.337 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Оспорва се и определената нова митническа стойност по реда на чл.74 §3 от Митническият кодекс (МК), като се твърди, че няма данни за идентични или сходни стоки и липсват доводи защо не може да бъде приложена разпоредбата на чл.74 §2 б.“б“ от МК, като е следвало да бъдат приложени последователно методите предвидени в тази норма. Сочи се, че от обжалвания акт не става ясно коя точно хипотеза на чл.74 §3 от МК е използвана от митническия орган при издаването му. Иска се цялостна отмяна на решение №32-103225/17.03.2023г. и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В молба с.д. № 18240/20.12.2023г. жалбоподателят чрез адв. Ж. изтъква несъгласието си, че вместо „износ“ е трябвало да бъде формиран „реекспрот“ и се подчертава, че стоката не е придобивала статут на въведена на територията на ЕС, тъй като камионът и ремаркето не са влизала на територията на България като стока, а като превозни средства.

Ответникът - директора на ТД „Митница Варна“ чрез гл.юрисконсулт М. Р. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение като се иска неговото намаляване до нормативния минимум. Сочи, че стоката по подадената от жалбоподателя митническа декларация не е била представена пред митническия орган и е бил даден временен номер - ЛРМ, който става невалиден, ако в рамките на 30 дни не бъде подадена митническа декларация (МРН) за внос или някакъв друг режим. Смята, че жалбоподателят не правилно се позовава на чл.144 §2 б.“д“ от Регламент 2015/2447, доколкото в тази разпоредба става въпрос за цени за износ в трета държава.

В писмена молба с.д. № 2194/14.02.2024г. ответникът чрез гл.юрисконсулт Р. подчертава, че декларацията е била подадена преди представяне на стоката пред митническия орган и няма данни същата да е била представена преди изтичане на 30-дневния срок по чл.171 от МК и специалният режим по чл.210 б.“в“ от МК не е бил задействан, съответно не е надлежно приключен с допускането на стоката до обръщение. Изтъква се, че липсват данни за стоката да е била подавана друга митническа декларация, респективно уведомление за поставянето  под някой от допустимите и приложими митнически режими/направления – внос, временен внос или временно складиране. За първи път процесната стока е представена на митническия орган едва при подаването на износната декларация, поради което и с оглед на обхвата на режима по чл.269 от МК – приложим само за съюзни стоки, правилно митническия орган е изискал от дружеството доказателства за съюзния статут на стоката, като е направено позоваване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 7 март 2019г. по дело С-643/17. Сочи, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.139 §1 б.“а“ от МК да представи стоката пред митническия орган при въвеждането  на територията на Съюза, респективно е избегнал всички формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол. Това от своя страна представлява неизпълнение на задължението по чл.79 §1 б.“а“ от МК, поради което правилно директорът на ТД Митница Врана е приел, че за стоката по износната декларация е възникнало митническо задължение. Изтъква, че е неприложима нормата на чл.82 §1 б.“а“ от МК. Заявява, че правилно е било прието от административния орган по аргумент на чл.79 §2 б.“б“ от МК, че митническото задължение е било възникнало на датата на подаване на износната декларация – 15 ноември 2021г., тъй като в този момент е било установено, че поради недоказване на съюзния статут на стоката не са били изпълнени условията по чл.269 от МК за поставяне на стоката под режим „износ“, поради което е неправилно жалбоподателят се е позовал на чл.337 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Сочи се, че съгласно чл.267 §1 във връзка с §4 от МК се изисква декларация за износ или за реекспорт, но товарният автомобил и ремаркето са били изведени от митническата територия на ЕС без такава декларация, като износителят е подал декларация за износ или реекспорт, съставена впоследствие, с което е бил избегнат митническия надзор. Ответникът подчертава, че видно от приложената справка за периода от 01.01.2021г. до 15.11.2021г. няма стока с произход от Обединеното кралство Великобритания, която да отговаря по описание и характеристики на декларираната с митническата декларация за износ MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г. Счита, че правилно за определянето на новата митническа стойност е била използвана фактурата за износ от ЕС на стоката, съгласно чл.74 §3 от МК, което не противоречи на чл.144 §2 б.“д“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доколкото става въпрос за цени за износ в трета държава, т.е. цените, на които дадени стоки се изнасят за трета държава. Направено е позоваване на влязло в законна сила решение на Административен съд гр.Варна, постановено по административно дело № 1062/2022г., което е оставено в сила от Върховния административен съд с решение по касационно административно дело № 924/2023г.

