№ 21766
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110152045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Т. С. против К..., с която е предявен иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпила на 08.06.2022 г. трудовата злополука, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба 27.09.2022 г., до
окончателното плащане.
Ищецът К. Т. С. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на сключен трудов договор, по силата на който изпълнява
длъжност „Сметосъбирач“. Претърпял трудова злополука на 08.06.2022 г., която
работодателят декларирал на 01.07.2022 г. Била призната за трудова с Разпореждане №
31801/22.08.2022 г. Злополуката станала по време на работа при обработване на
контейнер тип „бомбър“, пълен с непредназначени за него отпадъци – пясък и
строителни отпадъци, при което контейнерът се завъртял от тежестта си, отворил се
капакът му се отваря и срязал дясната му ръка в предмишницата. Това причинило
открита рана на предмишницата и травма на мускулите и сухожилията на други части
на двуглавия мускул, довели до временна неработоспособност на ищеца. Съгласно
издадена на 10.06.2022 г. болничен лист от д-р В. М. ищецът е с открита рана на други
части на предмишницата и е в отпуск от 08.06.2022 г. до 21.06.2022 г. Съгласно
болничен лист от 24.06.2022 г., издадена от д.р И. Д., вътрешни болести, д-р И. П.
хирург, д.р Х. М., невролог, ищецът е с открита рана на други части на
предмишницата и е в отпуск от 22.06.2022 г. до 06.07.2022 г. Съгласно амбулаторен
лист от 22.06.2022 г. на д-р КК. Т., ищецът е с травма на дясната предмишница с
открита рана, обработена в УМБАЛ „Пирогов“, поставени му били 8 шева, които били
свалени преди дни и имал болка. Раната била обективно зараснала, първично свалени
конци и имало данни за лезия на сухожилието на мускул бицепс в дясно. Уместна била
консултация с ортопед и преминаване към оперативно лечение. Съгласно направление
1
за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 22.06.2022 г., ищецът бил
изпратен за прием с насочваща диагноза открита рана на други части на
предмишницата. Съгласно талон от 08.07.2022 г. от д-р В. М. ищецът бил с открита
рана на други части на предмишницата и травма на мускулите и сухожилията на
дългата главичка на двуглавия мускул. Съгласно епикриза от 28.07.2022 г. от д.р Л. С.,
ищецът е приет на 26.07.2022 г. за оперативна процедура в областта на раменния пояс
и горния крайник с голям обем и сложност и на 26.07.2022 г. е извършена оперативна
проецудара на лезия на сухожилието на дългата глава на мускул biceps brachii в
областта на проксималната мишница, като е поставена гипсова имобилизация. С
предписание за сваляне на конците на 07.08.2022 г. и сваляне на имобилизация на
16.08.2022 г. В резултата на претърпяната трудова злополука ищецът изпитвал силни
болки в предмишницата и бицепса, движението, хващането и въртенето на ръката в
покой при натоварване било силно затруднено. Ищецът имал посттравматично
стресово разстройство, изпитвал психична тревожност и напрегнатост. При тези
твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000
лв., представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука
неимуществени вреди.
Ответникът к... оспорва предявения иск. Не оспорва, че с ищеца са се намирали
в трудово правоотношение. Посочва, че първият издаден болничен лист е от
10.06.2022 г., т.е. два дни след твърдяната дата за настъпване на трудовата злополука.
Издаденият болничен лист бил с код 01 и диагноза общо заболяване. От издадения
болничен лист не се установнявало кога е станало нараняването. Работодателят не
отрича, че К. Т. С. е бил на работа на 08.06.2022 г., но оспорва описаните в издадения
на 10.06.2022 г. увреждания да са във връзка с инцидента от 08.06.2022 г. Оспорва
твърдението за недобросъвестност на работодателя при регистриране на трудовата
злополука, тъй като самият работник не е уведомил работодателя и/или лекуващия
лекар за настъпилата трудовата злополука – чл.2, ал.1 НУРРТОЗ и чл.22 НМЕ. Дори
издаденият на 24.06.2022 г. болничен лист от лекарска комисия от МЦ „Кристал“ АД
бил издаден с код 01 и диагноза общо заболяване, а не с код за трудова злополука.
Представените през м.юли два болнични листа отново били с изричен запис
„нетрудова злополука“. След вътрешно разследване на работодателя, извършено през
м.юли 2022 г. и обективирано в Протокол № 2/06.07.2022 г. се установява, че на
08.06.2022 г. шофьорът И. И. се обадил на прекия си ръководител Илиян Илиев и го
уведомил, че сметосъбирача К. С. има някакво нараняване, но нито ръководителя, нито
шофьора са преценили, че нараняването е сериозно, за да го регистрират като трудова
злополука. По телефона прекият ръководител настоял работникът да посети лекар. По
данни на шофьора, той го закарал до Пирогов, но ищецът си тръгнал, защото имало
много хора. Твърди, че от Протокол № 42/16.08.2022 г. на НОИ София-град се
установява, че по време на работа К. С. е видян да си купува и консумира алкохол.
