Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на седми
февруари две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието
на секретаря Христина Йорданова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 13 829/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 188 от ЗЗД и чл. 189 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните са в договорни отношения по повод договор за
покупко-продажба на МПС, сключен на 22.06.2012 г., нотариално заверен с рег. №
4951/22.06.2012 г. на пом. Нотариус М.Г., при нотариус
П.П.с рег. № 157 на НК и район на действие СРС. Твърди
се, че с договора ищецът „Т.К.“ ООД закупил от ответниците
лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № ********, за което заплатил
продажна цена в размер на 46 000 лв. При нотариалното оформяне на договора
сторил разноски в общ размер на 2 310, 96 лв., от които 1 150 лв. –
данък възмездно придобиване, 17 лв. – регистрация КАТ, 541, 80 лв. – нотариална
такса, 369, 04 лв. – застраховка „ГО“ и 233, 12 лв. – пътен данък.
Твърди се в исковата молба, че договорът е сключен в изпълнение на договор
за продажба на лизинг от 07.06.2012 г., сключен между ищеца и Т.И.П., на който
бил предаден автомобила. Изложени са твърдения, че на 24.10.2013 г., органите
на МВР – Разлог иззели автомобила от П.и съставили протокол на основание чл.
69а ал.3 от ЗМВР. Била образувана прокурорска преписка в ОП – Благоевград по
повод сигнал в СИРЕНЕ –ДМОС в МВР, постъпил от СИРЕНЕ – Румъния, че автомобилът
е обявен за издирване с оглед престъпление – злоупотреба с доверие и измама по
румънския НК. С постановление от 07.04.2014 г. на ОП – Благоевград било
постановено автомобилът да се върне на румънската компания „VB
L.R.IFN“.
Изложени са твърдения, че Т. П.завел гр.д. 7962/2014 г. по описа на СГС, Първо ГО, 13 състав, по
което било прието, че сключения между него и ищеца договор за продажба на
лизинг от 07.06.2012 г. е развален по право като ищецът бил осъден да заплати
на П.сумата от 21 504 лв., както и разноски по делото в размер на 832 лв.
Изложени са твърдения, че ищецът не знаел, че трето лице – румънския лизингодател има право на собственост върху автомобила,
поради което продавачите отговарят за това.
При тези изложени фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
исковете като отправя с исковата молба изявление за разваляне на договора за
покупко-продажба на МПС и искат от съда да осъди ответниците
да му заплатят в условията на солидарност сумата от 46 000 лв. - платената продажна цена по договора, както и
сумата от 2 310, 96 лв. – сторени разноски. Претендира се и законна лихва
върху главниците, както и сторените в настоящото производство разноски.
Ответниците Г.П.Б. и Н.И.Б.,
редовно уведомени, оспорват исковете в заявен писмен отговор, в който са
посочени подробни възражения включително възражение за изтекла погасителна
давност. Претендират се разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на ответниците
е конституирано дружество „В.А.“ ЕООД, редовно уведомено, не изразява становище
по исковете.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
К..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Третото лице помагач на ответника не изпраща процесуален представител.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235, ал.2 и ал. 3
от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а
това е видно и от представените доказателства, че на 22.06.2012 г. „Т.К.“ ООД е
сключил, като купувач, договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № ********,
с Гавраил П.Б. и Н.И.Б. за сумата от 46 000 лв.
Страните не спорят, а това се
установява и от представеното по делото платежно нареждане за вътрешнобанков
превод, че на 25.06.2012 г. купувачът е заплатил на продавача сумата от
46 000 лв.
Не е част от предмета на спора
и обстоятелството, че ищецът е сключил с Т.И.П. договор за финансов лизинг на
07.06.2012 г. с предмет гореописания лек автомобил, а това се установява и от
представения договор за лизинг на автомобил № 232Р866.
Не е част от спорния предмет и
обстоятелството, че процесното МПС е върнато на
упълномощен представител на румънско търговско дружество, което обстоятелство
се установява и от приложеното по делото постановление от 07.04.2014 г. на ОП –
Благоевград по пр.пр. 4177/2013 г.
Липсва различие в
законодателната уредба между реализирана и предстояща евикция
като законодателят е приел, че и в двата случая се касае за пълно неизпълнение
или неточно изпълнение досежно задължението на
продавача да прехвърли правото на собственост, поради което в патримониума на продавача възниква правото да развали
договора за покупко- продажба и да търси обезщетение за вредите, които
претърпява. Разпоредбата на чл. 144 ал. 2 от ЗДвП установява формата за действителност
на договорите с предмет на разпореждане МПС – писмена такава с нотариална
заверка на подписите на страните. От друга страна, съгласно правилото по чл. 87
от ЗЗД, предупреждението, отправено от кредитора до длъжника за разваляне на
двустранен договор следва да е отправено писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Договорите за покупко-продажба на МПС не попадат в приложното
поле на чл. 87 ал.3 от ЗЗД, установяващ развалянето им по съдебен ред. Същите
не са подчинени и на общия режим за извънсъдебно разваляне на договор за
покупко-продажба на движими вещи. По отношение на договорите от вида на процесния не е предвидена друга форма, освен писмена,
в която изявлението за разваляне да
бъде отправено до длъжника. В случаите, в които изявлението за разваляне на договор
за покупко-продажба на моторно превозно
средство е заявено пред съд с искова
молба, няма причина исковата молба да няма
характер на предупреждение по смисъла на
чл. 87 ал.1 от ЗЗД / решение 254/ 06.04.2020 г. по гр.д. 1403/19 г. на Четвърто
ГО на ВКС/. Доколкото в исковата молба
е обективирано волеизявлението на ищеца
за разваляне на договора, тъй
като се претендират
последиците на развалянето на договора и ищецът е отправил искане за разваляне
на договора от съда поради
неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на
възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена.
С получаване на препис от исковата
молба ответникът е уведомен за изявлението
на ищеца за разваляне на
договора /в този смисъл решение
№ 178/12.2010 г./12.11.2010 г. по т.д.
№ 60/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО,
решение 21/30.06.2015 г. по т.
д. № 1107/2012 г. на ВКС, І ТО, решение
№ 186/15.07.2014 г. по гр.
д.
№ 6836/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, решение
№ 218/29.11.2016 по гр.д. №
1306/2016 на ВКС, IV ГО и т.н./.
При проведено насрещно
доказване, ответниците са заявили възражение за
изтекла погасителна давност за разваляне на договора. Съобразно правилото на
чл. 87 ал.5 от ЗЗД релевантната погасителна давност за разваляне на договори е
общата такава – 5 години. Спорен между страните е моментът, от който тече този давностен срок. Ответниците са
навели твърдение, че това е моментът на сключване на договора. Ищецът е
противопоставил възражение, че е датата на влизане в сила на съдебното решение
по гр.д. 7962/2014г. Правилото на чл. 114 ал.1 от ЗЗД установява, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Доколкото
заявените искове касаят уреждане на облигационните претенции между страни по
договор за покупко-продажба, по който купувачът е евинциран
поради права на трето лице следва да се приеме, че началото на давностния срок съвпада с момента на отстранението на
купувача от вещта. Видно от данните по делото, лекия автомобил е иззет от
органите на МВР по реда на чл. 69а ал. 6 от ЗМВР /2006 г., отм./, до предаване
на иззетата вещ с постановление на прокурор по реда на чл. 69а ал. 8 ЗМВР
/отм./, мярката е с временен характер. Видно от доказателствата по делото,
иззетата вещ е предадена /върната/ на действителния собственик с
постановлението на ОП – Благоевград на 07.04.2014 г. По арг.
на ал. 15 от същата разпоредба акта на прокурора е необжалваем
т.е. постановлението е влязло в сила в деня на неговото постановяване. За
същото е уведомен и ищеца. Именно от тази дата, според настоящия съдебен състав,
тече давностния срок по чл. 87 ал.5 от ЗЗД за ищеца
за разваляне на договора за покупко-продажба. Съобразно правилата за броене на
срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД срокът е изтекъл на 07.04.2019 г. Няма
данни по делото този срок да е бил спиран или прекъсван. Няма и наведени
твърдения в тази насока от страните. Исковата молба е депозирана в съда на
15.12.2020 г. т.е. година и 8 месеца след изтичане на давностния
срок респ. при надлежно и своевременно позоваване от страна на ответниците на изтеклата давност.
Не могат да бъдат възприети
твърденията на ищеца, че давността започва да тече от момента на влизане в сила
на решението на СГС, Първо ГО, 13 състав доколкото производството по него е с
оглед уреждане облигационните последици на развален договор за лизинг, а не
касае собствеността на вещта.
Предвид което заявените искове като погасени по давност подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват разноски в размер на 1 300 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски съд,
I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.
79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 188 от ЗЗД и чл. 189 от ЗЗД
искове на „Т.К.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Д. Н.-К.срещу Г.П.Б., ЕГН ********** и Н.И.Б., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: *** – адв. С.Д. за заплащане на сумата
от 46 000 лв. – връщане на заплатена продажна цена по договор от
22.06.2012 г. с рег. № 4951 на помощник нотариус М.Г.при нотариус П.П.с рег. № 157 на НК и район на действие – СРС, както и за
сумите 1 150 лв. – данък възмездно придобиване, 17 лв. – регистрация КАТ,
541, 80 лв. – нотариална такса, 369, 04 лв. – застраховка „ГО“ и 233, 12 лв. –
пътен данък като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Д. Н.-К.на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати на Г.П.Б., ЕГН ********** и Н.И.Б.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
С.Д. сумата от 1 300 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника „В.А.“
ЕООД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок,
считано от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: