№ 117
гр. Нова Загора, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно
наказателно дело № 20232220200208 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от В. И. И. с ЕГН **********, с лична
карта № ***, издадена на ***. от МВР - София, чрез адвокат Т. Н. Н., вписан
в Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората: гр. София, бул. Христо
Смирненски № 52. ет. 2, против Наказателно постановление
/НП/№001236/03.08.2022 г., съставено от Б.Й.Б. на длъжност ВПД Началник
група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора.
В жалбата се твърди,че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до
незаконосъобразност на процесното НП по отношение на вменено на
жалбоподателя нарушение. В АУАН и издаденото въз основа на него НП не
са посочени всички реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН по отношение на нарушението. Същите касаят непълнота в
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Твърде общо е посочено, че при избиране на скоростта си на движение не
използва задължението си да съобразява скоростта си на движение със
състоянието на пътя, характера и интензивността на движението. При което
водачът губи контрол над автомобила, отклонява се вдясно по посоката си на
движение и се блъска в крайпътна канавка и телена ограда.
На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят е карал със
съобразена и законоустановена скорост, а именно със 110-120 км/ч. като
ограничението по автомагистрала Тракия е 140 км/ч. На следващо място,
съобразено е състоянието на пътя характера и интензивността на движението,
но в случай е съществувала непредвидима опасност на пътя. която по никакъв
начин не е констатирана и отбелязана нито в АУАН, нито в НП. При
управлението си по АМ - Тракия вижда бягащо животно - куче, което излиза
на асфалта и в опита си да избегне евентуален удар, прави маневра вдясно,
като губи контрол над автомобила. Действително водачите на МПС имат
задължение да съобразяват скоростта си на движение с цел да обезпечат
възможността си да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
1
В конкретния случай обаче е налице внезапно изскочило животно на
асфалта, което не е оставило възможност за предвиждане и преценяване на
ситуацията от водача на МПС. От обективна страна не са осъществени
признаците от състава на нарушението, предмет на обжалваното НП.
Хипотезата на "несъобразена скорост" е изключена от наличието на причинна
връзка между повредената пътна настилка и настъпилото произшествие.
Отрицателна материалноправна предпоставка за извършване на твърдяното
нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното ПТП е
обусловено от внезапно изскочило на пътя животно. Съответно и
"препятствието" по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съобразяването с което
представлява и целта на установеното задължение за избиране на скоростта
на движение, не е "предвидимо".
В АУАН и НП са изброени всички условия, посочени в закона без обаче
да се сочи конкретно с кои фактори във връзка със състоянието на пътя не е
съобразена тази скорост при конкретните обстоятелства. Последното е от
изключително значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя,
още повече, че разпоредбата на чл. 20. ал.2 от ЗДвП визира няколко
обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на движение на
автомобила. В обстоятелствената част на НП не става ясно с какво точно не се
е съобразил при избора на скоростта на движение жалбоподателя, което е
съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП на
самостоятелно основание.
Моли се да бъде съобразено надлежното оправомощаване и
компетентност на издателите на АУАН и НП, като бъде установена
валидността на евентуално представените документи, доказващи правомощия
относно издаване на АУАН и НП към момента на издаването им.
Следва да се има предвид, че делегирането на конкретно властническо
правомощие и надлежен акт за делегиране от делегиращия орган е въпрос
относно законосъобразността на акта, свързан с преценката дали актът е
издаден от компетентен орган, като материалната компетентност подлежи на
доказване, а липсата на такава е отменително основание съгласно чл. 146, ал.
1. т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Предвид изложеното и съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му. В
настоящия случай не е спазено изискването, тъй като в частта за длъжност е
отбелязано съкращение, от което не може да се определи длъжността на
актосъставителя, макар в самата бланка да е указано, че следва да се попълни
заеманата длъжност. Неправилното изписване в АУАН на длъжностното
лице, което е съставило акта, представлява неотстраним порок, препятстващ
преценката дали актът е издаден от компетентно лице.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че мястото на
нарушението не е индивидуализирано. Липсата на конкретизация относно
мястото на извършеното нарушение представлява съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила, което води до незаконосъобразност
на издадения следствие на АУАН НП.
Всичко това водело до ограничаване правото на защита на
жалбоподтелката и представлявало съществено процесуално нарушение,
водещо до незаконосъобразност на НП, като се моли същото да бъде
2
отменено като такова.
По отношение на визираното нарушение относно липсващия у
жалбоподателката контролен талон от свидетелството за управление, следва
да се внесе уточнение, че същата притежава и е носила в себе си своя талон,
но предвид изживяния стрес и уплаха от ПТП-то. предвид това, че
жалбоподателката е пътувала със своите деца, не е успяла да го открие
първоначално, като след съставянето на АУАН, тя го открила в документите
си и е възразила относно това обстоятелство, но това не е било отбелязано в
АУАН.
В АУАН липсва пълна индивидуализация на свидетеля, като не е
посочен Единният му граждански номер /ЕГН/, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 42, г. 7 от ЗАНН. На следващо място не можело да се
установи какъв е свидетелят, т.е. дали е очевидец, присъствал при
установяване на нарушението или при съставяне на акта.
1. За пълнота следва да бъде отбелязано, че е налице нарушение и на
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която
административнонаказващият орган е следвало да извърши разследване
на спорните обстоятелства. Налагането на административно наказание е
обусловено от установяването по безспорен начин на извършването на
нарушението, предмет на административно-наказателното производство.
Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на
административно-наказващия орган да ангажира отговорността на
нарушителя. Изложеното пък дава основание да се приеме, че
жалбоподателят не е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като опасността за
движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което по-
скоро е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В случая и
това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено
процесуално нарушение на административнопроизводствените правила,
водещо до незаконосъобразност на издадения АУАН и въз основа на
него НП.
В условията на евентуалност, счита че дори и ако е нарушена
визираната в НП разпоредба относно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то това
представлява „маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, която норма
предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Аргументите били, че в
настоящия случай се касаело за маловажен случай и са следните:
1. От нарушението не са засегнати интереси на други лица. нито са
възникнали негативни последици във връзка с вмененото с АУАН и НП
нарушение;
2. При констатиране, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, то следвало да се
приеме, че това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОС НК. постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по
описа на ВКС/ както и трайната съдебна практика: Решение № 76516 от
27.03.2019 г. по адм. н. д. № 374 / 2019 г. на Софийски районен съд, Решение
№ 60135 от 08.03.
2019г. по адм. н. д. № 15471 / 2018 г. на Софийски районен съд.
3
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение,с което да
се отмени изцяло недопустимо издаденото Наказателно постановление № 22-
0306- 001236/03.08.2022 г., съставено от Б.Й.Б. на длъжност ВПД Началник
група в ОДМВР Сливен. РУ Нова Загора като неоснователно, неправилно и
незаконосъобразно.
В условията на евентуалност, се моли съдът да отмени Наказателното
постановление в частта относно вмененото нарушение съгласно чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
АНО и РП-Сливен не изразяват становище по жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2023г.от 10.00часа
страните или техни процесуални представители не се явяват.Адв.Н. е
депозирал преди с.з. молба с вх.№4353/13.09.2023г.с която заявява,че
поддържа жалбата си и моли за присъждането на разноските по делото и
прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
другата страна.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Видно от АУАН серия GA №726303/23.07.2022г.,съставен от Н.М.,в
присъствието на свидетел/и в настоящото дело/С.Й..- и двамата полицейски
служители в РУ Н.Загора,същия е съставен срещу жалбоподателката
затова,че на 23.07.2023г. в 16.00часа в Община Н.Загора,на
АМ“Тракия“,км251+500,управлява в посока София-Бургас лек автомобил
„Мицубиши Спейс Стар“,с рег.№ СВ0647ТН,собственост на фира „Маринела
консулт“ЕООД,БУЛСТАТ:********* с адрес в гр.София,като при избиране
на скоростта си на движение не използва задължението си да съобразява
скоростта си на движение със състоянието на пътя,характера и
интензивността на движението.При което водача губи контрол над
автомобила,отклонява се вдясно по посоката си на движение и се блъска в
крайпътна канавка и телена ограда.Реализира ПТП с материални щети.Водача
не представя контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН.Водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“,с фабр.№ АRРМ-0797,като уреда отчита 0 промила алкохол.Посочено е
в АУАН,че с горното си поведение водачът е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП и
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.Жалбоподателката е подписала акта без възражения и
е получила препис от същия,непосредствено след съставянето му.В с.з.бе
разпитан С.Й.,който заяви,че почти не си спомня случая,но са били изпратени
на мястото на ПТП,където извършили оглед с колегата си М..
Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП,с което
за гореописаните административни нарушения и посочените осъществени
състави е наложил на жалбоподателакта административни наказания:1. по
чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП-„глоба“в размер на 200лева и 2.по
чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП-„глоба“ в размер на 10лева.
Препис от НП е връчен на жалбоподателката на 27.03.2023г.,а жалбата е
подадена по пощата до РУ Н.Загора на 10.04.2023г.т.е. в законовия срок.
От събраните по делото доказателства съдът прави следните правни
изводи:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата
доводи, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно и
4
следва като такова да бъде отменено. Допуснати са нарушения от формално
естество, а извършването на административното нарушение остава
недоказано.
АУАН е издаден при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1
ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в едномесечния срок,
определен в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН.
Независимо от факта, че компетентни органи са издали АУАН и НП и
са спазени процедурните срокове, съдът счита, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по налагане на административното
наказание, а повечето, релевирани от жалбоподателката доводи за
незаконосъобразност на НП, са основателни и се споделят от настоящата
инстанция.
От съставения АУАН и събраните по делото гласни доказателства се
установява само, че е настъпило ПТП, при което единствен увреден е
автомобилът, управляван от жалбоподателката , собственост на фирма. В
АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който има няколко
предложения, но нито едно от тях не е посочено. Цитиран е текстът на
разпоредбата, без обаче каквато и да е конкретика. Актът трябва да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и законните разпоредби, които са били нарушени. Съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението ".
В АУАН и в НП липсва описание на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1
ЗДвП, вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП с посочване на конкретните обстоятелствата,
при които е извършено. В АУАН е описано, че лицето е управлявало
конкретно МПС, в конкретен момент и на конкретно място и е посочено, че с
това е нарушен чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Дори описанието на евентуалното
нарушение всъщност е за несъставомерно деяние. Категорично АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 ЗАНН относно реквизитите на
5
същия.Това е резултат от обстоятелството,че АУАН е съставен от
представителите на контролните органи,след като са отишли на място и
единствено след снемане на обяснения от жалбоподателката.
Всички обстоятелства, които административнонаказващият орган е
следвало да опише в АУАН и НП не биха могли и да бъдат описани без
извършването на автотехническа експертиза, която да даде отговор с каква
скорост се е движел автомобилът при настъпване на ПТП и коя е била
съобразената скорост с оглед пътните условия, още повече, че полицейските
служители не са станали свидетели на самото ПТП, а са отишли впоследствие
и са се ориентирали относно фактите по установените щети по автомобила и
обясненията на водачката. Именно поради това нарушението остава и
недоказано, а доказването на нарушение е в тежест на
административнонаказващия орган. АУАН не може в случая да изпълни
функцията си и да бъде зачетена материалната му доказателствена сила,
произтичаща от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, тъй като не са били
установени и отразени в него всички релевантни за нарушението факти и най-
вече скоростта, която е квалифицирана като "несъобразена". Не се установи
от събраните доказателства как актосъставителят е достигнал до описаните в
АУАН констатации или по-скоро се установи, че същите са плод на
субективна преценка. Не се установи с каква скорост е управлявала
жалбоподателката МПС-то, защо се приема, че същата не била съобразена с
пътните условия.С това не са изпълнени изискванията на чл.52,ал.4 от
ЗАНН,което е съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на
обжалваното НП.
Относно другото нарушение,което се сочи в А и НП съдът счита,че
НП в тази част следва да се потвърди,тъй като,както в А,така и в НП не е
отразено водача да е възразил срещу това и твърдението му в жалбата в тази и
част остава голословно,въпреки вероятността наистина тя да се намирала в
състояние на стрес и уплаха.
С оглед горното следва да се измени обжалваното НП,като се отмени
в първата му част и потвърди в останалата.
С оглед изхода на делото следва да се осъди ОД МВР Сливен да
заплати на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на
400лева,представляващи адвокатски хонорар.
6
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001236/03.08.2022г., съставено от
Б.Й.Б. на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора,В
ЧАСТТА с която на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на В. И. И. с ЕГН **********,
адрес:гр.София,ул.“Персенк“,№34,бл.“А“,ет.1,ап.3 е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ГО ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част .
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на В. И. И. с ЕГН **********,
адрес:гр.София,ул.“Персенк“,№34,бл.“А“,ет.1,ап.3 направените от нея по
делото разноски в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
Сливен в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7