Посочва, че от представените болнични листи диагнозата „лезия на сухожилието на
мускул бицепс вдясно“ се появява едва на 22.06.2022 г., т.е. 14 дни след твърдяното
получаване на трудовата злополука, поради което оспорва да е налице пряка връзка
между това по-сериозно нараняване и изпълнението на служебните задължения на
лицето на 08.06.2022 г. Поради това моли в случай, че съдът приеме за доказано
настъпването на трудова злополука, от травмата от нея да бъде определена единствено
като „открита рана“. Представя доказателства за получено застрахователно
обезщетение, което счита, че следва да бъде приспаднато. Моли да бъде приложена
разпоредбата на чл.201 КТ, като твърди че употребата на алкохол по време на работа е
довела до настъпване на трудовата злополука. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
С молба с вх. № 310569/02.11.2023 г. ищецът е поискал изменение на
2
предявения иск, като с протоколно определение от 05.12.2023 г. съдът е допуснал
исканото изменение, като искът следва да се счита предявен като частичен за сумата
от 20 000 лв. от иск в общ размер от 100 000 лв., представляващи вреди от претърпяна
трудова злополука, причинили временна неработоспособност, евентуално трайна
неработоспособност на ищеца. За разликата до първоначално предявения размер, е
постановено прекратително определение, поради оттегляне на претенцията за този
размер от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представения трудов договор №
144/01.09.2021 г., че К. Т. С. се намирал в трудово правоотношение с ответника, по
силата на което заемал длъжността „сметосъбирач“.
От представеното по делото влязло в сила разпореждане № 31801 от 22.08.2022
г. на НОИ, ТП – София град, с което злополуката е призната за трудова, се установява,
че на 08.06.2022 г. през работното време и по повод на извършваната работа –
събиране на битов отпадък от съдове за смет, при обработване на контейнер тип
„бобър”, пълен с непредназначени за него отпадъци - пясък и строителни отпадъци,
контейнерът се е завъртял от тежестта, капакът му се е отворил и е срязал дясната ръка
на ищеца в предмишницата. Това е причинило открита рана на предмишницата и
травма на мускулите и сухожилията на други части на двуглавия мускул, довели до
временна неработоспособност.
От представената по делото Епикриза ИЗ № 25949/2022 г. на УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД, Клиника по хирургия на ръка, е видно, че К. С. е постъпил в
болницата на 25.07.2022 г. за оперативна интервенция в областта на раменния пояс и
горния крайник. Посочен е следния механизъм на увреждане: трудова злополука от
08.06.2022 г., с оплаквания от болка, слабост в дясната ръка и невъзможност за
движение. Отразено е следното обективно състояние на пациента: дясна длан с пръсти
- лезия на сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахии в областта на
проксимална мишница. Поставена е следната диагноза: дезинсер. т м бицепс брахии
декс. Операцията е извършена на 26.07.2022 г., за която е съставен протокол №
2224229, при която е установена следната находка: лезия на сухожилието на дългата на
глава на мускул biceps brachii в областта на проксимална мишница. Извършили се
ревизио, дебридмент, тендорафия, реинсерцио на сухожилието на дългата глава на
мускул biceps brachii с анкър с диаметър 3,5 мм, послоен шев, стерилна превръзка и
гипсова имобилизация, посочено е че свалянето на конците следва да се извърши на
12-тия ден, а на имобилацията – на 21-вия ден. Ищецът бил изписан на 28.07.2022 г.
По делото е представено направление за хоспитализация № 60/22.06.2022 г. от
МДЦ „Кристал“ АД на ищеца с поставена насочваща диагноза: открита рана на други
части на предмишницата. Представен е и амбулаторен лист № 60/22.06.2022 г., в който
е посочена същата диагноза, при следната анамнеза: болен, с травма на дясната
предмишница, с открита рана, обработена в „Пирогов“, поставени 8 шева, които са
свалени преди два дни, има оплаквания от болки. Посочено е следното обективно
състояние на ищеца: обективно рана зараснала, първично със свалени конци, има
данни за лезия на сухожилието на мускулус бицепс вдясно, като е насочен да се
консултира с ортопед и да се премине към оперативно лечение.
Представени са болничен лист № Е20213648397/10.06.2022 г., съгласно който
ищецът е бил в отпуск в периода от 08.06.2022 г. до 21.06.2022 г., поради временна
неработоспособност, като е посочена следната диагноза: открита рана на други части
на предмишницата, както и болничен лист № Е20201161964/24.06.2022 г., видно от
3
който ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност в периода от
22.06.2022 г. до 06.07.2022 г., като е посочена и следната диагноза: открита рана на
други части на предмишницата. И в двата болнични листа за причина за
неработоспособността е посочено: общо заболяване.
Представен е талон за МЕ № 400/08.07.2022 г., в който е посочена основна
диагноза на ищеца: открита рана на други части на предмишница и придружаващи
заболявания: травма на мускулите.
Представени са два още два броя болнични листа, съответно №
Е20222028465/11.07.2022 г. и № Е20222028521/19.07.2022 г., с които отпускът на
ищеца е продължен до 25.07.2022 г., като е посочена следната диагноза: травма на
мускулите и сухожилията на други части от двуглавия мускул и причина за
неработоспособността: злополука - нетрудова.
От представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца
длъжност се установява, че основните му задължения са: събиране, товарене и
разтоварване на отпадъци на специализиран автомобил; почистване площадките около
контейнерите и кофите за смет от отпадъци, сняг и лед; работа с апарата за повдигане
и изсипване на кофите спрямо инструкциите за безопасност; следене за
разположението на контейнерите при работа с автоматиката на сметоизвозните
автомобили и за правилното подаване на съда, неговото бавно и внимателно връщане;
сигнализиране задължително на шофьора за всеки неизправен контейнер; явяване на
сборния пункт в уговореното време; използване според инструкциите предоставените
му технически средства и съоръжения за почистване (метли, лопати и др.). От
работника се изисква: да познава наименованието и предназначението на
инструментите, които ползва, както и улиците и районите, в които работи; да е
запознат с безопасността на движението; да знае инструкциите на безопасна работа и
противопожарна охрана, отнасящи се за работното място и стриктно да ги спазва.
Представен е протокол за разследване на трудовата злополука № 2/06.07.2022 г.
от работодателя, в който е посочено, че злополуката е възникнала при събиране на
битов отпадък от съдове за смет, като при дърпане на контейнер за битов отпадък, тип
„бобър“, пълен с непредназначени за него битови отпадъци, от К. С. и неговия колега
Т. Я., контейнерът се завъртял от тежестта, капакът се отворил и срязал горния
крайник на К.. Посочено е, че не са били поискани указания от работодателя и
работниците на своя отговорност решили да качат контейнера на механизма за
повдигане, с което са нарушили трудовата дисциплина и правилника за вътрешния ред
в предприятието, не са спазили инструкциите за безопасност за изпълняваната
длъжност. Посочено е, че в резултат на злополуката е налице открита рана на други
части на предмишницата на К..
По делото е представен и протокол № 42/16.08.2022 г. на НОИ, ТП – София
град, за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 08.06.2022 г., в
който е посочен следния механизъм на увреждане: капакът на контейнера срязал
дясната ръка на ищеца в предмишницата, вследствие на което му била причинена
открита рана на други части на предмишницата. Посочено е, че пострадалият не
предоставил медицински документи от оказана първа помощ на 08.06.2022г. от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” или друго лечебно заведение, както и че
нямало данни за „лезия на сухожилието на мускулус бицепс вдясно” преди 22.06.2022
г. Диагнозата по МКБ S46.2 - Травма на мускулите и сухожилията на други части на
двуглавия мускул била записана като придружаващо заболяване едва в направлението
от 08.07.2022г. Посочено е още, че не са допуснати нарушения на нормативни актове.
От представената по делото служебна бележка № *********/23.01.2023 г. за
изплатено застрахователно обезщетение се установява, че на 19.01.2023 г. на ищеца е
4
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 721 лв. от застрахователя по
застрахователен договор № 0111220855001448 – Групова застраховка „Задължителна
застраховка трудова злополука“.
Представено е още медицинско направление за ТЕЛК № 35/03.10.2022 г., с което
ищецът е изпратен за ТЕЛК за трайно намалена работоспособност, която не е
предшествана от временна неработоспособност. В направлението е посочена диагноза:
последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник, при следната анамнеза:
рана на десен лакът и ляво ходило – обработени в „Пирогов“, трудова злополука на
мускули и сухожилие на дясна ръка – операция на 08.06.2022 г., на 26.07.2022 г. –
пластични операции на сухожилие, при добро общо състояние.
От представеното по делото Експертно решение № 91605 от 206/27.10.2023 г. на
ТЕЛК се установява, че ищецът е освидетелстван с 20 % трайно намалена
работоспособност, със срок до 01.10.2026 г., поради трудова злополука, при диагноза:
последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник и придружаващи
заболявания: трудова злополука - последици от други уточнени травми на горен
крайник. Посочена е следната анамнеза: през 08.2022 г., по време на работа почувствал
остра болка в дясна мишница – лезия на сухожилие на м. бецепс брахии, проведено
оперативно лечение и следното обективно състояние: леко ограничена подвижност в
дясна лакетна става.
От разпита на свидетелката Р. Р. С.а, съпруга на ищеца, се установява, че от
около 1 години К. работел в „Чистота“, а преди това бил професионален боксьор,
пушел цигари, но не пиел алкохол, тъй като семейството му било евангелисти. Сочи,
че като глава на семейството, К. се ползвал с най-голямо уважение. Знае за
злополуката, като в тази връзка заявява, че е присъствала на операцията, преди това
ищецът е нямал други злополуки. Сочи, че процесната злополука станала миналата
година, като оттогава ищецът не можел да работи, не бил добре с ръката, имал
разкъсано сухожилие с патенти в ръката, не можел да я движи, емоционално бил
притеснен. Сочи, че ищецът можел да използва ръката си донякъде, можел да се храни
с нея, но не можел да вдига тежести с нея, болките му били почти денонощни,
оплаквал се често, че го боли ръката. Излага, че ищецът бил притеснен, че не може да
работи и да носи доходи в семейството. Свидетелства, че ищецът не е претърпявал
друг инцидент нито преди, нито след процесната злополука. Заявява, че съпругът й
приемал постоянно аналгини и аулини, като на 26-ти трябвало да отиде на ТЕЛК, при
което щели да му се правят още изследвания. Посочва, че когато К. се е прибрал
вкъщи след инцидента, целият бил окървавен, като ръката му била разкъсана. Заявява
още, че в деня на злополуката, след като съпругът й се прибрал вкъщи, двамата заедно
отишли на лекар около обяд. Вързали са му ръката, ищецът се преоблякъл и се
върнали в „Пирогов“ със сина им, където в спешно отделение са му шили ръката.
Ищецът кървял доста. Прибрали се и след това той чувствал болки. Заявява, че в
„Пирогов“ само са го зашили и не са разбрали, че имал разкъсване на сухожилието.
След ден и нещо отново отишли, защото го боляло и тогава разбрали, че му е скъсано
сухожилието. Мускулът му се бил смъкнал до свивката на ръката. Казали, че трябвало
да се прави операция в „Пирогов“ и да се плати такса., при което ищецът казал в
работата, че му трябват пари, за да си плати таксата, но му било отказано и той
изчакал, докато съпругата му намери пари, след което извършили операцията. След
операцията му била назначена и ходил около една седмица на рехабилитация.
От разпита на свидетеля Никола Симеонов Я. се установява, че познава К. от
деца, от 12-годишни, живеят през две къщи и се виждат всеки ден. Сочи, че К. бил
професионален боксьор и когато спрял да се състезава, започнал да работи в
„Чистота“, от преди десетина години и повече. Свидетелства, че ищецът пушел, но не
5
пиел, защото бил силно вярващ, евангелист, живеел със семейството си и като най-
възрастен всички разчитали на него. Свидетеля знае, че К. се наранил по време на
работа в мускула, след което не можел да работи с ръката си, а само да пуши. Сочи, че
случилото се му е променило живота, притеснявал се, не можел да работи, вдигал
кръвно постоянно, изпитвал болки в ръката.
От разпита на свидетеля Т. С. Я., работник в „Чистота“, се установява, че
познава ищеца, двамата работили заедно във фирмата за чистота. В деня на инцидента,
станал през 2021 – 2022 г., свидетелят бил изпратен да работи заедно с К. като
сменник, защото нямало друг работник, който да поеме смяната, били те двамата и
шофьора на камиона. Сочи, че били сутрешна смяна, инцидента станал в кв.
„Симеоново“, свидетелят заедно с К. се возели отзад на камиона, на степенките,
нямали каски или други предпазни средства, само шофьора имал. Свидетелства, че
спрели малко да си починат, ищецът бил със слушалки, взел си две бири от магазина в
кв. „Симеоново“, изпил ги и като отишли да вдигат кофите, той съборил кофата върху
себе си. Инцидентът станал час и половина – два след почивката. Свидетелят се навел
да вземе боклука и като се обърнал, кофата била върху ищеца. Заявява, че когато се
обърнал и се бил навел да вземе боклука отдолу, за да го хвърли в камиона, видял, че
кофата е върху ищеца, при което свидетелят викнал шофьора и отишли да помогнат на
К., да вдигнат кофата, защото била тежка, след което са го качили в камиона и са го
закарали в „Пирогов“, като са го оставили там. Сочи, че са се обадили на
проверителите, които им казали да го оставят там и да се върнат да работят, защото
нямало други работници. Заявява, че К. звъннал на шофьора и му казал, че се е
прибрал и на следващия ден щял да звънне на личния си лекар и щял да ходи пак в
„Пирогов“. Посочва, че след инцидента К. не е идвал на работа, като свидетелят
изобщо не го е виждал след това, не е работил с К., освен в деня на инцидента. Сочи,
че вследствие на инцидента, било наранено рамото на ищеца, не е видял кръв, нито
отворена рана. Свидетелства, че се е навел да взема боклук, който бил извън кофата и
да го хвърли в камиона и видял, че К. вече е дръпнал кофата и когато се обърнал,
кофата била върху него, при което с шофьора вдигнали кофата да не е върху него.