Обжалваният административен акт е бил съобщен на „КС Тръкс“ ЕООД на 21 март 2023г., а жалбата срещу него е била подадена на 31.03.2023г., с което е бил спазен 14-дневния срок за обжалване, което е направено от юридическо лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като жалбата е подадена пред компетентния съд. Следователно, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Спазвайки служебното начало, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с разпореждане № 4601/06.04.2023г., разпореждане № 5212/24.04.2023г., разпореждане № 9548/09.11.2023г., с протоколни определения от съдебните заседания, проведени на 21 юни 2023г., на 27.09.2023г., на 08.11.2023г., на 20.12.2023г., и на 31.01.2024г. До приключване на съдебното дирене, дружеството-жалбоподател не изпълни вмененото му от съда във връзка с разпределената доказателствена тежест, задължение да представи точен превод на български език на документите, приложени от него към митническата му декларация.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност представените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство установи следното от фактическа страна:

С решение №32-103225/17.03.2023г. по митническа декларация MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“ е определено на основание чл. 79 §1 б.“а“ от Регламент (ЕС) 952/2013 възникнало за „КС Тръкс“ ЕООД митническо задължение , както следва: мито – 312.47 лева и ДДС – 2377.09 лева ведно с лихва за забава на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.59 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност при внос за следната стока: употребявано товарно ремарке марка ROLFO модел С322 тип: 1, първа регистрация: 01.03.2010г., цвят: Х, р.обем:1, мощност: 1.0 KW/DIN бр.места: 1, двигател: 1, шаси: ZAHC2EAAT50091492, 6000 кг бруто тегло по митническа декларация с MRN 21BG002007AA077081 от 15.11.2021г. Определена е митническа стойност на стоката в размер на 11 573 лева.

На основание чл.104 §1 от Регламент )ЕС) 952/2013 са взети под отчет начисленият с акта размер на дължимите публични вземания, като на основание чл.79 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл.54 ал.1 от ЗДДС за дата на възникване на задълженията е определена датата 15.11.2021г. на приемане на митническата декларация MRN 21BG002007AA077081. На основание чл.79 §3 б.“а“ от Регламент (ЕС) 952/2013 за длъжник е определено „КС Тръкс“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя И. М. Г..

На 15.11.2021г. в МП Варна – Ферибот BG002007 при ТД Митница Врана е била подадена и приета от митническия орган митническа декларация за режим „износ“ с MRN 21BG002007AA077081 за гореописаната стока с държава на получаване – Грузия. Изпращач на стоката е „КС Тръкс“ ЕООД, а получател е Мелар Батуми, Грузия. Стоката е била закупена въз основа на фактура № **********/15.11.2021г. от KS TRUCKS EOOD към MELAR LLC, Georgia и талон за регистрация на ремаркето, който е издаден от Great Britain (Великобритания).

Поради непредставени в дадения от митническия орган срок на доказателства за съюзния статус на процесната декларирана стока, административният орган е направил извода, че „КС Тръкс“ ЕООД е декларирало неправилно съюзен статус на стоката по митническата декларация MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г., поради което за него възниква митническо задължение на основание чл.79 §1 б.“а“ от Регламент (ЕС) 952/2013. Поради това, че не е била представена фактура за покупка от Великобритания на процесната стока, митническия орган е приел, че митническата стойност на стоката, въз основа на която възниква митническото задължение не може да бъде определена по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което разглеждайки всеки от методите по чл.74 §2 от същия регламент, митническия орган е приел, че митническата стойност на ремаркето трябва да бъде определена по реда на чл.74 §3 от него, тъй като не би могла да бъде определена по предходния параграф. На основание чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл.114 §2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, в обжалвания административен акт е прието, че митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока трябва да бъде определена въз основа на представената от KS TRUCKS EOOD към MELAR LLC, Georgia фактура № 0…3471/15.11.2021г., която е била приложена и към митническата декларация на жалбоподателя с MRN 21BG002007AA077081 от 15.11.2021г.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че стоката е била предходно декларирана с декларация LRN (местен референтен номер) 210000203871014H000176 с митническа стойност 2514.51 лева, е представена служебна бележка с рег. № 32-460595/03.07.2023г. от ответника към негово писмо с.д. № 10251/05.07.2023г., според която: В съответствие с чл.139 от Регламент (ЕС) 952/2013 стоките, които се въвеждат на митническата територия на ЕС се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи. В случаието по чл.130 от Регламента, задължените лица подават митническа декларация за стоки поставени под режим „транзит“ или подават декларация по чл.135 от Регламента за временно складиране, която обаче, съгласно чл.145 §8 от цитирания регламент може да се ползва само за целите на уведомлението за пристигане или представяне на стоките пред митническите органи. Като декларацията за временно складиране се подава най-късно към момента на представяне на стоките пред митническите органи и се задържа от митническите органи или е достъпна за тях до поставянето на стоките под друг митнически режим. За поставянето на стоките под друг митнически режим се подава митническа декларация за него в съответствие с изискването по чл.170 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл.172 от същия регламент, митническите декларации, които отговарят на условията, се приемат незабавно от митническите органи, при положение, че стоките, за които се отнасят са представени пред тях.

