№ 11732
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110125321 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.51 вр. с чл.48, ал.8, вр. чл. 38, вр. чл.
11, т. 5 и чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС за осъждане на ответника Ж. Н. Г. да заплати на
ищеца сумата от 1103 лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка на етажната
собственост, находяща се в гр. София, СО, ж.к. "Б..", ул. "Я.... за периода от м.04.2018 г. до
м.02.2022 г., ведно със законна лихва от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищците етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. "Б..", ул. "Я.... излагат твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сградата, но не изпълнявал задължението си да заплаща вноските за управление и
поддържане на общите части на сградата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва обстоятелството, че е собственик на недвижимия имот за който се претендират
вземанията. Твърди, че няма незаплатени суми към етажната собственост. Оспорва
представителната власт на управителя на Етажната собственост. Ответницата сочи, че
протокол от ОС на ЕС /доказателство № 4/ не удостоверява и не доказва по никакъв начин
вземането на каквото и да било решение от собствениците на ЕС. При условията на
евентуалност твърди, че вземанията са погасени по давност. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи по делото, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда ЕС, че е взето валидно и
стабилизирано решение от ОС на ЕС за заплащане на консумативи, поддръжка и управление
на общи части в определен размер, като и че тези задължения са изискуеми.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите суми, за което
обстоятелство същият не сочи доказателства.
От приетата по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенция
по вписвания се установява, че ответницата е собственик на апартамент и гараж на
процесния адрес. С отговора на исковата молба тя оспорва притежаваните от нея недвижими
1
имоти да са част от процесния м... Съдът намира това нейно възражение за неоснователно.
Съгласно приложения на л. 52 по делото протокол от заседание на общото събрание от
28.07.2005 г. на собствениците от м.. „Б..“, намиращ се на процесния адрес, на който са и
притежаваните от ответницата имоти, е бил приет Правилник за вътрешния ред на етажната
собственост, който е приложен на л. 41 и сл. по делото. Съгласно чл. 1 от приетия
правилник той урежда вътрешния ред в м.. „Б..“, състоящ се от пет жилищни сгради в режим
на етажна собственост, намиращи се в гр. София, ул. „Я..“ №... като видно от приложената
на л. 16 служебна бележка, процесната етажна собственост е регистрирана като такава в
Столична община. В тази връзка и за пълнота следва да бъде посочено, че по силата на чл.
18 ЗУЕС няма пречка да се проведе съвместно общо събрание за решаването на въпрос,
който е свързан с общите части на две или повече етажни собствености, като съдът приема,
че няма пречка да се проведе и общо събрание, на което да се изберат общи органи за
управление и да се определят общи и еднакви за повече от една сгради разходи за
управление и поддържане на общите части, особено в случаите когато едни и същи лица се
грижат за поддържането на общите части. В разглеждания случай процесната етажна
собственост е регистрирана като една такава в районната администрация, а отделно от това,
приетите решения на общото събрание от 28.07.2005 г. така или иначе се отнасят до
въпроси, свързани с общите части на всички сгради.
На проведеното общо събрание от 28.07.2005 г., т. 5, е било взето решение, по силата
на което са били определени текущите месечни разходи за поддържане на общите части на
петте сгради и е определен срокът за плащането на тези задължения, а именно от първо до
пето число на предходния месец.
По отношение оспорването от страна на ответницата на представителната власт на В Г
П, съдът намира същото за неоснователно. От приложената на л. 16 по делото служебна
бележка, издадена от Столична община, район „К..“ се установява, че В Г П е вписан в
регистъра на районната администрация като управител на етажна собственост „М.. Б..“,
считано от 12.02.2018 г., следователно същият разполага с надлежно учредена
представителна власт.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и
обосновано. От него се установява, че за процесния период м.04.2018 г. до м.02.2022 г. за
имотите, притежавани от ответницата, са били начислени общо разходи в размер на 6609
лв., като 5506 лв. от тях са били заплатени, за което на вещото лице са били представени
приходни касови ордери. Останала е неплатена сума в размер на 1103 лв. Разпределянето на
разходите е било извършвано въз основа на ежемесечно съставени таблици по отделни
самостоятелни имоти, като разходите са включвали разходи за персонал, назначен за
поддръжка и обслужване на етажната собственост; разходи за поддръжка на асансьор;
разходи за охрана; разходи за ремонт; ток за общите части на сградата и ток за гаражите,
като разходите за ток са били разпределяни въз основа на месечните фактури, издавани от
„Ч..“ ЕАД.
Прието е и допълнително заключение по задачи, поставени от ответника, което съдът
също кредитира след преценка по чл. 202 ГПК. В него е посочено, че по отношение на
лицата, които са били назначени на трудови договори, са били съставяни ведомости за
платени суми, а за изплащаните им възнаграждения и начислени данъци са били подавани
съответните декларации в НАП, начислявани осигурителни вноски и внасяни данъци.
Вещото лице е установило, че в съответствие с чл. 25, ал. 6 ЗУЕС етажната собственост не
води счетоводство по Закона за счетоводството, а съставя разходни касови ордери, които са
надлежно оформени, хронологично и са съхранени добре на кочани, като съдържат
достатъчно информация за получените суми.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване основателността на претенцията си за сума в размер на 1103 лв., поради
което следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД
се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
2
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на ЕС, както и
вноските, дължими за фонд Ремонт и обновяване са периодични /месечни/, като не са
обусловени от условия и е без значение дали и колко точно разходи са били извършени за
поддръжка на общите части. Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да
заплащат дължимите вноски ежемесечно същите са периодични и за тях е приложим
тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането, като в
случая сумите се дължат месечно. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС съгласно която решенията на общото събрание се изпълняват в определените в
тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от
оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. В разглеждания случай общото събрание е
определило срок за плащане на задълженията с решението от 28.07.2005 г. – от първо до
пето число на предходния месец, следователно падежът на всяко месечно задължение е пето
число на предходния месец.
При това положение, погасени по давност ще са всички вземания, възникнали преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба, с който
момент законът свързва настъпването на последиците на подаването на исковата молба.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г.
Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Три години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба, е 16.05.2019 г., като следва да се вземе предвид и посоченото
по-горе спиране течението на давността, поради което погасени с изтичане на кратка
погасителна давност се явяват вземанията, падежирали до 09.03.2019 г. Предвид
установения срок за плащане с приетото от общото събрание решение, погасени по давност
се явяват задълженията за периода м. 04.2018 г. – м. 04.2019 г., тъй като падежът на
задължението за месец април 2019 г. е 05.03.2019 г. Поради това следва да бъде уважена
претенцията за периода м. 05.2019 г. – м. 02.2022 г., която се равнява на 843 лв. (ред 14 до
ред 47 вкл. от заключението по приетата експертиза на л. 71 и л. 72), като искът следва да
бъде отхвърлен за разликата над 843 лв. до пълния предявен размер от 1103 лв., както и за
периода м. 04.2018 г. – м. 04.2019 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 535 лв.,
съразмерно с уважената част от иска (от общо направените 700 лв., от които 50 лв. държавна
такса, 280 лв. депозит за експертиза и 400 лв. адвокатско възнаграждение). В полза на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на
117, 86 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска (от общо направените 500 лв., от които
300 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за експертиза).
Така мотивиран, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..“ № 3, да заплати на
етажна собственост на м.. „Б..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„Б..“, ул. „Я..“ №... представлявана от управителя В Г П, на основание чл.51 вр. с чл.48, ал.8,
вр. чл. 38, вр. чл. 11, т. 5 и чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС сумата от 843 лв., ведно със
законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща
неплатени вноски за поддръжка на етажната собственост, находяща се в гр. София, СО, ж.к.
"Б..", ул. "Я.... за периода от м.05.2019 г. до м.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 843 лв. до пълния предявен размер от 1103 лв., както и за периода м. 04.2018 г. – м.
04.2019 г.
ОСЪЖДА Ж. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..“ № 3, да заплати на
етажна собственост на м.. „Б..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„Б..“, ул. „Я..“ №... представлявана от управителя В Г П, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в размер на 535 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА етажна собственост на м.. „Б..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк „Б..“, ул. „Я..“ №... представлявана от управителя В Г П, да заплати на Ж. Н.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
в размер на 117, 86 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4