Свидетелства, че в кофата, тип бобър, имало само боклуци, без пясък, като същата
била паднала върху рамото на К.. Заявява, че отгоре в кофата имало битов боклук, но
не може да каже навътре какво е имало. Един човек нямало как да вдигне сам голяма
кофа, ако върви кофата - можело, ако била счупена - не можела да се закачи, трябвало
срещу теб човекът да я закачи. Сочи, че конкретната кофа била счупена, защото и
четирите й колела били счупени, както и че работодателят не им е давал инструкции за
начина на работа. Свидетелства, че по принцип К. пиел, както и че свидетелят не си е
общувал с него. Заявява, че на 3-ти К. отишъл в къщата на свидетеля да го заплашва
да кажа, че не е пил бира, щял да му даде пари.
От разпита на свидетеля И. К. И., работник в „Титан София – изток“ се
установява, че е бил шофьор на камиона в деня на случилото се с К.. Сочи, че когато
слязъл от камиона, видял кофата, паднала на земята, К. направил 2-3 крачки и седнал
до зида на оградата. Обадил се на проверителя, казал, че ръката му е одрана и попитал
дали да вика линейка или да го закара той, при което му казали да го закара до
„Пирогов“ с камиона. Ищецът сам се качил в камиона, свидетелят го закарал до
„Пирогов“, К. казал, че си хваща такси и се прибира и ще ходи на другия ден при
личния си лекар. Сочи, че работил 5-6 години при ответника, като с К. се познавал от
първата година, докато свидетелят бил сменник и ги пращали заедно във Владая и
Мърчаево. Свидетелства за друг инцидент във Владая, под един мост за към
санаториумите, имало 4 тежки кофи, пълни с небитов отпадък, сметосъбирачите
нямали право да ги пипат и трябвало веднага да съобщят на шофьора. Сочи, че на
Владая също паднала една кофа от камиона със строителни материали, толкова била
6
тежка, че като я обърнали да я изсипят, от самата тежест, тя изскочила и паднала до
него, като за малко щяла да го смачка. Заявява, че процесният инцидент станал на ул.
„Босилек“ в кв. „Симеоново“, свидетелят не видял какво става, само чул трясък. Сочи,
че кофата била тежка, като едвам я изправили, била пълна с пръст, земя и отгоре имало
малко битов отпадък, колелата не са й били счупени. Свидетелства, че малко е работил
с К., както и че ищецът наблягал върху алкохола, пиел бира цял ден, лъжел свидетеля,
че е една бира, докато някои от момчетата, които са били по цел ден с него, се качвали
в камиона и казвали, че тази му е поне десетата. Свидетелят го изпращал напред да
прави наряда, за да не му прави проблеми на камиона, не искал да работи с него. Сочи,
че е виждал К. на един магазин на ул. „Панорама“ в кв. „Симеоново“ да си отваря
„Блекрам“ 200 мл. с бира, като в деня на инцидента не го е виждал да консумира
алкохол, но от колеги разбрал, че докато чакали да оправят камиона сутринта, пред
гаража в кв. „Княжево“, ул. „Е...“ № 55, К. е употребил алкохол. Сочи, че след като
оправили камиона, тръгнали за работа и не са се отбивали никъде да почиват,
доколкото инцидентът станал на първите кофи след влизане в наряда, кофата паднала
върху К. и след това го закарали до болницата. Свидетелства, че кофата не била върху
К., работниците ровели във всяка кофа, за да видят какво има вътре, правила се
щателна проверка, като пълните кофи с такива боклуци нямали право да ги вдигат.
Когато свидетелят е слязъл от камиона, е видял малко разсипан боклук около кофата,
пълна със земя и пръст, кофата била до К. и той пресичал улицата. Свидетелят сам
слязъл от камиона,като чул трясък, не мисли, че кофата е била върху К., доколкото
поради тежестта й, нито Т. сам можел да я вдигне, нито К. сам да се измъкне отдолу.
Сочи, че кофата го е бутнала при завъртането и евентуално одрала, като двамата с Т.
едвам я изправили, К. стоял на тревата. Сочи, че ищецът изобщо не е влизал в
„Пирогов“, като от фирмата им давали каски и ръкавици за работа, не е виждал К. след
инцидента. Сочи, че всеки месец се провеждал инструктаж на сметосъбирачите, при
което същите се разписвали. К. бил по къс ръкав и раната се е виждала, кожата му
била откъсната около 2-3 см, одрана кожа, дрехата му била скъсана и се виждала кръв.
На основание чл. 174 ГПК свидетелите Я. и И. са поставени в очна ставка, като
на въпроси на съда свидетелят Я. заявява, че контейнерът бил върху К., върху рамото
му, свидетелят И. заявява, че когато слязъл от камиона, К. бил до кофата, а не под нея.
И. заявява, че вдигнали кофата с Т., но К. бил на 2 метра от кофата, като имал рана на
дясната ръка, а свидетелят Я. – че К. сам се е измъкнал от кофата и не видял да има
рана.
От изслушаната по делото СМЕ се установява, че при инцидента на 08.06.2022
г. ищецът К. Т. С. е получил няколко травматични увреждания, а именно – контузия на
дясната лакътна област, с разкъсно контузна рана с дължина 5 см., контузия на лявото
ходило и лезия на сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахии в областта
на проксималната мишница в дясно.
Патоморфологично не е отбелязано да има разкъсани тъкани под фацията и
увреждане на структури в дълбочина. Направена е хирургична обработка, поставен е
кожен шев и раната е зараснала първично без усложнения. Не е отбелязано в
документите да има функционални ограничения в дясната лакътна става по време на
лечение на травмата. При контузията на лявото ходило патоморфолотично са засегнати
меките тъкани с развитие на микрохематоми и посттравматичен оток. Травмата не е
проследена и описана в представените по делото документи. Разкъсването на
сухожилието е над нивото на мускулното тяло на дългата глава на двуглавия мускул на
дясната мишница, а клинично диагнозата е поставена по-късно. От патомеханична
гледна точка трите увреждания могат да се получат по начин, съответстваща на
описания механизъм. Под натиска на падащата кофа за боклук в стремежа си да я
задържи максимално се напряга двуглавиямишничен мускул и е възможно да се
7
руптира сухожилието при мощна контракция на мускула. Постепенно ударът от
падащата тежест се пренася на предмишницата и води до образуване на рана.
Ходилото се травмира обикновено при опит да се задържи опората на тялото и се
дължи на ротационни сили. Кървенето и външния вид на раната са били доминантни и
са изисквали спешна намеса. Анализирайки всички събрани по делото доказателства,
вещото лице посочва, че ищецът е пострадала по време на описания инцидент, във
връзка с извършваната от него трудова дейност и е налице пряка причинна връзка
между травмата и изпълняваната трудова дейност.
В съдебно заседание при разпита на вещото лице уточнява, че е налице
увреждане на сухожилието на дългата глава на бицепсовия мускул. Това е двуглавият
мускул на мишницата в горната част на сухожилието на дългата глава, който е бил
разкъсан. При извършването на мощна контракция на мускула се разкъсва
сухожилието, като на тази възраст, на която е ищеца има две възможности за лечение –
едната е да не се оперира, а на ръката да се постави превръзка за 21 дни, като за този
период са образува фиброзна тъкан, която блокира разкъсването. След това се
провежда рехабилитация. В този случай на лечение може да остане малък козметичен
дефект – едно по-събрано мускулно тяло в средата на мишницата, тъй като в зоната на
разкъсване се формира фиброзна тъкан, която блокира разкъсването, но функционално
пациентът няма дефицити. Понякога може да пострада малко силата. Вторият вариант
е чрез възстановяване на сухожилието, както е било направено в конкретния случай,
чрез един анкър и зашИ.е на край с край. Ирелевантно е кога точно след инцидента е
направена операцията и това не се отразява на възстановителния процес. Мускулът е
работил и след травмата, тъй като има и къса глава от вътрешната страна на
мишницата. При такъв инцидент и рехабилитация , прогнозите са за пълно
възстановяване на функциите на ръката.
От допълнителното заключение на експертизата, след извършен личен преглед
на ищеца К. Т. С. на 24.10.2024 г. се установява, че е налице максимално активно
отвеждане на ръката в раменната става с дефицит от 30 градуса. Вещото лице
констатира добре възстановена вътрешна и външна ротация на дясната раменна става,
като активните движения в лакътната става са възстановени в пълен обем, както и
постоперативен цикатрис зараснал първично. Забележката на вещото лице във връзка с
последното решение на ТЕЛК, с което е определена временна неработоспособност 20
% за срок до до 01.10.2026 г. е, че се касае за раменна, а не лакътна става.
Съдът, като прецени заключението на СМЕ – основно и допълнително
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като
същото е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства
последното да е заинтересовано от изхода на правния спор или да е недобросъвестно.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
По предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличието на
трудово правоотношение с ответника 2) реализиране на трудова злополука 3) в
резултат на която са настъпили неимуществени вреди в твърдения от ищеца размер 4)
както и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и причинените
8
вреди.
При установяване на посочените предпоставки в тежест на ответника е да
докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, че ищецът е допринесъл
за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност при изпълнение на
задълженията си, както и прекомерния размер на претендираните от ищеца
неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че ДЗЗД притежава правосубектност като работодател по
силата на § 1 от ДР на КТ, поради което е правосубектна страна и в настоящото
производство с предмет предявен иск за неимуществени вреди от трудова злополука с
работодател К....
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличието на трудово правоотношение между страните и
реализиране на трудова злополука. Посоченото се потвърждава и от представените по
делото трудов договор № 144/01.09.2021 г. и влязло в сила разпореждане №31801 от
22.08.2022 г. на НОИ, ТП – София град, с което злополуката е призната за трудова.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /така Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на
ВКС/. Като официален удостоверителен документ, притежаващ така наречената
материална доказателствена сила, Разпореждането обвързва съда да приеме за
осъществени удостоверените в него факти - чл. 179 ал.1 от ГПК. Съдържащите се в
него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от
пострадалия служител конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към
момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между
събитието и уврежданията на здравето на ищеца С. не се опровергават от събраните по
делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и
изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата
злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60
ал.1 КСО по дефиниция се счита установен този елемент, т.е., че злополуката е
осъществена при или по повод на изпълняваната работа.
Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по
смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат – неработоспособност, поради което с разпореждането по
чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че
претърпените от пострадалия С. вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от
злополуката. Посоченото се установява и от съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал. От медицинска гледка точка от изслушаната СМЕ също се
установи наличието на пряка причинна връзка между получената травма и инцидента,
настъпило по време на работа на ищеца на 08.06.2022 г.
От представеното по делото Експертно решение № 91605 от 206/27.10.2023 г. на
ТЕЛК се установява, че в хода на делото ищецът е бил освидетелстван с 20 % трайно
намалена работоспособност, поради трудова злополука и допълнителни усложнения,
възникнали по-късно: последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник и
придружаващи заболявания: трудова злополука - последици от други уточнени травми
на горен крайник, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. Посоченото обуславя извод за наличие на причинна връзка между
9
злополуката и настъпилите вреди. Поради това неоснователни се възраженията на
ответника, че не е налице причинна връзка между изпълняваната от ищеца и работа и
получената травма.
Изложеното обуславя извод, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на работодателя, който отговаря имуществено за пълното обезвреждане
на настъпилите вследствие от трудовата злополука вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици,
възникнали от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че вследствие на
инцидента ищецът претърпял следните травматични увреждания: контузия на дясната
лакътна област, с разкъсно контузна рана с дължина 5 см., контузия на лявото ходило и
лезия на сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахии в областта на
проксималната мишница в дясно. Поради което, видно от Епикриза ИЗ № 25949/2022
г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, Клиника по хирургия на ръка, ищецът бил
хоспитализиран на 25.07.2022 г. за оперативна интервенция в областта на раменния
пояс и горния крайник, при обективно състояние на пациента: дясна длан с пръсти -
лезия на сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахии в областта на
проксимална мишница. Поставена била следната диагноза: дезинсер. т м бицепс
брахии декс. Операцията е извършена на 26.07.2022 г., за която е съставен протокол №
2224229, при която е установена следната находка: лезия на сухожилието на дългата на
глава на мускул biceps brachii в областта на проксимална мишница. Извършили се
ревизио, дебридмент, тендорафия, реинсерцио на сухожилието на дългата глава на
мускул biceps brachii с анкър с диаметър 3,5 мм, послоен шев, стерилна превръзка и
гипсова имобилизация, посочено е че свалянето на конците следвало да се извърши на
12-тия ден, а на имобилацията – на 21-вия ден. Ищецът бил изписан на 28.07.2022 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства на свидетеля Р. Р. С.а,
съпруга на ищеца, които съдът кредитира на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, се
установява, че вследствие на инцидента ищецът не можел да работи, не бил добре с
ръката, имал разкъсано сухожилие с патенти в ръката, не можел да я движи,
емоционално бил притеснен, можел да използва ръката си само донякъде, можел да се
храни с нея, но не можел да вдига тежести с нея, болките му били почти денонощни,
оплаквал се често, че го боли ръката. Излага, че ищецът бил притеснен, че не може да
работи и да носи доходи в семейството. Свидетелства, че ищецът не е претърпявал
друг инцидент нито преди, нито след процесната злополука. Заявява, че съпругът й
приемал постоянно болкоуспокояващи - аналгини и аулини. Посочва, че когато К. се е
прибрал вкъщи след инцидента, целият бил окървавен, като ръката му била разкъсана.
Заявява още, че в деня на злополуката, след като съпругът й се прибрал вкъщи,
двамата заедно отишли на лекар около обяд. Вързали са му ръката, ищецът се
преоблякъл и се върнали в „Пирогов“ със сина им, където в спешно отделение са му
10
шили ръката. Ищецът кървял доста. Прибрали се и след това той чувствал болки.
Заявява, че в „Пирогов“ само са го зашили и не са разбрали, че имал разкъсване на
сухожилието. След ден и нещо отново отишли, защото го боляло и тогава разбрали, че
му е скъсано сухожилието. Мускулът му се бил смъкнал до свивката на ръката. След
операцията му била назначена и ходил около една седмица на рехабилитация.
Посоченото кореспондира със свидетелските показания, дадени от свидетеля Никола
Симеонов Я., който заявява, че след инцидента К. не можел да работи с ръката си, а
само да пуши, притеснявал се, че не може да работи, вдигал кръвно постоянно,
изпитвал болки в ръката. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
От представените по делото 4 броя болнични листове се установява, че в
периода от 08.06.2022 г. до 25.07.2022 г. ищецът е бил в отпуск, поради временна
неработоспособност.
Съдът при определяне на размера на обезщетението съобразява, че и към
настоящия момент след повече от две години след трудовата злополука е налице
дефицит от 30 градуса в максималното активно отвеждане на ръката в раменнтта
става, но прогнозата на вещото лице е за пълно възстановяване на функциите на
ръката. По изложените аргументи и като взе предвид възрастта на ищеца, съдът
намира че адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди е 8 000 лева.
По възраженията на ответника за съпричиняване съдът намира следното:
При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по
форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел
- грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. При трудовата злополука единствено съзнаваната небрежност на
пострадалия е груба по смисъла на чл. 201 КТ и само тя може да доведе до намаляване
на отговорността на работодателя. Като субективно отношение тази форма на вина се
изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната преценка,
че може да го предотврати.
При посоченото съдът намира за недоказано възражението на ответника за
наличие на груба небрежност от страна на ищеца, поради употреба на алкохол в деня
на инцидента. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. С. Я., защото същите са
вътрешно противоречиви, непоследователни и в противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал. Такъв извод не може да се направи и от показанията
на свидетеля И., защото същият заявява, че не е видял с очите си ищецът да консумира
11
алкохол в деня на инцидента, а само е чул за това от свои колеги.
За недоказано съдът намира и възражението на ответника, че ищецът не е
спазил изискването да докладва за наличието на непозволен отпадък в съда за битов
отпадък.
От представената по делото служебна бележка № *********/23.01.2023 г. за
изплатено застрахователно обезщетение се установява, че на 19.01.2023 г. на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 721 лв. от застрахователя по
застрахователен договор № 0111220855001448 – Групова застраховка „Задължителна
застраховка трудова злополука“, която сума следва да бъде приспадната от дължимото
се в полза на ищеца обезщетение на основание чл. 200, ал.4 КТ.
Следователно предявеният иск се явява основателен за сумата от 7 279 лв.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.09.2022 г., до
окончателното плащане, като за разликата до пълния размер на иска от 20 000 лв.,
предявен като частичен от иск в общ размер от 100 000 лв., искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. И. А. сумата в размер на 2 638,63 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, съобразно
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сума в размер на 7800 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото, продължителността му във времето и
броя на проведените открити съдебни заседания. С оглед предявяването на иска като
частичен в хода на производството за сумата от 20 000 лв., интересът с който е сезиран
съдът е 20 000 лв. Съобразно правилото на чл.7, ал. 2, т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатския хонорар следва да
бъде намален до минимума възлизащ на сумата от 2100 лв., като се прибавят още 1250
лв., съобразно ал.9 за проведените открити съдебни заседания, след второто за всяко
по 250 лв. или общо сумата от 3350 лв., от която по съразмерност на ответника се
следва сумата от 1 340 лв. За разликата над 20 000 лв. до първоначално предявения
размер от 100 000 лв., ответникът е следвало да поиска присъждане на разноски при
прекратяване на делото в тази част – чл.78, ал.4 ГПК, след оттегляне на иска от ищеца,
но не го е сторил.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 320 лв. – държавна такса и сумата от 40 лв. –
депозит за свидетели, съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД К..., ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Т...., да заплати на К. Т. С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х..., сумата в размер на 7 279
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания на ищеца от трудовата злополука настъпила на 08.06.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.09.2022 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на иска
12
от 20 000 лв., предявен като частичен от иск в общ размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА К..., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Т...., да заплати на адв. И. Ч. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Х..., сума в размер на 2 638.63 лева, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА К..., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Т...., да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 360 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х..., да
заплати на К..., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Т....,
сума в размер на 1340 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13