В конкретния случай, за стоката – товарно ремарке не е била подадена обобщена декларация за въвеждане, нито митническа декларация за поставяне под режим „транзит“ или за временно складиране, и стоката не е била представена пред митническите органи. Поради това, че стоката по митническа декларация LRN (местен референтен номер) 210000203871014H000176 за товарно ремарке с митническа стойност 2514.51 лева не е била представена пред митническите органи, декларацията не е била приета от тях. Ако беше приета, тя щеше да получи MRN (основен референтен номер) и деклараторът щеше да бъде уведомен за приемането на митническата му декларация с този MRN и датата на приемането .

Това е мотивирало митническия орган да определи митническата стойност на товарното ремарке, използвайки фактурата за износ от ЕС на основание чл.74 §3 от МК, което не противоречи на чл.144 §2 б.“д“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доколкото става въпрос за цени за износ в трета държава, т.е. цената, на която дадената стока се изнася в трета държава извън ЕС, в дадения случай в Грузия.

Въпреки дадените указания с разпореждане № 9548/09.11.2023г. (получено от жалбоподателя на 10.11.2023г.) във връзка с разпределената доказателствена тежест, дружеството не представи доказателства за: преференциален произход на процесната стока; че стоката е внесена при спазване на реда за допускане на свободно обращение на митническата територия на Съюза, т.е. че стоката има съюзен статус като докаже датата на възникването му; че са спазени изискванията на чл.139 пар.1 от МК във връзка с чл.5 т.33 от МК; че стоката е била предоставена на митническите органи преди изтичане на срока по чл.171 от МК, респективно преди да е било издадено разрешение по чл.211 пар.1 б.А от МК; че за същата стока преди подаване на износната декларация е била подадена друга митническа декларация или уведомление за поставянето  под някои от допустимите и приложими митнически режими - внос, временен внос или временно складиране.

Видно от представения точен превод на български език на процесната фактура с доставчик „КС Тръкс“ ЕООД и получател Мелар ЛЛС (MELAR LLC) продажната цена на товарното ремарке е била 11 573 лева.

Съгласно писмо на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР с.д. № 322/09.01.2024г. (във връзка с уважено от съда искане на жалбоподателя) , в автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол“) в периода от 01.01.2014г. до 03.01.2024г. за посоченото ремарке марка ROLFO с шаси ZAHCZEAAT50091492 няма записи за преминавания през ГКПП на Република България.

Видно от представената към същото писмо справка чрез MIS3A от МИСВ за периода от 01.01.2021г. до 15.11.2021г. няма стока – ремарке с произход от Обединено кралство Великобритания, която да отговаря на описанието и характеристиките на стоката, декларирана с митническата декларация за износ с MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г.

Съгласно чл.14 ал.1 от АПК, производството пред българския съд се води на български език. Съгласно ал.3 на чл.14 от АПК, документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. Съдът многократно е дал указания към жалбоподателя, че в негова доказателствена тежест е да представи точен превод на български език на документите на чужд език, които е приложил към митническата си декларация. Това съдебно указание не е било изпълнено няколкократно, поради което съдът е наложил и глоба на дружеството, която не е била обжалвана от него. В тази връзка, неизпълнението на задължението за придружаване на представените документи на чужд език с точен превод на български език, дава право на съда да откаже приобщаването на документите към доказателствата по делото и да не ги вземе предвид при формиране на фактическите и правните си изводи (решение №84/03.06.2013г. по т.д. №1300/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Точен превод на български език на фактурата беше представен от ответника, въпреки че това процесуално действие не беше в обхвата на разпределената между страните доказателствена тежест.

Спорът между страните не е по фактите, а е изцяло правен и се свежда до това дали е налице ли е неизпълнение на задължение във връзка с въвеждането на процесната стока на митническата територия на Съюза и ако е налице – приложима ли е разпоредбата чл.79, пар.1, буква а) МК, регламентираща случай на възникване на вносно митническо задължение, респ. изпълнени ли са условията за прилагане на преференциални тарифни мерки на база произход?

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни заключения:

Съгласно чл.134, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., от момента на въвеждането на стоката в митническата територия на Съюза тя трябва да бъде поставена под митнически надзор и подлежи на митнически контрол. Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи съгласно чл.139, пар.1 от МК. Съгласно чл.153 от МК, всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки.

Видно от представената към същото писмо справка чрез MIS3A от МИСВ за периода от 01.01.2021г. до 15.11.2021г. няма стока – ремарке с произход от Обединено кралство Великобритания, която да отговаря на описанието и характеристиките на стоката, декларирана с митническата декларация за износ с MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г., това доказателство заедно с останалите документи по делото водят до извода, че автомобилът не е оформен под режим допускане на свободно обращение в Република България и стоката не е придобила съюзен статус. Следователно, дружеството неправилно е декларирало съюзен статус на товарното ремарке и за него на основание чл.79, пар.1, буква „а“ от МК възниква вносно митническо задължение на датата, на която е подадена декларацията за износ. Това не представлява начисляване на вносно митническо задължение по „износна декларация“, защото неправомерно стоката е била декларирана като със съюзен статус, без да има категорични доказателства, че ремаркето е било на територията на България, дори напротив писмото на Главна дирекция „Гранична полиция“ със с.д. № 322/09.01.2024г. сочи към обратното. И след като ремаркето не е било на територията на ЕС, не е възможно да го напусне въз основа на подадената износна декларация. Следователно, с въвеждането на несъюзна стока за дружеството-жалбоподател е възникнало митническо задължение при нейния внос, което вносителят „КС Тръкс“ ЕООД не е изпълнил.

По делото липсват данни стоката по ЛРН (LRN) 210000203871014Н000176 да е представена пред митническите органи преди изтичане на срока по чл.171 от МК, респ. да е издадено разрешение по чл.211, пар.1, буква „а“ от МК стоката да бъде поставена под режим „специфична употреба“, поради което специалният режим по чл.210, буква „в“ от МК не е задействан, респ. не е надлежно приключен с допускане на стоката до обращение. Липсват и данни за същата стока, преди подаване на износната декларация, да е подавана друга митническа декларация, респ. уведомление, за поставянето  под някой от допустимите и приложими митнически режими/направления – внос, временен внос или временно складиране. За пръв път процесното товарно ремарке е представено на митническите органи едва при подаване на износната декларация, поради което и с оглед обхвата на режима по чл.269 от МК, приложим само за съюзни стоки, правилно митническите органи са изискали от „КС Тръкс“ ЕООД доказателства за съюзния статус на стоката. Такива доказателства не бяха представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство, въпреки изричните указания на съда, дадени с разпореждане № 9548/09.11.2023г.

Както следва от определението по чл.5 т.16 от МК, реекспортът не е митнически режим, а представлява изнасяне на несъюзни стоки извън митническата територия на ЕС, които са били въведени с цел поставяне под определен специален режим и/или са били временно оставени за съхранение под митнически надзор (временно складиране), когато оставянето им на територията на ЕС е неизгодно или неоправдано. Във всички случаи подаването на декларация за реекспорт или на уведомление за реекспорт по чл.274, пар.1 МК, предполага стоките, които ще се реекспортират, да са правомерно въведени на митническата територия на Съюза, т.е. да са представени на митническите органи за целите на митническия надзор, а настоящият случай не е такъв. Тоест, не е налице хипотезата по чл.337 §1 от Регламента за изпълнение, който предвижда, че когато се е изисквала декларация за износ или реекспорт, но стоките са изведени от митническата територия на Съюза без такава декларация, износителят подава декларация за износ или реекспорт, съставена впоследствие.

Процесната стока е отклонена от митнически надзор, и жалбоподателят като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането  на митническата територия на Съюза, не е изпълнил изискуемите митнически формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол, като не е подал митническа декларация за поставянето на стоката под режим след въвеждането й на територията на България. Следователно, налице е предпоставката по чл. 79, пар.1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за възникване на митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита: неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. Според пар. 3, б. “а“ от посочената разпоредба, в случаите по б. “а“ от пар.1 жалбоподателят е лицето, което трябвало да изпълни съответното задължение.

Не е налице хипотезата на чл.82, пар.1, б. “а“ Регламент /ЕС/ № 952/2013, доколкото разпоредбата регламентира възникването на митническо задължение за стоки, подлежащи на облагане с износни мита, при неизпълнение, а в случая е налице облагане с вносни мита и ДДС.

С оглед разпоредбата на чл.56, пар.1 от МК, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа, която според пар.2, букви г) и д), включва: преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии; преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии. В случая в контекста на Общата схема от преференции съгласно Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета, приложимо е Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна – редакция Официален вестник на ЕС L 149/10 от 30.4.2021г. /Споразумението/. Предвид изложеното, правилно в обжалвания акт не е призната преференция за произход и е прието, че процесната стока се дължи мито, респ. начислен е ДДС. Отново следва да се вземат предвид справката от MIS3A от МИСВ, че за периода от 01.01.2021г. до 15.11.2021г. не е установено ремарке с произход от Великобритания със същите характеристики и описание като декларираното от жалбоподателя, която да е преминало на територията на Република България (приложена към молба с.д. № 10251 от 05.07.2023г. и писмо с.д. № 322 от 09.01.2024г.).

Решение на СЕС от 7 март 2019г. по дело С-643/17, Suez II, в което е прието, че статут на общностни стоки се признава само на стоките, за които е представено доказателство, че са били внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на Съюза. В случая, жалбоподателят, като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква а) от МК, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането  на митническата територия на Съюза (където безспорно се е намирала при декларирането  за износ), респ. избегнал е всички формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол. Неизпълнението на задължението по чл.139, пар.1, буква а) от МК, представлява неизпълнение на задължение, установено в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територията на Съюза по смисъла на чл.79, пар.1, буква а) МК, поради което правилно директорът на ТД Митница-Варна е приел, че за стоката по износната декларация е възникнало вносно митническо задължение.

Правилно е определен размерът на вносното митническо задължение и дължимия ДДС въз основа на стойността на процесната фактура, която е приета и за митническа стойност на стоката.

Съдът намира за необходимо да обобщи, че обжалвания административен акт отговаря на изискванията за законосъобразност по чл.146 от АПК и жалбоподателя не доказа доводите си за неговата отмяна.

В изложеният по-горе смисъл е постановено решение № 1483/16.11.2022 г. по адм. д. № 1062/2022 г. на Адм. съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на „КС Тръкс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], офис 1, представлявано от управителя И. М. Г., чрез адв.С. Ж., против решение на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници с рег.№ 32-121586/13.04.2022г. към MRN 21BG002007АА078996/22.12.2021г. за стока – употребяван товарен автомобил IVECO STRALIS 450, шаси WJMA1VTH404366437, с приложена към декларацията фактура № 3614/22.12.2021г. издадена от KS TRUCKS към MELAR LLC, GEORGIA. Решението на Варненския административен съд по напълно сходен казус е оставено в сила от Върховния административен съд с решение №8388/15.08.2023г., постановено по административно дело № 924/2023г.

Жалбата е изцяло неоснователна, поради което на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Териториална дирекция Митница-Варна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в максималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.220 от Закона за митниците във връзка с чл.172 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс и съгласно чл.143 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КС Тръкс“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя И. М. Г. чрез адв. С. Ж. срещу решение №32-103225/17.03.2023г. по митническа декларация MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“.

ОСЪЖДА „КС Тръкс“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя И. М. Г. да заплати на Териториална дирекция Митница-Варна, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 360,00лв. (триста и шестдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.