МОТИВИ
към Присъда № 139 от 04.06.2012 г.
по н.о.х.дело № 842/2012 г.
по опис на Районен съд – гр.Стара Загора:
Обвинението срещу подсъдимия П.М.П. - роден
на *** ***, в момента в Затвора - гр.Стара Загора, български гражданин, с
начално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на
10/11.10.2011 г., в с.Козаревец, общ. Стара Загора, след предварителен сговор с
А.Т.М. като съизвършител, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Сеат Толедо”, рег.№ СТ 0142 СС, и техническо средство - клещи, отнел чужди движими вещи
- 360 метра
меден ел.проводник, със сечение 16 квадрата, на обща стойност 290.88 лв.,
собственост на „ЕVN – България” - „Електроразпределение” - КЕЦ „Загоре” - гр.Стара Загора, от владението
на Д.К.Д. - МОЛ,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК - престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във връзка
с чл.195 ал.1 т.4 пр. първо и второ и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.29 ал.1 буква „а” от НК.
Обвинението срещу подсъдимия А.Т.М. -
роден на *** г. в гр. Търговище, в момента в Затвора
гр.Бургас, български гражданин, втори клас образование, осъждан, ЕГН **********, е за това това, че
на 10/11.10.2011 г., в с.Козаревец, общ. Стара Загора, след предварителен
сговор с П.М.П., като
съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „Сеат Толедо”, рег.№ СТ
0142 СС, и
техническо средство - клещи, отнел чужди движими вещи - 360 метра меден
ел.проводник, със сечение 16 квадрата, на обща стойност 290,88 лв., собственост
на „ЕVN – България” - „Електроразпределение” АД - КЕЦ „Загоре”
- град Стара Загора, от владението на Д.К.Д. - МОЛ,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2
във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр. първо и второ, и т.5, във връзка с чл.194
ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага на всеки подсъдим да се наложи наказание за
посоченото в обвинителния акт престъпление в размер към средния законоустановен, което да бъде намалено с една трета
предвид чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимите се признават за виновни и
изразяват критично отношение към извършеното.
Делото е разгледано по глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие. Подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират
доказателства за същите.
Служебният защитник не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. Счита, че наказанието на подсъдимите
следва да бъде в минималния законоустановен, намален
с една трета.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подсъдимите в размер на 290.88 лева.
Съдът съобразявайки становищата на страните,
самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК, ведно със събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Т.М. е роден на *** г. в гр.Търговище, с адрес ***, към
настоящия момент в Затвора - гр.Бургас, български гражданин, ЕГН **********, осъждан
е многократно за кражби, като влияние върху квалификацията на деянието му,
предмет на настоящото производство оказва следното осъждане:
С
присъда № 116/30.05.2006 г. по н.о.х.дело № 610/2006 г. на Районен съд -
гр.Ст.Загора, в сила от 15.06.2006 г.,
подсъдимият М. е бил признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и 5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка
с чл.26, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1 б.”Б”от НК , за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален
строг режим.
Видно от приложената по досъдебното
производство справка от Министерство на правосъдието – Главна дирекция
”Изпълнение на наказанията”, подсъдимият М. е постъпил в Затвора - гр. Бургас
на 10.04.2006 г. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
размер на две години. Наказанието е изтърпял на 21.01.2008 г.
Предвид
това осъждане деянието, предмет на настоящото производство, е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, буква ”а” от НК, тъй като е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, съгласно чл.30,
ал.1 от НК.
Подсъдимият П.М.П., е роден на *** ***.Загора, с постоянен адрес в с.Градец, обл.Сливен, кв. ”Запад” № 45, към настоящия момент в
Затвора - гр.Стара Загора, български
гражданин, ЕГН **********, осъждан е многократно за кражби, като влияние върху
квалификацията на деянието му, предмет на настоящото производство оказват
следните осъждания: С определение от 24.06.2009 г. по ч.н.дело № 767/2009 г. на
Сливенски Районен съд, в сила от 10.07.2009 г., на подсъдимия П. са определени
три съвкупности общи наказания, които следвало да изтърпи отделно едно от
друго. От значение за квалификацията по настоящото дело е третата съвкупност, с
която съдът е определил едно общо наказание лишаване от свобода в размер на
една година и шест месеца при „строг” режим, по влезлите в сила присъди по
н.о.х.дело № 1133/2007 г. на Районен съд - гр.Ст.Загора, в сила от 31.07.2007
г.; по н.о.х.дело № 319/2007 г. на Районен съд - гр.Раднево, в сила от
24.10.2007 г. и по н.о.х.дело № 415/2009 год. на Районен съд - гр.Сливен, в
сила от 08.05.2009 г.
Видно от приложената по досъдебното
производство справка от Министерство на правосъдието – Главна дирекция
”Изпълнение на наказанията”, подсъдимият П. е постъпил в Затвора – гр.
Бургас на 15.08.2007 г. за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода по
н.о.х.дело № 1133/2007 г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора и н.о.х.дело
319/2007 г. по описа на Районен съд – гр.Раднево.Наказанието е изтърпял на
25.11.2008 г.
Предвид това осъждане деянието, предмет на
настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, буква ”а” от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и към датата на
извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди съгласно чл.30 ал.1 от НК.
Подсъдимите се познавали
и към 10/11.10.2011 година живели
в местността "Прасковена градина" град Стара Загора. След като
предварително се уговорили за това, през нощта на 10 срещу 11 октомври 2011 г., подсъдимите М. и П.
решили да извършат кражба на ел.проводници от електропреностаната
мрежа на с.Козаревец, общ.Стара Загора, които да продадат като вторични суровини.
Към селото тръгнали около полунощ с
лек автомобил, марка "Сеат Толедо", рег. № СТ 0142 СС, управляван от
подсъдимия П., собственост на Радка Дуйдова. Подсъдимите били решили да отрежат медните
проводници от шест междустълбия, като се сменят един друг. Първо подсъдимият М.
се качил на половината междустълбия и с помощта на
клещи, които носил със себе си, отрязал електрическия проводник. След това дал
клещите на подсъдимия П., който се качил
на другата половина междустълбия и с помощта на
клещите срязал електрическия проводник.
По този начин,
подсъдимите срязали проводника от общо шест междустълбия
или общо 360 линейни метра меден ел.проводник със сечение 16 квадрата от
мрежата за ниско напрежение, захранващи се от трафопост „Запад”, собственост на
„ЕVN България” АД -
„Електроразпределение” - КЕЦ „Загоре” - гр.Стара Загора, с МОЛ
свидетелят Деньо Денев. Отрязаните проводници подсъдимите навили на топчета и ги пренесли до
автомобила.
Натоварили ги и ги откарали до палатките, където живеели, в покрайнините на град Стара
Загора. Там ги обгорили, за да можело по-лесно да ги
деформират. След като проводниците омекнали и станали на топки, ги сложили в
чувал.
След това рано сутринта, около 06,00 ч. на
11.10.2011 г., отново с автомобила, управляван от подсъдимия П., двамата
подсъдими отишли до пункта на свидетеля Маринов, за изкупуване на черни и
цветни метали с намерение да продадат проводника. Пунктът бил още затворен, затова отишли до
дома на свидетеля С.С.А., за когото знаели, че работил при свидетеля Маринов и
му продали проводниците. Последният им заплатил сумата от 200.00 лева за 30 кг. мед. Още същия ден свидетелят
Асенов занесъл медта на св. Маринов, който я претеглил и установил, че е 33 килограма, за което
написал покупко-разплащателна сметка, екземпляр от
която е приложен по Досъдебното производство /ДП/.
На 11.10.2011 г. в ОДЧ
на Второ РУ „Полиция” – гр. Ст.Загора бил получен сигнал от свидетелят Ганчо
Иванов, кмет на с. Козаревец, за кражба на ел.проводници от електропреносната
мрежа на селото.
Местопроизшествието било посетено от дежурна
следствено оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествие, при
който следи и веществени
доказателства не са намерени и иззети.
От проведените оперативно-издирвателни
мероприятия били установени извършителите на кражбата - подсъдимите А.Т.М. и П.М.П..
Видно от заключението
на изготвената в хода на разследването съдебно - оценителна експертиза, вещите предмет на
престъплението - 360 м. ел.проводник 16 мм2, собственост на „ЕVN България” АД - „Електроразпределение” - КЕЦ „Загоре” -
гр.Стара Загора, с МОЛ свидетелят Денев,
са на обща стойност 290.88 лева.
Заключението не е
оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК подкрепящи се от събрания в хода на разследването доказателствен материал –свидетелски показания – на свидетеля
Денев (л.36, л.80 от ДП), свидетелят Асенов (л.37, л.82), на свидетеля Иванов
(л.81), на свидетеля Маринов (л.86), обясненията на обвиняемите (л.92 за
подсъдимия М. и л. 94 за подсъдимия П.), протокол за оглед на местопроизшествие
(л.4-5), констативен протокол за нанесени щети на „ЕVN България” АД (л.10), пълномощно (л.13), заключение на съдебно
- оценителна експертиза (л.31-33),справки за съдимост (л.18-21 за подсъдимия П.
и л. 24-29 - за подсъдимия М.), справки от ГД”ИН” (л.53 за П. и л.54 - за
подсъдимия М. и другите писмени материали по описа на ДП, приобщени към
доказателствения материал чрез прочита им по чл.283 от НПК – декларации на
подсъдимите за семейно материално и имотно положение, покупко-изплащателна
сметка – лист 85, справка за собствеността на автомобила – лист 79 от ДП,
приетите като писмени доказателства в хода на съдебното следствие справки за
съдимост и преписи от съдебни бюлетини към тях. По делото не са налице
доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да
налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
По
описания начин, подсъдимите А.Т.М. и П.М.П.
са осъществили от обективна и субективна страна, състава на престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 и
т.5 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, а именно: на 10/11.10.2011 г., в село Козаревец, община Стара
Загора, след предварителен сговор помежду си като
съизвършители, чрез използване на МПС
– л.а., марка ”Сеат
Толедо”, рег.№ СТ 0142 СС,
и
чрез използване на техническо средство – клещи, отнели чужди движими вещи – 360 м. ел.проводник 16 мм2 на обща стойност 290,88 лв., собственост „ЕVN България” АД -
„Електроразпределение” - КЕЦ „Загоре” - гр.Стара
Загора, от владението на Д.К.Д. - МОЛ, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и
е извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.»а» от НК.
Подсъдимите са
осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части - прекъснали
досегашното владение на собственика на
вещите - „ЕVN България” АД - „Електроразпределение” - КЕЦ „Загоре” -
гр.Стара Загора, от владението на Д.К.Д. - МОЛ, без негово съгласие, като заедно с предмета
на престъплението - 360 м. ел.проводник 16 мм2, на обща
стойност 290,88 лв., напуснали мястото на деянието, установили трайна
фактическа власт върху вещите, като имали
възможност и са се разпоредили с тях, като със свои, продавайки ги за вторични
суровини на свидетеля Асенов.
Подсъдимите са извършили
престъплението при общ умисъл и
при условията на чл.195, ал.1, т.5 от НК, т.е. след предварителен сговор
помежду си, тъй като са взели решение да отнемат вещите с намерение да ги
присвоят и след това са започнали осъществяването на деянието. Постигнато е
било съгласие и взето решение между тях по всички детайли на изпълнението, и то
във време предхождащо това на осъществяването на деянието.
За извършване на престъпното деяние
подсъдимите са използвали лек автомобил, марка „Сеат
Толедо”, рег.№ СТ 0142 СС,
с който са се предвижвали и техническо средство - клещи, с които са прерязали
електрическите проводници. Автомобилът не е собственост на подсъдимите – виж
справката на лист 79 от ДП и няма основания за отнемането му в полза на
държавата.
Предвид
конкретно извършеното деяние, с оглед на средства, начина на извършване,
размера на отнетото и настъпилите обществено опасни последици, не разкрива
белезите на маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасния
му характер, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването на тези последици.
Не са налице условията на чл.53 от НК –
вещите, послужили за извършване на умишлено престъпление - автомобилът „Сеат Толедо” е собственост на Радка Дуйдова,
а клещите са иззети по ДП № 886/2011 г. по описа на РУ „Полиция” – град Раднево.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че по гореописания
начин с деянието си подсъдимият А.Т.М.
е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.4 пр. първо и второ и т.5 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.е. след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и не е изтекъл петгодишният срок, предвиден в чл.30 от НК, съответно по
н.о.х.дело № 610/2006 год. присъда № 116/30.05.2006 г. на Районен съд -
гр.Ст.Загора, в сила от 15.06.2006 г. – наказание изтърпяно на 21.01.2008 г.
Подсъдимият П.М.П.
е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК – престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5
от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.е. след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. Също така и не е изтекъл петгодишният срок, предвиден в чл.30 от НК,
съответно по: н.о.х.дело № 1133/2007 г. пр. от 31.07.2007 год. на Районен съд
- гр. Ст.Загора, в сила от 31.07.2007 г.;
н.о.х.дело № 319/2007 г. пр. № 122/24.10.2007 год. на Районен съд - гр.Раднево,
в сила от 24.10.2007 г. и н.о.х.дело № 415/2009 г. пр. № 335/22.04.2009 г. на
Районен съд - гр.Сливен, в сила от
08.05.2009 г.
Подсъдимите са прекъснали владението на собственика
върху вещите и са установили свое владение и фактическа власт върху вещите,
с намерение противозаконно да ги присвоят.
Предвид
горепосочените осъждания престъплението предмет на настоящото производство
е извършено от подсъдимите при условията на опасен
рецидив по чл.29, ал.1, буква "а" от НК.
В случая подсъдимите при условията на опасен
рецидив са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части –
прекратили са, преустановили са досегашната фактическата власт, упражнявана от
свидетеля Динев върху вещите предмет от гореописаните деяние, като са установили
своя, трайна власт върху вещите – имали са възможност да се разпореди с тях
като със свои, така както намерят за добре.
Подсъдимите са взели вещите и са се отдалечили от мястото на деянието, след което са имали възможност да се разпоредят с отнетото имущество в свой интерес.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите виновно, при пряк умисъл
- подсъдимите са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
В случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е
настоящият, наказанието се определя при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът
счита, че за извършеното престъпление на всеки от подсъдимите следва да се
определи и наложи наказание за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква "а" от НК – четири години и шест месеца лишаване от свобода, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства - в размер над минималния и
под средния законоустановен.
Съдът обсъди обществената опасност на
деянията и дееца, личността на подсъдимите, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното съжаление за случилото се, направените признания още
на досъдебното производство, сравнително не-високата стойност на отнетото
имущество. Отегчаващи отговорността обстоятелства са множеството предишни
осъжданията извън тези обуславящи правната квалификация на всяко деяние.
Ето защо и на основание чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 и т.5 от НК, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, буква "а" от НК, във връзка с чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3,
във връзка с чл.371,
т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия П.М.П. наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от закрит тип, което на основание
чл.58а ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и подсъдимият следва да изтърпи наказание
три години лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим, в затворническо заведение от
закрит тип.
Ето защо и на основание чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 и т.5 от НК, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, буква "а" от НК, във връзка с чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3,
във връзка с чл.371,
т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия А.Т.М. наказание четири
години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип, което на основание чл.58а ал.1 от НК
НАМАЛИ с една трета и подсъдимият следва да изтърпи наказание три години
лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от
закрит тип.
Съдът счита, че така наложеното наказание на
всеки подсъдим в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще
спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо
спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
От събраните
по делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимите са
автори на деликт – с действията си са причинили непозволено увреждане на
конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност - противоправно поведение,
вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимите и причинна връзка между
тях. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму като на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени,
така и неимуществени. Предвид установената по делото фактическа обстановка
съдът приема, че на ищеца са причинени от подсъдимите имуществени вреди, които
следва да бъдат възмездени. Съдът след като съобрази приетото заключение на
съдебно-икономическа експертиза счита гражданския иск за основателен и доказан
в предявения размер от 290,88 лева, поради което осъди подсъдимите да заплатят
на гражданския ищец сумата, представляваща причинени имуществени вреди.
Причинените
на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което
виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
това задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84
ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на
непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да се присъди и
законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането –
11.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на
подсъдимите се възложиха по равно направените разноски: сума в размер на по 20.00 (двадесет) лева за всеки,
представляваща разноски за съдебно-оценителна експертиза, изпълнена на
досъдебното производство, както и сумата от по 25.00 (двадесет и пет) лв.
всеки, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали за извършване
на престъплението: ниско правно съзнание и стремеж на подсъдимите за
облагодетелстване по престъпен начин и оформени престъпни навици и незачитане
на обществените правила.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: