Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 16.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на 03.08.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч.,
като разгледа докладваното от районен съдия
Бишуров АНД № 2433/2019 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на С.В.Н., ЕГН ********** против НП № 19-1006-003407 от 30.08.2019 год.
на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.185 във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП му е
наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и на основание чл.175 ал.1,
т.5 от ЗДП, във вр. с чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП му е наложена глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца.
С подадената
въззивна жалба се обжалва НП само в частта му по пункт ІІ, т.е. в частта на вмененото
нарушение и наложени наказания на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, във вр. с
чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП.
Релевираните жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на
атакуваното НП в обжалваната част, т.к. вмененото административно нарушение не
е било извършено от обективна и субективна страна.
В съдебните заседания
жалбоподателят не се явява лично, като в първите две за него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, но в хода по същество такъв не се явява и
не се излагат съображения по естеството на правния спор.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Още
тук е мястото да се посочи, че доколкото във въззивната жалба се обжалва НП
досежно нарушението по пункт ІІ, то относно другото нарушение и наложената
санкция /чл.185 вр. с чл.20ал.1 от ЗДП/ съдът не дължи произнасяне по същество,
т.к. постановлението в тази му част е влязло в сила.
Жалбоподателят е
санкциониран по пункт ІІ с НП за това, че на 12.08.2019г., около 22.30 часа, в
гр. Пазарджик, на ***, управлявал л.а. „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № ***,
не лична собственост, като движейки се по посока кръгово кръстовище с бул. „Ал.
Стамболийски“ изгубил контрол над МПС, което управлявал, отклонил се в дясно и
блъснал паркиран на уличното платно л.а. „Тайота Корола“ с рег. № ***,
собственост на Т.И.М.от гр.Пазарджик. Настъпило ПТП с материални щети. Водачът Н.
обаче, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, не изпълнил
задължението си да остане на местопроизшествието и да уведоми съответната
служба за контрол на МВР, а го напуснал.
При така установеното било прието по пункт ІІ
от НП, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от
ЗДП, т.к. „при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснал
и не уведомил службата за контрол, както
и не изпълнявал указанията й“. Това последно обстоятелство е отразено текстово
само в НП, но не и в акта.
За констатираното
нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 87616 от 12.08.2019г. Въз основа на акта било издадено атакуваното
НП, което било връчено лично на нарушителя на 30.10.2019 год., а жалбата против
него била подадена чрез АНО по куриер на 06.11.2019г., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице,
имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
от показанията на актосъставителя – св.К.К.
и свидетелите Г.Т., Н.Ц. и Т.Е..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна
по
следните съображения:
Настоящия съдебен
състав намира, че атакуваното НП по пункт ІІ, т.е. в частта, с което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП
за нарушение на чл.123 ал.1, т.3, бук. „в” от ЗДП е незаконосъобразно,
доколкото е постановено в нарушение на материалния закон.
Според бук.”в” на
123 ал.1, т.3 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
ПТП, е длъжен, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания.
Тук
обаче се поставя основният за предмета на делото въпрос, свързан със
задължението, което Н. не е изпълнил като участник в ПТП. Чл.123 ал.1
от ЗДП визира няколко задължения за тези лица според различните
хипотези на последици от ПТП. В случаите на произшествие водачът, който е
участник в него, има едно основно и водещо задължение, разписано в нормата на
чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, а именно: „без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието”. Едва след като изпълни това свое генерално
задължение за водачът възникват и задълженията по чл.123 ал.1, т.2 или т.3 от
ЗДП в зависимост от това дали при произшествието са пострадали хора или има
само причинени имуществени вреди.
В конкретния
казус е била налице втората хипотеза, т.е. при ПТП са били причинени само
имуществени вреди, при което за Н. е възникнало на първо място задължението по чл. 123,
ал.1, т.3. бук. „А”, във вр. с ал.1, т.1 от ЗДП и то е да окаже
съдействие за установяване на обстоятелствата около произшествието, които
несъмнено включват и евентуалните настъпили щети, респ. виновния за
причиняването им водач. Именно изпълнението на генералното задължение от страна
на водача по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП – да спре на мястото на ПТП, предпоставя и
последващото поведение на участниците според това, дали между тях има или не
съгласие за щетите. В този ред на мисли, само ако участниците в ПТП на първо
място спрат на местопроизшествието, а след това окажат съдействие за
установяването на вредите от ПТП, то едва накрая може да се поставя въпросът за
това има ли или не съгласие между тях за наличието и вида им, както и за това
кой е виновен за тяхното причиняване.
Казано
с други думи, само при изпълнение на основното задължение по чл.123 ал.1, т.1
от ЗДП, а след това и на задължението по чл.123 ал.1, т.3, бук.”а” от ЗДП /в
хипотезата на причинени само материални щети/, участниците могат да изпълнят или нарушат и
следващите такива, визирани в букви „б“ и съответно „в“ на чл.123 ал.1, т.3 от
ЗДП.
При
положение, че актосъставителя и АНО са установили категорично, че в конкретния
казус Н. въобще не спрял на местопроизшествието, респ. не е имало дискусия с
други участници в ПТП, за да е налице или да не е налице съгласие за
обстоятелствата по инцидента, то за тях
е било несъмнено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 123,
ал.1, т.1 от ЗДП, а не тази на чл.123 ал.1, т.3, буква „в”, при
което е следвало да бъде ангажирана отговорността му за нарушение на първата
цитирана правна норма.
Административнонаказващият
орган обаче е приел за нарушена разпоредбата на бук. „в” на
чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДП, без да отчете, че при конкретните
обстоятелства тя не е относима към фактическата обстановка, доколкото
предпоставя между участниците в ПТП да не е имало съгласие за щетите от него. В
хипотезата, в която единият от тях изобщо не е спрял на местопроизшествието, е
обективно невъзможно той да извърши нарушение на чл. 123,
ал.1, т.3, б. „В” от ЗДП, тъй като би липсвал елемент от фактическия
състав на нарушението какъвто е липсата на съгласие между участниците.
Ето защо е
допуснато нарушение на материалния закон, което е основание, налагащо отмяната
на наказателното постановление в обжалваната част, т.к. ако то бъде потвърдено
ще се стигне до там, че жалбоподателят ще бъде санкциониран за нещо, което
обективно не е извършил. Поради неправилното приложение на материалния закон,
както от актосъставителя, така и от наказващия орган, то Н. ще остане ненаказан
за това, че като участник в пътнотранспортно произшествие не е спрял, за да
установи какви са последиците от произшествието, а го е напуснал.
Независимо от
отмяната на НП не следва да се обсъждат въпроси за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, т.к. искане в този смисъл не бе направено от
страните, а съдът служебно не може да стори това.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-003407
от 30.08.2019 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик В
ЧАСТТА му по пункт ІІ, с което на С.В.Н., ЕГН **********, на основание
чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, във вр. с чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца.
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА НП № 19-1006-003407 от 30.08.2019 год. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
След
влизане в сила на решението, изисканото за послужване по настоящото делото
НОХД № 741/2020г. по описа на ПзРС да се
върне на наказателното деловодство в същия съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: