Р Е Ш Е Н И Е

гр. П., 22.07.2013год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ски районен съд, ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

при секретаря Л.Д., като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело 535 по описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл. 128 от КТ и по чл. 224 от КТ

Постъпила е искова молба от Г.Р.П. от гр.П. ЕГН ********** против “Сторко” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, консервен завод П. представлявано от управителя М.Д.П., в която се твърди че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност сезонен работник, земеделие. Твърди се, че договорът му е бил прекратен на осн. чл. 325 т.1 от КТ. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. май 2012г. и м. юни 2012г. в размер на 880 лв, както и му дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 200 лв, както и лихва за забава за периода 01.06.2012г. до датата на завеждане на исковата молба- 31,23 лв и за периода 01.07.2012г.- до датата на завеждане на исковата молба 27,51 лв, както и за периода 01.07.2012г. върху главница от 200 лв в размер на 12, 51лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 880 лв представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. май 2012г и м.юни 2012г, сумата 200 лв представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сумата 31,23 лв представляваща лихва за забава върху сумата 440 лв за периода 01.06.2012г. до датата на завеждане на исковата молба, сумата 27,51 лв представляваща лихва за забава върху сумата 440 лв за периода 01.07.2012г.- до датата на завеждане на исковата молба, сумата 12,51 лв представляваща лихва за забава периода 01.07.2012г. върху главница от 200 лв.

Ответникът в срокът по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва предявените искове. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда на чл.188 от ГПК,намира за установено следното:

БЕЗСПОРНО по делото е, видно от представения трудов договор е, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 2242/01.07.2012г. на осн. чл. 325 т.1 от КТ, считано от 01.07.2012г.Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношетие е, че е наредено на ищеца да се изплати обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск.Заповедта е връчена на ищеца на 29.06.2012г .

Видно от заключението на ВЛ Т.И. по назначената съдебно икономическо експертиза е, че за периода м.05.2012г. неплатеното трудово възнаграждение е в размер на 191,95 лв, а за м.06.2012г. неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 391,62лв. ВЛ е установило, че неплатеното трудово възнаграждение е отразено в платежната ведомост наа ответника и е в общ размер 583,57 лв след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на ищеца и дължимия към републиканския бюджет ДОД. ВЛ е установило, че на 15.04.2013г. ищецът е получил с РКО сумата 200 лв поради което, същата следва да бъде приспадната от неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2012г.

Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищецът претендира сумата 880 лв за неизплатено от ответното дружество трудово възнаграждение за периода от м. май 2012г. и м. юни 2012г. Ответникът е възразил, че не са представени доказателства за възникнало трудово правоотношение между страните- т.е. ищецът не е представил трудов договор. По делото няма представен трудов договор, но от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение изхождаща от ответника и от заключението на ВЛ, което е направило справка в счетоводството на ответника, може да се направи извода, че ищецът е имал трудово правоотношение с ответника, още повече че е бил включен във ведомостите за заплати на ответника. Съгласно заключението на ВЛ неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение за периода, посочен по-горе възлиза на сумата 783,90 лв. и след приспадане на платената след завеждане на делото сума 200 лв размерът на неплатеното трудово възнаграждение е 583,57 лв. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 583,57лв., като за разликата до претендираните 880 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От заключението на вещото лице по назначената по делото икономическа експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно се установява,че размерът на лихвата за забава върху сумата 191,95 лв за периода от 01.06.2012г.- 07.02.2013г. е в размер на 13,57 лв., а върху сумата 391,62 лв за периода 01.07.2012г.- 07.02.2013г. е в размер на 24,49 лв до който размер предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен

Съгласно чл. 224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.За да възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. Видно от представените по делото доказателства е, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено и той не е ползвал платен отпуск за 2012г в размер на 10 работни дни. Видно от заключението на ВЛ е, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 214,29 лв. По делото не е направено изменение на предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК, поради което съдът намира, че искът с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ е основателен и доказан за сумата 200 лв.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода 1.07.2013г.-07.02.2013г. Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква с прекратяване на трудовото правоотношение- в случая трудовото правоотношение е прекратено на 29.06.2012г. и с връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е станало изискуемо, поради което с неплащането му ответникът е изпаднал в забава и ответникът дължи лихва за забава върху сумата 214,29лв, считано от 01.07.2012г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 13,40 лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по делото, следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд направените по делото разноски за вещо лице в размер на 60 лв. и държавна такса в размер на 200 лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 290 лв .

С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Сторко” ЕООД Консервен завод гр.П., със седалище и адрес на управление гр. София, 1360 район Връбница, ж.к. Индустриална зона, ул. 3020 № 34 ЕИК ********* представлявано от управителя М.Д.П. да заплати на Г.Р.П. *** ЕГН ********** на осн. чл. 128 от КТ сумата 583,57лв/чиста сума за получаване/ представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. май 2012г.-м. юни2012г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 07.02.2013г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 880 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА “Сторко” ЕООД Консервен завод гр.П., със седалище и адрес на управление гр. София, 1360 район Връбница, ж.к. Индустриална зона, ул. 3020 № 34 ЕИК ********* представлявано от управителя М.Д.П. да заплати на Г.Р.П. *** ЕГН ********** на осн. чл. 245 ал2 от КТ сумата 13,57 лв представляваща лихва за забава върху сумата от 191,95 лв за периода 01.06.2012г.-07.02.2013, както и сумата 24,49 лв представляваща лихва за забава върху сумата 391,62 лв за периода 01.07.2012г.-07.02.2013г..

ОСЪЖДА “Сторко” ЕООД Консервен завод гр.П., със седалище и адрес на управление гр. София, 1360 район Връбница, ж.к. Индустриална зона, ул. 3020 № 34 ЕИК ********* представлявано от управителя М.Д.П. да заплати на Г.Р.П. *** ЕГН ********** на осн. чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 200 лв. представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2012г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2013г.- датата на подаване на молбата до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА Сторко” ЕООД Консервен завод гр.П., със седалище и адрес на управление гр. София, 1360 район Връбница, ж.к. Индустриална зона, ул. 3020 № 34 ЕИК ********* представлявано от управителя М.Д.П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС сумата 60 лв представляваща направени разноски за ВЛ и сумата 200 лв представляваща държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1308
Дата:	22 юли 2013 г. (в сила от 31 декември 2013 г.)
Съдия:	Даниела Василева Дилова

Дело:	20134430100535
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 февруари 2013 г.

Решение по дело №535/2013 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Р Е Ш И :