Решение по дело №575/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 278
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700575
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

-Р Е Ш Е Н И Е

 

  278/ 19.07.2022 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя  адм. дело № 575 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Д.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу отказ да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, обективиран в писмо с изх. № АБ-30-237-002/ 05.10.2021 г. на кмета на община Каварна. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, съответно незаконосъобразен като издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че процесният отказ не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа основните компоненти на един административен акт – наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Оспорва се становището на административния орган, че не може да се допусне исканото изменение на основание чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, тъй като предвидените по плана зелени площи и улици са реализирани на място. Твърди се, че това становище противоречи на разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ и решение № 14 от 15.10.2020 г. по к.д. № 2/2020 г. по описа на КС, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 от ЗУТ - петнадесет години“. Иска се обявяване на нищожността, респективно отмяната на оспорения административен акт, както и присъждане на сторените съдебни разноски по делото.                 

Ответната страна – кметът на община Каварна, не изразява становище по жалбата.                 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК (в оспореното писмо липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва), срещу годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нот. акт № 175, т.І, рег. № 2054, дело № 153/2017г. на нотариус с рег.№ 538 от регистъра на НК Д.А.А. се легитимира като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 35064.501.4338 по КК на град Каварна, с площ от 367 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, с трайно предназначение на територията : урбанизирана.  

Със заявление с вх. № АБ-30-237 от 02.04.2021 г. до кмета на община Каварна жалбоподателят е отправил искане да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПР на част от квартал 329, в обхват УПИ VІ, УПИ VІІ, УПИ VІІІ и улица от о.т. 1230 до о.т. 1234 и от о.т. 1233 до о.т. 1235 по плана на гр. Каварна с цел обособяване на нов УПИ, който да бъде отреден за ПИ 35064.501.4338. Към заявлението е приложена скица с предложение за изменението на плана и документ за собственост. В заданието за проектиране е посочено, че изменението засяга УПИ VІ, УПИ VІІІ и уличните отсечки между о.т. 1230 и о.т. 1234 и между о.т. 1233 и о.т. 1235, като инвестиционното предложение предвижда отреждане на самостоятелен УПИ за имота на жалбоподателя и ПЗ за новообразувания имот с ограничителни линии и параметри на застрояване съобразно предвижданията на действащата нормативна уредба.

Със становище вх.№ АБ-30-237-001 от 05.10.2021 г. главният архитект на община Каварна е предложил на кмета на общината да не се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП – ПР. В становището е посочено, че внесеното предложение засяга УПИ VІІ „за озеленяване и паркинг“ в кв. 329 по ПР на гр. Каварна и част от уличната регулация в обхват от о.т. 1230 и о.т. 1233. С него се предлага урегулиране на ПИ с идентификатор 35064.501.4338 по КК на град Каварна в самостоятелен УПИ с предназначение „за КОО“. След оглед на място главният архитект на общината е установил, че улицата и зелените площи са реализирани съгласно плана за регулация, одобрен с решение № 32/26.02.2010 г. на ОбС – Каварна. Въз основа на това е направил извод, че съгласно чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове.

Административното производство е приключило с писмо с изх. № АБ-30-237-002 от 05.10.2021 г., с което кметът на община Каварна е уведомил жалбоподателя, че подаденото от него заявление не може да бъде удовлетворено, като се е позовал на становището на главния архитект на общината.

Писмото на кмета на общината и становището на главния архитект на общината са връчени заедно на А. на 08.10.2021 г.          

От изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че съгласно заданието и приложената скица – предложение проектът за изменение на ПУП - ПР засяга УПИ VІІ – „за озеленяване и паркинг“ и част от улицата от о.т. 1231 до о.т. 1233 по действащия ПУП – ПР на град Каварна, одобрен с решение № 32/26.02.2010 г. на ОбС – Каварна. С него се предвижда промяна на югозападната граница на УПИ VІІ и промяна на отреждането на УПИ от „за озеленяване и паркинг“ в „за КОО“ (комплексно обществено обслужване) съгласно приложение № 3 към заключението. В скицата – предложение е приложен и ПЗ с ограничителни прекъснати червени линии за новия УПИ. След оглед и измерване на място вещото лице е установило, че предвиденото по плана отреждане е частично реализирано. Приблизително по югозападната улична регулационна линия от о.т. 1231 до о.т. 1233 и от западната страна е вкопан бетонов бордюр и площта е затревена, видно от приложение № 1 към заключението. В югоизточния ъгъл на УПИ VІІ са налице остатъци от асфалтова алея, отразени в бяло на приложение № 1. Предвиденото по плана отреждане „паркинг“ липсва на място. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че на практика почти цялото мероприятие, за което е отреден ПИ 35064.501.4338 по действащия ПУП – ПР, е реализирано на място преди повече от 20 години според данните от общинската администрация. Изпълнени са озеленяването и улицата от южната част на УПИ VІІ от о.т. 1231 до о.т. 1233. Не са реализирани само улицата от о.т. 1231 до о.т. 1230 и паркингът.                                                                                           

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказ да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПР, постановен при условията на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.

Административният акт е издаден от компетентния за това орган съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спазена е процедурата по чл. 135, ал. 4, ал. 1 от ЗУТ, като отказът е постановен след представено становище от главния архитект на общината. Действително административният акт не е оформен като заповед съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и не съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, но това не е съществен порок на формата, който да обуславя неговата незаконосъобразност. Непосочването в административния акт на органа, пред който може да се подаде жалба, има за последица приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК, т.е. удължаване на срока за обжалване на акта, но не може да бъде самостоятелно основание за неговата отмяна. В случая е видно, че жалбата на А. е приета за подадена в срок и правото му на защита е било надлежно упражнено.     

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отказът не е фактически и правно мотивиран. Вярно е, че в самото писмо не са изложени фактически и правни основания за издаването му, но те се съдържат в становището на главния архитект на общината, на което изрично се е позовал кметът на общината.  Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или орган. В случая в становището на главния архитект са посочени ясно и недвусмислено конкретните фактически обстоятелства и приложимата правна разпоредба (чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ), мотивирали административния орган да откаже изработването на проект за изменение на плана. Действително в писмото на кмета на общината не е посочено, че се издава на основание чл. 135, ал. 3, във вр. ал. 4 от ЗУТ, но това не води до неговата отмяна. Непосочването на правното основание не е съществено нарушение на формата и на административнопроизводствените правила, стига актът да съдържа фактическите основания за неговото издаване, което в случая е налице.      

Оспореният отказ не противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона.  

За да откаже изработването на проект за изменение на ПУП – ПР, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 62а,  ал. 1 от ЗУТ.  

По делото е безспорно установено, че по действащия ПУП – ПР на град Каварна една част от имота на жалбоподателя, за който се иска отреждането на самостоятелен УПИ за „КОО“, попада в УПИ, предназначен за озеленяване и паркинг, а друга част - в уличната мрежа, като повечето предвиждания на плана за регулация (озеленяването и улицата от о.т. 1231 до о.т. 1233) са осъществени на място, видно и от заключението на вещото лице.  

Съгласно чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. Следователно с допускане на изработване на проект за изменение на ПУП тази забрана ще се наруши, като в реализираната зелена площ ще се обособи ново УПИ, с предвидено в него застрояване, съобразно приложената скица – предложение за изменение на ПУП – ПР, т.е. ще се промени предназначението на съществуващата зелена площ. С оглед на това правилно и обосновано административният орган е приел, че не са налице условията за изработването на искания проект за изменение на плана за регулация. Вярно е, че претендираното изменение засяга не само озеленени площи, а и улична регулация, но доколкото предложението представлява единна устройствена разработка, то правилно и законосъобразно кметът на община Каварна е отказал да уважи изцяло искането на заинтересованото лице на основание чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно жалбоподателят се позовава на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ и решение № 14 от 15.10.2020 г. по к.д. № 2/2020 г. по описа на КС, защото те касаят случаите на предвидени, но нереализирани на място мероприятия на плана, което в случая не е така. Налице са съществуващи озеленени площи, чието предназначение е недопустимо да бъде изменяно, поради което отказът на кмета на общината е в съответствие с материалния закон и неговата цел. В този смисъл е и решение № 14202/23.10.2019 г. по адм. дело № 2417/2019 г. по описа на ВАС, II о. Ако предвижданията на плана са фактически реализирани, без да е проведена изискуемата по закон отчуждителна процедура, то за жалбоподателя и останалите съсобственици остава възможността да претендират обезщетение за завзетия имот.     

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК, които да водят до нищожност или унищожаемост на оспорения административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.                    

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.  

           Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът                                     

           

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу отказ да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, обективиран в писмо с изх. № АБ-30-237-002/ 05.10.2021 г. на кмета на община Каварна.       

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                Административен съдия :